Всеки ден получавам десетки имейли, обаждания и съобщения в социалните мрежи с въпроси, свързани с умното управление на личните финанси. След топ питането „В какво да инвестирам?“, все повече хора се интересуват от това какво е актив, какво е пасив, как да съставят личен или семеен баланс и как да определят нетната си стойност. За да не отговарям на всеки от тях поотделно, в тази статия събрах на едно място всичко, което трябва да знаеш за тази тема, като съм дал и практически пример как да изчислиш богатството си.
Терминът „актив“ е взет от фирменото счетоводство и според него той е „ресурс, контролиран от предприятието, придобит в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода“. Може да вземем това определение и да го ползваме в личните финанси, но няма да е полкова точно и ще останат доста неясноти.
От друга страна, който е чел книгата на Робърт Кийосаки „Богат татко, беден татко“ би казал, че „активът е нещо, което слага пари в нашия джоб“. Тази дефиниция има своя смисъл, но не може да се използва за практически цели. Например, ако имам личен автомобил, той е пасив за мен, защото имам разходи по него, но ако го дам на приятел за един уикенд и той ми плати за това, се превръща автоматично в актив.
Според мен, актив в личните финанси е всяко нещо, което контролираме, има парична стойност и може да се продаде и/или да получаваме доход от него. В книгата ми „Умни пари“ съм разделил активите на две категории – лични и финансови активи (инвестиции).
Тук се включват нашите имоти, автомобили и други превозни средства, битова черна и бяла техника, мебели и всичко друго, което притежаваме и може да продадем, ако се наложи. Да, тези вещи ги използваме за лични цели и не ни изкарват пари, но струват нещо и може да ги превърнем в пари.
За мен, нашето жилище е личен актив, защото има цена и може да го продадем. Също така, то може да ни носи доходи в бъдеще, ако го отдаваме под наем цялото или части от него. Не на последно място, може да вземем кредит срещу ипотека на нашия дом и да използваме парите за бизнес, инвестиции или нещо друго.
Да не говорим, че един имот може да бъде и нашата пенсионна застраховка. Има немалко хора, които продават жилищата си в големите градове у нас (или ги отдават под наем) и се местят на село или в по-малък град, където разходите им за живот са доста по-ниски.
Добре е да използваме актуални цени за активите, които притежаваме. Ако нямаме представа колко струва нашето жилище, може да използваме сайтове като imot.bg и ocenime.bg, за да разберем. Задаваме при търсенето параметрите на имота ни като тип и година на строителство, локация, квадратура в някакви близки диапазони. От получените резултати махаме тези с най-ниски и тези с най-високи цени, и взимаме средното от останалите. Това е приблизителната пазарна стойност на нашия дом.
Знам, че всеки приема жилището си за уникално и си мисли, че е от топ предложенията на пазара, но нека сме реалисти при оценката му. При определянето на цената на автомобила ни може да използваме сайтове за обяви като mobile.bg, като по същия начин махнем от резултатите най-ниските и най-високите цени, и вземем средноаритметичното от останалите.
Според мен, не. Причината е в определението за актив, което приехме в началото, а именно, че това трябва да е нещо, което контролираме. Ако имаме ½, 2/3, 8/9 или друг дял от имот, ние реално нямаме контрол върху него и не може да взимаме еднолични решения за продажбата му, отдаването му под наем, ипотекирането и други действия.
В тези ситуации бих препоръчал да се върви към заплащане на чуждите части и 100% собственост или да получим средства за нашата част от имота и да решим какво да правим с парите. В това число включвам всички наследствени имоти, апартаменти, къщи, парцели и други, които делим с роднини.
Освен ако не са нови, пазарната цена на мебелите вкъщи и на битовата техника пада много бързо. Един поглед в сайтове за обяви като olx.bg ще ни ориентира, че смартфонът, за който дадохме близо 1,000 лева преди няколко месеца вече може да се намери втора употреба за около 500 лева, а коженият ни диван за 2500 лева на една година вече струва само 1,100 лева и цената му бързо пада.
По същия начин бялата и черната ни техника се обезценява много бързо, защото овехтява материално и морално (излизат нови и по-добри модели). Аз записвам пазарните стойности на по-големите и скъпи вещи, които притежавам, и ги събирам. Към полученото число добавям цените на по-дребните и получавам една приблизителна стойност към тази категория от активи.
Освен лични, има и финансови активи. Тук се включват истинските инвестиции като акции на компании, злато, недвижими имоти, дялове от взаимни и борсово търгувани фондове, облигации, бизнеси или дялове от тях, както и всички останали активи, които могат да ни донесат капиталова печалба (нарастване на тяхната цена) или текущи доходи като дивиденти, лихви, рента и други. Към тях включвам и парите в банка, въпреки че в момента лихвите са много ниски, но все пак ги има.
