За да постигнеш финансова свобода, трябва твоите пасивни приходи да са по-големи от месечните ти разходи. Звучи просто, но изобщо не е лесно, а и обикновено не става толкова бързо, колкото си мислиш (или ти предлагат различни измамни схеми). В тази статия ще ти споделя моя опит, както и най-често използваните 3 начина за постигане на финансова свобода, с техните плюсове и минуси, за да може да избереш най-подходящия за теб.
Четенето на този материал ще ти отнеме около 20 минути, но може да промени живота ти.
За да започнем от едно и също разбиране за нещата, на първо място ще ти кажа какво представлява „омагьосаната въртележка“ за мен (наричат я още „rat race“ по аналогия с колелото, в което се въртят хамстерите). За първи път усетих, че нещо не е наред с моя живот в едно задръстване, докато валеше силен дъжд, а аз карах на път за работа. Получи се някакво много силно и реално дежавю. За миг осъзнах, че един и същи ден ми се повтаря от над 10 години (както във филма „Омагьосан ден“ с Бил Мъри).
Пред очите ми премина като на забързан каданс един обикновен мой работен ден. Ставане рано, набързо си мия зъбите и се бръсна, правя си бърза закуска, бързо се обличам и вече съм в колата. След няколко минути попадам в задръстване. Няколко тариката се опитват да изпреварят цялата колона и ми изправят косата. Търся място за паркиране. Намирам едно и със само 10-ина маневри вече съм го заел. Кръстя се да не ме запуши някой отзад или да не ми одраска боята (за пореден път). Бързам да стигна до офиса, където бързам да довърша работата от миналия ден. След това бързам за среща. Бързам да се прибера вкъщи, но отново попадам в задръстване. Бърза вечеря и утре се повтаря същото.
До този момент си мислех, че всичко си ми е наред. Имам хубава работа с добра заплата, която расте с бавни, но устойчиви, темпове. Имам си жилище и кола (на кредит, но все пак някой ден ще станат мои). Дори ако успея да се договоря с шефа, си ползвам двете седмици годишен отпуск (условието е да си държа служебния телефон включен) и ходим с приятелката ми на море, на планина или някъде в чужбина на културен туризъм.
Живея от заплата до заплата, имам кредити и почти никакви спестявания, но нали всички са така? Защо да се цепя от колектива?
Когато споделих с един приятел, че се чувствам като хамстер, който се върти в едно колело и никъде не стига, той ми препоръча да се отпусна, да пия по едно малко преди лягане и нещата ще се оправят. Това на него му помагало. Оказа се, че немалко хора около мен пият хапчета против стрес или използват алкохола за тази цел.
Ако мога да обобщя с едно изречение мислите ми от този период, то би било „Купуваме неща, които не ни трябват с пари, които нямаме, за да впечатлим хора, които не харесваме“ от култовия филм „Боен клуб“.
Тогава се запитах дали искам този ден да се повтаря още 30 години, докато се пенсионирам и тогава отново един и същ ден да ми се повтаря до края на живота ми, защото с ниска държавна пенсия ще се случи точно това.
След няколко години търсене на изход и проиграване в ума ми на различни варианти, формулирах промяната, която искам да постигна в живота си. Моите цели станаха:
Финансова свобода
– Да не съм роб на банката и на моя работодател (когато имаш кредити и нямаш спестявания се чувстваш точно така).
– Да мога да сменя дейността си и начина, по който работя, без да се притеснявам, че ще остана без пари.
– Да имам възможност да си взема един, два, три или повече месеца почивка, за да правя това, което ми харесва или да се фокусирам върху страничен проект.
За да постигна всичко това, трябва да имам достатъчно средства, както и активи, които да ми носят пасивни доходи.
Времева свобода
Да мога да работя в часовете, в които аз искам и с моето темпо, а не да пътувам за работа в най-натоварените периоди от деня с километрични задръствания. Времевата свобода ми дава възможност да определям приоритетите си и сам да решавам кога да работя и кога да почивам.
Географска свобода
Да мога да работя от всяка точка на света (вкъщи, от някое кафе, в планината или на морето е добро начало). Към тази цел ми се искаше да напусна столицата и да живея в по-малък град.
