Преди около 2 месеца получих имейл от клиент с прикачена таблица на цели 3 страници. В нея беше сравнил два ETF-а, които следят сходни индекси. Единият с годишна такса 0,07%, другият с 0,12%. Беше отделил няколко вечери след работа, за да реши кой от двата да избере. При неговия портфейл от €40,000 разликата между тях е около €20 на година.

Същият човек 2 години по-рано беше продал част от инвестициите си в най-лошия възможен месец, защото го обзела паника. Реализираната загуба от тази продажба беше €4,300. Изводът: €20 на година срещу €4,300 за един следобед.

Човекът, който доживя до 99 години, като избягваше местата, където се умира

Чарли Мънгър, дългогодишният бизнес партньор на Уорън Бъфет, почина на 28 ноември 2023 година, на 99 години и малко повече от месец преди 100-ия си рожден ден. Цял живот повтаряше едно изречение, което представяше като стара селска шега: „Кажи ми къде ще умра, за да не ходя там.”

Иронията е, че на самия Мънгър никой никога не му е казал къде и кога ще умре. Той просто прекара 99 години в старателно избягване на местата, за които вече се знае, че там се умира – огромни дългове, сделки, които не разбира, хора, на които не вярва, и решения, взети в момент на силна емоция. Не търсеше еликсира на дълголетието, а избягваше пътищата към ранния край.

Ще ти дам един пример. Много хора искат да са здрави и да доживеят до дълбоки старини. Аки и ти си от тях, най-логичното нещо не е да четеш коя добавка да пиеш, а да отвориш статистиката от какво умират хората у нас и да тръгнеш оттам. А тя показва, че сърдечно-съдовите заболявания, т.е. инфарктите и инсултите, водят до 61% от всички смъртни случаи в България. Онкологичните заболявания отговарят за 17%, а болестите на дихателната система са още 5%. Оказва се, че 83% от хората у нас (или 8 от 10) си отиват от 3 групи причини.

Голяма част от тези случаи се предотвратяват или се лекуват успешно, ако бъдат открити навреме, с няколко лесни и доста скучни неща. Достатъчно е да не пушиш, да не прекаляваш с алкохола, да не се заседяваш за дълго, да не ядеш боклуци и да не пропускаш профилактичните прегледи. Това е целият списък. А най-хубавото е, че в повечето случаи просто не трябва да правиш нищо.

Какво прави обаче един средноинтелигентен човек, когато реши да се погрижи за здравето си?

Чете няколко вечери наред сравнения между различни форми на магнезий. Купува си умен часовник, който измерва съня, пулса в покой и още 30 показателя, които никой не му е обяснил как да тълкува. Обмисля дали да мине на най-новата диета, която включва здравословно гладуване (фастинг). Всички тези неща имат някакъв ефект, но той ще допринесе с максимум 2% за общата цел. На скучните неща се падат 98%. Може да сметнеш, че те са 50 ПЪТИ по-важни от това какви витамини пиеш, нали?

Междувременно вече 4-та година отлагаш онзи профилактичен преглед, продължаваш да пушиш по кутия цигари на ден (да вейпваш, извинявай), а твърдия алкохол така и не го намаляваш.

Правим абсолютно същото и с парите си. Само че там дори не си даваме сметка, защото никой не публикува статистика от какво умират инвестиционните портфейли.

Играта, в която точките не се печелят, а се губят

През 1975 година Чарлс Елис публикува текст, който според мен е най-полезното нещо, писано за инвестиране, което може да приложи всеки човек. Заглавието му е „Играта на губещия”. В него авторът е стигнал до извода, че всъщност се играят две различни игри с едни и същи правила. При професионалистите точките се печелят – с добър удар, с добра тактика или с нещо, което другият не може да достигне. При аматьорите точките не се печелят, а се губят – топка в мрежата, топка в аут или двойна грешка при сервис. Отстрани изглежда една и съща игра, а се печели по коренно противоположен начин.

Инвестирането за много хора е игра на губещия. Ти не печелиш, като удряш по-силно и по-красиво. Ти печелиш, като спреш да подаряваш точки. За съжаление, повечето хора правят точно обратното. Гледаме успешните професионалисти, които играят другата игра – това са фонд мениджъри, анализатори, хора с 30 години опит и достъп до неща, до които ти нямаш, и се опитваме да копираме техните удари. Никой не изучава какви грешки правят хората, които се представят най-зле. А точно там е информацията, която ти трябва в началото.

Когато започнах да инвестирам и аз се опитвах да копирам хора като Уорън Бъфет и Чарли Мънгър. Това ми носеше само загуби, защото те играеха съвсем различна игра от моята. Когато се огледах около мен и видях какви грешки правят другите начинаещи инвеститори, „играта“ ми се подобри значително и стигнах средно ниво. Следващия ми ход беше да се уча от хора, които са само едно ниво над мен и така досега.

Знаеш ли каква е разликата между възможност и вероятност?

Когато някой ти каже, че негов познат е удвоил парите си от една акция за месец, той най-вероятно ти казва истината. Това наистина е възможно и се случва всяка година на някого. Възможно е и да спечелиш от лотарията, да оцелееш при катастрофа без колан, да пушиш по 2 кутии на ден и да доживееш до 92 години.

Проблемът е, че мозъкът ти не чува „възможно е”, а чува „мога и аз”. Една конкретна история с име и лице тежи в главата ти повече от статистика за 10,000 души, защото историята има герой, а таблицата няма. Затова у нас всеки има поне един дядо, който пуши и пие откакто се помни, а вече е на 92 години (да е жив и здрав). В същото време, почти никой не разказва за негов близък, който е получил инфаркт на 48 години. Това е така, защото дядото е жив човек, когото можеш да посочиш с пръст, а 61%, които умират от инфаркти и инсулти, е просто число в таблица, което никой не помни на другия ден (сигурен съм, че и ти ще го забравиш до довечера).

Абсолютно същото се случва и с парите. Приятелят, който е удвоил парите си, ти го разказва лично, с подробности и с точни числа. Онези, които са загубили, не разказват нищо, а ако разказват, не го правят публично в интернет. Ти виждаш само едната половина от резултатите и от нея си правиш извод за цялата игра.

Затова, когато чуеш такава история, си задавай 2 въпроса. Първият е дали е възможно и отговорът почти винаги е „да”. Вторият е при колко души от 10,000, които са направили същото, се е получило, и точно този отговор никой не ти го дава, защото никой не ги е броил.

Възможно ли е да стигнеш до финансова независимост като инвестираш само в една акция?

Да, възможно е, но е много малко вероятно. Доста по-вероятно е да стигнеш до нея, като заделяш всеки месец по 15% от дохода си и инвестираш в скучен ETF в продължение на 20 години. Ти решаваш върху коя от двете думи да построиш живота и портфейла си.

Затова днес няма да ти показвам как изглежда добрият портфейл, а ще вляза в ролята на патоанатом и ще направя аутопсия на няколко, които не оцеляха. Всички случаи са реални, от практиката ми и от моя собствен опит.

Причина за смъртта №1: Принудителната продажба

Мирослава е на 38 години, работи в счетоводна кантора и има 2 деца. През 2021 година беше инвестирала почти всичко, което имаше, защото беше чела, че парите не трябва да стоят и да ги „яде инфлацията”. Държеше само около 1,000 евро в брой като буфер и не смяташе това за проблем.

През есента на 2022 година се наложи да смени колата си, защото старата вече не ставаше за нищо. Продаде голяма част от портфейла си, за да покрие разликата. Пазарът тогава беше близо до дъното си за годината. Тя не сгреши в избора си на инвестиции. В момента те са с над 100% ръст от нивото, на което ги продаде. Сгреши в това, че нямаше кой да плати за колата, освен инвестиционния ѝ портфейл.

