Тази статия е провокирана от коментарите във Facebook под обява за работа, в която търсим продавач/ка за един от обектите на фирма, в която съм съдружник. За да разберете каква е моята философия при наемането на служители, дали 1,100 лева е ниска заплата и кое е първо: парите или резултатите, отделете 10-ина минути, за да прочетете този материал. Ще очаквам и вашето мнение по въпроса.
Конкретният повод за коментарите беше обява за продавач/ка на бързи закуски в София, която работи 2/2 дни и сме обявили заплата от 40 до 50 лева брутно възнаграждение на ден, като има безплатна храна и процент от оборота при постигане на определени резултати. Ако приравним тази заплата към нормалните 22 работни дни, това прави брутна заплата от 1,100 лева + 132 лева за храна, или общо 1,232 лева.
Много или малко са тези пари?
Това има значение само за хората в този бранш (където това е заплата над средната). Аз като икономист знам, че цената на даден актив (какъвто е труда) се определя от търсенето и предлагането му на пазара. Тъй като си говоря с колеги и клиенти, които са в сферата на ресторантьорството, знам, че заплатите на продавачи, бармани и сервитьори варират в широки граници и могат да достигнат 2,000 и повече лева чиста заплата на месец за добри професионалисти с опит.
Да се върнем на размера на заплатата. Моето първо възнаграждение беше 203.50 лева чисто през 2003 година. Тогава курсът на американския долар беше 1.80 лева за долар, а сега е 1.82, така че нещата не са променили много. Първата ми работа беше в банка като кредитен експерт, за което се изискваше висше образование и се носеше голяма отговорност. Явно съм бил голям балък щом съм се съгласил да работя за 113 долара на месец, а сега близо 550 долара са малко за продавач на бързи закуски.
Някои ще кажат, че пазарът на труда се е променил. Не особено. Когато аз кандидатствах за тази работа, трябваше да се преборя с над 100 кандидати, които бяха одобрени по документи.
Когато аз започнах първата си работа (а и при останалите 5), философията ми беше, че се съгласявам на малко по-ниска заплата, но ако постигна желаните резултати, тя ще се увеличи. Така и ставаше. Като кредитен експерт в банка, месечния ми бонус беше по-висок от заплатата само след няколко месеца. В повечето фирми, в които съм работил съм получавал повишение, което е било на база на реалните и измерими резултати, които съм постигал.
За съжаление, повечето хора са на принципа „Ако ми увеличат заплатата, ще започна да работя повече“. Това никога не се получава. Правил съм си експеримент в една от компаниите, където работих. Една служителка от моя екип, която бях „наследил“ се оплакваше непрекъснато, че заплатата ѝ е по-ниска от тази на останалите колеги и затова работи по-малко от тях. На годишното оценяване ѝ писах висока оценка и предложих да ѝ се увеличи заплатата и тя да стане по-висока от тези на другите членове на екипа (като я помолих за конфиденциалност).
Какво мислите се случи?
Въпросната служителка започна да работи дори по-малко. Защо? В нейните очи, тя вече беше нещо като „мини-шеф“ и оставяше останалите „балъци“ да вършат и нейната работа. Тази история е показателна и май не е единствена. И на мен ми се е случвало. Когато получа повишение, това ме „държи“ няколко месеца и после си казвам „Аз си заслужих това повишение, не е дошло даром“ и мотивацията ми спада.
Ако някой иска да ме опровергае, му предлагам сделка: ще му плащаме 2 пъти повече от обявената заплата + %, но искаме да прави 2 пъти по-висок оборот (който е напълно възможен и вече е правен). Ако не се справи с тази задача, заплатата ще е наполовина от тази, която сме определили.
Има ли смелчаци?
Защо хората работят? Иска ми се да кажа, че защото им харесва, но над 95% от хората работят по икономически причини – за да имат хляб на масата, покрив над главата, гориво в резервоара на колата и iPhone в джоба. „Човещинка“, както се казва. По същия начин си определят и заплатата, за която да работят. Сметките са горе-долу следните: 300 лева за квартира, 100 лева за сметки, 100 лева за гориво, 300 лева за храна и 200 лева за други. Чували са, че програмистите взимат по 3 бона стартова заплата, а продавачките в МОЛ-а поне 1,000 лева и така в полето очаквана заплата се пише „1,000 лева чисто“ (да не съм по-долу от тези кифли в моловете).
