Взаимни фондове [Тотално пълно ръководство]

Рекламното видео [Мини ръководство]
08.12.2019

Взаимни фондове [Тотално пълно ръководство]

Взаимните фондове са едни от най-лесно достъпните инструменти за инвестиции на световните финансови пазари. Те имат много предимства и положителни страни, но и доста подводни камъни, за които да внимаваме. В това тотално пълно ръководство съм събрал на едно място всичко, което трябва да знаеш за взаимните фондове и как да избереш най-подходящите за теб с много полезна информация и конкретни примери.

Съдържание на ръководството

Какво представляват взаимните фондове?
Видове взаимни фондове
Как се печели от взаимен фонд?
Предимства на взаимните фондове
Недостатъци на взаимните фондове
Как да изберем взаимен фонд?
Разходи при взаимните фондове
Основни документи
Инвестиционни стратегии при взаимните фондове
Топ управляващи дружества в България и техните фондове

Какво представляват взаимните фондове?

Това са колективни инвестиционни схеми, при които много на брой инвеститори дават парите си на професионалисти (портфолио мениджъри), които ги управляват с цел да донесат максимална доходност на своите вложители. Взаимните фондове се регулират от разпоредбите на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.

Тези фондове се управляват от лицензирани управляващи дружества, които от своя страна се регулират от Комисията за финансов надзор (КФН) или от съответния регулаторен орган в страната, откъдето е дружеството.

Видове взаимни фондове

Всеки фонд има определена инвестиционна стратегия и насоченост, които определят неговия вид.

Нискорискови – те инвестират обикновено в активи с ниска доходност и риск, като държавни ценни книжа (ДЦК), облигации, депозити и инструменти на паричния пазар.

Среднорискови (балансирани) – при тях портфейлът се състои освен от посочените активи, и от по-рискови като акции, борсово търгувани стоки (благородни метали, кафе, петрол и други инвестиционни стоки), недвижими имоти и други.

Високорискови – те инвестират предимно в акции на компании, деривати на активи или имат специфична инвестиционна стратегия, която цели постигането на максимална доходност.

Има и друга класификация на взаимните фондове – по географско разпределение. Някои инвестиционни схеми инвестират само в Северна Америка, Европа, Азия или в конкретна държава като САЩ, Германия, Франция и други. Обикновено, в името им присъства региона или държавата, в която е основна част от портфейла им.

Има разделение на взаимните фондове и по индустрии, като например такива, които инвестират само в недвижими имоти, в миннодобивни компании, в IT сферата, във фармация, биотехнологии и други.

Български и чуждестранни взаимни фондове

За мен, най-важното разделение при взаимните фондове е на такива, които са с български управляващи дружества и на такива с чуждестранни. Причината е в законодателството и контролните органи, които регулират тези дружества. Колкото и българските закони да са хармонизирани с европейските и КФН да подобрява надзорните си функции, при фалита на КТБ имаше една неприятна новина, която ме накара да имам „едно наум“ за българските взаимни фондове. Ако ти е интересно, ето статията от 2014 година за ситуацията тогава. На взаимни фондове с управляващи дружества от стабилни европейски и световни икономики имам малко по-голямо доверие, но всичко е въпрос на преценка и индивидуално решение.

У нас има 27 управляващи дружества и над 120 взаимни фонда, които са обединени в Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД), като те управляват активи за над 1.65 милиарда лева (към март 2020 година). За сравнение, чуждестранните взаимни фондове управляват активи за над 2.5 милиарда лева, като общата сума от над 4 милиарда лева е близо 14 пъти по-малка от депозитите на българите в банките (над 55 милиарда лева).

Как се печели от взаимен фонд?

Може да печелим от взаимните фондове по два начина. При първия трябва да продадем нашите дялове и ако продажната цена е по-висока от покупната, то ние сме реализирали капиталова печалба. Ако тя е основната ни цел, е добре да избираме акумулиращи (Accumulating или Acc) фондове. При тях, ако някоя от компаниите, в които са инвестирали, разпредели дивиденти, допълнителни акции или други бонуси, парите от тях се реинвестират автоматично и увеличават стойността на нашите дялове.

При дистрибутиращите взаимни фондове фондове (Distributing или Dis) дивидентите се разпределят веднага и не се реинвестират. Това е вторият начин, по който може да печелим от инвестицията ни в колективни инвестиционни схеми.

