Защо умните хора допускат големи финансови грешки
“Ще те науча да бъдеш богат” от Рамит Сети
26.08.2013
Съседът милионер от Томас Стенли
16.01.2014Защо умните хора допускат големи финансови грешки
“Защо умните хора допускат големи финансови грешки и как да ги поправим” или “Why Smart People Make Big Money Mistakes & How to Correct Them” е книга написана от Гари Белски и Томас Гилович. Подзаглавието й е “Уроци от новата наука на поведенческата икономика” като с това показва основната си тематика.
Поведенческа икономика?
За разлика от повечето други книги за лични финанси тук няма да откриеш техники за финансово планиране или бюджетиране нито как да избереш пенсионен фонд. Вместо това тя се фокусира предимно върху това как взимаме финансови решения и защо в повечето случаи са грешни.
Написана е разбираемо и с редица примери. Още докато я четях започнах да осъзнавам в колко много съзнателно и несъзнателно поставени капани попадаме всеки ден. Томас е автор и на книгата “Как знаем кое не е истина: провалът на здравия разум в ежедневието.” Това показва в каква посока се е специализирал и това, че има достатъчно опит и наблюдения върху поведението на хората.
За емоциите и парите
Не е тайна, че хората не сме рационални, а емоционални същества. За наше съжаление решенията, които взимаме не са базирани на математика и логика, а на емоции и усещания. Ако не беше така Apple и Coca Cola нямаше да са толкова успешни.
Заработени и намерени/подарени пари.
Тенденцията е човек да категоризира приходите си според това откъде са дошли. Именно заради това ако намериш 100 лева шансовете са да не ги оцениш толкова колкото ако си работил два дни за тях. Всички сме чували израза “Откъдето дошло, там отишло”. Фактът си остава – 100 лева са си 100 лева, независимо откъде и как са дошли.
По същата логика хора, които наследяват големи суми пари се страхуват да рискуват и да инвестират във високорискови активи. В същото време те биха го направили ако ги приемаха за пари, изкарани от самите тях.
Лесно ли се разделяш с неща, за които си платил много?
Не е важно, колко дадена вещ е струвала когато си я купил, а каква е стойността й сега. Оказва се, че хората трудно приемат факта, че са направили грешка. За да не си я признаят много от тях не продават вещи, от които губят.
Същото важи и за инвестициите. Мнозинството инвеститори държат губещи активи неразумно дълго време и се надяват цената им да скочи без да има индикации това да се случи.
Дали професионалните инвеститори винаги познават?
Според изследвания, в дългосрочен план никой не може да бъде прав за пазара през цялото време. Четох за експеримент, в който 5-годишно дете, астролог и професионален инвеститор са избирали акции. Резултатът е, че след една година портфолиото на 5-годишното дете е било най-печелившо като доходността от портфейлите на инвеститора и астролога е била сходна и отрицателна.
В повечето книги за инвестиции и финанси съветват ти сам да избираш акциите си. Тук авторите статистически показват същото, но и предупреждават – кой е по-вероятно да познае накъде се движи пазара, ти или един професионален инвеститор?
“Моето си е мое, а твоето не струва чак толкова.”
За колко би продал телефона си и за колко би купил такъв като него? Вероятността е да му дадеш по-висока цена ако го продаваш отколкото ако го купуваш. Резултатите от такова изследване показват, че хората не оценят чуждите вещи така както оценят собствените си.
Книгата съдържа много други подобни изследвания, експерименти и заключения като как хората никога не вземат предвид инфлацията, погрешно пресмятат вероятности или като цяло избягват да се занимават с числа.
Моето мнение: изключително полезно и провокативно четиво. Със сигурност ще откриеш себе си в някои от експериментите и ще ти даде нова перспектива върху това как взимаш решения, било то финансови или не.
За кого е “Защо умните хора допускат големи финансови грешки”?
- За хора, които обичат да предизвикват ума си с пъзели и задачи (взети от ежедневието)
- За тези, които могат съвсем обекивно да погледнат финансовите си решения
- За хора с добро владеене на английски.
Като за финал ще илюстрирам тематиката й с една задача към теб:
Участваш в “Сделка или не” и пред теб остават три кутии. В две от тях има „бомба“ (губиш всичко), а в третата 100,000 лева. Избираш кутия, след което за повече драма Румен отваря една от неизбраните – в нея няма нищо. Сега оставаш с две неотворени кутии, в едната е наградата, а в другата бомба. Румен те пита дали искаш да промениш избора си.
Кое е по-разумно, да смениш избраната кутия или да останеш с първоначалната?
12 Comments
Аз лични ще избера да остана с кутията, която първоначално съм избрал. Смятам, че човек щом е взел решение – трябва да го отстоява до края. Ако се окаже, че е взел грешно решение – ще анализира след това и ще си потърси грешките за това решение.
Лично аз се придържам към идеята, че решенията които взимаме всеки ден са най-правилни към момента, в който ги взимаме.