Дотук нещата звучат много добре, но я си представете, че същия този човек е свикнал на маааалко по-висок стандарт – жакузита, манекенки, Слънчака, 5-ца М-Power, салфетки в дискотеки… Той има абсолютно същия опит и знания като някой друг кандидат, но ще иска 5,000 лева стартова заплата. Вие кой ще вземете на работа?
Да помислим като предприемачи. Всеки може да иска каквато си иска заплата и тези искания да са базирани от „толкова са ми разходите“, през „мама ми каза да искам толкова“ до „един приятел получава даже повече“, но каква заплата ще получаваме, освен от търсенето и предлагането, се определя най-вече от добавената стойност за нашия работодател.
Представете си, че има двама кандидати за работа – единия казва, че ще продава по 50 продукта на ден (и може да го докаже) и иска 500 лева, а другия може да продава по 100 продукта на ден (дава и доказателства) и иска 1,000 лева заплата. Кой ще вземете? Всичко зависи от сметките – себестойност на продуктите, марж на печалбата, фиксирани разходи и други, но в 99% от случаите втория кандидат е за предпочитане.
Като служител, едно от най-дразнещите неща беше, че в болшинството от обявите за работа няма обявена заплата или дори интервал „от – до“. Получавах любезен отговор от типа „Кандидатствайте и ако преминете всички кръгове, харесаме се взаимно, ще ви споделим цената на Вашия труд“. Пълно безумие. Ако се притесняват, че ще се разбере какви са заплатите в тяхната компания, имам изненада за тях – те вече са обществено достояние. България е малка страна, все пак.
Когато се заех със задачата да наемам персонал за нашите обекти, това беше едно от условията ми – да пишем размера на възнагражденията още в обявите за работа, за да не си губим взаимно времето. Имаме много кандидати, а тези, с които са били одобрени по документи и сме разговаряли лично са съгласни с възнагражденията, които предлагаме.
Разбира се, коментарите във Facebook няма да ме откажат да обявяваме размера на възнаграждението, но ще разширим диапазона му, за да може за всеки кандидат да бъде определена индивидуална заплата, в зависимост от опита и уменията му.
При дискусиите в социалните мрежи (особено във Facebook) не знаеш кой с какъв опит е, какви знания има, как са придобити те, и дали просто си чеше езика или наистина е бил в подобна ситуация. При липса на основателни аргументи, това е от решаващо значение дали може да разчитаме на дадено мнение или не.
За да не се получава „Една жена в магазина каза, че…“, ще ви споделя какъв е моят опит с управлението на човешките ресурси, намирането на работа и търсенето на служители. За близо 12 години опит като служител, съм ходил на десетки интервюта. За това време съм сменил 6 компании и 3 различни професии. Като студент съм работил много месеци като общ работник, продавач и барман.
През този период съм наел доста служители, които да работят в моя екип. Участвал съм в реорганизацията на всички HR процеси в две от компаниите, в които съм работил, както и в одити на тази функция. Като одитор съм имал досег до много дружества, техните процеси и заплатите на служителите. Написал съм два наръчника при търсене на работа и наемане на служители, които бяха препечатани от доста медии и станаха едни от най-четените статии при тях. Освен това, имам рубрика в списание Човешки ресурси.
Да не говорим, че във Facebook има коментиращи с псевдоними като Ро Ки, Ко Те, Оле Отвори Очички и други. Не са редки и случаите, в които вместо профилна снимка, има снимка на коте, емблема на футболен отбор или череп. Нямам нищо против тези неща, но не знам човекът, който коментира дали е 16-годишна тийнейджърка или 60-годишна дама, която харесва котки.
И за финал, сигурно е изкушаващо да коментираме дали не са прекалено ниски или високи заплатите на военните пилоти, например, но повечето от нас не са се качвали никога на боен самолет и не може да оценим естеството на работата, напрежението и трудностите в нея.
