От пасивни доходи към мултиплициране
Основният принцип, върху който изграждам живота си
12.03.2018
Стига толкова! Аз бях до тук!
23.04.2018От пасивни доходи към мултиплициране
Миналата седмица докато описвах моите етапите в инвестирането в първата ми книга на хартия, се замислих дали не е време за промяна в курса. Дали от така желаните от всички пасивни доходи да не премина към по-активно управление на парите ми и генериране на по-висока доходност? Дали от непрекъснатото говорене за финансова свобода и получаване на пасивни доходи (докато някой спи или си пие коктейла), не съм изпуснал нещо съществено? Тази статия е за промяната в начина, по който мисля да инвестирам в бъдеще, и ще се радвам да ми помогнете в това важно за мен решение.
За Кийосаки, пасивните доходи, спането и свободата
Когато за пръв път прочетох „Богат татко, беден татко“ на Робърт Кийосаки, концепцията за четирите потока на парите, пасивните доходи и финансовата свобода ми се сториха гениални. Идеята е, че почти без усилия създаваш източник на такива доходи, а след това цял живот нищо не правиш. Докато парите работят за теб, ти спиш, пиеш си коктейла на някой плаж и се радваш на цялото свободно време на света. Звучи страхотно, нали?
През последните години се появиха много гуру-та в България, които превъзнасят пасивните доходи и търсят начини да изкарат пари от философията на Кийосаки. Започна се с Мултилевъл маркетинг компании, които ни убеждават, че само с няколко часа на седмица ще създадем един източник на безкрайни пасивни доходи. Нещата се оказаха малко по-различни и единици са хората, които се издържат от създадената от тях мрежа от дистрибутори, а и техните доходи са далеч от пасивните.
Премина се през компании, които без съответния лиценз за инвестиционни посредници, които ни предлагат да инвестират нашите пари на световните финансови пазари и единственото нещо, което трябва да направим ние е да си харчим с кеф изкараните пари. И те се оказаха обикновени измамници. Появиха се и консултанти, които предлагат инвестиции в проекти с „огромен потенциал“, пак с идеята за безкрайни пасивни доходи. Ще видим какво ще стане и с тях.
Аз също се включих в това „движение“ и написах доста статии по темата. Това, което ме накара да спра и да се замисля обаче беше, че много от индивидуалните ми клиенти и хора, с които съм разговарял, искат да станат финансово свободни, но не знаят какво ще правят, когато го постигнат. Отговорът често е „Ами, нищо“.
При много от тях, основният мотив за оттеглянето от активна работа (това се превърна в мръсна дума, но за това ще говорим малко по-нататък в статията) е свързан с някаква негативна емоция. Често съм чувал: „НЕ искам вече да имам шеф“, „НЕ искам да стоя сутрин и вечер в задръствания“, „НЕ искам да работя с такива колеги“, „НЕ искам да стоя до късно на работа“ и други подобни „НЕ“ аргументи.
И финансовата свобода е решението. Чуйте само как звучи „СВОБОДААААА“, защото преди това е било нещо като робство. Също така, в това прекрасно бъдеще няма нужда да правиш нищо. Добре звучи, но съм сигурен, че на поне на 80% от нас това няма да ни хареса. Да, сега си казваме, че ще може да го правим вечно, защото сме уморени от непрекъснатото тичане по задачи, но не е толкова страхотно, колкото звучи. А и все си мисля, че тази философия спечели толкова последователи в България заради спането и мързела, с които се свързва, а не толкова заради останалите идеи на автора.
Защо Уорън, Марк и Джеф все още работят?
Замисляли ли сте се защо хора като Уорън Бъфет, Марк Зукърбърг и Джеф Безос все още работят активно и то доста повече часове на седмица от повечето служители у нас, например? Защо не отидат на някой остров да се наслаждават на гледката и да си пият коктейли по цял ден? Парите ще им стигнат да го правят до края на живота си, а с остатъка поне няколко поколение след тях ще могат да правят същото. Защо хора като Инвард Кампрад (ИКЕА) и Сам Уолтън (Wall-Mart) са работили усилено почти до края на живота си, за да управляват създадените от тях компании?