Хубаво четиво и определено мисля, че книгата би си заслужавало да бъде изчетена!
Всъщност мисля, че някъде бях срещала, че математически обосновано е да промениш избора си. Надявам се обаче авторът на статията да обясни дали това е така и защо след като се натрупат определен брой коментари и догадки по темата.
Контраинтуитивно е, но правилният отговор е да се сменят кутиите. Ето и обяснението:
Да предположим, че правилния вариант е да не се сменят кутиите. Тогава всъщност се отказваме от втори избор и задачата се свежда до това, да изберем веднъж от три кутии. Шансът да уцелим печалбата е точно една трета.
Ако шансът да сте познали кутията при първото теглене е една трета и печалба със сигурност има (тоест вероятността да има печеливша кутия е единица), значи има шанс от две трети печаблата да е в другите две кутии. Само ако имаше как да разберете коя от тези други две кутии е празна, щяхте да имате две трети шанс да уцелите печалбата, нали?
Здравей те.
Тази книга имали я на български език?
А според мен,
няма правилен отговор. Ако имаш избор между две кутии, значи шансът е 50/50 независимо дали сменяш кутията или не. Това че си избягнал празната на първият етап, няма нищо общо, защото сега си изправен пред нов и съвсем отделен избор – между 2 кутии и няма значение дали и двете са на масата или едната е в теб, щом можеш да ги размениш – значи реално избираш 1 кутия от 2.
feeria, разбирам, че изглежда правилно да е 50/50, но ако проследиш разсъжденията ми ще видиш, че не е така. Представи си, че аз и ти избираме едновременно. Ти избираш една кутия, аз избирам останалите две. Шансът е на моя страна, нали така? Аз имам 2/3 шанс, ти имаш 1/3. И понеже ти не искаш да си сменяш кутиите, няма как да промениш факта, че аз съм избрал две кутии, а ти една.
Но, ако направиш нов избор всъщност си разменяме местата и ти отиваш на моето, а аз – на твоето. Шансът си е същия, просто си разменяме местата.
@Georgi – за съжаление не съм я виждал на български език.
Задачата я взех директно от книгата и я адаптирах. Историята е, че един от хората с най-висок коефициент на интелигентност е писал статии във вестник където е отговарял на читателски въпроси. Един от тях е точно този.
Той (не се сещам дали беше жена или мъж) е отговорил, че би оставил избора си. След като го е обявил е бил подложен на нападки и подигравки от всички тъй като “очевидно” шансът е 50/50.
Ето неговата логика:
След като направиш избор вероятността да си познал кутията е 1/3. Шансът която и да е от другите кутии да е грешна също е по 1/3. След като се отвори едната грешна кутия шансът да си улучил правилната кутия първоначално все още е 1/3 докато вероятността другата кутия да е грешна става 2/3.
В този случай по-разумно е да си останеш с първоначалния избор.
Задачата илюстрира как в много случаи най-очевидния избор не е задължително най-логичния.
“След като се отвори едната грешна кутия шансът да си улучил правилната кутия първоначално все още е 1/3 докато вероятността другата кутия да е грешна става 2/3.”
Е това не ми е ясно!
Вярно е, че първоначално при избор между 3 кутии, шансът вска една да е пълна е по 1/3-та.
Обаче
Защо се получава така, че цялата 1/3-та вероятност се прехвърля само към кутията на масата, а “моята” си остава със същия процент шанс от преди?
Би трябвало тази 1/3-та шанс от отворената вече кутия да се разпредели по равно между двете останали и да стане както казва Стоичков фифти/фифти.
логиката следва факта че взетата вече кутия НЕ Е отваряна! ако би била отворена и е ясно че е празна то шансът би бил 50:50. оставянето на първия избор показва отказ да се рискува а вие не знаете в коя от двете кутии е наградата – при условие ЕДИНСТВЕНО че взетата от вас кутия е отворена и празна
Примера с кутиите се нарича Monty Hall problem….
Според мен шансът е точно 50%.
Защо?
Защото преди последния етап информацията която имаме е:
“или в избраната или в останалата кутия има пари, а в другата има бомба”.
Можем за прегледност да върнем нашата кутия в редичката. При това положение и тази информация вероятността да изберем правилната кутия е точно 50%. Тоест ако изберем същата кутия или другата вероятността да познаем си остава 50%.
Galarad, разсъждението ти е погрешно защото прилагаш една и съща вероятност към две различни ситуации.
Да първоначално вероятността да си познал кутията е точно 1/3. Тоест вероятността “банката” да спечели е 2/3. Но в момента в който отвориш третата кутия и видиш, че е празна, вероятността да си уцелил пълната става точно 1/2, защото вече имаш информация за третата и тя не учавства в смятането на вероятностите вече. Грешката тук е, че смятате, че ако човек не смени кутията, значи не е направил избор. А действието е еквивалентно на случая ако избраната кутия се върне в редицата и човека направи избор от двете възможни кутии и избере същата.