Предимства на взаимните фондове

Възможност за инвестиции на малки суми всеки месец. Да инвестираш на фондовите борси е свързано с изискването на немалък капитал, с който не всеки разполага. Едно от най-големите предимства на взаимните фондове е именно тяхната достъпност. Дори да разполагаме със сравнително малка сума от порядъка на 50 или 100 лева месечно, може да инвестираме на световните финансови пазари.

Това ни позволява да приложим и една от най-печелившите инвестиционни стратегии – осредняване на цената (Dollar-cost averaging), при която всеки месец влагаме една и съща сума в едни и същи активи. По този начин купуваме повече дялове при по-ниски цени и по-малко дялове, когато цената расте. При акциите и ETF-ите, които струват често стотици или хиляди евро/долари е практически невъзможно да се приложи с малки суми.

Професионално управление. Самостоятелното инвестиране не е за всеки. За да станем добри в тази сфера и да започнем да правим печеливши инвестиции, ще ни трябват големи суми за теоретично и практическо обучение, а също така и време. Малко хора могат да отделят по 8 часа на ден за управление на своите инвестиции, а портфолио мениджърите и техните екипи го правят, защото това е тяхната работа.

Висока ликвидност. Един от най-важните параметри, които трябва да следим при нашите инвестиции, това е тяхната ликвидност, т.е. да могат да се продадат бързо с минимални разходи. В това отношение, дяловете от взаимните фондове са високо ликвидни, защото имат „издател“, който ги изкупува по всяко време и обикновено няма такса при тяхната продажба. За разлика от тях, при акциите и борсово търгуваните фондове (ETFs) трябва да намерим друг инвеститор, който да купи нашите активи. На големите борси това не е проблем, но има и такива като Българска фондова борса, на която ликвидността може да е пречка. Също така, при продажбата на борса има същите такси и комисионни, както при покупката.

Диверсификация. Разпределението на нашето портфолио между различни по доходност и риск активи, които имат малка или никаква корелация помежду си (т.е. когато цените на едните се понижават, другите да растат и обратно), е една от най-добрите стратегии в инвестирането. За съжаление, тази диверсификация е лесна само на думи, но на практика е свързана с добро познаване на активите и немалка сума за инвестиране, която да ни позволи да изградим достатъчно разнообразен портфейл. При взаимните фондове това се постига по-лесно, защото те разполагат с огромни суми, които им позволяват с относително ниски разходи да купуват и продават инвестиции от цял свят. Само срещу един дял от даден фонд ние получаваме изцяло диверсифициран портфейл.

Не се облагат с данъци. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е посочено, че доходите от акции и други финансови инструменти, които се търгуват на регулиран пазар в ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП) са необлагаеми. Това означава, че няма да плащаме данъци за печалбите от взаимните фондове, които отговарят на това условие (а такива са почти всички предлагани в България).

Недостатъци на взаимните фондове

По-високи разходи от борсово търгуваните фондове. Може би, това е най-големият недостатък на взаимните фондове. Ако входящите такси и комисионните за покупка на ETF-и са съпоставими, то годишните разходи за управление се разминават драстично. Например, при повечето взаимни фондове те са между 1.5% и 2.5% (има и по-високи, разбира се), докато при борсовите фондове те започват от 0.05% на година и достигат до 0.5% на година (разликата е от 3 до 50 пъти). Трябва да имаме предвид, че тази такса се начислява върху цялата инвестирана сума всяка година (разпределя се ежедневно) и при по-дълъг срок оказва сериозно влияние върху доходността.

Разбира се, по-високите разходи при взаимните фондове имат своето разумно обяснение. Те отиват за заплати и бонуси на квалифицираните портфолио мениджъри и техните екипи, за наем и поддръжка на сгради, закупуване на скъп софтуер за инвестиционни анализи, за такси при търговия и много други. Мен високите такси не ме притесняват стига те да са оправдани и да се плащат за постигната висока доходност.

По-ниска доходност от ETF-ите. Този недостатък е пряко свързан с предишния. Дори да постигнат по-висока доходност от своя сравнителен показател (бенчмарк), тя се намалява от по-високите разходи и в края на краищата, взаимните фондове се представят по-зле от борсово търгуваните си събратя. Това важи особено за развитите пазари като САЩ, Германия, Франция, Великобритания и други. На тях, много рядко някой взаимен фонд може да „бие“ бенчмарка си. За по-малките и неразвити пазари като Източна Европа, Азия, Африка, Южна Америка и други, взаимните фондове се представят много добре и често имат по-висока доходност от бенчмарка си. Именно в такива взаимни фондове инвестирам аз.

