вторник , 27 юни 2017
Polezni li sa HR-ite

Полезни ли са HR-ите (или Наръчник при кандидатстване за работа)?

Бил съм и от двете страни на барикадата – мен са избирали и аз съм избирал човек за дадена длъжност. Тъй като имам повече опит с първото ще започна с него. Решили сте да си намерите нова работа и преглеждате обявите в jobs.bg  или karieri.bg. Ползвате филтър и селектирате тези, които ви се струват подходящи. Започвате да ги гледате една по една. 

В първата обаче не е написано името на работодателя, а само фирмата-посредник. Това бих го разбрал само ако на тази позиция има служител, който не знае, че му търсят заместник т.е. има само един човек на нея, а не десет счетоводители. Другия вариант е да се търси CEO и компанията да не иска нейните конкуренти да разберат. И в двата случая обаче, информацията, най-вероятно е изтекла предварителнои всички заинтересовани вече знаят. Във всички останали случай това е приумица на компанията или на HR агенцията. Има хора (включително и аз), които биха се отказали да кандидатстват ако не знаят в коя фирма е позицията.

Във втората обява, която е публикувана преди два дни, крайния срок за кандидатстване е изтекъл преди два месеца. Какво говори товаче HR-ите или ТРЗ-то дори не са сменили датите от предишната обява. По-надолу са изброени изисквания, на които човек трудно би отговорил, като „магистър до 25-годишна възраст с 3 години трудов стаж”. Да не говорим, че посочването на пределна възраст вече е дискриминация. В една от другите обява даже има изискване за точно определено учебно заведение. А уж държавата е въвела единен стандарт за специалности като Право. Не бих се учудил скоро и определена кръвна група да изискват.
Всички обяви са пълни с клишета като „Работа в млад и динамичен екип” (дори средната възраст да е 40+), „Възможности за развитие” (а последния, на който вдигнаха заплатата беше бай Данчо преди 2 години, когато правителството повиши Минималната Работна Заплата), „Обучения в страната и чужбина” (и годишния инструктаж за безопасност е обучение, нали), „Конкурентно заплащане” (ако конкурент ти е охранител на платен паркинг) и др. Що някой от отдел „Човешки ресурси” не си раздвижи малко мозъка и да измисли нещо по-различно? Все пак се търсят мениджъри, главни специалисти и експерти, а не шофьори с основно образование.
Друга особеност в обявите е това, че не се посочва размера на възнаграждението. И това е май само у нас. Дори да се напише какво ще е то в някакви широки граници пак ще е по-добре. Иначе се губи доста време и пари. Ако разбереш чак на последното интервю с големия шеф, че заплатата не те устройва вече и ти си си загубил времето и потенциалния ти работодател, и агенцията за подбор на персонал, която няма да получи нищо. HR-ите ще кажат, че заплатата е само една част от възнаграждението. Така е, но кой печели ако всички кандидати стигнали до финалния кръг се откажат, защото заплатата не ги устройва? Незнам защо тази информация се крие. Конкурентите ще разберат? Изненада – те вече знаят. За друга причина да не се обявява наистина не се сещам.

Кандидатствал си по дадена обява, минал е крайния срок и очакваш да те потърсят. Получаваш имейл от компанията. В него пише, че си от одобрените по документи кандидати и ще те потърсят по телефона. Дотук добре. Уговаряте си час за интервю. Ти отиваш по протокол 5 минути по-рано и чакаш. Около теб минават някакви служители и те гледат странно. Накрая идва HR-ката и отивате в някоя свободна зала.