Ако постигна тези 3 вида свобода, ще намаля стреса, ще имам повече контрол върху доходите, които получавам (а няма да зависят от моя шеф и неговите пристрастия) и ще мога да намаля темпото като цяло. Много хора искат да станат финансово свободни, за да не работят никога повече. Разбирам ги. И аз бях така. Когато си в тази омагьосана въртележка, искаш да имаш една вълшебна пръчица и тя да те направи богат, за да можеш веднъж завинаги да се отървеш от финансовите си проблеми, от стреса и най-накрая да си починеш малко.
Най-често използваният начин в България за постигане на финансова свобода се нарича ДОО (държавно обществено осигуряване) и над 99% от хората у нас го избират. Формулата му е 40/40/40 или работим 40 години по 40 часа на седмица, за да получим 40% от последната ни заплата като пенсия. За много хора формулата е различна и е във вида 40 години/50 часа на седмица/30% от последната заплата. Много скоро вече няма да има 40 във формулата, защото пенсионната възраст ще се увеличава и ще трябва да работим 45, 50 или повече години преди да получим пенсия.
Ако сме оптимисти, ще кажем, че у нас има над 2 милиона финансово свободни хора, които получават пасивни приходи, с които си покриват месечните си разходи и няма нужда да работят. Песимистите ще кажат, че тези хора живеят на ръба на санитарния минимум и имат пари само за базова храна и лекарства, а освен това са внасяли 40 години осигуровки, които трябва да им стигат, за да получават поне колкото един полски или чешки пенсионер, но заради сбърканите държавни политики в тази област от последните 30 години (а и от преди това) пенсиите са мизерни.
Аз съм реалист и ще кажа, че да разчиташ на държавата да се погрижи за теб в „златните“ ти години е все едно да вярваш, че България може да стане световен шампион по футбол. Да, има някакъв шанс, но той е пренебрежимо малък.
Как да постигнем финансова свобода, тогава?
На база на моя опит, работата ми с клиенти от различни сфери и с различни доходи, ще ти предложа три начина, за да постигнеш финансова свобода.
Този начин е подобен на това, което прави държавното обществено осигуряване, но имаме повече контрол върху целия процес, избираме в какво да инвестираме и кога да се пенсионираме. Най-просто казано, заделяме част от нашите доходи, инвестираме ги и в един момент те ще са достатъчно, за да ни носят пасивни доходи, с които да си покриваме месечните разходи.
Хубавото на този начин е, че не е нужно да отделяме много от нашето свободно време, за да управляваме инвестициите ни. Разбира се, ще трябва да повишим финансовата ни грамотност и инвестиционната ни култура за начало, но след това ще може да управляваме активите ни в рамките на 2-3 часа месечно. Инвестициите могат да са в:
При тези активи може да постигнем средно около 8-10% годишна доходност и със силата на сложната лихва, да станем финансово свободни след 10, 15 или 20 години. Това е доста по-кратък период от 40 години, нали? Разбира се, може да съкратим периода, ако отделяме по-големи суми или рискуваме повече и получаваме по-висока доходност.
За да сметнем колко пари ще ни трябват, за да постигнем финансова свобода, умножаваме месечните ни разходи по 12 (така получаваме годишната сума). След това, ако може да намерим актив, който ни носи регулярни пасивни доходи между 4% и 5%, ще трябва да умножим по 25 или по 20. Например, ако имаме 2,000 лева месечни разходи и ще използваме инвестиционен имот за пенсионирането ни, който ни носи 4% годишна доходност, ще ни трябват 600,000 лева (2,000 х 12 х 25). След това трябва да прибавим инфлацията и ще получим нужната ни сума.
Този традиционен за западните страни начин за постигане на финансова свобода (който е все още екзотика в България) е подходящ за хора с високи доходи, които могат да отделят по-големи суми всеки месец и за такива с по-висока финансова и инвестиционна култура.
Това е прост начин за постигане на финансова свобода, но реализирането му не е толкова лесно. На теория, трябва да купим недвижим имот, който да отдаваме под наем и така докато сумата от наемите не покрие месечните ни разходи. Въпреки че през последните години този начин за сравнително пасивни доходи стана популярен и в България, малцина са хората, които го практикуват. Огромната част от наемодателите у нас са хора, които са получили имоти като наследство или като подарък от родители, баби или дядовци. За повечето от тях, това е просто хоби и лесен начин да си докарат някой лев отгоре върху заплатата.
