Много хора възприемат индексните борсово търгувани фондове (ETF или „И Ти Еф“-и) за деветото чудо на света (след 7-те други + сложната лихва). Тези фондове имат доста предимства, но и немалко подводни камъни, за които да внимаваме. В това кратко ръководство ще ти представя инвестициите в ETF-и, как те работят, какви са плюсовете и минусите им, както и как да влагаш пари в тях.

Активно или пасивно инвестиране?

Ако погледнем нещата в тяхната цялост, има два основни начина за инвестиране: активно и пасивно.

Активното инвестиране (както подсказва името му) е свързано с активно търсене на активи, тяхната покупка и продажба, за да се постигне доходност, която е по-висока от пазарната. С тази нелека задача са се заели хиляди портфолио мениджъри, управители на хедж фондове и индивидуални участници (трейдъри), които използват техните умения, за да купят и продадат в точния момент, което ще им гарантира по-висока печалба. Често те използват сложни стратегии и технически анализ, за да предвидят движението на световните пазари. Всичко това е свързано с чести покупки и продажби на активи.

Пасивното инвестиране от друга страна, е свързано с търсенето на фундаментално добри активи, които са доказали своята устойчивост във времето. Вместо да търгуват непрекъснато, пасивните инвеститори използват предимно фундаментален анализ и прости стратегии като диверсификация, дългосрочно инвестиране, осредняване на цената, ребалансиране и други. При този тип инвестиране се търси доходност, която да е много близка до пазарната. Поради сравнително редките покупки и продажби, разходите при този тип инвестиране са сведени до минимум, както и времето за управлението им.

Коя стратегия е по-печеливша?

Няма нужда да ви разказвам кой е Уорън Бъфет и защо той е най-великият инвеститор на нашето време. Всяка година той изпраща писмо до акционерите на неговия фонд Berkshire Hathaway, в което описва стратегията на фонда, неговата дейност, както и лични мисли и разсъждения за развитието на световните финансови пазари.

През 2008 година Уорън Бъфет предизвиква шефовете на големите инвестиционни фирми да посочат 5 активно търгуващи хедж фонда, които да бият пасивен фонд, който инвестира в индекса S&P 500, който обединява 500-те най-големи компании в САЩ (след малко ще ви разкажа за него). Сумата на облога е 1 милион долара. Единствено Protégé Partners приемат предизвикателството.

Резултатите след 10 години са красноречиви – пасивният индексен фонд (Vanguard 500 Index Fund Admiral Shares) е постигнал доходност 125.8%, докато избраните активни фондове са направили само 36% за същия период, което е около 3.6% средна доходност на година. Ако погледнем исторически, същият този индекс (S&P500) е постигнал от 1928 година до края на 2021 година, средна годишна доходност от над 10.5%, с каквато не може да се похвали нито един активен инвеститор.

Всъщност, има едно изключение – за последните 50 години Уорън Бъфет е увеличил стойността на акциите в неговия фонд с …1,826,163% (един милион осемстотин двадесет и шест хиляди сто шестдесет и три процента), което прави средно по 21.6% средногодишна доходност. За същия период, S&P500 е донесъл „скромните“ 2,300%.

Борсови индекси

На всяка фондова борса по света има индекс, който следи най-големите и най-добрите компании. За да разберем как се развива дадена борса (или икономика като цяло), не е нужно да следим всички акции, които се търгуват на нея, защото те могат да са хиляди, а само съответните индекси.

У нас, например, най-популярният индекс е SOFIX, който обединява 15-те най-големи компании на Българската фондова борса. Другите индекси са BGBX40 (40-те най-търгувани акции), BGREIT (секторен индекс, отразяващ измененията в цените на дружествата, инвестиращи в недвижими имоти) и BGTR30 (той е базиран на промяната на цените на 30-те акции, включени в него, като всяка една от участващите с равно тегло).

