Знам че повечето от вас, когато чуят McDonalds веднага се сещат за бърза и нездравословна храна, но в тази статия ще разгледаме бизнес модела на веригата от заведения. Ако сте предприемач, преди да спрете да четете и да си кажете, че вие сте в съвсем различна сфера, помислете си в кой точно бизнес сте. McDonalds, например, не са в бизнеса с хамбургери и картофки. Също така, отчетете фактът, че тази компания е много по-голяма от вашата и има какво да научите от начина, по който тя прави бизнес и от нейния „основател“ Рей Корк.
Ще започна с това, че филмът „The Founder“ (известен у нас като „Сделка за милиони бургери“) е един от най-добрите, които съм гледал през последните години и горещо го препоръчвам. Въпреки, че компанията е основана от братята Ричард и Морис МакДоналд, успехът ѝ се дължи на друг човек – Рей Крок. През 50-те години на 20 век той работи като търговски представител и продава миксери за производство на млечен шейк.
По това време братят МакДоналд поръчват осем от машините, което веднага привлича вниманието на Рей. Той отива в Сан Бернардино в Калифорния, за да види на кой бизнес трябват толкова много шейкъри и остава впечатлен от видяното. За разлика от останалите заведения за бързо хранене по това време, ресторантът на двамата братя е чист, подреден, служителите са перфектно обучени и действат в синхрон, а цялата оперативна дейност се подчинява на строги стандарти, в които са описани всички детайли от бизнеса. Рей Корк вижда огромен потенциал за разрастване на дейността и след доста перипети, той купува марката McDonalds. Само за 10 години след това са отворени над 700 ресторанта от веригата в САЩ, а останалото е история.
Преди да разгледаме предимствата на бизнес модела на McDonalds, ще ви споделя за уроците, които научих от Рей Корк, който е един от 100-те най-важни личности на 20 век на списание Time.
Да си призная, и аз се бях примирил, че до пенсиониране ще работя като наемен служител. На събитията за кандидат-предприемачи, аз бях най-възрастния с моите 34 години. Повечето бяха около 25-годишни. Освен това, знаеха всичко за VC, Start-up-ите, бизнес ангелите, MVP-тата и всички останали съкращения, които не ми говореха нищо.
Имаше и хора, които ми казваха, че от 3 години се опитват да стартират бизнес и нищо не се получава – или нямат правилния екип, или идеята не струва, или няма пари. За тях, успехът трябваше да е бърз и мощен. Всичко под „следващия Facebook“ не си струва усилията. Тези кандидат-собственици на мултимилионни компании имаха солидно образование от известни бизнес университети в САЩ, но все още не работеха, защото родителите им ги подкрепяха в техните начинания „да променят света“.
Рей Корк е на 52 години, когато купува McDonalds и започва да я развива. Преди това е продавал всякакви неща, за да осигури прехраната си. Той продължава да участва активно в управлението на компанията до 72-година възраст, когато се отдава на благотворителност. Това ме научи, че зад успехът за една нощ стоят години на упорит труд и последователност.
Ще ви напиша само един цитат от филма, за да разберете какво имам предвид:
„Нищо на този свят не може да замени постоянството. Талантът не може. Има много неуспешни хора с талант. Гениалността не може. Невъзнаградената гениалност е само клише. Образованието не може. Светът е пълен с образовани глупаци. Постоянството и решителността са всемогъщи. Покажете, че нищо не може да ви победи. Ако се опитате да ги прилагате всеки ден, резултатите ще дойдат. Може да ви прозвучи като магия, но вие сами градите бъдещето си“.
Самият Рей Корк не престава да вярва в успеха си, след всеки свой провал. А те не са малко. Вярата е нещото, което му помага да направи компанията McDonalds една от най-големите в света.
И преди бях чувал, че McDonalds са в бизнеса с недвижими имоти, а не в този с хамбургери, но не се бях замислял какво точно означава. След като изгледах филма и се поразрових в историята на компанията, го разбрах напълно. Първоначално, Рей Корк просто продава франчайз правата на други собственици на заведения да се казват McDonalds и да спазват установените правила от компанията-франчайзодател.
Всеки собственик започва да тълкува тези стандарти по различен начин и скоро започват да се предлагат и различни продукти в отделните заведения от веригата. Дори да прекратят договорите с тях, щетата за компанията е нанесена и дейността на бившите франчайзополучатели ще продължи на същите локации. Това кара Рей да промени бизнес модела, като McDonalds закупува имотите, оборудва ги според техните изисквания и ги отдава под наем на хора, които искат да развиват франчайза. Ако от компанията-майка не са доволни, договорът се прекратява и се търси друг наемател. Така имат много по-строг контрол върху процеса, както и смяната на франчайзополучатели (ако се наложи).