26 Comments
Господин Василев,
Редовен Ваш читател съм, до сега не съм си позволявал да коментирам, но конкретния случай провокира и мен. Искам да споделя на Вас и вашите читатели и разбира се винаги “компетентните” коментиращи във фейсбук следния факт- завършил съм “Академия на МВР”, имам 5 годишен стаж (5х 2% прослужено време) в системата на МВР, работя в “най-елитната” структура на министерството и заплатата ми е идентична с тази на бъдещият/ата продавач/ка. Възможностите за увеличение на възнаграждението са следните: повишаване на степен за постигнати високи резултати през нястоящата година: + 24лв месечно. Възможност за ново повишаване има година по-късно. Бонусите са в размер на 70лв на всеки шест месеца. Това е. И все пак мисля че заплатите са добри. Не е лошо човек да цени труда си, аз страшно много ценя уменията в конкретна област без значение точно каква. Горното го написах за като база за сравнение. Поздрави!
Когато аз започва работа през 1999г., заплатата ми беше 100 долара – с магистърска степен и 2 чужди езика. Наскоро приятел ми каза: как ще намеря човек за 1000 лева, като аз самия когато започвах работа, хем бях без опит, не бях съгласен на 1000 лева… Отговорът ми беше – ще търсиш човек, различен от теб. За някои хора мотивацията са парите, за други възможността, перспективите, отношението и т.н. Просто фирмата трябва да си намери правилния човек.
Здравейте,
Както винаги много добра и полезна статия, благодаря!
Ще си позволя само един коментар по отношение на казуса “висока заплата или резултати”. За съжаление моят опит до момента (който е над 15 години) сочи, че хората, започнали на по-ниски заплати, си остават на такива, каквито и увеличения и промотирания да имат и колкото и да се раздават в работата си. Аз съм в ИТ сферата, възможно е в този бранш нещата да са по-различни.
Поздрави
Г-н Георгиев,
Уважавам и ценя труда Ви и на всички служители в системата на МВР. За съжаление, така се получава – хора със знания и опит като Вас, които носят огромна отговорност и рискуват живота си в някои случаи, получават същото възнаграждение като позиции, за които не се изискват опит и образование. А това е жалко, наистина. Това е и моята гледна точка – пазарът на труда е много изкривен, но пък и парите не са единственото нещо в една работа.
Поздрави,
Стойне
Мая,
Аз продължавам да си уча урока, като очаквам, че хората ще са като мен – точни, коректни, ще имаш желание за работа, ще търсят високи резултати, но това май не е така 🙂
Жени,
Това да се договориш за по-висока заплата е умение, както всяко друго. Права си, че има браншове и фирми, при които единствения начин за повишение е да смениш компанията. Това не е лошо. За хора с амбиция и решени да рискуват, има работа с високи заплати. Ако аз като работодател съм обещал, че ще се увеличи заплатата при резултати, но това не се случи, всеки е свободен да търси щастието си другаде. Аз държа на името си, защото то е най-ценното и не бих го направил.
Да се надяваме че вече сте разбрали че работници не се търсят във Фейсбук 🙂
за такава ниско квалифицирана работа бих побвал с обява във всекидневник
Цветан,
Фейсбук си е ок и от там си намираме добри служители, статията ми е за “кибиците” 🙂
Привет Стойне,
познаваме се, така че няма нужда от допълнителни обяснения. От 2 години фирмата ми се занимава с подбор на персонал за конкретен бранш. Посредничим за хора от най-ниските позиции в производството до най-високите управленски постове. Този тип бизнес в световен мащаб е малък, тип семеен – от семейни фирми с 2-3 души персонал до предприятия с най-много 200-300 души персонал. Това, което научихме от БГ практиката:
– никога не сравнявай хората със себе си, своя житейски и професионален опит (200лв. през 2000 година не са 200лв. сега);
– предприемач и служител в компания имат доста различни гледни точки за персонала, заплатите и всичко останало;
– какъвто и опит да имаш с чужди бизнеси, в твоя ще направиш доста грешки, колкото и да се стараеш;
– твоите разбирания за живота и професионалното развитие не винаги имат много общо с тези на другите хора;
– има огромна разлика между приоритетите на хора с образование, езици и т.н. и на тези без образование, специфични професионални умения и знанията – в една банка има възможности, за продавача в заведение за бързо хранене има само тежък труд. Ако е умен, някой ден ще си направи заведение сам);
– управлението на персонала в големи компании със стотици служители няма много общо с управлението на хора в малки фирми с по 1-2 служители (процедури, начин на работа, начин на управление, структура, лични взаимоотношения и т.н.)
