Продължавам с отговорите на читателски въпроси от рубриката „Задай въпрос на Стойне“, но вместо по един въпрос на седмица (за което ще ми трябват около 16 години, за да отговоря на всичките над 800), в този материал ще дам отговор на цели 7 въпроса за твоите лични финанси.

1. Петър Петров ме пита:

Трябва ли да диверсифициране инвестициите във взаимни фондове, при условие че идеята ми е да инвестирам малка сума (около 100 – 200 лева) на месечна база? Има ли смисъл да се инвестира във 3 – 4 фонда, както предлагат управляващите компании или е по-добре да съсредоточим средствата си в един фонд?

Диверсификацията (или разпределянето на риска) е един от основните принципи в инвестирането и е доказал своята полезност във времето. Той си има обаче и тъмна страна и тя се казва прекалена диверсификация. Имам клиенти, които са инвестирали в над 15 взаимни фонда, като всеки от тези фондове е вложил голяма част от събраните средства в други фондове от същото семейство. Това на практика означава, че сме инвестирали буквално във всичко (или в нищо, зависи от гладната точка). С такова разпределение на активите не може да очакваме нищо повече от средна доходност за пазара (въпросът е за кой пазар точно).

Петър, в конкретния случай, няма смисъл да инвестираш в 3 или 4 фонда, като един (или максимум два) е достатъчен, ако е добре структуриран и диверсифициран. При него може да приложиш другите основополагащи принципи при инвестирането – дългосрочен хоризонт (над 5 години) и осредняване на цената.

2. Ваня задава следния въпрос:

В какво да инвестирам с малък риск?

Рискът е различен за всеки човек. Правят се опити за неговото обективно оценяване, но аз не бих разчитал на това. Дори да попълним дълъг въпросник и според него да сме умерено агресивни инвеститори, може на практика да търсим само сигурни инвестиции и да не искаме да рискуваме изобщо. Аз имам лесен начин за това дали рискът ми е висок или не – ако спя спокойно, той е разумен, но ако непрекъснато мисля дали не съм си загубил парите – продавам веднага актива. Също така, човек разбира какво е риск едва когато загуби пари, като преди това има само теоретични познания.

Ваня, да приемем, че малък риск за теб означава да не изгубиш главницата и да получиш малка доходност върху нея. С най-нисък риск са банковите депозити. След това са държавните държавни ценни книжа (ДЦК) и общинските облигации (които са трудно достъпни за малките инвеститори). Взаимните фондове, които инвестират на паричния пазар или в такива ДЦК са добра възможност за добра инвестиция с нисък риск. Всички останали инвестиции са със среден или по-висок риск, или имат специфични характеристики (както застраховка Живот със спестовен елемент, например).

3. Преслав Михайлов пита:

От къде мога да се науча как да инвестирам в акции? (Книги, курсове, сайтове?)

Преслав, ще ти кажа как аз съм се научил и прецени дали тази стратегия ще работи за теб. Започнах през далечната 1996 година, когато за пръв път разбрах, че има разлика между различните видове фирми. В Търговския закон са описани основните характеристики на акционерните дружества и какви права дава притежаването на акции в тях. След това продължих с образователните секции на сайтове като http://www.investor.bg, http://www.infostock.bg, http://www.investopedia.com и други, като от там научих какво означават всички коефициенти и показатели, свързани с акциите.

Като книги мога да ти препоръчам „Интелигентният инвеститор“ от Бенджамин Греам и тези за Уорън Бъфет, тъй като неговата философия за инвестиране ми допада. Ако все още не си прочел моето Ръководство за инвестиране в акции за начинаещи, може да го направиш.

След тази теоретична основа е време за практика – падане, ставане, загуби, печалби, алчност, страх, разочарования, „удари“, „Аз казах ли ви!“, „Знаех си, че трябваше да ги продам.“, „Няма ли да се качи най-накрая?“, „Ще ги задържа още малко.“, „Този път ще е различно“, „Още 5% нагоре и продавам.“, „Ами сега!“ и много други, като съм ви спестил доста от нецензурните.

Когато премине първоначалния етап и вече не се смяташ за следващия Уорън Бъфет (след като си направил 20% доходност на година), започваш да слушаш (и да чуваш) професионалистите, които не правят финансови прогнози по телевизията и сайтовете, а реално инвестират. Такъв човек е Иван Давидов и ти препоръчвам да следиш неговия финансов блог, в който често прави анализи на БФБ. В ежегодната Академия по лични финанси и инвестиране, която организираме, освен с Иван, ще се срещнеш и с много други професионални инвеститори, които ще ти дадат ценни съвети и напътствия за инвестирането в акции.

4. Боряна Бижева задава следния въпрос:

Кой е правилният подход – да увелича активите или да намаля пасивите?

Повечето от вас знаят, че не обичам изобщо думата „правилно“, а още повече думата „неправилно“. Почти всичко на този свят е въпрос на гледна точка. Ако за някой дадено действие му върши работа и му помага да си постига целите, то е правилно, независимо какво му казват другите (дори да са експерти в дадена сфера).

По тази причина ще кажа какъв е моят начин, а дали е правилен или не – не знам, но за мен е той е добър. И така, аз съм човек на „голямата картинка“ и комплексния подход. По тази причина предпочитам едновременно да увеличавам активите (инвестициите) и да намалявам задълженията. Ако това е невъзможно, на помощ ми идва математиката – ако една инвестиция ще ми носи 0.1% на година (депозит в банка), а имам кредит с лихва от 7%, то ще направя всичко възможно, за да го погася, особено ако е в началото на срока. Обратно, ако актива ще ми донесе голяма възвращаемост, ще забавя или отложа връщането на задълженията, които са с по-ниски разходи за мен.

Ако изходим от по-широкото определение на Робърт Кийосаки за пасивите, че те са неща, които изваждат пари от джоба ни, в доста случаи няма да имаме никакви разходи, за да ги намалим (дори може да спечелим от това). Какво за нас е имот със стара къща в някое село, който го посещаваме веднъж на няколко години – актив или пасив? Щом не ни носи доходи, не е инвестиция. Изважда ли ни пари от джоба? Да, плащаме данъци, постройките се рушат (а това струва пари), харчим пари за гориво, за да отидем там, и други разходи, за които не мислим. Ако го продадем, може да вложим парите в истински актив, който да ни носи доходи. Същото важи и за онзи стар мотор в гаража, земеделската земя от дядо ни, детската количка и много други.

5. Димитър пита:

Имам свободни 10,000 лева. Имам ипотечен кредит с ГПР 5% и краен срок 2038 година (остатък 100,000 лева). В същото време, имам възможност за доходност от 10-15%. Решението кое да избера логически ме насочва към инвестицията за сметка на погасяване на част от кредита, но дали не пропускам нещо?

Логиката е ясна в този случай, но не и начина на изчисление на ползите и загубите от това решение. Да приемем, че сме изтеглили текущо кредит от 100,000 лева при ГПР 5%. Общата лихва за периода ще е над 93,000 лева. След няколко дни получаваме изненадващ бонус от 10,000 лева и се чудим какво да направим с него. Ако погасим с тази сума част от главницата, ще спестим близо 10,000 лева като лихва (освен, че с толкова ще падне и главницата).

Рискът при това решение е нула, защото е сигурно, че ще се случи това, което описах. Така, веднага си докарваме 100% доходност от намалената лихва за оставащите години до падежа. Също така, си намаляваме срока на кредита с близо 10 години, или ни остават като разлика близо 40 лева всеки месец от намалената вноска.

В другият случай, ако инвестираме тези 10,000 лева ще може да си докараме 10-15% годишна доходност, но при много по-висок риск. А и тази доходност е само очаквана, а не сигурна. Има и нещо друго, което е индивидуално. Аз не обичам да дължа пари и всеки месец първо да мисля за вноската по кредита. Знам, че това чувство е субективно, но то ограничава донякъде мисленето ми. Особено, ако кредита е за едни 4-стени и трябва да го изплащам докато навърша 65 години.

Но, това съм си аз. Има доста хора, които този факт не ги притеснява и теглят огромни кредити за жилища, а банките не престават да ги изненадват с нови такси и комисионни. Освен това, EURIBOR и SOFIBOR няма да са вечно около 0%, а вече има индикации за покачването им, което ще се отрази на месечните вноски по кредитите на много хора.

6. Момчил Степанов ме пита:

В какво да инвестирам, ако търся 8-10% годишна доходност за 5-годишен период при не много висок риск?

Всъщност, това беше примерния въпрос, който бях сложил в анкетата, и много хора избраха именно него да ми зададат. Трябва да внимавам следващият път какви примери давам, но да отговоря на Момчил, все пак.

На първо място има много голямо значение с каква сума разполагаме и дали искаме да инвестираме накуп или на месечни (или други) вноски. Другото нещо е колко висока е нашата финансова грамотност и с какъв опит разполагаме в инвестирането. Да приемем, че разполагаме с малка сума всеки месец (100-200 лева) и нямаме опит с влагането на пари в истински активи. Както разбрахме от първия въпрос, не е добре да избираме повече от 1-2 инвестиции, когато разполагаме с такава сума. Сравнително краткия период от 5 години ни ограничава и от към избор на активи.

Аз съм бил в тази ситуация, която стартирах с моите инвестиции, и направих следното: инвестирах в два сравнително високорискови взаимни фонда (тогава бяха български, но сега има чужди, които ги препоръчвам), като разпределението беше по 45% в двата и 10% си оставих за инвестиции в български акции. Ако трябва да съм по-конкретен, бих избрал един технологичен фонд (азиатски или американски) с големи компании и един насочен към устойчивите сектори като потребителски стоки, фармация, медицински изделия и други. Останалите 10% са по избор в акции на БФБ или ETF-а на SOFIX – Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF.

7. Ренета задава следния въпрос:

Имаш ли спестовен влог и в коя банка 🙂

Дори да има такова нещо като спестовен влог, не го ползвам. Ренета може би има предвид банков депозит. Да, имам депозит в банка, но той е само за аварийния ми фонд. Не си представям да държа пари на 0.1% лихва на година, която дори се облага с данък. В същото време обезценката на парите изяжда и тази малка доходност. Депозита ми е в СИБанк, а преди беше в БНП Париба.

Ако все пак трябва да държа по-голяма сума в банка, бих избрал сравнително по-малка финансова институция с чужд собственик или с гарантирани средства от друга стабилна държава. Логиката ми е, че в момента в българския Фонд за гарантиране на влоговете има дупка от близо 1.2 милиарда лева (всички знаем от къде се появи тя) и ако фалира голяма банка, парите за нейните вложители ще се намерят трудно, ако изобщо се намерят. За по-малка финансова институция ще доста е по-лесно.

Другият вариант е да вложим парите си в банка, която има само клон в България (както е БНП Париба) и парите в нея до 100,000 евро да се гарантират от друга държава (Франция в случая, в чийто фонд има все пак пари и то не малко).

Това бяха 7 въпроса със 7 отговора. Надявам се да са ти били полезни. Скоро продължаваме с останалите питания.

Ако искаш да се видим на живо и да направиш първите си крачки в сферата на личните финанси и да се запознаеш с наистина много хора, най-големия практически семинар “Машина за пари” на 20 и 21 май в София е за теб. Остават само 15 места и може да запазиш едно от тях с промокод LAST15, който ти дава 8% отстъпка от редовната цена.