Служителката от HR отдела на първото интервю обикновено е млада и има стаж от не-повече от 2-3 години. Как протича самото интервю:
„Аз съм Юлия Алексова и съм от отдел „Човешки ресурси”. И така…разкажете ми нещо за себе си”. Естествено, че тя не очаква да и разкажа за детството си, първата любов и как в 10 клас съм стигнал до финала на олимпиада по математика. Тя очаква да и разкажа за образованието и трудовия ми опит. Това и правя, като наблягам на успехите и резултатите, които съм постигнал (естествено само на тези, които са релевантни за позицията).
Когато стигам до предишната ми работа интереса се засилва – „Какви бяха вашите отговорности там?. Разказвам и подробно какво съм правил, колко съм бил добър там и колко ми е харесвало това, което правя. Нищо не разбира. Опитва се да си запише някои ключови моменти. Аз и помагам като на важните неща говоря по-бавно и отчетливо.
Стига се и до въпроса ”Защо напуснахте като толкова ви е харесвало?. Не очаква отговор, че си се махнал от тоя осарник или че не си се разбирал с мениджъра си.
Един съвет – никога не плюйте бившия си работодател. Не знаеш как ще ти се развие живота и дали пак няма да стигнеш до него. Знам, че ви се иска, но недейте. Само веднъж казах на собственика при напускането ми какви са проблемите във фирмата и след това леко съжалявах. Въпреки това, след напускането ми нещата във тази фирма се подобриха, донякъде и благодарение на мен, но един от мениджърите ми се беше обидил и след това дълго време дори не ме поздравяваше.
Отклоних се малко. Казвам на HR-ката, че е нямало възможности за развитие и съм избрал по-голяма компания, където ще имам по-големи отговорности. Записва си. Идва ред на сегашната ми работа. Тук вече интереса и вниманието й рязко се покачват. „Тук пише, че работите като (нещо си). Какви са задълженията и отговорности Ви?”. Пак наблягам на важните моменти и особено на резултатите за фирмата, като Х% нарастване на прихода, кредитен портфейл от ХХ млн. лева и др. Пак казвам колко съм щастлив да работя за фирма Х и какви невероятни колеги имам. Записва си подробно. С моя помощ вече хваща връзката на сегашната ми работа с тази, за която кандидатствам.
„А защо искате да си смените работата и да започнете при нас?”. Тук е момента да кажете, че не искате на 100% да напускате сегашния си работодател и ще го направите само, ако условията наистина ви удовлетворяват. Като под „условия” говорете за отговорности, възможности за развитие и нови предизвикателства. Вие си знаете, че под „условия” имате предвид най-вече заплата. За втората част от въпроса си изрецитирайте всичко, което сте прочели и знаете за фирмата (прочели сте, нали?). Колкото по-подробни сте, толкова по-добре. Показва интерес и мотивация и се цени от интервюиращите.
Следващ въпрос „Как се виждате след 5 години?”. Интересен въпрос. Иска ми се да кажа, че се виждам като тото милионер на някой плаж на Карибите,  но не го правя. Казвам, че „се виждам като успял да се наложи на сегашната си позиция човек, който си поставя все по-високи цели” или нещо подобно. Според HR-те отговора на този въпрос говори за това, колко стабилен си и дали можеш да планираш развитието си. Сигурно е било така в САЩ през 60-те и 70-те години на миналия век, когато са задавали този въпрос на кандидатите за продавачи на прахосмукачки от врата на врата. На моя въпрос дали фирмата й има план  къде ще е след 5 години, не получих отговор. Без коментар.