Най-популярният индекс в света е Standard and Poor’s 500 Index е създаден през 1926 година и първоначално е обхващал 50-те най-големи компании на Нюйоркската фондова борса, а от 1957 година – 500-те най-големи компании. Въпреки почти 100-годишната му история, има и по-стар индекс и това е Dow Jones Industrial Average, който е създаден през 1896 година и следи изменението в най-големите промишлени компании в САЩ. В Щатите има още един популярен индекс, който е за технологичния сектор – NASDAQ. Германският индекс DAX обединява най-големи компании на фондовата борса във Франкфурт. CAC 40 е френският индекс, а FTSE 100 е във Великобритания.

Как са се зародили борсово търгуваните индексни фондове

Името Джон Богъл, може би, нищо не ви говори, но това е човекът, който е създал първият индексен фонд – First Index Investment Trust, който следи изменението на S&P 500. Основаната от него компания Vanguard Group е втората по големина в света и управлява активи в размер на 4 трилиона долара към днешна дата.

Г-н Богъл забелязал, че активно управляваните взаимни фондове не могат дългосрочно да „бият“ съответните индекси и решил да направи фонд, който ще следи пасивно индекси като S&P 500 и така разходите за управлението на този фонд ще са минимални. С много малки изключения, тези индексни фондове продължават да се представят по-добре от активно управляваните взаимни фондове.

Към днешна дата, активите в тези борсово търгувани фондове са над 1 трилион долара и непрекъснато се увеличават. Най-голямата компания, която управлява ETFs, е BlackRock’s и тяхното семейство от фондове iShares. Един от първите подобни индексни фондове е и S&P SPDR, който е доста популярен и в момента.

Има ли български ETF?

На 27 септември 2016 година стартира търговията с първият български индексен фонд – Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF, който следва представянето на индекса SOFIX. Фондът се търгува на Българска Фондова Борса – София с борсов код BGX и се управлява от УД Експат Асет Мениджмънт ЕАД. Освен него, вече има и Expat Bulgaria Short SOFIX, който се движи противоположно на SOFIX и ние печелим, ако той пада и губим, ако расте.

Основни предимствата на пасивните ETF-и

По-ниска цена

Ако решим да си купим акции от 500-те най-големи компании в САЩ, ще ни трябват стотици хиляди долари, а таксите за нас като индивидуални инвеститори ще са убийствени, и ще ни намалят значително годишната доходност. Борсово търгуваните индексни фондове генерират милиарди долари капитал от милиони дребни инвеститори и таксите им за търговия са доста по-ниски, като печелят от мащаба. Освен това, те разделят този голям капитал на малки парчета (дялове) и само срещу стотина долара може са си купим дял от икономиката на САЩ, Германия, Италия или друга страна.

По-ниски такси

Едно от основните предимства на индексните фондове са ниските такси за закупуването и управлението им. Причините за това са очевидни:

• Те не наемат високоплатени портфолио мениджъри, които да имат знанията и опита да избират най-добрите инвестиции.
• Не плащат високи разходи за непрекъсната търговия на фондовите пазари, а само закупуват акциите от съответния индекс и ги държат.
• Не наемат големи сгради, където да работят всички служители. На практика, управлението на един такъв фонд може да се прави само от няколко души, които само следят дали някоя компания не е излязла или влязла в индекса.

Много от тези пасивни индексни фондове имат такси за покупка от само няколко цента на дял и годишна такса за управление между 0.1% и 0.2%, което е десетки пъти по-малко от подобни взаимни фондове.

По-добра диверсификация и по-малък риск

Това е една от онези думи в инвестирането, които не разбираме напълно, преди да сме загубили пари. Диверсификацията означава, че разпределяме парите си в повече активи, като губим част от доходността, но така си намаляваме значително риска. Това е така, защото е много по-вероятно цената на един актив да падне (или да се повиши), отколкото на 10, 20 или 500.

ETF-ите следват индекси като S&P 500 (който обединява 500-те най-големи компании в САЩ) и като си купим дял от него, ние си купуваме част от тези стотици компании. Най-хубавото на индексите е, че ако една компания от тях не се представя добре или фалира, тя ще се замести от по-добра и така ние няма да загубим (а дори ще спечелим дългосрочно). Тази диверсификация и замяната на губещи компании с печеливши, намалява като цяло риска от инвестицията в пасивни индексни фондове.