Според мен, първата причина е че искат да го правят, но по-важната е, че имат желание да направят нещо още по-голямо и значимо, което да оставят след себе си. Имат компании с хиляди служители, които знаят какво да правят, но продължават да взимат важните решения за развитието им.
Също така, въпреки че са изградили системи, които могат да работят без тях, все още в нашия свят бизнесът е личен и основателите имат немалко влияние върху възходите и паденията на компаниите. Примерът, които ще дам е Стив Джобс и завръщането му в Apple. Ако не беше той, компанията най-вероятно щеше да фалира след серията от неуспехи и лоши финансови показатели през 90-те години на миналия век.
И да, всички тези хора РАБОТЯТ. Много българи свързват думата „работа“ с такава на трудов договор, а и като цяло има негативно значение за тях. Като кажа, че ще работя, вкарват онзи съжалителен поглед, който казва „Не се излагай. Бачкат само балъците. Нали имаш пасивни доходи“. Ще ви издам една тайна – в бизнеса и инвестирането също има много работа (обещавам, че за последен път използвам тази дума, за да не се отвратите от тази статия преди нейния край) и не е само спане, лежане и пиене на коктейли.
Познавам доста успешни предприемачи и инвеститори в България, и всички те не спират да се трудят (изплъзна ми се, не беше нарочно). Да, те намират и време за семейството си, за децата си, за хобитата си, за пътуване, за развлечения, но са доста активни в това, което правят. Миналата година, докато бях на в „отпуск“ се наложи да свърша нещо и моите приятели (предимно служители) веднага ми изнесоха лекцията как е кофти да си предприемач, защото работя дори по време на „почивка“. Всъщност, нямам нужда да се отпускам и да почивам, защото го правя всеки ден, както и да не спирам да работя в същото време.
От пасивни доходи към мултиплициране
Поздравления за това, че стигнахте до тази част от статията. Вече над 50% от читателите са се отказали или са преценили, че тази тема не ги интересува, но вие не сте от тях, и затова да продължим. Преди близо 8 години, когато започнах да изграждам моята машина за пари, като един от принципите, заложени в нея, бяха именно пасивните доходи. Четох, прилагах, грешах, провалях се, но постепенно нещата започнаха да се получават и създадох портфейл от истински активи, които ми носят доходи, без да се налага да правя нещо за тях, освен да ги преглеждам веднъж в месеца за няколко часа. Възходящите пазари през последните години и няколко добри решения ми помогнаха да реализирам средногодишна доходност около 13%. Инвестициите ми са предимно в ETF-и, взаимни фондове и отделни акции.
И сигурно щях да продължавам с тази стратегия, ако не бяха няколко събития от 2017 година. Тя се оказа най-успешната ми досега, но не заради пасивните инвестиции, а защото направих няколко добри сделки с имоти и продажба на дялове от бизнес. Ще ви разкажа за една от тях. Апартамент в Перник, за който имах два варианта – да го продам за почти два пъти повече от първоначалната инвестиция или да го отдавам под наем с период на възвращаемост около 10 години. Избрах първото. Прецених, че 100% сега са повече от 10% на година. По същия начин действах и за една къща и няколко гаража. Не мога да кажа, че съм някакъв голям инвеститор в имоти, а просто уцелих правилния момент за покупка и продажба (за това също се изискват знания и умения, разбира се). С дяловете от бизнес се случи същото. Изборът беше или добра печалба веднага или по-пасивни доходи в бъдеще.
Какво се промени?
Всъщност, аз се промених. Осъзнах, че само заради идеята за „пасивни доходи“ съм пропуснал няколко добри възможности за активни (и много по-големи) доходи. В някакъв момент, когато вече няма да имам същата енергия (на 70 или на 80 години 😊), сигурно ще искам да си почивам, но не сега е моментът за това.
Всички тези хора, за които ви разказах, се скъсват от бачкане и МУЛТИПЛИЦИРАТ своите знания и умения. Създават по-малки или по-големи системи, които могат да управляват с част от своето време. През останалите часове управляват други проекти на същия принцип. Само един част от тяхното време може да се мултиплицира и да създаде печалби от милиони долари.
