Цял живот бързаме. Когато ни попитат как сме, отговорът „Много съм зает и нямам време за нищо“ ни се изплъзва от устата почти автоматично. Непрекъснато се надпреварваме с часовника в името на някакви малки или големи цели, но постигаме ли ги наистина? „Зает“ равно ли е на „Успешен“ или някъде връзката се къса? Какво изобщо означава израза „Нямам време“? Той не е ли синдром за нещо друго? Прочети статията, ако искаш да разбереш.

Зает ≠ Успешен

Която и книга да отворим за личностно развитие и който и курс за мотивация да посетим, задължително ще има част за ефективно управление на времето или т.нар. time management. От това умение зависи дали правилно ще разпределим времето си или не, дали ще пилеем часове за ненужни активности или ще работим активно за постигане на нашите цели, и в крайна сметка дали ще сме успешни или не.

Аз съм прочел десетки книги за управление на времето и съм посетил не по-малко събития по темата. За съжаление, повечето хора слагат знак за равенство между това просто да са заети и това да са успешни. Това не е така. Ако си неорганизиран и не може да свършиш една задача за нормалните 2 часа, а това ти отнема 2 дни, дали може да се наречеш успешен?

Животът ни е прекалено кратък и трябва да го оползотворим максимално, за да оставим следа, но не се ли превръща липсата на време в някакъв символ на успех, вместо постигнатите резултати? На мен ми се е случвало да работя с колеги, които идват сутрин първи и си тръгват часове след края на работното време. В началото им се възхищавах и не ги закачах да ми помагат в моята работа, защото те бяха много заети и натоварени. Това не остана не забелязано от шефовете, и тези хора бяха повишени.

Когато искаш да станеш успешен (или да получиш повишение в случая), прави като хората, които вече са го постигнали. Това беше и моята цел. Започнах да „следя“ по-отблизо тези колеги, но това, което се случи изобщо не го очаквах. Оказа се, че резултатите им са само в техните думи (и в главите на шефовете). Да, те идваха по-рано на работа и си тръгваха последни, но това не се отразяваше на техните постижения, който бяха доста под средните. Ако станеше на въпрос каква е причината за това, те казваха, че са затрупани с работа и затова са се забавили или не са свършили нещо.

Това явно е добра тактика, защото хората, които се правят на заети и непрекъснато се оплакват колко много работа имат, са по-ценени от мениджърите, отколкото тихите служители, които съвестно си вършат работата и постигат резултати. Като казваш „Аз съм много зает“, демонстрираш колко си важен и не искаш да те занимават с маловажни неща. Интересно е, че собственици на голям бизнес или изпълнителни директори са намирали време да излезем и да поговорим на обяд, а мениджъри на средно ниво вечно нямат време.

Ако погледнем по-общо на нещата, непрекъснатото бързане и скачане от задача на задача, води до много грешки, по-ниска продуктивност, и безброй пропуснати възможности. Според едно изследване на Дейвид Майер, превключването по средата на една задача към друга увеличава общото време за завършването на двете с цели 25%. Така модерния мултитаскинг, всъщност води до забавяне на времето за изпълнение на нашите задачи, както и увеличава възможността за грешки, поради прекъсванията и разсейването.

За щастие, нещата се променят и сега истинските успешни и богати хора се наслаждават на живота си и не бързат, а работят ефективно.

Какво означава „Нямам време“?

Когато някой ни каже, че няма време, това може да означава много неща. Има хора като мен, които си правят график за седмица напред и някаква нова задача ще е трудно да се впише в него. Когато някой ми се обади и иска да се видим на следващия ден, това ми променя плановете. Хубаво е да излизаш от зоната си на комфорт, но имам други начини за това.

Когато откажа някакъв ангажимент, не е лично и няма нищо общо с хората, на които съм отказал. Просто им казвам, че си правя предварително график за седмицата и ако искат да се видят с мен, е добре да ми пишат или да ми се обадят по-рано. Има и други ситуации, в които просто предложението на някой не ми е интересно и полезно.

Много хора просто искат нещо от мен, без да са склонни да дадат нещо в замяна. Не става въпрос за пари, а за време, енергия, знания и други. На кого ще обърна внимание – на този, който ми е изпратил полезен материал или електронна книга по някоя тема, която ме интересува, или на човек, който просто иска нещо от мен?

„Нямам време“ често означава, че използвам задълженията и отговорностите си, за да прикрия с тях липсата на нещо друго. Случвало ми се е. Като одитор имах страшно много работа и никакво време за личен живот. Дори да имах няколко свободни часа, ми беше трудно да изградя някакви взаимоотношения. През този период използвах работата като щит срещу външния свят. Хората ме виждаха, че съм успешен (по техните си критерии), но не разбираха, че винаги едно нещо е за сметка на липсата на друго.

Не бях единствен в тази ситуация. Много колеги и колежки използваха работата и вечния израз „нямам време“ като оправдание, че са сами или имат нестабилни отношения с половинките си, че не обръщат достатъчно внимание на децата си, или не са виждали родителите си от години.

Наистина ли нямаме време?