По-малка прозрачност. За да защитят своето ноу-хау в инвестиционните стратегии, повечето взаимни фондове не предоставят данни за целия си портфейл, а само за топ 10 компании или активи. Те могат да представляват 20% или 30% от целия портфейл, но може и да са под 5% (ако той е с голяма диверсификация). За останалите инвестиции има само обобщена информация по сектори, географско разпределение или по големина на компаниите. Това не е достатъчно, за да се придобие по-ясна представа за стратегията на фонда и дали отговаря на нашите стратегии или не. Също така, често в топ 10 инвестиции се посочват неясни формулировки (като 7% в „защитна стратегия“).

Верига на разходите. Има случаи, в които даден взаимен фонд инвестира в други фондове от същото „семейство“ или дори от конкуренти. Когато разгледам инвестициите на втория фонд, той инвестира в трети и т.н. Това е едно натрупване на разходи за инвестиране в множество фондове, което се плаща от дребните инвеститори. Най-фрапиращите случаи са взаимни фондове, които инвестират в няколко ETF-а. Сметката е проста – те плащат 0.05% разходи на година, а начисляват на своите клиенти над 2%. Разликата отива като печалба за управляващото дружество и неговите служители. В тази връзка, инвестирам предимно във взаимни фондове, които влагат парите си в конкретни акции, а не в други фондове.

Как да изберем взаимен фонд?

Активите, в които искаме да инвестираме

Най-важният критерии при избор на взаимен фонд е в какви активи искаме да инвестираме. Ако предпочитанията ни са насочени към американски големи компании, подходящ фонд е такъв, който съдържа в името си US Large Cap (американски фирми с голяма пазарна капитализация). В случай, че сме фенове на развиващите се пазари, фонд с име Emerging Markets ще е нашият избор. Ако златото за нас е топ инвестиция, фонд с Gold в името ще е добра опция.

Хубавото в случая е, че има голямо разнообразие от взаимни фондове, които инвестират в целия свят и в почти всички познати активи. Разбира се, има разлика в различните фондове, които инвестират на едни и същи пазари или в едни и същи активи. Всеки от тях има собствена стратегия, предпочитани компании, склонност към риск и други фактори.

Доходност

Основната ни цел като инвеститори е да постигнем максимална доходност при разумно ниво на риска. Коя доходност обаче е ниска, нормална или висока? Дали 12% на година е добра? Отговорът е „Зависи от пазара“. Ако пазарът е направил 30% доходност за големи американски компании, а нашият взаимен фонд само 12%, това означава, че доходността ни е ниска.

За да ни е по-лесно да се сравняваме с пазара, почти всеки взаимен фонд има т.нар. „бенчмарк“ (сравнителен показател). Той се определя от ръководството на фонда още преди неговите дялове да започнат да се търгуват и се одобрява от регулаторните органи. За бенчмарк може да служи S&P500, NASDAQ, MSCI World, DAX и много други. Фондовете, които инвестират в България се сравняват със SOFIX.

Обикновено, взаимните фондове изостават от съответния бенчмарк (особено на развитите пазари), заради разходите по тях и защото част от парите са в брой (за да могат да изплатят дяловете на хората, които ги продават). За мен, нормално е това изоставане да е в рамките на максимум 2%-3% на година. Разбира се, има и много фондове, които се представят по-добре от техния бенчмарк. Важно е да знаем, че доходността, която се посочва във всички документи е чиста, т.е. без таксите и комисионните.

За да стане още по-ясно, ако двете линии (доходността на взаимния фонд и неговия сравнителен показател) се движат почти успоредно, този фонд се справя добре. Ако има голямо изоставане, фондът не е подходяща инвестиция, защото е по-добре да вложим парите си в компания, която инвестира в бенчмарка (ETF).

Също така, аз гледам доходността за дълъг период от време – над 10 години. Ако тя е стабилна и няма резки спадове и върхове, портфолио мениджъра се справя добре и избраната инвестиционна стратегия работи. Разбира се, миналите печалби не са индикация за бъдещите резултати, но един добър екип с подходяща стратегия е по-вероятно да продължи да се справя по-добре от друг, който има серия от загуби през последните години.

Ще ти издам една малка тайна от кухнята. Ако някой взаимен фонд има дълъг период от неуспехи, той се прекратява или преименува, и започва „на чисто“ да гради добра история. По тази причина аз избягвам да инвестирам във фондове, които са създадени преди по-малко от година, а предпочитам такива с история над 5 години.