Сега е моментът да не търся средна пазарна доходност (досегашните ми инвестиции ще си останат), а 5х или 10х по толкова. Светът е пълен с възможности за хора, които искат да действат, а не да чакат. Рискът също е много по-голям (няма как). Резултатът ще е нещо голямо – или голям успех, или голям провал. Ще вложа в новата ми стратегия, освен пари, и време, енергия и страст.
Активите, към които съм се насочил, са подценени имоти за препродажба, дялове от бизнес (exit-a ще зависи от самата дейност) и акции на компании (миналата година се оказа доста успешна и само една позиция на производител на видеокарти ми донесе 5 пъти по-висока от пазарната доходност).
Защо активни, а не пасивни доходи?
Основната идея на пасивните доходи е те да работят за теб и да ти покриват месечните разходи, докато ние правим това, което обичаме. Някои хора обичат да си почиват, други да пътуват, трети да се отдадат на хобито си. За всички тях, финансовата свобода ще им позволи да напуснат работата, която не харесват, и да правят любимите си неща.
А ако вече правиш любимите си неща, какво правим? Ако вече си постигнал относителна свобода и именно изграждането на системи и мултиплицирането на времето, знанията и усилията ти са твоята страст?
Активните доходи се подценяват, но какво да прави Морган Фрийман, например? Да си каже, че е постигнал всичко и има достатъчно пари, и да спре да участва във филми и предавания? Защо тогава го прави, като е на 81 години?
А Мик Джагър защо пее, като е на 75 години? Ами Мадона? А Лили Иванова? Правят го, защото могат и това е тяхната страст. Никой от тях не го прави за пари или за още слава. Защо не си инвестират парите в активи, които им носят пасивни доходи и да си седят на някой плаж и да се наслаждават на живота?
Човек иска да избяга от нещо, което не харесва или откровено мрази. Това е и идеята на финансовата СВОБОДА. Защо хората, които са я постигнали, не спират да работят?
Ако си добър в нещо и го правиш със страст, ще искаш да го правиш, докато си жив, нали? Ако рисуваш добре, защото трябва да спреш да го правиш и да си почиваш? Ако си добър певец, ще искаш ли по цял ден да не правиш нищо? Ако си добър във финансите и инвестициите, може ли да разчиташ само на пасивни доходи?
Активни или пасивни доходи имат богатите?
Има интересна графика, която показва в какво са инвестирали американците, според размера на нетното им богатство:
Както се вижда, богатите хора (особено тези с над 1 милиард долара) инвестират в активни бизнес начинания. Ако разгледаме и списъкът на Forbes с най-богатите хора на света, ще забележим, че поне първите 1,000 са активни предприемачи, които управляват бизнеса, който са създали или наследили.
Дори да не сме толкова богати, през живота ни кои приходи са повече – активните или пасивните? За мен, няма изцяло пасивни доходи, а по-скоро ние мултиплицираме частица от себе си в тях. Ще ви дам пример. Искаме да инвестираме в имоти. Отделяме няколко дни за огледи. Когато си изберем жилището, което да превърнем в актив, си наемаме експерти, които да подготвят сделката. След това, може да се доверим на други хора да управляват нашите имоти или ние да изградим екип, който да го прави. Ако това за нас ще са само пасивни доходи, ще искаме да отделяме само много малка част от времето си за тази дейност и съответно ще получаваме средните за пазара доходи (дори под тях, защото ще плащаме за управлението на имотите).
Ако искаме да мултиплицираме нашите знания и умения, ще изберем активна дейност, независимо дали е покупко-продажба или отдаване под наем. Така ще постигнем по-висока доходност от пазарната.
Това бяха моите размисли, превърнати в текст от над 2,000 думи. Ще се радвам да споделите какво е вашето мнение по тази тема. Какво ще ме посъветвате да направя? Има ли логика в разсъжденията ми или изпускам нещо?
Предварително ви благодаря.