Последователност и постоянство

Едно от най-трудните неща при инвестирането е да сме достатъчно дисциплинирани, за да следваме плътно избраната стратегия. При индексните фондове това става автоматично, защото те плътно следват даден индекс. При взаимните фондове винаги има изкушение да се изберат активи, които са модерни (или с по-висока доходност) в момента, но това не гарантира тяхното добро представяне в бъдеще. Липсата на дисциплина е основното нещо, което отличава 5-те процента, които печелят от финансовите пазари от останалите 95%, които губят.

Основни недостатъци на ETF-ите

По-големи загуби при криза

Най-голямото предимство на пасивното инвестиране е и най-големият му недостатък. Когато пазарът върви нагоре, инвестицията в индексен фонд трудно може да бъде победена от активен фонд. При спад на пазара или при по-сериозна криза, пасивният фонд пада заедно с индекса и нищо не може да го спре, защото това му е целта – да следва плътно даден индекс. При тази ситуация, взаимните фондове са за предпочитане, защото техните мениджъри може да предприемат активна стратегия за намаляване на загубите и разпродажба на активи. При индексните фондове това е невъзможно.

Разходи при смяна на фонда

Едно от най-големите предимства на взаимните фондове от едно семейство е, че може да сменяме фонда без никакви такси и така да променим стратегията си или да се предпазим от загуби. При борсово търгуваните индексни фондове, чиито дялове се търгуват по подобие на нормалните акции на компании, това е свързано с продажба и повторна покупка на друг фонд, което може да ни донесе загуби или да ни намали очакваната печалба.

Как да си купим дялове от ETF и колко струва това

За българският индексен фонд върху SOFIX таксите и разходите за покупка ще са най-ниски. Първо, трябва да отидем в офиса на лицензиран инвестиционен посредник и да подпишем договор за брокерски услуги. Ще получим безплатна платформа за търговия на Българската фондова борса и остава само да си купим дялове от фонда. Избираме покупка, след това кодът му – BGX и броя на дяловете, които искаме да купим. Това ще ни струва от 0.2% до 0.5% от стойността на сделката, като минимума е 2.5 лева.

Малко по-различна е технологията, когато искаме да си купим дялове от индексни фондове. Отново трябва да имаме инвестиционен посредник и да подпишем договор за инвестиционно посредничество. За щастие, това може да стане изцяло онлайн.

Аз разделям тези инвестиционни платформи на два вида: за трейдъри (eToro, Trading212, Revolut и други) и такива за дългосрочни инвестиции (Interactive Brokers). Първите са по-лесни за използване и имат по-ниски такси и комисионни. Те са подходящи за начинаещи инвеститори с по-малки суми и за по-краткосрочни инвестиции.

Платформите от типа на Interactive Brokers са подходящи за по-големи инвестиции (над 5,000 лева) и за по-дългосрочно влагане на средства. Те предлагат и по-добра защита на нашите средства. Комисионните са в рамките на около 2 евро за покупка на UCITS ETF-и (тези, които са достъпни за граждани на страни от ЕС) от големите борси в Европа. Аз лично купувам дялове от борсово търгувани фондове от борсата в Германия.

Преводите към платформата са в евро и разходите за банков трансфер са минимални (до 1.50 лева на превод). За съжаление, не може да купуваме американски ETF-и, освен като договори за разлика, но при тях рискът е по-висок.

Къде да намерим ETF-и, в които да инвестираме?

Има много сайтове с информация за UCITS фондове, но най-пълнят списък с такива фондове предлага платформата JustETF.com, като там има ETF Screener, в който може да си избереш фондове по различни критерии.

И за финал

Надявам се, че това ръководство ти е било полезно и ще направиш следващата крачка по пътя на повишаване на твоята финансова грамотност. Голяма част от моето портфолио е в пасивни борсово търгувани фондове и има много причини за това. Успех!