Основното разделение между лични и финансови активи е, че от вторите очакваме печалба или доход, а не са за собствено ползване. Например, нашият дом е личен актив, но имот, който отдаваме под наем или искаме да продадем, е финансов актив. В счетоводството има разделение между текущи и нетекущи активи и там разделителната линия е в намерението на фирмата дали ще ги продаде до 1 години или ще ги държи за повече време.
В личните финанси е същото – намерението ни определя дали активите ще са лични или финансови. Ако имаме наследствен апартамент някъде в България, но го посещаваме веднъж в годината и нямаме намерение да го продаваме или да го отдаваме под наем, това си е личен актив. Ако от същия имот искаме да генерираме доходи, това е инвестиция.
За съжаление, в тази секция от активите ни при много хора е празна или има само пари в брой или на депозит в банка. При тяхната оценка нещата са ясни. Ако притежаваме ликвидни активи като акции и други борсово търгувани инструменти, взимаме текущата цена от някой от много сайтове за финансова информация.
Не така стоят нещата с инвестиции от непублични компании, например. Има много проекти, при които се продават акции или дялове на произволно избрани цени от създателите, но ако искаме да ги продадем се оказва, че цената изобщо не е такава, каквато сме си мислили, а могат да ни ги изкупят на цената, която сме заплатили. Тогава е добре да вземем нея, а не някаква хипотетична „пазарна“ цена. Ако имаме бизнес или дял от него, оценката също не е лесна. Тази статия може да ни ориентира каква цена да сложим на фирмата или дяловете, които притежаваме.
За имотите важат същите правила за оценка, както и при личните активи. Важното и тук е да ги контролираме на 100%, за да може да ги признаем за наши. За останалите активи важи същото правило – колко може да им вземем сега на момента. Ако не са толкова ликвидни, очевидно трябва да намалим цената, за да може изобщо да ги продадем.
Когато говорим за застраховки Живот със спестовен или инвестиционен елемент, те имат някаква текуща стойност, ако ги прекратим. Тя обикновено се нарича „откупна стойност“ и зависи от това кога искаме да прекратим застраховката. Колкото повече се доближаваме до падежа, толкова тя става по-голяма, като на датата на изтичане на полицата е 100% и към нея се прибавя натрупаната доходност.
При пенсионното осигуряване има два варианта. Натрупаните средства в партидата ни в универсален пенсионен фонд (УПФ) не бих я сложил към финансовите ми активи, защото нямам контрол върху нея и тя е хипотетична величина в далечното бъдеще. Ако имам средства в третия стълб (т.нар. допълнително доброволно пенсионно осигуряване), те са ликвидни и мога да сложа техния размер в активите ми.
Според счетоводството, пасив е „съществуващо задължение на предприятието, което произтича от минали събития и чието уреждане се очаква да доведе до изтичане на ресурси – носители на икономическа изгода“. Вече знаем какво е и според Робърт Кийосаки, а именно „всичко, което вади пари от нашия джоб“.
За мен, пасив е някакво задължение, чието уреждане се очаква да доведе до намаляване на наши активи в бъдеще. Пасивите също ги разделям на лични и финансови.
Личните пасиви са всички дългове, заеми, кредити и други задължения към банки, небанкови финансови институции и други кредитори, както и неплатените ни сметки и други дължими суми за битови сметки. Общото между всички тях е, че парите са отишли за лични разходи или закупуване на лични активи. Типичен пример са ипотечните кредити за закупуване на жилището ни и потребителските заеми за ремонти, почивки, автомобил и други.
В графата с лични пасиви трябва да запишем сумата, която дължим, ако погасим задължението си днес. Може да сме изтеглили кредит от 120,000 лева за покупка на жилище и сумата на лихвите по него да е 73,000 лева, но пасивът е в размер на остатъка по главницата, т.е. сумата, която дължим на банката, ако погасим заема на момента.
При потребителските кредити, онлайн заемите и стоките на изплащане, нещата стоят по същия начин. При лизингите има някои особености и зависи какви са условията по него. Ако сме взели автомобил на оперативен лизинг, ние не го притежаваме и нито имаме актив, нито пасив (освен текущата месечна вноска). При финансовия лизинг автомобилът става наш с изтичането на срока на договора и в този случай трябва да поставим колата в личните активи, а задълженията по лизинга – към личните пасиви.