11 Comments
Невероятно добра статия, Тони! Свикнах вече с графика ти на публикуване във Фейсбук в 7.30 и започнах да си очаквам следващата ценна информация. Ти си стигнал на изключително видико ниво в личните финанси! Много ми хареса това с инвестицията в бизнес на фирма вносител на видео карти. Разграбват се картите и 1000 w захранвания за броени дни. Наистина аз мисля, че повечето хора минават през три етапа -1) крайно спестяване, 2) осъзнаване, че това е тъпо и противоречи на закона за привличането. Вследствие на това започваме да мислим начин (който ни харесва) за увеличаване на доходите, били те активни или пасивни, 3) нивото, до което ти си стигнал – стабилни пасивни доходи, от които можеш да се издържаш + развитие в посока активни в нещо, което обичаш да правиш. Аз още цикля на второ ниво, но не се отказвам 🙂 И нещо, което си мисля напоследък е, че ще избухнеш направо, ако почнеш да ползваш youtube за видеа и лайфове, както и лайфове в инстаграм и фейсбук. Защо не пробваш да си зададеш въпрос, койо всички чакат от теб във ФБ чрез лайф. Ти си доста харизматична личност 🙂
Благодаря за откровеността, с която споделяш идеите си, плановете, грешките и поуките. Нещо изключително рядко в наши дни. Статията определено ми допадна (както почти всички от сайта; чета го вече 3-а година). Аз също съм чел книгата на Кийосаки, но някак съм пропуснал, че идеята му е да имаш пасивни доходи и да си гледаш кефа на някой плаж (например). Аз по-скоро разбрах, че да накараш парите да работят теб, може да ти осигури възможност за други твои занимания или дейности. Но не и да спреш да работиш. Защо не разглеждаме въпроса от друга гледна точка – финансовата свобода да е резултата от дейността, която правиш, а не целта на твоя живот? Все още ми е трудно да си отговоря на въпроса как би могъл човек, чиято цел е да натрупа определена сума пари, да има удовлетворение от живота, който живее, пък бил и той финансово свободен? Всички големи имена, които цитираш (като Безос, Бъфет и т.н.) едва ли са започнали да се занимават с това, с което се занимават, за да натрупат пари? Дълбоко се съмнявам да е така. Те се скъсват от бачкане, защото им харесва това, което правят. Това, че са натрупали значителна сума пари, е просто резултата от техния труд. На теб ти стискам палци да постигнеш поставените си цели и да продължаваш да споделяш личния си опит и впечатления по пътя на реализирането им. Ние, читателите, ще сме благодарни 🙂
Такова нещо като 100% пасивен доход не съществува освен от лихва в банката, но там не си на плюс никога. Дори да даваш имоти под наем трябва да се занимаваш с поддръжката им, събиране на наема, плащане на данъци, плащане на сметки и търсене на нови наематели. Може би ако даваш земя под аренда там нещата са по-малко като задължения. Щях да забравя и администриране от отчисленията за НАП.
Относно Джеф и компания, това са хора които може да са различни от вас. Аз например след студентстването ми и първата ми работа в чужбина имах един период от 3-4 месеца в който нищо не правих и беше супер, така че може и да не ми омръзне да не правя нищо, но то пак няма да е нищо, а ще се грижа за себе си за да стана по-добра версия на себе си. Подозирам, че за Джеф, Марк и подобни нещата са по-скоро забавни, отделили са си някакви милиони настрана и ходят на работа за кеф, като едва ли правят екселски таблици, а по-скоро надзирават робите които теглят за тях докато те тайно гледат клипчета в Youtube и пийват класно уиски, и след това правят една две обиколки из сградата.
Иначе Тони, да, наистина най-голямата доходност е не от борсата, а от бизнеси. Един път като му хванеш цаката както работи за теб, синергия и напред.
Имаше един филм в който казваха: Ако успееш да печелиш пари от това, което ти харесва да правиш няма да ти се налага да работиш. През годините, като наемен служител се водих от максимата, че за да се чувствам добре и да съм щастлив трябва да си харесвам работата и за това постоянно я сменях. Дори и да бях, на работа която харесвам пак имаше нещо, което ме чопли. Така стигнах до извода, че трябва да работя за себе си. Сега бачкам повече от преди, но сам съм си господар на времето. Ако ми е кеф да ударя едно уиски на обяд удрям едно уиски на обяд. Ако се почувствам уморен удрям една дрямка. Ако искам да се разходя и да помисля разхождам се и мисля. Мога да стана рано и да отида преди всички за да си свърша задачите рано и после да съм по-свободен. Мога да бачкам и вечерта ако искам. Не знам за борси и акции нищо. Предпочитам да инвестирам в нещо, което мога да пипна. До сега бачках за бизнеса. Сега колелото вече взе да се върти, но още иска бутане. Трябва да му хвана цаката как да се върти с по-голяма инерция само с насочване и леко побутване когато се налага. Но дори и това да се случи и да съм айляк пак няма да стоя мирен. Даже съм измислил нов бизнес за тези времена, който ще е за удовлетворение и кеф. А ако излизат и пари, още по-добре.