Ами, компании като Бош, Макита и Спарки в кой бизнес са? За производство на електрически инструменти? По-скоро са в бизнеса с дупки и отвори. Клиентите търсят резултат от даден инструмент, а не дали той е син, зелен или червен. Те търсят ползи като спестено време и удобство. Какво значение има, че моторът на един перфоратор е по-мощен, ако той е тежък и неудобен за използване?
Google и Facebook в кой бизнес са? Със съдържание? С търсене? И двете компании са в бизнеса с реклама и около това се върти цялата им дейност. Всички нови проекти и подобрения са насочени към техните клиенти, а не потребители (има разлика между двете). Основният фокус на Amazon е логистиката. Ако не беше така, щяха да си направят огромни реални хипермаркети и да правят конкуренция на компании като WallMart.
Аз си мислех, че съм бизнеса с обучения и индивидуални консултации, но всъщност съм в бизнеса със свободно време. За това ме търсят хората, които искат да си управляват по-добре парите и да инвестират. Това е само инструмент, с който ще си „купят“ повече свободно време, в което ще правят каквото си искат. Никой не иска да има повече пари, заради самите пари (освен чичо Скрудж). Парите са средство, с което да имаме повече свободно време и удоволствия в живота си.
Бизнес клиентите не ме търсят, защото искат да изградят система в бизнеса си, а защото искат повече свободно време и повече приходи и печалби. Създаването на работещи процеси е просто средството, за да постигнат това.
McDonalds е най-известен именно с изградената си бизнес система от процеси, която действа в над 37,000 ресторанта от веригата в 120 страни по света, като имат по 70,000,000 клиента на ден. Наистина звучи впечатляващо. Това не може да се случи без работеща бизнес система. Веригата за бързо хранене не е измислила този метод, но го е развила до съвършенство.
Ако се питаш защо ти трябва система за твоя бизнес, ето няколко основателни причини:
Повече свободно време. Кой предприемач не иска да си почива или да работи само по 1-2 часа на ден, а бизнесът да си върви и без него. Ако парите бяха валутата на 20 век, то сега критерият за богатство и успех е свободното време. Разбира се, работеща и ефективна бизнес система не се създава от днес за утре, но всички усилия и време за нея се отплащат стократно.
Прави бизнеса много по-устойчив. Всички знаем статистиката, че 9 от 10 бизнеса изчезват за по-малко от 5 години, а след 10-тата година оцеляват само 1 от 100. Това важи за бизнесите без система. Франчайз дейностите, които разчитат на доказани във времето правила и методи, са много по-устойчиви. Няма статистика, но бизнесите, които са изградили система от ефективни бизнес процеси са много по-малко податливи на външни и вътрешни влияния и кризи.
Увеличават стойността на бизнеса. Фирма, която разчита само на собственика или на няколко човека, за да съществува, не струва нищо повече от закупените машини и оборудване. Ако предприемача е човека-оркестър в една фирма, тя ще престане да съществува, ако той се откаже. Добре работещата система ще увеличи цената на един бизнес и той ще може да се продаде (или част от него) на много по-висока от счетоводната стойност.
Във всяко заведение от веригата се случва някаква магия от бизнес гледна точка. Всеки служител знае какво да прави, действа бързо и ефективно, и всеки път продуктът е с еднакъв вид и качество. Това на практика е една съвършена поточна линия. Как се получава това?
На първо място, не се разчита на импровизация, а на точно определени правила и стандарти. Клиентите също се включват в тази поточна линия. Те не могат да се наредят където си искат, а на пътечки, които водят към всяка каса. Обслужването е бързо и всеки получава това, което си е поръчал в максимално кратки срокове. Клиентите вършат и доста повече работа, отколкото в класическите ресторанти. Те сами си избират какво да поръчат (а няма сервитьори, които да правят препоръки и да разказват за ястията), сами си сервират и изхвърлят отпадъците в кофата за боклук. Това спестява много разходи на компанията.
За да имаш ефективна бизнес система, трябва да предлагаш „стандартизирани“ продукти. Може и да звучи страшно в ерата на персонализацията, но всъщност е нещо, което се търси от хората. Те искат всеки път, когато си поръчват нещо, то да е същото, както предишния път. И не говоря само за храна, а за всичко останало. Представете си, че си купувате онлайн обувки от една и съща компания и с номер е 42. При поредната поръчка се оказва, че обувките с вашия номер са ви много малки. Не е приятно, нали. Или прахът за пране вече не прави дрехите ви чисти и с хубав аромат.