Ще ти призная нещо. Аз съм правил абсолютно същото и то не веднъж. Разказвал съм ти го в друга статия – преди да си напиша правилата (т.нар. „Инвестиционна конституция“), държах спестяванията си на борсата, защото исках да „работят за мен”, и после ги продавах на загуба всеки път, когато животът ми поднасяше някаква изненада.

Прост тест: ако утре ти трябват €5,000 в рамките на седмица, откъде ще дойдат парите? Ако отговорът включва „ще трябва да продам”, тази причина за смъртта е активна при теб в момента.

Причина за смъртта №2: Всичко на едно място

През 2008 година имах само акции на БФБ, а няколко години по-късно през 2014 година фалитът на КТБ отнесе част от парите ми през български взаимен фонд. Това са 2 различни събития, но една и съща грешка – концентрация. С нея е свързано едно правило, което не съм нарушавал от тогава – поне 50% от богатството ми да стои извън България. Не защото не обичам родината си, а защото политическият риск у нас е висок, а качеството на надзора е ниско. И върху двете нямам контрол.

Концентрацията почти никога не изглежда като такава, а като компетентност. Хората не слагат всичко на едно място, защото са безразсъдни, а точно обратното, защото инвестират в това, което познават най-добре – фирмата, в която работят, държавата, в която живеят, бранша, който разбират от 20 години, квартала, в който са израснали. Отстрани всяко от тези решения звучи разумно. Проблемът се вижда чак когато ги наредиш едно до друго.

Направи следното упражнение, което отнема 5 минути. Напиши на лист всичко, от което зависят парите ти – заплатата или бизнеса, жилището, спестяванията, инвестициите и пенсионния фонд. После срещу всяко напиши от коя икономика, коя валута и коя регулаторна система зависи то. За средния българин и петте неща са на едно място. Ако нещо се обърка сериозно, то да е единствено, а на всичките 5 места едновременно, при това точно тогава, когато най-много ти трябват пари.

Има една стара максима, която описва всичко това в едно изречение. Концентрацията те прави богат, но диверсификацията те държи богат. Голяма част от хората така и не стигат до втората половина.

Причина за смъртта №3: Продуктът, който не си купил, а са ти продали

Работил съм в застрахователния сектор и съм бил одитор на доста финансови институции. Виждал съм отвътре как се продават финансови продукти, които са конструирани така, че от тях да печелят само компаниите и техните представители и посредници. Ще ти дам един пример. При повечето спестовни и инвестиционни застраховки Живот, ако внасяш по €200 месечно, през първите 2 години средствата ти отиват основно за разходи по продукта, а ти си на минус от €4,800 още на старта. През следващите 10 или 20 години трябва да наваксваш, ако не проумееш истината и не се откажеш.

Обърни внимание на разликата в мащаба. Клиентът от началото на тази статия търсеше разлика от €20 на година, а тук говорим за €4,800, при това взети още в началото, когато времето има най-голямо значение.

Дотук описах старата версия на този проблем. Преди 15 години продуктът идваше при теб през банков служител или през агент, седнал срещу теб от другата страна на бюрото. Ти поне виждаше гишето и знаеше, че си в магазин за финансови продукти.

Днес гишето се премести в телефона ти. Идва през човек, когото гледаш от поне година, чиито деца познаваш по име, който ти разказва как е тренирал сутринта и как е сгрешил на младини. Ти не си в магазин, а на кафе с приятел. Само че приятелят получава пари за това, което ти казва и продава. Инфлуенсърът в повечето случаи не те лъже. Той съвсем искрено ти казва това, за което му плащат, и често сам вярва в него. Схемите са няколко и всички са публично известни – рифъръл линкове към брокери и платформи, при които той получава процент от твоите сделки или фиксирана сума за всяка регистрация, партньорски програми на крипто борси, платени кампании за конкретен фонд или застрахователен продукт, отстъпки и промокодове, зад които стои комисиона.

