Статистиката на НСИ показва, че за миналата година близо 89% от доходите на българите идват от заплата, пенсия и социални помощи. В същото време, само малко над 11% са приходите от собствен бизнес (5.8%), втора работа (0.8%), инвестиции (0.7%) и други източници (3.8%). За сравнение, в развити страни доходите от заплати и пенсии са около 50%, а останалите са главно от вложения в колективни инвестиционни схеми, имоти и предприемачество.
За да се доближим до стандарта на гражданите в западните държави, осигуряването на допълнителния източник на доходи е едно от най-добрите решения, които може да вземем. В това кратко ръководство няма да ти предлагам да се включваш в съмнителни схеми за пари от интернет, а ще ти споделя доказани начина за изкарване на допълнителни средства, които съм пробвал лично, както и какви бяха моите уроци от страничните ми дейности.
Да разчиташ само на заплата е една от най-рисковите ситуации, в която може да попадне човек. Събитията от 2020 година го доказаха. Разбрах тази истина още в най-ранните ми детски години и винаги съм се стремял да имам поне два източника на доходи. Като дете разчиташ основно на джобните пари, за да си купуваш разни неща. Проблемът е когато си ги изхарчиш или не ги получиш (защото родителите са забравили да ти ги дадат, например). В тези ситуации трябва да напрегнеш малко мозъка си и да решиш как да действаш.
Първото решение е да размениш своето време и труд за пари (нали така правят възрастните). Отивах при бабите и дядовците ми (или при съседите) и им предлагах да свърша някаква работа срещу 50 стотинки или левче. Това не беше особено умно, защото те искаха да ме научат на труд и си изработвах парите до последната стотинка с тежка физическа работа като пренасяне на тухли, дъски, ронене на царевица, събиране на паднали плодове за ракия, носене на вода на животните, изхвърляне на боклук и други подобни дейности.
Много се гордеех със спечелените пари, но бързо установих, че това не е най-добрия начин да изкарам някой допълнителен лев, а и не можех да определям работното ми време – не трябваше да спирам, докато не свърша поетия ангажимент. Често се случваше точно по същото време приятелите ми да играят футбол или на други интересни игри.
Реших да потърся други начини, които от сегашна гледна точка изглеждат като бизнес (тогава нямаше такава дума или поне аз не знаех какво означава). Първият ми старт-ъп беше за продажба на яйца. Имахме много кокошки и често идваха хора от съседните вили, които искаха да си купят сирене, яйца, плодове, зеленчуци или друга продукция. Баба ми им даваше каквото има без пари. Това ми се стори несправедливо и се разбрахме с нея да продавам яйцата по 10 стотинки за бройка и парите да са за мен. В ученическите години продължих с дребна търговия с картинки от дъвки, лепенки, играчки и други, като освен бартери, продавах някои от тях.
От 9 клас намерих още един източник на доходи – стипендията, която съм взимал до завършване на висшето ми образование. Продължих да работя през летните ваканции като на 16 години сключих първият ми трудов договор като общ работник със 100,000 лева заплата. Бил съм барман, сервитьор, застрахователен агент, продавач, строителен работник и още няколко професии. Като студент спечелих близо 6,000 лева от продажба на акции от втората вълна на масовата приватизация.
През 2003 година стартирах моята кариера, но не се отказах от допълнителните ми източници на доходи. Въпреки че съм получавал добри заплати съм участвал в инвентаризация на магазини, изготвял съм бизнес планове, попълвал съм данъчни декларации, правил съм консултации (с цена „колкото дадеш“), участвал съм в бизнеси като съдружник и съм работил на граждански договори в различни проекти.
През последните 17 години съм имал много източници на доходи извън заплатата, но основният винаги са били моите инвестиции. Отделял съм различно време за тях и резултатите не винаги са били добри, но установих, че това е „моето нещо“. Разбира се, активите са различни (някои са пасивни, а други по-скоро активни като препродажбата на имоти, например) и всеки от тях изисква различни знания и умения.
В моята „Машина за пари“ допълнителните доходи играят важна роля. Те ми позволяват да превключа на по-висока скорост при постигането на моите цели. В периоди когато съм разчитал само на заплата ми е било много трудно да спестявам все по-голяма част от дохода си, защото стигаш лимита си в един момент (същото е и когато си на първа скорост). Всеки допълнителен лев ми позволява да го вложа в моя финансов план и той да започне да работи за мен, без да намалявам стандарта си на живот.