Минаваме през силните и слабите ми страни. За силните си знаете (пише ги в обявата). Слабите са също там. Ако в обявата пише, че трябва да сте „организиран” подходящ отговор е „Като моя слаба черта мога да спомена, че съм перфекционист, което в някои случаи ми пречи”.
Ако кандидатствате за някоя длъжност, свързана с технически или аналитични способности може да чуете въпрос от типа колко бензиностанции има в София или как да направим хотел на Марс. Отговор като „9 328 са бензиностанциите. Броил съм ги.” не е подходящ в случая. От вас се изисква да покажете, че анализирате ситуацията и давате разумни решения. Другия ми любим въпрос е „Ако бяхте животно какво щеше да е то?. Само като съвет – акула или тигър не е подходящо за счетоводител.
Според мен тестовете за определяне на различни психологически типове са чиста загуба на време. Не знам как някой ще определи дали ставам за деловодител с въпроса „Бихте ли скочили от влак?. Тестовете, които вършат работа съдържат въпроси от типа „Как се осчетоводяват държавни ценни книжа” или „Какво означава GWP”. Всички останали не вършат работа.     
Стигаме до „И така…Сега ще ви разкажа за по-подробно за свободната позиция. Тя е в отдел Х. Вашите отговорности ще бъдат (прочита ги бавно и отчетливо от обявата за работа). Ще имате двама подчинени и ще пътувате от време на време.”. Супер, от малък съм си мечтал за такава работа. „А това от време на време какво означава, защото аз не искам да пътувам много?”. „Ъъъъ не е много. Изчакайте да звънна на г-н Тодоров” – „Тодоров, колко ще пътува новия в отдел Х?…30% от времето…ъъъ…добре…айде чао”. И на останалите ми въпроси трябваше да се консултира с Тодоров, Петров и Жорката.
„Какво възнаграждение очаквате?. Пробвам с „Зависи от отговорностите, натоварването и нивата на заплащане във вашата организация”. Не минава. Иска точна цифра. Има празно поле във формуляра и няма да ме пусне докато не запише нещо там. Правилото е, ако кандидатствате за подобна позиция на сегашната ви да кажете цифра с 15 до 20% по-висока. Това покрива неудобството ви от преместването и други съпътстващи рискове. Ако знаете приблизително какви са заплатите във фирмата или за подобна позиция вие сте в изгодна позиция. Казвате я нея с малко отгоре. Една от страстите на HR-ите е да се вживяват в ролята на търговци и да намаляват исканата от вас заплата. Ей така, за идеята.
Ако питате те какво предлагат ще получите отговор, че сега не може да ви каже и трябва „взаимно да се харесате” преди да ви сподели „тайната” за цената на вашия труд.
Говорим си за тенис и разходки в парка на английски и се стига до „Имате ли други въпроси?”. След дежурните въпроси за развитието, допълнителните обучения и социалната програма вмъквам „Вие да не сте завършили Психология в Софийския?”. Леко се изчервява и казва ….и PR”. Откъде разбрах ли? Просто статистика. Всичките млади специалистки от отдел „Човешки ресурси” са психоложки, къде с диплома, къде не (btw другото ми предположение беше Нов български).
„Ще Ви се обадим, когато имаме резултати” – така завърши интервюто. Всичко това познато ли ви звучи? Сигурно.
Така се стига логично до въпроса: Колко са полезни HR-ите, който се занимават с подбор на кадри? Ако на това интервю беше бъдещия ми пряк ръководител нещата щяха да станат много по-бързо и щяхме да си спестим много от въпросите за „бъдещите творчески планове”.
В следващата статия ще разкажа за дейността на отдел ЧР, когато аз съм търсил човек за дадена длъжност.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