Финансов лост. Едно от основните предимства на жилищните имоти като инструмент за постигане на финансова свобода е възможността да работим с парите на другите хора за постигането на нашите цели. Става въпрос за ипотечните кредити при които само срещу 10,000 евро самоучастие (или 10%), може да придобием имот на стойност от 100,000 евро (90% заем от банка), от който да получаваме месечни доходи във вид на наем. По този начин може жилището да се „самоизплаща“, т.е. наемът да е по-висок от месечната вноска по кредита, и след години то да стане наше без тежести към банката.
Контрол. Ставало е въпрос и в други статии, че при имотите имаме почти пълен контрол, за разлика от книжните инвестиции. Ние може да определяме какъв да е наема, в каква валута да е, да го актуализираме спрямо инфлацията и други. Може също така да сменяме предназначението на имота, да го преустрояваме и да влияем върху наема с подобрения, обзавеждане и т.н.
Базов актив, който удовлетворява основни човешки нужди. За разлика от много други инвестиции, жилищата са в основата на пирамидата на Маслоу, защото всеки човек има нужда от покрив над главата си и от сигурно място, където да живее. Това няма да се промени в близкото бъдеще.
По-ниска ликвидност. В сравнение с книжните активи, може да отнеме повече време, за да се продаде един имот. Също така, самият продажбен процес е свързан с много допълнителни ангажименти и от двете страни в сделката.
Непредвидени и допълнителни разходи. Всеки, който е давал имот под наем знае, че има стотици дребни неща, които не е предвидил и това му струва време и пари. Да не говорим, че не винаги предварително направените планове за заетост от 11 месеца в годината, например, се сбъдват. От сравнително краткият ми опит като рентиер, имаше ситуации, в които апартаментите стояха по 2 и повече месеца без наематели. Разходите за подмяна на счупени и повредени техника и мебели също не са малки. Много хора не включват основните или освежаващите ремонти поне на 4-5 години.
По-високи суми за инвестиции. Дори да ползваме кредити за по-голяма част от инвестицията в имоти, самоучастието, допълнителните разходи по покупката и след това по поддръжката не са малки и могат да намалят значително очакваната доходност.
Колкото и да изглежда като пасивна инвестиция, управлението на имот(и) си е доста активно занимание и не е за всеки. Има доста хора, които са избрали този начин за постигане на финансова свобода, но поради липсата на време и нерви да се занимават с това, те са предпочели да вземат за наематели роднини или приятели, на които искат нисък наем (за да им „пазят“ имота) или ако са външни хора, не им го променят с години.
Резултатът е доходност много под пазарната (дори под инфлацията) и превръщането на рентиерството в нещо като хоби. Те се притесняват, че ако поискат по-висок наем, сегашните наематели ще се изнесат, а такива „коректни“ като тях няма да си намерят. Когато попитам рентиер, който не е правил ремонт от 10+ години в инвестиционния имот, той ми казва, че наемателите вече са си свикнали и са доволни от сделката „кофти имот с нисък наем“.
Ако погледнем списъкът на списание Forbes за най-богатите хора на планетата от №1 до №5,000 (аз дотам стигнах), ще забележим, че всички хора в него са направили богатството си по един и същ начин – създали са бизнес. Дори да не създадем следващия Facebook или Tesla, предприемачеството е реалистичен начин да постигнем финансова свобода.
Сред предимствата на собствения бизнес са ниските разходи за стартиране, като непрекъснато те намаляват заради дигитализацията и улесненията, които дава онлайн средата. Ако някой е решил да премине от работа на 8-часов работен ден на създаване на огромна фабрика с огромна нужна от инвестиции, отсега ще кажа, че това начинание ще претърпи провал в 99% от случаите. По-добрият вариант е да се започне с нещо по-малко като мащаб и да се развие впоследствие.
За мен, собствения бизнес ми дава възможност да правя нещо, което харесвам и ми осигурява контрол върху всеки аспект от дейността, а това почти изцяло липсва в корпоративната кариера, където сме просто една малка част от голямата машина и всеки си има шеф, който му казва какво да прави. Предприемачеството, освен удовлетворение, ми осигурява и пряка връзка между моите усилия и постигнатите резултати, както и заплащането за тях.