Няма нищо лошо в това някой да печели от труда си, включително от партньорства. Проблемът е друг. Когато не знаеш къде свършва съветът и къде започва продажбата, ти не можеш да прецениш нищо от чутото, а решението, което вземаш на негова база, може да е за €30,000 или за следващите 20 години от живота ти.

Както знаеш, аз съм независим личен финансов консултант и не продавам застраховки, не съм обвързан с банка, брокер, фонд или платформа, нямам рифъръл линкове и не получавам комисиона от нищо, което препоръчвам в тези текстове. Печеля от това, че хора ми плащат директно за консултации, обучения и книги, и това е целият модел. Казвам ти го не за да се похваля, а за да имаш с какво да сравняваш, когато следващия път някой ти обяснява защо точно този продукт е за теб.

Простият тест е един и същ, както на гишето, така и в YouTube – попитай човека срещу теб как точно печели той, ако ти си купиш рекламирания продукт. Ако отговорът трае повече от 2 изречения или започва с „ами то зависи”, вече знаеш достатъчно.

Причина за смъртта №4: Заемните пари

Тук е единствената точка, за която съм категоричен на 100%. Има грешки, които времето лекува или поправя. Ако избереш по-лош фонд, ще загубиш няколко процента доходност. Ако влезеш на пазара година по-късно, ще загубиш малко от крайната печалба. Тези грешки са скъпи, но не са фатални и след 15 години почти не се забелязват.

Има и грешки, които времето не поправя, защото след тях не остава какво да расте. Такива са кредит, който е изтеглен за инвестиция (изключвам имотите) или трейдинг с висок ливъридж.

Математиката е безмилостна – ако загубиш 50%, за да се върнеш на нулата, ти трябва печалба от 100%. При 80% загуба ти трябват 400%. Затова първата ти работа не е да увеличиш доходността, а да махнеш от масата всичко, което може да те свали до нулата.

Причина за смъртта №5: Портфейлът, който така и не се роди

Тази е най-често срещаната и най-невидимата, защото няма кръв. Александър е 44-годишен IT специалист и дойде при мен с €82,000 по разплащателна сметка. Чакал е спад от 2019 година, като дочакал 2 сериозни кризи на фондовия пазар, но и двата път решил, че „това още не е дъното”. Няма загуба, няма грешна акция и няма нищо за разказване. Просто 7 години, в които парите са му стояли и всяка година с тях е можел да си купува по-малко неща от предишната.

Той не сгрешил в избора си, а просто не е избрал нищо.

За финал

Ако мислиш, че това е тема за хора с малко пари, ще те разочаровам.

Най-тежките случаи, които съм виждал, са при хора с високи доходи. При €5 000 месечно ти можеш да покриваш финансовите дупки с текущи пари години наред и никога да не разбереш, че системата ти е протекла. Високият доход не решава проблема, а само отлага срещата с него. И колкото по-дълго я отлагаш, толкова по-скъпа става тя.

Точно затова в онлайн работилницата „Изгради портфейл от акции за 1 ден” на 4 октомври 2026 година (неделя) не започваме с това коя акция да купиш. Започваме с правилата, които държат един портфейл от акции жив – колко може да тежи една позиция, в колко компании и сектора имаш смисъл да си, какво правиш при спад от 30%, кога и по какви причини продаваш и кое изобщо няма място в портфейла ти. Чак когато тези неща са на място, минаваме към подбора на конкретните компании и към сглобяването на целия портфейл. Защото при акциите изборът на конкретно име не е първата стъпка, а последната.

👉 Да, искам да се запиша!

Използвай промокод SMART6 за отстъпка от 6 евро!

Побързай, защото макар и да е онлайн събитие, местата са ограничени. Работя с малки групи, за да мога да обърна внимание на всеки участник.