Пиша този материал на почти 34 години, семеен, с прекрасна съпруга и щуро момиченце на 6 месеца. Седя в голям и удобен кожен стол, докато съм се опънал назад с ръце зад врата. Работя в голяма компания и на вратата на почти ъгловия ми кабинет стои табела “Стойне Василев – Мениджър Вътрешен одит”. На бюрото пред мен има лаптоп, четири мобилни телефона, един стационарен, чаша с кафе и няколко нахвърляни папки с надпис „Конфиденциално“. Една от тях е с доклад, който току-що съм завършил и показва как някой не си е свършил работата и трябва да бъде наказан за това.

Тъй като е края на месеца, получавам на електронната си поща фиша за заплатата. Освен хубава 4-цифрена сума, в него пише и “Трудов стаж: 11 години, 0 месеца и 0 дни”. Единадесет години!!! Кога минаха? Дали са много или малко, не знам. От гледна точка на баща ми, който се пенсионира миналата година на 58-годишна възраст с 41 години трудов стаж, това не е много. Между другото, той е работил на едно и също работно място през всичките тези години, като е бил на три позиции – младши маркшайдер, маркшайдер и началник отдел “Маркшайдери” (ако тази дума не ви говори нищо, проверете я в Google).

Но от гледна точка на един студент, който току що е завършил и е започнал първата си “сериозна” работа, единадесет години се виждат като една безкрайност в редене на папки, любезности с колегите и подмазване на шефа. През далечната 2003 година и аз бях в това положение, а ето сега е 2014 година и аз съм на 6-тото поред работно място.

Но всичко това ще се промени само след няколко дни. През последните три (дълги) месеца (от момента на подаването на предизвестието ми за напускане) много мислих, трудно заспивах и още по-трудно ставах. Дали решението да напусна високоплатената си работа и да променя света (или поне България) е правилно? Искат ли хората сами да определят финансовото си бъдеще или им е по-лесно да разчитат на късмета си и държавата? Тези и други въпроси не ми даваха мира.

Времето ще покаже какви са били техните отговори. За себе си, обаче, съм сигурен, че съм взел правилното решение. В досегашния ми живот не съжалявам за нищо, което съм направил или ненаправил и искам да си остане така. Ако не успея ще е ниска цена в сравнение с чувството при задаването на въпроса „Какво щеше да стане, ако…?“.

Как започна всичко?

В семейството ми няма предприемачи. И майка ми, и баща ми цял живот са работили на заплата – първоначално, защото са нямали друг избор, а след това (след 1989 година) по собствено желание. Аз започнах да се уча на бизнес още от малък, но не от богатия или бедния ми татко, а от роднини и познати на моите родители. Първите ми пари изкарах още докато бях на 6 години. Тогава живеех при баба ми и дядо ми на село. Те имаха голямо стопанство с много животни. Често идваха при нас софиянци, които имаха вили до нас, за да искат домашни яйца. Тъй като имахме много, баба ми им даваше по двайсетина без да ги плащат, защото ѝ беше неудобно да им иска пари.

Тогава реших да приложа пазарния принцип. Беше трудно да убедя баба ми и дядо ми да продават (мръсна дума тогава) яйцата, но накрая успях. Сложих цена от 10 стотинки за брой и търговията тръгна. Договорката беше парите, които се изкарат, да са за мен. Така цяло лято обикалях вилите на софиянците и им предлагах домашни яйца. Често те ми оставяха и бакшиш (отново мръсна дума), когато разбираха, че парите ще са само за мен. Така, в края на лятото, вече бях събрал 110 лева и си купих колело „Балканче”. Нямате си представа с каква гордост го карах.

След десетина години вече бях ученик в „Техникума по икономика” в родния ми град. В повечето ни часове учителите ни диктуваха уроците, а ние ги записвахме. Тази система беше за “наше добро” – те ни бяха извадили материала от много учебници и книги и ни го даваха “смлян”. Проблемът беше, че темите бяха от доста стари учебници и бяха без особена практическа полза. Единствения учител, който правеше изключение беше г-н Захариев по Финанси. Той имаше счетоводна къща и беше в час с новите неща в икономиката и финансите.

Единствен г-н Захариев не ни диктуваше скучни и теоритични уроци, а ни даваше практически знания и ни караше да мислим. Първите пари от “консултантски” услуги изкарах, благодарение на него. В един от часовете, той ни беше показал как се попълва новата (тогава се правеше за първи път) данъчна декларация за притежаваните имоти. След това, отидох в данъчното и взех няколко празни формуляра.

През следващата седмица попълних декларацията на нашето семейство и тази на бабите и дядовците ми. Мълвата, че има едно момче, което “ги разбира тези неща” бързо се разнесе в квартала, където живеех и в селото на баба ми и дядо ми. Започнаха да идва в нас, за да им попълвам декларациите. След втория или третия съсед реших, че това е нещо, от което мога да изкарам някакви джобни пари и сложих твърда тарифа от 5 лева (месечната ми стипендия беше 21 лева). Така изкарах около стотина лева, с които си купих двукасетъчна уредба с диск, които бяха много популярни тогава.