– не че искам да деля хората класово, но много често белите якички говорят на различен език с хората от производството (от какъвто и да е вид);
– при текучество на персонала в малката фирма обикновено има проблем в съотношението вождове – индианци. Ако ме разбираш – добре е всеки съдружник да изкарва поне няколко смени в месеца, обслужвайки собствените си клиенти, за да си говори с тях, а и да си поизцапа ръцете и да влезе в обувките на работниците си;
По вашия бизнес – няма как да дам мнение, разбира се. Вие си знаете.
За мен заплатата, която предлагате е добра, особено, ако имате ясни и точно сметнати бонуси при постигнат оборот.
Може би е добре всеки от вас да поработи в заведението за няколко дни и да свърши работата на човека, който търсите. Отразява се добре и отрезвяващо на всички.
Успех. Стискам ви палци.
Съгласен съм с Деси.
Според мен,е нормална заплатата за тези времена бих казал и висока е.
Във Фейсбук има много кибици, неграмотници и подобни. Ти като седиш зад клавиатурата и си мислиш, че отсреща има мислещ човек. Може и да има, може и да няма, може и да е пиян, на 10 г, на 80г, сърдит и.т.н. Аз съм си правил експерименти с различни пазарни места от olx, до Грабо, до собствен онлайн магазин, до ФБ групи за продажби, всяко място е специфично, има специфичен тон, специфична публика. Най-големите идиоти и неграмотници като клиенти са във ФБ като маса, което не значи, че не срещнах така прекрасни и културни клиенти. По принцип най-чиста е работата със собствен електронен магазин. Същото е и с набора на персонал, всяко блато си има правила, колкото повече се усвояват, толкова повече може да се извлече от конкретния източник. Има хора в Индия специализирани да добиват злато от калта в канализацията на улиците….
Много добра статия с добре аргументирана гледна точка!
Изключително ми хареса тезата ти за обявяването на работната заплата в сайтовете за обяви.
Деси,
Аз сега навлизам в този сектор – ресторантьорство и се започвам да се сблъсквам с нещата, за които говориш. Урокът, който все още уча е, че очаквам другите хора да са като мен – отговорни, коректни, да искат да се развиват, но за съжаление, това не е така. Аз съм непрекъснато в бизнеса, а съдружникът ми Виктор сега е и барман, така че сме вътре в нещата.
Свилен,
Да, аз съм упорит и ще стана спец в този бранш, но ще трябва да допусна и доста грешки, за да постигна високо ниво.
Привет г-н Георгиев,
С интерес прочетох материала ви, но не разбирам едно – защо приравнявате работното време 2 на 2 към петдневната работна седмица? Това води до съвсем различни и грешни сметки. Всички знаем (предполагам), че смените 2 на 2 са по 12 часа, а при 5 на 2 обикновено са по 8 часа. Ако направим прости изчисления при 2 на 2 имаме 15 работни дни или 180 часа, а при 22 дни – 176. Ако приравняваме, излиза, че трябва да изработим 264 часа месечно.. на пръв поглед заплатата от 1100 лева не е малка, но тя не е реалната заплата. Това приравняване променя нещата. Без него заплатата е съвсем различна, а именно 600 – 750. 🙂
Г-жо Димитрова,
Предполагам, че аз съм г-н Георгиев :). Благодаря Ви за разяснението и направените сметки. Става въпрос за 8-часов работен ден, но пък Вие така добре сте го сметнала, че моят коментар е излишен. Имам един въпрос към Вас – с какво се занимавате?