Един от основните принципи в инвестирането е диверсификацията, т.е. да не слагаме всички яйца в една кошница, защото може тя да се счупи и да останем с празни ръце. Нещо подобно е и с източниците на доходи. Колкото и да сме добри в дадена сфера и да приемаме работата си като сигурна, може да я загубим. През 2020 година много мои познати и приятели останаха без работа, а на други заплатите бяха намалени и бонусите премахнати. Това може да се случи на всеки и работата на трудов договор не е най-сигурното нещо на света. Не винаги може да си намерим позиция при друг работодател, ако той също е в криза. През тази година засегнатите сектори не бяха малко, а ни чака още по-тежка есен и зима.
Не на последно място, допълнителните дейности ми помагат да придобия нови знания и умения. Дори да не са толкова добре платени, мога да приложа наученото в други мои дейности и да изкарам повече пари. Книгите и обученията имат много ползи и ми дават основата в някоя сфера, но няма по-ценно нещо от реалния опит и работата „на терен“. Да не говорим хората, с които този допълнителен източник на доходи те среща. Всеки от тях има нещо, на което може да те научи. Едни от най-ценните съвети, които съм получавал са били от бармани и строителни работници.
Може да изкараме пари по различни начини, но аз харесвам тези, в които мога да приложа моите знания и умения, като по този начин увеличавам евентуалната печалба. Имаше период, в който търсех по-пасивни източници на доходи (наеми, дивиденти, лихви), но събитията в моя живот от 2017 година ме накараха да сменя стратегията си драстично. Разбира се, всеки си има свои цели и разбирания, които ще определят какви източници на допълнителни доходи да търси. Ето и тези, които аз съм имал в миналото или продължавам да използвам и сега:
Това не е точно допълнителен източник на доходи, но защо да не получим повече пари за нещо, което и без това правим. Няма да получим увеличение на заплатата, ако просто отидем при нашия шеф и му кажем, че ни трябват повече пари, или че цените са се повишили (специално за индексирането на заплатата ни спрямо инфлацията е трябвало да помислим, когато сме подписали трудовия си договор). Желанието за екзотична почивка или покупка на по-голямо жилище, едва ли ще трогне нашия мениджър.
Както при всяко друго нещо, и тук трябва да се подготвим предварително. Освен чиста психология и среща с началника в точния момент (не е след като фирмата е загубила клиент или приходите са намалели), числата са най-верния ни съюзник в тази ситуация. Може да използваме годишните ни оценки, направените продажби, участията в проекти и всичко останало, което показва ясно, че резултатите ни се подобряват. Увеличението на заплатите в сектора, също е добър аргумент. Заплахите за напускане трябва да са последното оръжие, което да използваме, и то само, ако наистина го мислим и имаме поне устна договорка с друг работодател.
Ако не се договорим (или не получим обещание) за по-висока заплата, и условията при настоящия ни работодател не ни устройват вече, е време да помислим за смяна на компанията. Знам, че това е доста плашещ момент, ако сме работили доста време на настоящата си работа и сме свикнали, но често развитието в кариерата и по-високата заплата са свързани със смяна на работното място. Може би, сега не е най-подходящият момент да го направим, но пък все още се търсят качествени кадри в много сфери у нас.
Към този източник бих добавил и извънредното работно време (т.нар. овъртайм) и проектите при основния ни работодател, които могат да ни донесат допълнителни средства. Аз съм имал възможност да се включвам в такива и освен пари, те са ми донесли много нови запознанства и опит. Да не говорим, че на повечето места тези допълнителни ангажименти увеличават годишния ни бонус.
Основните причини, че само 0.8% от хората у нас имат втора работа са няколко. На първо място, трудовото ни законодателство е доста консервативно и има строги правила за сключването на втори трудов договор. Другата причина е за да се избегне плащането на данъци, защото и за работника, и за работодателя е по-изгодно да не подписват официален договор. Разбира се, това крие много рискове и за двете страни.
С изключение на работата ми в ДЗИ, където бях на три трудови договора, не съм имал втора работа към основната. Дори да съм имал възможност за такава, съм я отказвал, защото последното нещо след 8-часов работен ден е да отида на друго място и да работя още 4 часа. Имало е периоди, в които съм работил наистина много (минимум 12 часа на ден, включително събота и неделя), но сега предпочитам да работя по-ефективно, а не повече.
Сигурно си мислиш, че няма смисъл да си губиш времето с нещо, от което няма да изкарваш много пари. Да, в началото ще е така, но това не означава, че вечно ще е по този начин. „Колелото“ се задвижва бавно и трудно, но след като набере инерция, нещата стават от само себе си.