Каквото и да си говорим, всеки от нас има 24 часа в денонощието. Точно толкова, колкото и Бил Гейтс, Ричард Брансън или Доналд Тръмп. Дали те си казват, че нямат време. Съмнявам се. Как ще „похарчим“ този подарък от 86400 секунди време всеки ден, зависи само от нас. Това ще направи разликата между успеха и неуспеха, между изгубеното време и работата по добри каузи.

„Нямам време за фитнес“ – и аз съм го казвал. Правилния израз е „Това не ми е приоритет, защото имам по-важни (според мен) неща“. Ако някой лекар ми каже, че трябва да започна да тренирам, защото иначе ще се влоши здравето ми сериозно, дали ще го направя? Разбира се. Това веднага ще се превърне в приоритет. Ами, ако някой ни е опрял пистолет до главата и ни кара да ядем онези отвратителни (но здравословни) треви, какво ще направим? Ще ги ядем и ще питаме за още. Последен пример: досега не сме спестявали и сме харчили цялата си заплата до стотинка. Ако ни трябват 6,000 лева за животоспасяваща операция след една година, дали ще успеем да спестим по 500 лева всеки месец, ако няма друга възможност? Разбира се.

При определяне на нашите приоритети имаме един голям враг – нашия мозък, който търси сигурността на първо място и моментните удоволствия. При един популярен експеримент, дават на малко дете избор – една бонбона сега или 5 след 10 минути. Почти всички избират да получат лакомството веднага. Интересното е, че малцината деца, които са устояли на изкушението и са получили повече бонбони, са по-успешни в живота като възрастни.

Така са и повечето от нас – гледаме да потушим най-належащите „пожари“, да направим най-спешните (но маловажни) задачи и да изхарчим цялата си заплата СЕГА, а не да спестяваме за бъдещето. Ако не го направим, то ще дойде и няма да е изобщо розово.

Как да „намерим“ време?

Да се научим да казваме „НЕ“

Знам, че изобщо не е лесно да дойде шефът (или колега) при теб и ти да му кажеш „Не, не мога да свърша тази задача“. Аз съм подхождал малко по-креативно – първо казвам, че правя нещо по друг проект и не мога да поема тази задача изобщо, а след това се правя на „добър“ и поемам част от нея или удължавам срока (ако е възможно). Така си намалявам обема от работа, но се „издигам“ в очите на колегите, защото въпреки многото ми ангажименти, аз съм се заел и с „тяхната“ задача.

Като предприемач ми е по-лесно да отказвам различни ангажименти, въпреки че от малък съм отзивчив и първата ми реакция е да кажа „Да, разбира се“. По тази причина си сложих голям надпис над бюрото, който гласи „ВАЖНО! Нека минат поне 24 часа преди да отговориш!“. Това просто правило ме е „спасило“ от много безсмислени срещи и проекти, от които нямаше да имам никаква ползва за моето развитие. Когато мине едно денонощие и преспя, вече мога по-трезво да помисля и да дам отговор.

Фокус, а не мултитаскинг

Ако някой си мисли, че е много продуктивен и може да отговаря на имейли, да говори по телефона и да прави презентация, явно живее в някакъв измислен свят. Знам, че нашето съвремие изисква да правим по 100 неща едновременно, но никое от тях няма да е с нужното качество и в определеното за това време.

Един въпрос: Обикновено, какво се случва с всеки нов проект? Работим по него, заедно с още куп други неща и когато наближи крайния му срок, ние му даваме приоритет (като не мислим за нищо друго) и той е приключен почни в срок. Какво излиза? Основната работа се върши с фокус, а не мултитаскинг.

Любимите ни календари и To-do списъци

Аз съм сравнително организиран човек и до края на всяка седмица си правя график за следващата, като в него слагам и блокове от време, които са за почивка, четене на книги, разходки и други. Така, в понеделник сутрин знам какво ме очаква през настоящата седмица и мозъкът ми се е настроил за нея. Като служител, нямах толкова голяма власт върху моя календар и всеки можеше да си слага срещи в него (корпоративна култура, какво да се прави), както и аз да слагам срещи в календарите на други хора.

Това води само до стрес и нищо друго. Ти отиваш на обяд, като знаеш, че до края на работния ден имаш само да си довършиш някакви неща, и когато се върнеш в офиса виждаш, че имаш 8 срещи, които ще продължат поне до 20.00 часа – едно такова щастие те озарява, усмихваш се и си казваш „Поредния спокоен ден в офиса“ 😊.

To-do списъците са другите успокояващи неща, които използвам всеки ден. Сядам сутрин или предишната вечер и си записвам задачите за деня. Ако възникне нова, тя остава за следващите дни.

Има и други неща, като премахване на разсейващите фактори като социалните мрежи, непрекъснатото проверяване на електронната поща, времето за избор на дрехи сутрин, но всеки сам ще прецени дали да ги използва в живота си или не.

Преди 5 години щях да напиша да не си губите времето и да работите за вашите цели и мечти. Сега ще ви кажа да се наслаждавате на пътя и да осъзнаете, че нищо не се случва случайно. Няма как да оцениш времето, ако не си си го пропилявал преди. Не можеш да оцениш свободата си, ако преди това не си бил ограничаван. Животът не е само черен и бял. Той е толкова шарен, че почти няма универсални истини, а всичко е строго специфично и индивидуално. Просто се радвайте на живота и правете това, което ви прави щастливи!