А, Тони сега ли влизаш с тоя бизнес. Аз съм работил тук там по света в ресторанти в тийн и след тийн годините си. Труден бизнес. Ако имате собствена пекарна обаче нещата се променят. Може би искаш да разгледаш модела на take-a-cake, с онлайн продажби. А иначе едно птиченце ми каза, че едни неща дето се правят в пекарни се продават много добре онлайн, даже имам статистики и инфо къде могат да се продават. Щом хора от Варна поръчват от София и обратно. Пиши по скайп да ти дам линк.
Ох, много се извинявам за объркването, г-н Василев! Няма опция за редактиране… По принцип няма логика да се работи 2 на 2 по 8 часа, точно затова е 2 на 2, но все пак няма как да съм наясно, тъй като не е копиран текста от самата обява. Аз съм в сферата на продажбите, но не се занимавам с храни. Но какво значение има това?
Действително няма логика да се работи 2 на 2 при 8-часов работен ден, но вероятно ще осигуряват продавачката на такъв, а ще работи на практика над 12 часа… Това не е офис, в който пристигаш на минутата, чистачката ти е изчила и като дойде края на работния ден, си тръгваш. С много подводни камъни е обявата, доста е плаващо заплащането (би трябвало плаващата част да е само за процента от оборота), реално почти сигурно ще е по-ниската сума от 40 лева на ден, в който действително е на работа. Чак не смея да попитам как се изчислили парите за храна и те под формата на закуски ли ще са.
Изключително некомпетентно написана статия. В действителност Вие, на първата си работа, сте получавал доста повече от една продавачка на закуски. Защо сравнявате по курса на долара, а не по покупателна способност, издръжка на живот или МРЗ за периода? Ималко е години, когато доларът е бил 3 лева, а хлябът – 20 стотинки? Значи ли, че тогава животът е бил 2 пъти по-скъп от днес?
“Моето първо възнаграждение беше 203.50 лева чисто през 2003 година. Тогава курсът на американския долар беше 1.80 лева за долар, а сега е 1.82, така че нещата не са променили много. ”
През 2003 г. минималната работна заплата е била 110 лева. Вие сте започнал брутна заплата от малко над 260 лева, грубо казано около 2.4 пъти над минималната работна заплата за стандартното работно време от 176 часа при 22 работни дни. Днес МРЗ е 460 лв., т.е. продавачката ще работи поне 180 часа месечно за 1.3 пъти МРЗ. Ако намесим малки и големи потребителски кошници, покупателна способност и пр., днешната продавачка ще може да си купи 3-4 пъти по-малко неща със заплата си, отколкото Вие сте купувал през 2003 с Вашата заплата на току-що завършило студентче.
Еди,
Благодаря ти за коментара. Официалната статистика за инфлацията за периода 2003 година – 2017 година е 64% (провери го на сайта на НСИ). Минималната заплата не е обективна величина, защото се определя административно и няма нищо общо с инфлация, покупателна способност, курс на валута и други. Би трябвало да знаеш това, след като пишеш такива коментари.
Ще те помоля да не използваш обидни квалификации, които са в нарушение на правилата на сайта.
Стойне, никак не си прав да сравняваш 200лв. заплата преди 10 години и 200лв. днес. Предполагам, че не вярваш, че днес млад служител, какъвто си бил ти тогава, може да живее с 200лв дори с минималната заплата в София. Всички знаем колко струват комуналните услуги днес, колко са разходите за транспорт и още много потребителски стоки, които са си увеличили цените с над 50-80% за послените 10-15 години.
И още нещо, което ми прави силно впечатление тук и в дискусията във Фейсбук – неглижираш причините, поради които напуска един служител. В тази статия виждам само мнението ти по тази тема, но не и другата гледна точка. От опита ми с подбор на персонал, както и с личния ми опит със мои служители, причините за напускане на един служител често са изключително ясно описание на проблемите в организацията на една фирма, които собствениците не виждат. Понякога изглеждат като точен разрез на целия бизнес. За съжаление, (и аз съм я допускала тази грешка в началото), не съм искала да чуя напускащия, защото съм била прекалено заета да имам мнение за хората, пазара и моите си очаквания за живота 🙂 Пази се от същата грешка 🙂
Деси,
И тогава, и сега 200 лева не са много пари. Важен е принципът. Заплатите не се определят от разходите на служителите, а от техния принос за компанията. Справедливо ли е според теб на човек, който живее под наем в голяма жилище и плаща 500 евро наем да има по-висока заплата от друг, който плаща 250 евро, а са на едно ниво и вършат една и съща работа? Не, нали? За съжаление, това, че обявяваме заплатите се обърна срещу нас и то не от хората, за които е предназначена обявата.