И така, какво е това нещо, от което разбираш и другите хора ще са склонни да ти плащат за него? Аз си мислех, че трябва да си голям експерт в дадена област, със солидно образование и опит, за да изкарваш пари в свободното си време. Всъщност, това не е точно така. Първият път, когато си докарах допълнителни доходи (към джобните) беше в 10-ти клас. Тогава учителят ни по финанси ни показа как се попълват декларации за недвижими имоти. Първо попълних на нашето семейство, а после на бабите и на дядовците ми.
Един съсед беше чул, че има момче в квартала, което „ги разбира тези неща“ и дойде да му помогна с декларирането на имотите му. Мълвата се беше разнесла бързо и през следващите няколко седмици попълних документите на над 30 души при твърда цена от 5 лева за декларация. Изкарах доста пари за ученик, а самочувствието ми скочи до небесата.
Аз непрекъснато се учудвам какви услуги, предлагат различни хора, и още по-интересното е, че те се търсят и цените им не са ниски. Последният случай, за който се сещам е от преди няколко месеца. Един собственик на няколко заведения беше поръчал на баба Ели (бабата на жена ми) да му направи сироп от бъз, за което беше платил доста добре.
Да правиш сайтове за приятели, да помагаш на хора да попълват данъчната си декларация или да продаваш ръчно направени бижута от време на време е добър източник на допълнителни доходи, но в един момент нещата ще станат сериозни и трябва да превърнеш тази дейност в бизнес или да се откажеш от нея.
Ще ти дам един пример. Имам приятел пожарникар, който се занимава с електрически инсталации и поправя уреди след работа. Много е добър и хората го търсят. За съжаление, нещата не свършиха добре. В един момент неговият график беше пълен за седмици напред. Непрекъснато му се обаждаха клиенти, които го притискаха да си довърши нещо или да сложи още един допълнителен контакт. Накрая, трябваше да се откаже, защото или съпругата му щеше да го напусне или да бъде публично линчуван от клиентите си.
Тази история показва, че в един момент трябва страничната ти дейност да стане основна, защото никой не харесва аматьорите и ако искаш да станеш наистина добър в нещо, трябва да му отделяш нужното време и внимание. Така се случиха нещата и при мен. Когато видях потенциал в страничните ми занимания с лични финанси, напуснах високоплатената ми работа, за да стана предприемач и да се отдам изцяло на моето хоби. Близо 6 години след тази промяна, не съжалявам, че поех по този път.
Именно в този момент се провалят много от добрите идеи с потенциал да станат нещо голямо. Сигурността на заплатата взима връх и малко са хората, които биха рискували да напуснат работа, за да правят бизнес. Има и такива, които се опитват да съчетават двете неща, но това не води до нищо добро в дългосрочен план. Ще ти дам един пример. Доскоро беше много популярно хората да се занимават с дропшипинг в свободното си време, като техните очаквания бяха, че за тази дейност ще отделят само по един-два часа на ден и ще печелят добри пари. Оказа се, че не е точно така и този бизнес си иска своето време и внимание. Не може да отговаряш на клиенти, когато се прибереш от работа, защото ще ти даде ниска оценка и когато те се натрупат, с онлайн магазина ти е свършено.
Моята история в Мултилевъл маркетинга (МЛМ) се разви по подобен начин. В един момент трябваше да реша дали да му се отдам изцяло и да стана професионалист или да си остана аматьор, който припечелва някакви дребни пари на месец, а основните доходи да идват от трудовия ми договор. Моят избор беше да не продавам пасти за зъби до края на живота си, а да променя света (или поне България) и не съжалявам за него.
Аз съм разделил инвестициите ми на относително пасивни (около 75% от общото ми портфолио), с които финансирам постигането на дългосрочните ми цели и за тяхното управление отделям около 1-2 часа на месец, и активни (бизнес) инвестиции, за които отделям голяма част от моето свободно време. Това разделение е важно, за да знам какво влагам и какво получавам от различните ми активи.
Когато разполагаме с малки суми, по-активното управление е за предпочитане, за да постигнем по-висока доходност (с по-голям риск, разбира се), както при бизнеса. Така се учим по-бързо и натрупваме критично важни знания и умения, които ще ни трябват в бъдеще, когато може да превърнем тази дейност в относително пасивна.
Независимо дали инвестициите ни осигуряват регулярни приходи (във вид на наем, лихва или рента), капиталова печалба (нарастване на цената на актива) или комбинация от двете, това е един от най-добите източници на доходи, които познавам. При него може да започнем дори със 100 лева на месец.