Най-големият недостатък на собствения бизнес е липсата на сигурна заплата, която всеки месец е по нашата сметка. Много трудно човек се отказва от нея. Ако имаш собствен бизнес, (почти) всичко зависи от теб и ако си мотивиран, работиш здраво и създаваш стойност за другите, ще печелиш добре. Като служител това не е точно така. Има армия от стотици хиляди хора у нас (а по света са милиони), които приемат работата си като прекарване на известно време в офиса (или пред компютъра, ако са home office) и полагане на усилия, колкото да не бъдат уволнени. За тях, скатаването се е превърнало в спорт, в който са шампиони.
Предприемачеството не е за всеки. Само ако вярваш в собствените си сили, може да организираш хора и ресурси, да носиш отговорност и да делегираш, да поемаш риск и да нямаш сигурност за крайните резултати, да можеш да приемаш грешките като уроци, да не се страхуваш от провала и да работиш няколко години, както никога преди това, ти може да станеш успешен предприемач. Не е лесно, но това е най-хубавата работа на света.
От трите вида свобода – финансова, времева и географска, моето семейство постигнахме първите две, а сега реализираме и възможността да живеем и работим от всяко кътче на света (Covid-19 ни даде ясен знак, че това е възможно и тласък, за да го направим).
Пътят не беше лесен. Няма да разказвам цялата ми история (правил съм го стотици пъти), започнах с книжните инвестиции още преди 20 години. Кризата от 2008 година ми показа, че трябва да имам добър финансов и инвестиционен план. Следващият етап беше да стана рентиер, но се оказа, че не е за мен (поне засега). Все пак приложих стратегията fix&flip (купи, поправи и препродай) няколко пъти през последната година, което ми позволи да увелича финансовото си богатство и да ползвам лост за това (кредити).
След като осъзнах, че работата от 9 до 6 не е моето „нещо“, напуснах високоплатената си позиция и станах предприемач. Не е нужно да ти казвам, че това беше най-трудният период в живота ми, в който трябваше да се справя с много и големи кредити, новородено дете, създаване на бизнес и всичко това без да знам какво ще се случи и без регулярен доход.
Оцелях и постигнах голяма част от целите и мечтите ми. Трансформацията при мен е огромна. Благодарение на семейството ми, родителите ми и всички хора, които са ми помогнали по нелекия път, аз постигнах върхове, за които дори не съм си мечтал.
Надявам се този материал (които стана с обем на малка електронна книжка) да ти е полезен и ти да намериш верния за теб начин и път за постигане на финансовата свобода. Всичко е в твоите ръце и ако достатъчно силно го искаш, може да положиш нужните усилия и време, които ще те доведат до твоя връх. Успех!
7 Comments
Стойне, интересна статия!
Интересно ми е от гледна точка на географска свобода, къде би се позиционирал ако имаш такъв избор в момента, друг град, страна, континент?
Благодаря ти, Алекс,
Аз не съм фен на шумните места и 24-часовия купон. Предпочитам тихи планински селца. За начало може да е в България, а след това и в други страни.
Отнема не 20, а само 12 минути за четене.
Наистина кара човек да се замисли и ще я препратя на няколко приятели и познати.
Благодаря!
Много добро обобщение, браво! Мисля, че съм срещал някъде из блога ти и статии или ръководство за недвижимите имоти – може да сложиш линк в паргарафа за НИ, както има такива линкове в по-горния за книжните активи. Аз бих прибавил и едно-две изречения за бюрокрацията, корупцията и системния риск в държавата ни по отношение недостатъците за правене на бизнес у нас, но и така е добре – нека не плашим и разочароваме младите предприемачи 🙂
Интересно,какво да приложа ще се поровя още,принадения капитал
Полезна статия която се чете на един дъх. Определено останах замислен над някои неща.
Не може да се откъснеш от големия град (или близо до него), докато имаш деца, особено по-малки. Постоянно ти трябва адекватна здравна помощ, да не говорим за училища и детски градини. Всеки иска най-доброто за детето си и със сигурност добро образование не може да очакваш в някое китно планинско село.