Скоро е нямало такава статия в сайта, затова решавам да се включа и аз с мнение 🙂
Дилемата пасивни (относително такива) и активни доходи за мен трябва да се разреши на базата на знанията. Ако човек не знае какво прави, а иска да инвестира в акции, например, разумното решение е да си купи нещо познато и стабилно – Кока-Кола. Ако човек има повече знания, той би могъл да анализира бизнеса на компания, да разбере защо инвестиция в Кока-Кола не успява да надвие инфлацията последните 20 години, и да потърси алтернативи. Същото важи и за недвижимите имоти, дялове от бизнес и други. Аз си помислих, че мога без знания да постигам доходност по-висока от пазарната. Научих доста уроци, чиято цена бяха множество загуби, понякога и до 90%, и продължавам да се уча.
Нещо интересно, което ми прави впечатление за хората решили да постигат финансова свобода чрез пасивни доходи – повечето инвестират в акции/имоти от около 10 години. Обикновено не са били преки участници по време на последната криза. Волатилността на пазарите от последните месеци ги плаши, а не ми се мисли какво ще се случи, когато пазарите потънат с 20-30% и повече. Една криза дава отрезвяващ ефект и рефлекс срещу купуването на прекалено скъпи активи. Досега беше лесно, защото в каквото и да се вложи – цената му растеше. Какво ще се случи в следващите 10 години едвали някой знае, но историята винаги напомня в определен момент, че не всичко, което лети се яде.
Накрая за финансовата свобода – това, което според мен тя дава са възможностите, много повече отколкото, ако покриването на месечните разходи зависи от превода на работна заплата. Ако човек е решил, че ще мързелува, той ще го прави без значение дали 2 или 7 в седмицата. Пълноценният живот всеки го разбира по свои си начин. За мен това би било да върша дейности, които ми доставят удоволствие и поне малко променят обществото към по-добро. Много хубаво е написано, че богатите продължават да работят, защото искат да оставят следа след себе си, забавлявайки се.
Мда. Бех на студентска бригада в САЩ. На 23 г. човек иска да не работи и да има пари. Покри ме, предложиха ми мечтана работа за много пари в рая, наречен Маями. Отпуснах се на стола си, изживявайки за момент следващите 15 години и се почувствах изключително отегчен и без тръпка от живот, лишен от предизвикателства. Усещането мина само за момент през мен, но го улових и без да искам разбрах какво НЕ искам в живота си. Ако не беше тази случка щях да изживея следващите 15 години в усилия за постигането на заветния пасивен доход. За да разбера накрая написаното в статията.
Заех се със стратегически мениджмънт, от 10 години темата ме изсмуква, но докато не я превърна в електронна, качествена, евтина и лесна за използване услуга – няма да спра. Все си мисля, че ми остава още малко – я и този материал за оперативната ефикасност, я и този програмен език, я и този материал за уеб дизайн, я да проуча този тип информационни системи, я това и това и това……. откакто се разходих до Маями мечтата ми е една – собствен остров, но знам, че купя ли си го и ще изпитам онази апатия, обзела ме за стотна от секундата, затова си ползвам мечтата за остров само за стръв, след която да тичам
Пасивен доход има ако си наследил парите и някой друг активно се грижи да не ги загубиш. Има такива графове и принцове в Европа и хора от фамилии с т.нар. Стари Пари. Активното при тях е да определят кой да им пази парите. Има такива хора, малко са рядко са сред най-богатите, цитирани в статията, но ги има.
Иначе имам рецепта за изкарване на пари без да се работи.
Откриваш какво обичаш да правиш. И започваш да го правиш по най-добрия начин. Успехът идва, но ти не работиш защото правиш това, което обичаш и ти харесва :)))
Колкото повече го обичаш, толкова повече го правиш (Принципът на Мечо Пух за медената икономика).