Няма да ви разказвам за трудовия ми стаж през тези 11 години. Ще ви кажа само какво беше общото между 6-те ми работодателя и трите професии, които смених: Общото беше желанието ми да разбера как функционират различните бизнеси. През този период имах възможност да се докосна до стотици (дори хиляди) бизнеси – от малки магазинчета до милиардни корпорации. Разговарял съм със собственици и мениджъри от различни нива и съм им задавал един и същ въпрос: Как управлявате вашия бизнес? Отговорите им могат да запълнят доста дебела книга със заглавие „Как се прави бизнес в България”.

Както знаете, преди малко повече от 3 години започнах да пиша за собствен бизнес и лични финанси, първоначално в „Блогът на Бат’ Тони”, след това във „Финансовите съвети на Бат’ Тони” и сега в SmartMoney.bg. Участията в доста телевизионни и радио предавания, писмата и обажданията, които всеки ден получавам от хора, които ценят моето мнение, ме накара да повярвам, че нещата в България се променят и има място за проектите, които мисля да започна и развия.

Преди около една година моята идея за образователна финансова игра за деца беше сред малкото, които бяха избрани да участват в първото издание на StartUP Academy – страхотен курс, организиран от екипа на StartUP Foundation по програма на Stanford University. В него, паралелно с развитие на моята идея, научих и много неща за стартирането на бизнес от (смея да кажа) най-добрите в тази област у нас. Въпреки сериозната конкуренция, моята идея спечели академията и признанието на организаторите, както и на Vivacom, LAUNCHub и Eleven.

Новото начало

След онази вечер, в която презентирах и получих наградата, нещо в мен се промени. Започнах все по-често да си задавам въпроси като „Ами, ако…?”, „Трябва ли да опитам?” и „Не е ли по-добре да работиш за себе си?”. В основната си работа се чувствах добре, но наглед дребни неща започнаха да ми правят впечатление и да ме дразнят. Онова чувство, онова гъделичкане в корема (подобно на влюбването) се усилваше. Започнах да чета все повече книги за предприемачество, продажби и маркетинг, и да посещавам start-up събития.

Няколко месеца по-късно, една бивша колежка ми се обади, за да ми каже за открита висока позиция в голям български холдинг. След серия от интервюта и тестове бях одобрен. Заплатата също беше доста по-висока от предишната. Мислех, че с това ново предизвикателство, нещата ще утихнат и ще отминат. Но, когато снежната топка започне да се търкаля по хълма, няма спиране…

Още две много важни събития предопределиха настоящето развитие на нещата. Първото беше раждането на дъщеричката ни. Това ни е първо дете и не сме много опитни със съпругата ми. Малкото човече си иска постоянно грижи и внимание, а на мен не ми оставаха много сили и време след натоварените дни в офиса, работата по сайта, срещите с клиенти за финансово консултиране и вечерните събития.

Второто събитие беше съвместния курс по лични финанси „Какво не ни казва Кийосаки?” между SmartMoney.bg и бизнес общност „Републики за взаимопомощ”, които се оказа доста по-успешен, отколкото си мислех. Презентациите, които водя и срещите с участниците в курса ми дават онова чувство, че съм полезен и помагам на другите. По този начин мога да достигна до много повече хора и да им помогна да подобрят живота си, като управляват по-умно личните си финанси.

Също така, през последната година започнах да изпитвам, ако не страх, то поне много неприятно чувство от затворени пространства. Това е външно проявление на чувството ми, че моята свобода се ограничава и всеки ден ходя в нещо като затвор с невидими стени. Тук ще цитирам Христо Стоянов от LIFEHACK.BG, който беше казал в едно свое интервю: „Мисълта, че ще съм „роб“ на някой тарикат ми причинява състояние подобно на това, което изпитват хората страдащи от клаустрофобия, когато ги затворят в кутия…“. Мисля, че това изречение много добре описва как се чувствам.

А сега накъде?

Към светлото бъдеще, разбира се :). Знам, че пътят на предприемача е труден и неравен, но аз съм готов да го извървя. Не съм наивен и не си мисля, че всичко ще е „цветя и рози”. Надявам се да съм си взел нужните уроци и да не повтарям грешките на хората, от които съм се учил или както се казва „Умният човек се учи от грешките си, а мъдрият – от грешките на другите”.

Краткосрочната ми цел е SmartMoney.bg да се превърне във водещ доставчик на финансови знания в България за всички възрасти, а дългосрочната ми е да изградя солиден бизнес, помагащ на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си чрез подобряване на тяхната финансова грамотност.

Междувременно смятам да си прекарвам добре, да се забавлявам, да прекарвам повече време със семейството ми, да ям здравословно и да намирам повече съмишленици, които споделят моите идеи и заедно да изградим нещо голямо.

Снимката на статията не е избрана случайно. Тя е с един от нашите лектори на курса “Какво не ни казва Кийосаки?”– Христо Попов, който е един от примерите за успешни предприемачи в България.