Разходи при взаимните фондове

Дойдохме си на думата. Един от най-важните елементи при всяка инвестиция са разходите, свързани с нея. За взаимните фондове таксите и комисионните са:

Входна такса (такса за емитиране)

За да си купим дялове от даден взаимен фонд, трябва да заплатим такса на входа. Тя е в размер от 0.5% до 2.5% в зависимост от фокуса на фонда (тези в акции са с по-висока такса от инвестиращите в облигации и ДЦК), местоположение (българските са с по-ниски такси от чуждите), различните преференции за настоящи клиенти и други. Тенденцията през последните години е входната такса да намалява, като нормален размер е до 1.5%. Също така, много от управляващите дружества предлагат постепенно намаляване на таксата и дори отпадането ѝ след определен брой вноски.

Колкото по-дългосрочна е нашата инвестиция, толкова входната такса не оказва влияние върху доходността. Например, ако инвестираме 1,000 лева еднократно за 1 година ще имаме такса от 20 лева (2%), но ако държим дяловете от фонда за 10 години, ефекта ще е 0.2% на година.

Такса управление

Тя се начислява всяка година върху всичките ни инвестиции във взаимния фонд. Обикновено, тази такса е между 1% и 3% (всяка година е различна) и не ни се удържа наведнъж, а се разпределя пропорционално през цялата година. Например, ако в продължение на 12 месеца инвестираме по 100 лева, то таксата управление, която ще платим е върху цялата сума от 1,200 лева и ако тя е 2%, то това са 24 лева. Може и да изглежда малка на фона на голямата сума, но с годините тя ще се отрази сериозно върху нашата доходност. Тенденцията при таксата за управление е тя да се увеличава за разлика от входната такса, която намалява през последните години.

Тази такса е за да се покрият всички разходи на взаимния фонд за заплати на портфолио мениджърите и останалите служители, за наеми на сгради и офиси, за софтуер, за такси и комисионни при търговия и други. Таксата за управление е една от основните причини доходността да фондовете да е по-ниска от сравнителните им показатели и колкото е по-висока, толкова по-голяма е и разликата. За мен, най-важна е доходността от взаимните фондове и ако тя е добра, таксите са оправдани. В случая е важно да знаем, че доходността на фондовете се представя е „чиста“, т.е. без таксите и комисионните. Ако е 5%, то това означава, че нашите дялове от 100 лева са станали 105 лева.

Такса добро представяне

При някои взаимни фондове има такса за добро представяне. Тя се прилага, когато съответния фонд е постигнал по-високи резултати от своя бенчмарк и обикновено е в размер между 10% и 20% от доходността над сравнителния показател.

Основни документи

Когато инвестираме в даден взаимен фонд е добре да се запознаем по-подробно с него. За тази цел има няколко ключови документи, които е добре да прочетем. Те са:

Проспект

Това е основният документ, който съдържа цялата важна информация, която трябва да знаем за един взаимен фонд. В него е структурата на фонда, мениджмънт, инвестиционна стратегия, как се изчислява нетната стойност на дяловете, данъчно облагане и други. Обикновено, този документ е над 250 страници и не е задължително да го четем целия, но все пак, ако аз давам парите си някъде, ще искам да знам как се управляват те.

Ключова информация за инвеститорите (КИИ)

За заетите хора е създаден този документ, в който е синтезирана информацията от пълния проспект. В КИИ се съдържат данни за доходността на фонда, неговия рисков профил, цели, инвестиционна политика, бенчмарк и други. В повечето случаи, този документ е само 2-3 страници и задължително трябва да се прочете.

Месечен отчет – какво да гледаме в него?

Това е най-важният документ, който всеки инвеститор във взаимни фондове трябва да чете. Както подсказва името му, той излиза всеки месец и съдържа важна информация за представянето на фонда спрямо бенчмарка, размера на фонда, текущата годишна такса за управление и други показатели.

Най-важната информация е как се представя нашия фонд спрямо пазара (бенчмарка). Нормално е изоставане от 2%-3% на година база, но когато това се случи само за месец, нещата не изглеждат добре. В тази ситуация, трябва да следим внимателно тази доходност и ако разминаването продължава, да вземем мерки (като да сменим фонда). Аз инвестирам във взаимни фондове, които плътно следват (или надминават) сравнителни я си показател за дълъг период от време, като това може да се види на графиката за доходността във всеки месечен отчет.

Другото, което гледам е разпределението на активите спрямо бенчмарка. На първо място е по географски признак. Ако 30% от активите на фонда са в САЩ, а в сравнителния показател те са 55%, това означава, че портфолио мениджъра „не харесва“ американските компании и смята, че те не са добра инвестиция в момента. Обратно, ако взаимния фонд има повече средства в дадена страна от бенчмарк, това е ясен знак, че очакват ръст в тази държава.

Важна информация за инвестиционната стратегия и представянето на фонда има и в разпределението на активите по сектори. Колкото по-висок е техния дял (и по-голяма разликата с бенчмарка), толкова портфолио мениджъра има по-голямо доверие на съответния отрасъл от икономиката. Често при кризи и волатилност на пазара, фондовете заемат по-защитна стратегия и увеличават дяловете си в компании от секторите на фармацията, потребителски стоки, комунални услуги и други.

Ценна информация в месечния бюлетин е и топ 10 на активите на фонда. Ако фондът има по-малко инвестиции и по-голяма концентрация, те могат да представляват и над 50% от общите активи. Има случаи и когато топ 10 компании правят само 4%-5% от общия портфейл. За мен, показването само на част от активите е един от най-големите недостатъци на взаимните фондове. Разбирам, че те искат да защитят тяхното ноу-хау и инвестиционна стратегия, но аз искам да знам в какво се инвестират 100% от моите средства, а не само част от тях.

Това, за което внимавам в топ 10 от активите е там да няма други взаимни или борсово търгувани фондове (за да няма верига на разходите), както и да няма неясни формулировки като „защитна стратегия“, „балансиран портфейл“ и други. В тази секция трябва да има само имена на компании, емисии на облигации или борсово търгувани активи (злато, петрол и други).

Как да инвестираме във взаимен фонд?

Има два основни начина да инвестираме в такъв фонд и та са:

Директно

Едно от най-големите предимства на взаимните фондове е, че може да инвестираме в тях с малки суми. Това важи за българските фондове, при които минималната инвестиция е един дял (често те струват между 1 и 2 лева). При чуждестранните взаимни фондове обикновено има изискване за влагане на по-голяма сума от порядъка между 500 и 1,000 валутни единици (евро или долари), което ограничава хората, които могат да инвестират подобни суми.

Ако все пак разполагаме с по-големи средства за инвестиране във взаимни фондове (над 5,000 лева), покупката на дялове става сравнително лесно. Трябва да сключим договор с инвестиционен посредник или управляващо дружество, да внесем предвидената сума и да попълним поръчка за покупка на определен брой дялове. Всичко става в рамките на половин до един час. След това, всеки месец ще получаваме информация за дяловете, които притежаваме, тяхната цена, доходност и други важни показатели.

Спестовна програма

За да направят по-достъпни чуждестранните взаимни фондове, инвестиционните посредници у нас предлагат т.нар. „спестовни планове“ или „спестовни програми“, при които може да инвестираме малки суми всеки месец (минимума е между 40 и 100 лева) в избрани фондове, като може да закупим само част от дяловете в тях, съответстващи на направената вноска. Например, ако един дял е 400 лева (около 205 евро), то с нашите 100 лева ще закупим 0.25 дяла от този фонд. При тези програми има възможност и за автоматичен превод от заплата или директен дебит всеки месец, като така инвестирането става още по-лесно.

Влагането на една и съща сума всеки месец в един актив или т.нар. стратегия за осредняване на цената е един от най-добрите и печеливши начини за инвестиране на фондовите пазари. Включването в тези програми е по същия начин, както и при директното инвестиране с тази разлика, че може да има изисквания са срок на инвестиране или предварително избрани фондове, в които може да вложим парите си.

Инвестиционни стратегии при взаимните фондове

Диверсификация

Тази сложна дума може да се преведе като разпределение на нашите пари в няколко взаимни фонда, за да си намалим риска от загуба. Ако сме ги избрали добре, тази стратегия ще ни намали доходността (няма как), но ще спим малко по-спокойно. За начинаещи инвеститори във фондове препоръчвам да изберат не повече от няколко фонда, в които да вложат парите си наведнъж или на месечни вноски. Един добре диверсифициран портфейл може да се състои от 3 фонда: един в акции на големи американски компании, един в световни компании и един в облигации. Когато придобием малко повече опит, може да увеличим броя на фондовете и да избираме и различни от предложените с по-висок риск или специфична стратегия.