Ако имате малко ресторантче и вие сте главен готвач, няма проблем да правите индивидуални рецепти за вашите най-добри клиенти. Но, никога няма да може да направите верига от заведения, защото няма да може да се клонирате и да сте едновременно на няколко места. Наскоро се срещнах със собственик на пицария и той ми каза, че главния му пицар слага повече моцарела и други продукти, когато е „на кеф“, и по-малко, ако е в лошо настроение.
И така, McDonalds предлага стандартни продукти. Ако искаш бургера да е без кисела краставичка или салата, отиди в друго заведение. Тези индивидуални желания усложняват процеса и намаляват неговата ефективност. Представете си, че все пак искате да няма горчица в някой техен продукт. Продавачът трябва да го отбележи в поръчката. Няма да може да вземе някой от бургерите, които са вече готови. В кухнята ще трябва да си нарушат процесите и да следят кой точно сандвич е без горчица. Ами, ако си поръчате 10 и само един е „със специално желание“. Трябва да го надпишат, нали? Това усложнява нещата и ще направи бургерите поне два пъти по-скъпи. Няма проблем, ако искате нещо само за вас, отидете в някой скъп ресторант и си платете цената за гурме ястията.
Винаги съм се учудвал как компанията е едно от най-добрите места за работа, печели доста награди като работодател (включително в България) и служителите я препоръчват на свои приятели. Не е заради заплащането, със сигурност. Не е и толкова заради гордостта, че работиш в голяма международна компания. Истината е, че много млади хора я предпочитат заради ясните правила и отговорности. Всеки нов служител в McDonalds получава инструкции и чек-листа за работа – прости, конкретни и ясни, без двусмислия и изключения. Кога да идва на работа, какво да прави, как ще бъде оценяват, как ще му бъде плащано – всичко е обяснено в тези правила.
Младите хора търсят работодатели, където знаят какви са техните задължения и отговорности, а не да разчитат на инициативност и креативност. Когато имаш по-голям опит, може и да импровизираш, но ако това ти е първа работа и трябва да работиш с нагорещена мазнина, горещи скари и фурни, по-добре да знаеш какво точно трябва да правиш. За съжаление, това го няма в 95% от фирмите в България и някой по-опитен служител казва на новия колега какви са неговите задължения, според собствените му разбирания.
Без правила и стандарти, как може един 19-годишен младеж да стане „Мениджър“ на заведение от веригата? Тук ще цитирам Уорън Бъфет, който казва, че „избира да инвестира в такива компании, които могат да се управляват и от идиот, защото рано или късно и това ще стане“. Друго важно нещо от системата на McDonalds е системата им за поощряване на служителите. Има „Служител на месеца“, много „мениджърски“ и „супервайзърски“ позиции, които развиват качества като отговорност, управление на екипи и други.
Ако изключим продуктите на McDonalds, които не харесвам, тяхната бизнес система е еталон за ефективност, предвидимост и контрол. Въвеждането на подобна система в дейността на малки фирми у нас ще доведе до увеличаване на техните приходи, по-голяма устойчивост и повече свободно време за техните собственици.
Ако искате да заимствате добрите практики на компании като McDonalds, може да прочетете моето пълно ръководство Как да изградим бизнес система, което беше прочетено от над 50,000 души в България. Ще се радвам и да ви съдействам в създаването на устойчива и работеща бизнес система. На този линк може да разберете повече за услугите, които предлагам, като вече има много предприемачи, които изградиха работеща бизнес система и имат повече време за пътуване, за семействата си или за тяхното хоби.
3 Comments
Супер статия. Лийн е измислен много отдавна и приложението му в България има потенциала да вдигне не само производителността, но и удовлетворението на служителите. Наистина никога не е късно да се започне.
Филмът наистина е много интересен. А също и самата история за МакДоналдс. По отношение на организацията на работата, моделът, който създават братята МакДоналдс след това е копиран от много други компании. Докато гледах филма веднага се сетих, че в пицариите Доминос хората са подредени и организирани по-подобен начин. Вероятно и поради тази причина са също толкова успешна верига.
И аз гледах филма и мисля, че е много добър. Много правилно си определил защо хората предпочитат да работят за Макдоналдс. Ако трябва да разширя и обобщя – Защото е лесно. Лесно е не във физически план, а в това че не хабиш ментална енергия да се чудиш какво се иска от теб, какво трябва да правиш. Няма го стреса от вземане на решенията и тревогата в очакване как точно си се справил и как ще се възприеме. Нещо като армията предполагам. Ако приравним служителите към потребители, потребителите винаги ще изберат най-лесния път. Ето това им предлага и Макдоналдс.