Сложното е да установиш какво обичаш да правиш, както и ако го разлюбиш и установиш, че ти се прави друго, но вече си вложил много години в първото…
Хареса ми мисълта за предимството на активните доходи над пасивните такива. Интересно заключение, при положение, че масовият новобогаташ би се отдал точно на пасивно “заработване”. То си е и до психика – имаш възможност за парти, за плажове, за контакти с противоположния пол (жените също мечтаят да бъдат богати) и ти да вземеш да ги отрежеш заради работа по 100 часа на седмица :-)…
Другото е малко “претопляне на стари манджи”. Всеки втори лектор в областта на финансовото благополучие все за това говори – да обичаш това, което правиш. Смешно донякъде звучи, защото всички приемаме едни неща за ценност и се отвращаваме от други неща. Разбирате ме какво си мисля. Не може всички да харесваме киното и вкупом да се втурнем там. Все ще ни се наложи да правим и неприятни неща, независимо дали на това му викаме “работа”. А да ме убеждавате, че на 20-годишна възраст Бъфет най-много обичал да прави пари чрез инвестиции в ценни книжа – извинете!
Не всичко е истина в официалните биографии на хората, дори и известните…
Красимир Петров,
Благодаря Ви за коментара. Да правиш нещо неприятно за 1, 2 или 3 години, го разбирам – нямал си друг вариант, пари трябва да се изкарват, имаш финансови проблеми или нещо друго. Да стоиш на една работа 10 или повече години, въпреки че я мразиш, е мазохизъм. Има двама приятели, които работят в исторически музеи в провинцията. Единият непрекъснато се оплаква, че държавната работа не му харесва, било като осарник, всеки иска да го натопи, още няколко години и се маха. Той работи вече над 10 години в този музей и е получил само едно повишение за този период. Другият обича историята и казва, че това е сбъднатата му мечта, ходи на разкопки, участва в различни проекти и е на по-висока позиция от първия, изкарва повече пари от основната си работа и от допълнителни проекти. Изводите нека си ги вади всеки.
Стойне Василев,
В никакъв случай не говорех за омраза към работната позиция. Чел съм за изследвания в глобален план, че едно 60-70% от населението по света въобще не изпитва удоволствие от това, с което се занимава. Логично е, че не може такъв огромен процент от глобалната популация да бъде щастлива и да прави това, което ѝ носи удоволствие. Нали има разделение на труда, има търсене на професии и кадри, появяват се нови ниши и сегменти, изчезват други…За сравнение, МИ-5, британската служба за контраразузнаване беше обявила конкурс за агенти под прикритие. Половин Великобритания тогава се изживяваше като Джеймс Бонд и ако имаха възможност, моментално биха зарязали настоящето си занимание. Не е толкова лесно! Ако е нужно, ще потърся материала в търсачката, ще изскочи със сигурност.
Това за натопяването и осарниците, предполагам всеки го е минал. За мен това свърши в момента, когато загърбих съответните занимания и групи хора и започнах да се занимавам с интересни за мен неща, това, което имате предвид. Но и исках да допълня, че ако отворите коя да е книга на лектор в областта на финансите, там задължително е изречена и тази мъдрост: “Да обичаш това, което правиш (и то няма да ти се струва работа и тежко)”. Мисълта идва от Конфуций:”Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.”. И да не бях чел статията Ви, сигурен съм какво щеше да пише там – обичай работата си…:-)… Да не говорим за професионалните комарджии с тяхното: “Още една ръка и приключвам…”.
Все пак, държа да посоча и доста интересните гледни точки, статии и материали, поместени на сайта. Това са многобройни търсения и посочени решения на проблеми, с които Вие сте се справил, а и част от читателите и посетителите на сайта, и се надявам и на мен да помогнат да превъзмогна преградите в името на целите, които човек си поставя. Благодарен съм за теми като дропшипинг, лични финанси, спестяване и инвестиции, собствен бизнес с минимални суми, създаване на актив и собствени машини за пари…
И всъщност не е задължително да обичаш работата си, за да бъдеш на по-висока позиция! Може да мразиш печеленето на пари и да го правиш дяволски добре! 🙂
Искаше ми се да разбера реален пример как да инвестираме в България и така и не разбрах . Статията има достойнства но общо взето нищо оригинално.