Дългосрочно инвестиране

Въпреки че взаимните фондове прилагат активно инвестиране и често купуват и продават акции и други активи, препоръчително е да влагаме дългосрочно парите си в този инструмент. Под „дългосрочно“ имам предвид минимум за 10 години. Тъй като пазарите вървят нагоре за дълъг период от време, а кризите са доста по-кратки, шансът да сме на печалба при инвестиране за поне 10 години е в пъти по-голям, ако влагаме парите си само за 2-3 години. При по-късите времеви хоризонти, освен таксите и комисионните, една рецесия или по-голям спад, може да ни донесе големи загуби.

Точно по този начин повечето хора губят пари от взаимните фондове. Те започват да инвестират дългосрочно, но при първата криза спират с месечните вноски или продават дяловете си, и реализират загуби. При тези фондове статистиката не е много надеждна, но все пак няма фонд, който да е с отрицателна доходност за произволно избран 10-годишен период.

Осредняване на цената

Вече споменах за тази стратегия и от моя опит мога да кажа, че тя е една от най-добрите, които познавам и прилагам. Взаимните фондове (чрез спестовните програми) са особено подходящи да инвестиране на по-малки месечни суми в едни и същи активи. Тази стратегия действа и когато пазарът върви нагоре, и когато пада, като най-важното е да я спазваме, независимо какво се случва с цените на нашите инвестиции. Осредняването на цената, заедно с дългосрочното инвестиране и диверсификацията са достатъчни, за да постигнеш добра доходност от взаимните фондове и да постигнеш финансовите си цели.

Топ управляващи дружества в България и техните фондове

Най-големите управляващи дружества, които предлагат взаимни фондове у нас са:

Amundi

Това е най-голямото дружество за управление на активи в Европа и се нарежда в топ 10 в света, като управлява близо 1.6 трилиона евро. Разбира се, дейността му в България е доста по-скромна, но все пак има голям дял от този пазар. До 2017 година собствеността беше италианска и фондът се казваше Pioneer Investments, а след това е френска и носи настоящето си име – Amundi.

У нас дялове от взаимните фондове на Amundi (общо 87) може да си купим от УниКредит Булбанк, като банката предлага и спестовна програма, в която може да се инвестира минимум 20 евро или долара на месец. Фондовете са регистрирани в Люксембург и печалбите от тях не се облагат с данъци. Има голямо разнообразие фондове с различни инвестиционни стратегии, географско разпределение и сектори. Повече информация и текущи цени могат да се намерят на сайта на компанията.

Schroders

Schroder Investment Management е английска компания с над 200-годишна история, която управлява активи за над 500 милиарда евро. Според сайта на компанията вече има инвестирани от българи в това семейство от фондове над 140 милиона лева (към март 2020 година). У нас те се представляват от Карол Капитал Мениджмънт и също предлагат голямо разнообразие от взаимни фондове, инвестиращи в различни региони и сектори по света.

За хората, които могат да отделят по-малки суми всеки месец Карол предлага спестовен план, като минималната сума е 100 лева. Дружеството предлага и намаление (или отпадане) на входната такса след определен брой вноски, което е добра новина за дългосрочните инвеститори. Цялата информация може да се намери на техния сайт.

ОББ Асет Мениджмънт

Това е най-голямото управляващо дружество в България с размер на активите над 270 милиона лева, а от 2017 година е част от KBC Груп България, като освен собствените 9 взаимни фондове, предлагат и няколко на компанията-майка. Най-големият български фонд също е част от ОББ и това е ОББ Платимум Облигации, който управлява над 136 милиона лева. Както и при другите управляващи дружества, и ОББ предлага спестовна програма, която се казва СИП или Систематичен Инвестиционен План. Повече информация има на техния сайт.

На сайта на БАУД има информация за всички взаимни фондове, които са с български управляващи дружества.

Това беше всичко, което трябва да знаеш за инвестирането във взаимни фондове. Ръководството е над 4,200 думи и ти е достатъчно, за да направиш първите си вложения в този инструмент. Написах този материал по максимално обективен и безпристрастен начин, като посочените семейства от фондове са подредени по големина и не са препоръка за покупка (като аз имам инвестиции в някои от тях).

Надявам се това ръководство да ти е полезно. Ако смяташ, че имаш сред твоите познати и приятели някого, на когото също ще му свърши работа, сподели го в социалните мрежи или му изпрати линк към него. Благодаря ти.

Стойне Василев
Стойне Василев
Казвам се Стойне Василев и съм независим личен финансов консултант, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, автор на бестселъра „Умни пари“, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.