Както написах и в статията, имам доста опит като служител и като човек, който назначава хора. Участвал съм и в създаването на целия HR процес в две компании. Много добре знам причините за напускане на хора. Аз съм напускал 6 пъти. Изобщо не неглижирам причините за напускане на хората. Бизнесът непрекъснато го подобряваме. Със сигурност има все още пропуски, но работим по тях. Ние не сме огромна компания, за да не си познаваме колегите. Служителите дори не са колеги, а партньори. Заедно градим този бизнес и всеки участва в задълженията и печалбите. Аз съм често в заведението, а съдружникът ми Виктор е непрекъснато там и работи рамо до рамо с останалите. Нека не правим заключения за нещо, което не познаваме в детайли. Въпреки, че имам опит във финансите и бизнеса, аз не давам съвети на клиенти на първата среща, а искат да разбера в най-малки подробности какво е положението.
г-н Василев
Попаднах на вашите статии скучайно днес и ги прочетох с инетерес както и коментарите не съм много силен с писането по принцип а и много рядко коментирам каквото и да било. Както и да е много неща ми харесаха в вашите статии и много от коментарите ми бяха много интересени редно е да се знаят всички гледни точки за един много сериозен проблем работник/работодател и труд/заплата 21 години работя в ресторантьорския бранш пицар за годините си съм с сблъсквал с страшни недуразумения и проблеми но исках да коментирам друго примерно наглостта на хора които претендират за квалификация и искат висока заплата а на практика не знаят да речем как се чисти печка да речем , при мен се случва ежедневно тук има следната работа сериозен и коректен началник и спокойна работа и потресаваща некадърност и хора които не са се доказали а вече претендират да вземат това за което аз съм се борил в тази фирма а има и друг проблем много често същите тези началаници вместо да ценят и пазят персонала който доказано се бори за благото на даденото заведение да отнася негативите и за тези които са отявлено некадърни примери за тях няма да ми стигне книга да напиша това дали не демотивира верния работник и т.н или редно ли е заради факта че некадърния и нелоялния да го държим примерно само и защото снася и информация “където трябва” а да губим вече утвърдения и ред такива които в годините демотивират хиляди способни хора и ги разочарова?? за заплатите нещата не са ми в силата но наистина има разлика от тези преди 15г. и тези сега наи малкото сравнете цените на стоките тогава и сега и пак искам да се извиня за не много правилното писане на практика предпочитам да говорим от колкото да си разтягам пръстите 🙂 и искам да ви поздравя за политиката която водите спрямо персонала ако повечето работодали мислеха като вас може би нещата да са по добри и за нас и за вас
Йордан,
Благодаря ти за коментара. Наистина е много ценен и е от “първа ръка”.
Как един ученик (да речем) да се амбицира да учи повече и да се стреми към успехи и дори духовно израстване, ако знае, че чистачката в мола взема повече от научни работници в БАН?
За мен не е нормално неквалифициран персонал да получава повече или колкото квалифициран такъв. Може да се направи изключение, ако човека за квалифицираната длъжност е новак и не се е доказал, като специалист. Дори и тогава, според мен, този човек трябва да получава повече от опитен сервитьор, чистачка, камериерка и т.н.
А има и един минимум за стандарта на живот, под който не трябва да се пада.
Аз съм художник-илюстратор и аниматор, който е учил минимум 10 години това и се боря непрекъснато, за да мога да работя това, което желая, а има периоди от живота ми в които, ако не са близките, не знам как бих могла да свържа двата края. Мои съученици и състуденти излязаха зад граница и успяха да се наложат в известни компании, защо ли!?