Както има лични пасиви, така има и финансови. Към тях спадат всички задължения, възникнали от придобиването на финансови активи. Ако сме взели кредит, за да си купим инвестиционен имот за отдаване под наем или препродажба, остатъка по заема ще го сложим при финансовите пасиви, а самият имот при финансовите активи. Въпреки че не е препоръчително, има немалко хора, които са взели лични заеми или от банки, за да си купят акции, инвестиционно злато и други активи или да финансират покупката или стартирането на бизнес. Те също са финансови пасиви.
Освен на ментално ниво, това разделение има и практически смисъл. Когато съпоставим личните активи и пасиви виждаме каква част от нещата, които използваме, сме взели на кредит. Има ситуации, в които личните пасиви са повече от активите и това е когато живеем изцяло на кредит и харчим парите от заемите за почивки, подаръци и други глезотии, без да ни остава нищо материално от тези пари.
Съпоставката на финансовите активи и пасиви показва същата картинка. Дали сме ги закупили със собствени спестявания или сме взели кредит. Специално при имотите и при определени условия, заемите за закупуването им могат да действат като лост, с който да постигнем целите си по-бързо.
Личният или семейният ни баланс представлява таблица, която показва нетната ни настояща стойност (още богатство или собствен капитал) към определен момент. За да я получим, трябва да извадим от всички активи (лични и финансови) всичките ни пасиви (лични и финансови).
Има три варианта в този случай. Може да имаме положителна стойност, отрицателна или равна на нула. Когато богатството ни е под нулата означава, че имаме повече задължения, отколкото активи. Това е възможно при млади хора или двойки, които имат малко или никаква собственост, но пък имат кредити. При нулева нетна настояща стойност, ако продадем сега всички активи и си погасим задълженията, ще останем без нищо. Разбира се, най-добрият вариант е да имаме голямо богатство.
Ето един примерен баланс:
Тъй като балансът е към определена дата, той ни показва една „снимка“ на нетната ни настояща стойност. Препоръчително е да правим този отчет поне веднъж на всеки 6 месеца, а още по-добре на 3 месеца (аз си изчислявам богатството всеки месец). Това ще ни покаже дали сме станали по-богати или по-бедни от последното отчитане и дали решенията ни да довели до увеличаване на нетната ни стойност или точно обратното.
Сигурно вече си мислиш, че верният отговор е да увеличаваш активите и да намаляваш пасивите, но нещата не са толкова прости. На първо място, ако увеличаваш личните си активи (нов смартфон, покупка на кола, мебели или техника) като отделяш от текущия си доход, твоето богатство нараства (при равни други условия), но само в момента на изготвяне на отчета.
В следващите месеци и години ти ще обедняваш, защото тези вещи ще се обезценяват бързо и след една година новият телефон за 1,000 лева ще струва максимум 300 лева и ти ще загубиш 700 лева за една година. Ако си купиш нова кола за 40,000 лева, само за една година ще загубиш поне 15,000 лева от твоето богатство (всъщност, още с излизането от магазина автомобилът ще загуби минимум 20% от стойността си). Ако инвестираш спестените пари във финансови активи има голяма вероятност (но не и гаранция), тяхната цена да нарасне след една година и така да увеличиш нетната си стойност.
Има две ситуации, в които не увеличаваме богатството си (въпреки че си мислим обратното). Първата е когато със спестени пари в банка си купуваме дялове от борсово търгуван фонд или акции, например. В момента на покупката ние нито печелим, нито губим, защото един актив преминава в друг, но богатството ни не се променя. След 6 месеца новите инвестиции могат и да се увеличат, но сега те не се отразяват на нетната ни стойност.
Другата ситуация е когато погасяваме кредит с налични пари. В този момент просто ликвидираме един пасив за равностоен актив и резултатът е нулев. Разбира се, след време ще спестим от лихви по заема и това ще ни направи по-богати.
Ако мога да обобщя, нетната ни стойност се увеличава, ако купуваме финансови активи (инвестиции), като заделяме от текущите ни доходи и когато тези активи увеличават стойността си. Не може да увеличим богатството си като ликвидираме пасиви, освен ако някой не ни опрости задълженията ни (а това е малко вероятно).
Вече имаш в една статия всичко, което си струва да знаеш за активите, пасивите и твоето лично или семейно нетно богатство. Не ти остава нищо друго освен да отвориш една електронна таблица и да си направиш твой баланс. Това е началната ти точка и ако направиш същото упражнение след месец или след 6 месеца, ще видиш дали твоите решения са увеличили твоето богатство или са го намалили. Пожелавам ти твоята нетна стойност непрекъснато да расте и да ти помогне да постигнеш целите си. Успех!