20 коментара

  1. >You can never NLP me, never!!!

  2. Димитър Митев

    >Хубаво си описал, бат' Тони, тоя цирк с Ейч Ар-ите (аз бих се посмял и на гордостта им да се зоват "ейчари"), харесаха ми и подсказките при разиграване на интервюто. И напълно съм съгласен с твоите коментари, въпроси и изводи. Като кандидатстващ, съм се сблъсквал с фрапиращи случаи на безумен подбор, където интервюиращият, например използва срещата да събере материали за докторантурата си и подлага кандидатите на 4-часово попълване на анкетни карти, което нито позицията, нито работата го налагат.
    И всичко хубаво, дето се казва, но минаваш през процедурата "интервю" за всяка позиция, при всеки работодател и това отнема мнооого време на кандидата. Определено работодателите могат да оптимизират процеса по подбор, но то и работодателите толкова знаят и могат хората.

  3. Бат' Тони

    >@Димитър Митев – това с анкетните карти наистина е фрапиращ случай.

    Напоследък доста компании се отказаха да изпращат HR-и на първите интервюта с кандидатите за работа, а ги ползват само изготвяне на т.нар. short list, което е стъпка в правилната посока.

  4. Свилен Николов | Моите Бизнес Идеи

    >Хахах идеално си описал нещата. Аз лично съм учил Human Resources Management, а не психология и мога да ти кажа, че нещата са доста като компетентности на HR-a, които в БГ не се прилагат. Още тогава обаче се светнах, че интервюто е някакъв ритуал дето трябва да мине по сценарий. И понеже съм имал предимството да го значе тоя сценарий обикновенно съм подхождал малко по-различно понякога за да се позабавлявам. Помня на едно интервю бях отишъл и им бях казал. Понеже скучах в автобуса, написах отговори на всичките ви въпроса, а сега ако искате можем да си говорим конкретни неща :). В резултат бях одобрен за мениджърска позиция. И друг път съм правил подобни номера. Понякога ми пращат някакви тъпи гъски дето са толкова прости, че няма накъде. Една и викам, че мога да им дигна сайта в Гугъл, а тя да се направи на важна вика "Ние сме в преговори с Гугъл сайта ни да излиза на първо място :)" направо щях да падна от смях "Да нямате предвид нещо Адсенс :)?" – "..ъъъ май да" :).

    Ето тука пак се опитвам да подходя нестандартно, да видим какво ще се получи:
    http://www.marketingburkan.com/archives/8354

  5. Бат' Тони

    >Да, аз също предпочитам нещата да се казват "право куме в очи", а не някакви предварително написани сценарии с известен край. Най-полезните и за мен и за съответната компания интервюта са били с бъдещия ми пряк ръководител. Протичали са във вид на разговор за конкретни неща, а не "Как се виждате след 5 години".

    Успех с кандидатстването. Тази компания след като е казала А, трябва да каже и Б.

  6. Мариела Димитрова

    >Статията е страхотна!
    Блогът ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да продължи на "пазара"…
    http://karierna-investicya.blogspot.com/

  7. Бат' Тони

    >Благодаря ви г-жо Димитрова. Дано ми остава време за да публикувам по-често статии.

  8. Според мен статията е леко тенденциозна и показва известно неуважение. Както навремето се пошегува един мой колега, когато смяташ, че притежаваш някаква „seniorност“, по-добре я покажи по подходящия начин и спечели уважението на хората отсреща, отколкото да се репчиш и да показваш колко голяма работа си, което всъщност е основно въпрос на гледна точка. Относно коментарите под материала – днес дамата може да е тъпа патка, но не се знае къде ще е след време, как ще се е развила и Вие какво ще спечелите от самочувствието си и поведението си на голям умник/ умница.

  9. Бат' Тони

    @Margon – Не съм искал статията да звучи неуважително, а просто да споделя моя опит с няколко представители на отдел Човешки ресурси.

    Другата ми идея беше да накарам HR-ите да се замислят дали въпросите, които задават имат смисъл и дали им дават някаква по-пълна представа за съответния кандидат. Не е ли по-добре интервюто да не е някакъв театър, а нормален разговор между възрастни хора, а не "Гошко, ти какъв искаш да станеш (след 5 години)?"

    Съгласен съм, че не се знае как могат да се обърнат нещата в бъдеще. Затова предпочитам да запазвам добри отношения с повечето хора, с които съм работил по някакъв повод.

  10. Свилен Николов | Моите Бизнес Идеи

    @Маргон – не казах паткам, а "гъски". Ако госпожицата, за която говоря е по-напред от мен в накой етап, то това ще е гаранция в резултат на някоя от по-разпространениете аномалии по нашите гео ширини. Ама то по тая логика всеки може да е еди къде си, дай сега да не изразяваме мнения. Тая специално трудно да мръдне много нагоре – природнотъпото си личи. Да не говорим, че ме харесаха, ама нямали 800лв за заплатата, която им поисках тогава – говорим за много голяма и богата хотелска верига. Искрено съм благодарен, че не ме одобриха. 800лв….пари за семки…

  11. Статийката е супер. Много се забавлявах с нея, защото много пълно и точно е представено самото интервю за работа, а за младите HP по-добре да не говорим, или за тези които си подпират главите и не вземат участие, когато и работодателят присъства на интервюто…

  12. Статията е пълна с правописни и пунктуационни грешки….