В това кратко ръководство ти разказах моята история и причините винаги да имам поне два източника на доходи. Споделих ти и как съм изкарвал пари от допълнителни дейности. Разбира се, може да разчиташ само на заплатата си, за да си осигуриш добър стандарт на живот и да постигнеш целите си, но това е прекалено рисково за мен. Работата на трудов договор не е от най-сигурните неща, които познавам и бих си осигурил поне още един източник на доходи. В началото може да е трудно и нещата да стават бавно, но съм сигурен, че в един момент ще си благодарен на себе си, че прочете тази статия докрай и послуша съвета ми. Успех!
11 Comments
Доста съдържателен и поучителен материал. Благодаря!
Едно малко питане/кореция:
Може би имаш предвид 100 лева?
> първият ми трудов договор като общ работник със 100,000 лева заплата
Поздрави
Предполагам, че има предвид 100000лв, но преди деноминацията от 1999, когато на 1.7.1999 1000лв изгубиха трите си 0 и станаха 1лв.
Да, беше преди деноминацията, но 100,000 лева (100 лева с махането на трите нули) си бяха доста пари за един студент. Минималната работна заплата у нас беше 60,000 лева, т.е. нещо като 1,000 лена сега.
Супер интересна, мотивираща и поучителна статия!
Обичам тези ръководства.
Има толкова много начини да печелите допълнително пари, но не лесни пари. С толкова много промени в онлайн пространството, никога не е имало повече възможности да печелите пари като автор на съдържание, примерно. Да, ще трябва да го можете или да се научите. Налягате си парцалите и минавате някой друг курс, прочитате 10-на книги и тонове съдържание в нета за копирайтър, контент маркетинк, как се създава грабващо съдържание и т.н.
Ако искате последователни пари всеки месец като писател, започнете с намирането на клиенти за писане в блогове. Тези клиенти са надеждни и улесняват прогнозирането на месечния Ви доход.
Може да започнете и нов блог, но там ще трябва време за да стане видим, аи трябва да имате и други познания по маркетинг.
Има и сайтове в които може да се запишете като фрийлансър да предлагате услугите си.
Моята история е подобна. Преди десетина години напуснах добре платената си работа, като програмист за известна телекомуникационна компания. Там имах едни сигурни няколко хиляди лева на месец доход, при това работата беше много скучна и слабо интензивна. Напуснах по собствено желание, за да стана професионалист в областта на SEO – оптимизацията на сайтове, за лесно откриване в Google. Беше едно от най-рискованите неща, които съм предприемал. Следваха години упорит труд и много извънредни часове, за да успея да развия бранда Ganbox, като един от най-известните в България в областта на SEO услугите. Най-трудно беше да изградя екип от хора специалисти, които да са на нужното професионално ниво. Днес съм изключитело щастлив, че аз и моя екип помагаме на много български бизнеси, да бъдат по-лесно откриваеми в Google и да продават повече техните стоки или услуги. Предполагам, че до голяма степен е до човека и склоността му да поема рискове.
Браво Стойне!Много ми харесват статиите с огромен и задълбочен интерес чета всяка една. А за книгата “Умни пари” ме накара буквално да си променя доста мои лоши финансови навици.Възхитена съм!
Здравей, Стойне,
От къде мога за купя книгите:
“Как да стартираме бизнес в България за под 5000лв?” и “Финансовата храмотност, умението на 21ви век”?
Благодаря!
Поздрави,
Красимир Милушев
Здравейте, г-н Милушев,
Това са безплатни електронни книги, които получавате когато се абонирате за имейл бюлетина на SmartMoney.bg
Проблема основният е ,че повечето хора не могат да отделят допълнителни 100 лева за рискова инвестиция . Българите НЕ ПЛАЩАТ за попълване на декларация. Първо защото тива са инцидентни случаи, второ защото в данъчната т
служба има ясни образци.Изкарвали сте пари защото сте бил дете. Така са Ви стимулирали. И явно е било по времето на задължителното деклариране на имотите. Допълнителното изкарване на пари в България освен през каторжен труд е късмет на малцина. В държава в която повечето са селски тарикати болшuнството вратички за допълнителен доход не стават. Едни мошенници събират едни 100 лева и до там.
Здравейте. Много ми хареса статията Ви. От доста време търся блог за финансова грамотност. Радвам се, че попаднах на Вас. Благодаря и успехи!