  13. Стойне Василев

    Кало, благодаря ти за градивната критика 🙂

  14. В момента подготвям тестове за оценка на професионални умения и обучителна програма за кадри в печата и рекламното производство. Нишата се създаде сама, така да се каже.

    Положението с подбора на персонал, когато говорим за подобни бизнеси, е просто отчайващо. Има случаи на HR агенции, вземащи една торба с пари за подбора на хора без да знаят елементарни неща за спецификата на работата. Дори не могат да вникнат в бизнеса на клиента си – „А, вие тука предлагате едни мастила и лепящи ленти, аха…“ – За сметка на това интервютата преливат от въпроси за 5 годишни планове и кое животно си :-)) Резултатът – загуба на време за всички.

  15. Стойне Василев

    Така е, Деси, за съжаление. С тази статия не искам да злепоставям никого, а просто с щипка ирония да посоча „гнилите“ ябълки на професията. Надявам се, гилдията или пазара да ги отстранят скоро, защото това наистина е много изгубено време.

  16. Имаше нужда някой да го каже гласно :-)))

  17. Всичко е точно така!
    Все пак HR-те имат някакви умения – убедили са собственика да ги назначи.

    „Ако бяхте животно какво щеше да е то?” е супер въпрос! Ами аз съм си животно, определен вид 🙂 Другото е – дефинирай „животно“…

    Карл Ясперс – „Човекът е животно, стремящо се да излезе извън своите предели“

  18. Емил Филипов

    Много добра статия 🙂 Много близо до това, до което аз съм се докосвал. Браво.

  19. Много добра статия и това е наистина споделено от човек, който знае за какво иде реч. HR-ите са една пълна загуба на време, ресурси и професия, която според мен трябва да се занимава с личностното и професионално развитие на кадрите, а не с писането и подбора на хора, защото от опита ми знам, е това им е най-слабата страна. И за да не съм голослов, можете да прочетете няколко обяви е jobs.bg или друг сайт с обяви за работа – едни и същи сухи и безвкусни текстове, клишета и некомпетенция, излети под формата на текст с никакъв смисъл. Самата идея да кандидатстваш за тази обява, гледайки как е написана те отвръщава и те кара за отиваш с погнус на интервю, ако се стигне до такова, защото си е пълен мазохизъм, но няма как – това е нивото, и просто играеш на това ниво. Това е.

    Друго много лошо впечатление е не само това, че не са подготвени с това какъв кандидат е изправен пред тях, но и когато говориш за сферата си, HR-а мига на парцали и нормално, но нямаше и да е лошо преди да те поканят да седнат с шефа на отдела и да изкоментират какво точно търсят и какво трябва да има кандидата като качества, преди да започне да гледа тъпо и да да си записва ключови момента като това, което искаш като заплащане, колко стаж имаш към старата фирма, в какви проекти си участвал и неща, които са яко на повърхността от това, което реално те продава – в детайлите.

    Нищо лично тези хора, но това е професия абсурд, за която щом някой велик шеф е решил да плаща – няма лошо, но HR-ите са слаб тук, слаби са и във вътрешнофирмените си ангажименти. Демек, няма нужда от тях реално.

  20. Тодор Чолаков

    В България не е прието да се говори за пари на първо интервю. Което ми звучи супер странно. Едва ли работодателя мисли, че искаш да работиш за него заради сините му очи.
    Имах случай преди време когато отивам на интервю и естествено в края на първото интервю питам за заплата. Шефът каза „800 лева“. Помолих го да не ми се обажда повече, защото това е значително по-ниска сума от това за което работя в момента. Въпреки това се обадиха за второ интервю, където отново не се разбрахме за парите. И това при положение, че съм казал каква сума е минимума, който бих приел.
    А въпроса „къде се виждате след 5 години“ си го спомням от интервюто в сегашната ми работа. Отговорът ми тогава беше „Ами аз преди 5 години не се виждах да идвам на интервю при вас“. Разликата беше, че интервюто се правеше от шефовете на екипи, а не от HR и други подобни въпроси нямаше. Но за сметка на това имаше много технически въпроси.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *