Работа по специалността
Приказен микромениджър
21.01.2013
5 стъпки за по-добро образование в България
13.05.2013Работа по специалността
Напоследък много се говори за младежката безработица и как да се справим с нея. Всички политици сега преди изборите се скъсват да обещават откриването на нови работни места за младите хора, само и само да останат в България. На мен тези думи ми говорят, че хиляди младежи ще бъдат наети в държавната администрация просто, за да не се водят безработни и по разни програми за временна заетост. А откъде ще дойдат парите за техните заплати? Да, познахте! От моя и от вашия джоб.
Сега да се върнем пак на проблема с безработицата. Защо много от завършващите студенти не могат да си намерят работа? Тук надълго и нашироко може да обсъждаме качеството на висшето ни образование, но причината е малко по-прозаична, а именно специалността. Същата тази специалност, която преди 4 или 5 години ни звучеше много обещаващо и ни вещаеше бляскаво бъдеще, сега няма реализация за нея. В тази връзка, знаете ли какъв процент от висшистите си намират ”работа по специалността”? Само 20%.
Каква я мислехме, а тя каква стана…
Наскоро се видях с една позната, която завърши преди две години и тя ми се оплака, че още не може да си намери ”работа по специалността” – Културология в СУ. На въпроса дали си търси работа и в други сфери, отговора беше „Не, разбира се! Аз за какво съм учила 4 години!?! Да ходя да продавам в някой мол, ли!?!”. Направих си труда да видя в страницата на СУ какво са обещали умните люде там на бъдещите висшисти. Ето малка извадка от това, което прочетох:
„Придобитата от студентите квалификационна степен бакалавър дава възможност за реализация във всички сфери на културната система. Културолозите се подготвят като квалифицирани експерти за националните институции, формиращи културната политика на страната, за регионалните културни институции, аниматори и мениджъри в областта на културния пазар, в различните културно-информационни институти – медии, театри, книгоиздателски и книгорозпространителски къщи, художествени галерии, киноразпространението, културния туризъм, неправителствени организации, училищата по изкуствата и други”.
Май са изпуснали само космонавт и служител в АЕЦ да посочат. Когато разгледах рекламните материали и на другите университети за специалности като Европеистика, Социални дейности, Химия с математика и Икономика на съобщенията, картинката не беше много по-различна. Когато аз кандидатствах, супер модерна специалност беше Икономика на отбраната и доста хора влязоха в нея. Сега не повече от 5% работят нещо свързано с отбрана.
Така че, ще си позволя да дам един съвет към всички младежи, които трябва да избират къде и какво да учат след средното си образование: Внимателно избирайте университета и конкретната специалност. Не се поддавайте на „съветите” на вашите приятели, родители, роднини, както и на информацията в сайта на съответния университет, че тази специалност е „много модерна”, „има бъдеще” и много лесно ще си намерите работа с нея след това. Както се казва, престижно е да си завършил Право, но още по-добре е да работиш, нали?
Аз също, когато кандидатствах имах известно колебение коя специалност да избера. Тогава много модерни бяха Маркетинг, Икономика на отбраната, Стопанско управление. Аз избрах Счетоводство и контрол, защото винаги ще има нужда от счетоводители и някой, който да записва оборотите в тефтера 🙂
Избирай внимателно специалността и университета
Нереалистичните обещания на университетите и тоталната им отдалеченост от пазара на труда са само едната страна на медала. Другата са самите студенти. Много от тях имат едно просто желание „Да уча вишо в София/Пловдив/Варна”, независимо в кой университет и в коя специалност. Важното е, да има заведения, в който да приложат уменията си по щракане с пръсти и хвърляне на салфетки. Ако има и кой да ги издържа, още по-добре.
Само че, това все някога свършва. На пищна церемония премествате пискюла от дясно (ако не сте го местили, не сте изпуснали нищо), ректора ви връчва така ценната диплома, снимате се с колегите си, напивате се безпаметно вечерта и …Какво следва? Живота е пред вас. Вече имате тапия (вярно, със среден успех 3.87) и вече никой няма да ви пита дали сте били на тази или онази лекция и как сте си взели изпитите (всички знаем как, Жоре).
Лошото е, че на интервютата за работа питат това или онова от следването. За читавите работодатели, дипломата няма никакво значение, а са важни вашите знания и умения (изпиване на бутилка уиски в дискотека и ходене на 15-сантиметрови токчета през пресечен терен не се броят). Я чакай…Откъде да намеря аз тези знания и умения, всеки иска поне една година стаж?
Както вече много пъти съм писал, знанието е по-достъпно от всякога. Тук не говоря за лекциите и упражненията в университета, а в интернет и книгите. Всеки, който иска да се научи на нещо, може да го направи – от това как се прави коктейл Молотов до как се осчетоводява държавен грант за детска градина. Просто трябва да искаш да се научиш, останалото е лесно.
Всичко зависи от вас
Уменията също може да се придобият още по време на следването. Вече има много стажантски програми през лятото, различни безплатни практически семинари, благотворителни организации, бригади и други форми за придобиване на практически умения за работа с хора, вземане на решения в критични ситуации, различни управленски умения (един кандидат беше написал в CV-то си, че мениджърския опит е натрупал на бригада за бране на ягоди в Англия) и много други. Дори да поработите като сервитьор или барман през лятото, пак ще ви подготви за реалния живот извън студентското общежитие.
И един последен съвет накрая „Трябва да знаете защо сте влезли да учите”. Ако ви кажа, че съм бил прилежен студент, който е ходил на всички лекции и упражнения, ще ви излъжа. Ходех на тези, които ми бяха полезни и можех да науча нещо от съответния преподавател. Предмети като Философия ги „прескачах” с чиста съвест, но съм ходил абсолютно редовно на всичките 9 вида счетоводство, защото знаех за какво уча – един ден да работя в Big 4. Пътя до там не беше лесен. Започнах работа не по специалността – на 200 лева в клон на банка като кредитен експерт, като за това място се борих със 100 човека (повечето с опит) и минах през 5 кръга, включително и с шефа на корпоративно кредитиране.
Така че, съчетайте дискотеките с ходенето на лекции (или на по-важните от тях) и когато завършите, ако не може да си намерите „работа по специалността” не се отказвайте, а си намерете друга сфера, в която може би ще сте по-добри и ще изкарвате повече пари. Завършил си История, но не може да си намериш работа като учител или в някой музей. Не се отчайвай. Прецени какво може друго да правиш и скачай в него. Може, например, да си добър писането, тогава опитай във някой вестник. Ако и там няма работа, създай си я. Ако се питаш как – пиши ми на BatTony@battony.com
25 Comments
Не се обиждай, но мисля, че статията би била полезна преди десетина години. Не познавам много студенти към настоящия момент, предвид годините ми, които предполагат професионално развитие, но тези, които познавам, са осъзнали написаното отдавна. Половината работят /стажуват е по-точната дума, т.к. го правят за мин. заплата или почасово/, а останалите – ходят на студентски бригади. Само дето се оплакват колко трудно е да си намериш човек, който да те приеме да те обучи. Дори и без пари, хората не си предават уменията. Аз също бях от студентите, които чакаха на мама и тате, за да си живеят прекрасния студентски живот, докато единствено една позната адвокатка не реши, че има нужда да си почине за две седмици и някой друг да поеме отчасти работата й. Аз получих доверието й, че ще се справя, след като вече бях преминала четирите години обучение и бях в петата, но истината е, че учебниците са пропити с теория и няма грам практика, никъде не пише и никой не ти казва как едно нещо може да се реализира практически. После, с диплома в ръка /с по-висок от посочения от теб успех/, с написано СВ и МП за всеки конкретен случай /то да се чудиш какво да напишеш в него, след като нямаш най-важното – опит/, ходя от евентуален работодател на евентуален работодател, за да си презентирам уменията и да ги убеждавам колко полезна бих им била, но срещнах единствено отговори, че в момента нямат нужда, че има много като мен без стаж /а работодателите признават за стаж единствено вписания в трудовата книжка, щото, както ми се е изтъквало, то и аз мога да кажа, че някъде съм работил, ама докажи го с трудовата си книжка/, то предпочитат хора с няколкогодишен опит. И какво направих? Направих нещо, което ти си пропуснал в статията си. Кандидатствах в малкия град, от който съм, по младежките програми. Е, пак бях на гърба на мама и тате, че то с МРЗ как да се оправи човек. Надявах се да не е дълго, защото не съм учила, за да ме издържат родителите цял живот. Започнах за 9 месеца работа, като използвах времето, за да търся друга работа, вече изтъквайки, че имам трудов стаж /странно е защо всеки ти гледа стажа, а не опита; защо ти гледат оценките от дипломата, а не знанията и уменията към настоящия момент/. Слава-богу, на 7-я месец извадих късмет, просто защото реших да съм деветата дупка на кавала, но на кавала да съм. И така следващите 7 г. Но и всичко това не е лесно. Няма лесно. И въпреки, че закон ми забранява дискриминацията, аз също не бих взела на работа някой тъкмо излязал от университета, защото все още мислят, че всичко, което хвърчи, се яде; още не могат да носят отговорност и не съзнават, че в работата трябва да вложиш всичко – и усилие, и търпение, и такт, и знания, и мисъл …
Но всичко написано е просто една теория от твоя страна. Нещо като продадох една ябълка, пък купих две; и тях продадох, и купих 4; и т.н. и т.н. Но в живота изобщо не е така. Общото между теорията и практиката е не повече от 5-10 %. Сподели опита си, както аз го направих. Подтикни с примера си и други да го направят. Няма по-ценно от това да чуеш няколко човешки истории, които са се справили сами, а не чрез `връзки`. Въпреки, че се убедих в едно – в София се ценят не хората, които са постигнали нещо единствено със собствени усилия, а тези с хора на точните постове, които да им дават крила.
Кремена, не съм забравил младежките програми, а с тях съм започнал. Да, с тях натрупваш стаж, но това е само стаж, а не знания и умения. Причината е, че никой не ти обръща внимание на този стаж и се оправяш както можеш. Имам доста лични примери за това.
Какво значи, че общото между теорияте и практиката е 5-10%? Има ли нещо неприложимо в статията? За опита ми, съм го споделял много пъти. Няма смисъл да разказвам отново как съм се борил със 100 кандидата и съм минал през 5 кръга за работа с 200 лева заплата, как съм сменил професията си и съм започнал отначало, как съм работил цели месеци без почивен ден (включително и доста нощи) и т.н. Всичко, което съм написал е от личен опит и от моя път, а не някаква теория.
Ти казваш, че това е било актуално преди 5 или 10 години. Попитай някой току-що завършил каква работа си търси. И дали няма разминаване между това, което той може да прави и това, което работодателя търси.
Аз активно помагам на доста млади хора, както със стажантската програма в моята компания, така и с други проекти. Един нов проект насочен най-вече към образованието ще стартира в средата на май и там също ще има места за стажанти, които искат да научат нещо от практиката.
В този проект, за който стана въпрос, ще предам напълно безплатно знанията и уменията си на избраните стажанти. И това ако не е личен пример и лична история, не знам.
Голям проблем също са и некомпетентните работодатели. Ходил съм на толкова много интервюта, на който аз съм се чувствал като интервюиращ, не като интервюиран. Масово работодателите не знаят какъв е профила на човека, който им е нужен. Няколко години съм се занимавал с търговия на различни стоки и услуги. Случвало ми се е на интервю работодателя да ме попита как са се случвали горе долу нещата в предишната ми компания и след това ми казва – “ЕМИ СЪЩОТО Е И ПРИ НАС”. Е как може в две коренно различни компании, които имат абсолютно различни, таргет групи, продукти и т.н., нещата да се случват по един и същи начин?
Мда, интервютата са друга тема. И аз съм бил на такива с млади психоложки HR-ки, който изобщо не разбират от моята работа, но си мислят, че ще разберат що за човек съм с въпроса “Бихте ли скочили от влак в движение?” 🙂
Здравейте г-н Василев, проблемът е и във възпитанието, и в Обществото .
И аз ще се включа в диалога за “Общото между теорията и практиката”. Много по лесно ще бъде за всеки първо да научи теорията и след това като видиш как се случва на практика, ти става ясна теорията. При мен нещата се случиха по-скоро на обратно. Първо работих, после учих. Смятам, че нещата се случват много по-лесно ако първо си “Научиш урока” и след това покажеш знанията си в практиката. Защото когато седнеш и се запознаеш с различните предмети в университета (говоря по специално за УНСС), разбираш къде е твоето място в обществото. Коя ще бъде сферата, където за теб ще бъде най-приятно… НЕ! ЩЕ БЪДЕ ИСТИНСКО УДОВОЛСТВИЕ! Да се реализираш и никога няма да се взираш в часовника и да се молиш по-бързо да дойде краят на поредният монотонен и скучен работен ден….. Не го пожелавам на никой.
Борис, хубавото е че може да избираш как и къде да се реализираш. Идеята на статията беше, че избора на специалност не трябва да те ограничава и да търсиш работа само по нея. Може да започнеш отначало и да станеш добър много бързо, ако искаш да се занимаваш с това и ти носи удоволствие.
Дали тези, който са студентите в момента са осъзнали написаното? Ще дам няколко примера. Вие си направете изводите. За последната година посетих множество семинари, курсове, форуми (предимно безплатни), Информирах винаги всичките ми колеги, които имах възможност (между 25-50 души). Също така ги информирах за всички стажове на различните компании, за които стажове, в повечето случай те дори не бяха чували. Не, че като чуха и проявиха интерес. Обикновено отговора беше “Е за кво` ми е тоя стаж, те искат опит, не стаж. А и мноо` малко плащат”. Някой от тях ги разбирам, тъй като в момента работят на не много привлекателни длъжности, с никаква перспектива за кариерно израстване. Но парите ги устройват да плащат наем, сметки и т.н.(това са много малка част от тези хора). Да се върнем на другият фронт: Семинари, курсове, форуми. Почти всички не проявяваха интерес да дойдат ( заради таксата или не виждаха смисъл и казваха, че ще се видим там и……останалото е история. Само 2 пъти дойдоха 1-2 мой колеги. Бяха супер доволни. Първо защото получиха много добри практически съвети от специалисти, нови запознанства и т.н. Доста са “заинтересовани” студентите
Според мен част от липсата на ентусиазъм при студентите е, че около тях няма достатъчно нагледни примера на хора, успели чрез образование и трупане на знания. В техните представи висшистите работят за по 500 лв (особено в провинцията), пътуват в градския транспорт, ходят с едни и същи дрехи с (десетки) години, броят си стотинките за един хляб и една кофичка кисело мляко. Друго си е например в САЩ, където с очите си виждаш, че всеки висшист кара джип, има хубава къща, живее, без да се лишава от елементарни неща, позволява си почивки, има авторитет, нещо е в обществото, а не господин Никой, наистина принадежи към средната класа.
Борис, все едно говориш за моите колеги. Когато аз бях в университета в края на миналия век :), нямаше толкова безплатни семинари и срещи, но когато канех моите колеги да отидем заедно на някой от тях, отговора беше “Ся за какво ми е? С какво ще ми помогне това?”. Ами не им помогна – сега повечето са счетоводители на 400-500 лева заплата. Хората, които ходехме на тези семинари, сега работим някакви сравнително прилични работи с добра (но не отлична) заплата 🙂
Тони, аз съм на мнение, че всяка специалност ти дава наистина голям спектър от възможности за реализация. В момента светът е толкова отворен и наистина с безкрайни възможности. 90% всичко зависи от нас самите. Специалността не ограничава хората. Хората сами се ограничават. Чакат сами работата да дойде при тях. Не са прочели най-малко как се пише СВ, мотивационно писмо и т.н. Ограничават се защото като не влезнат специалността, която искат, влизат която ще да е само и само да са студенти. Мога да дам още доста примери как хората сами се ограничават, но мисля, че ми станаха доста коментарите по темата. Извинявам се но ми е доста присърце :).
Владо, и това е проблем – примера в обществото. Сега сме в началото – някакви будни момчета са направили фирма, която е станала световен лидер в тяхната област и изкарват добри пари. Примерите са доста, но ще кажа само един – Телерик. Колкото повече такива примери има, толкова повече мечтите на студентите ще са нещо повече от манекенка (фолк-певица) и футбулист.
Борис, няма защо да се извиняваш. Коментарите ти са полезни, а и това е идеята – всеки да си каже какво мисли.
Бих искала да изразя мнение по въпросната статия. Има неща, с които съм съгласна, но има и такива, които категорично не приемам. Това си е мое мнение и не държа някой да го споделя.
Та аз съм студентите, които работят още преди да са студенти. И уча в две бакалавърски програми, имам добро ниво на език, ходих и на бригада. Няма да изброявам други неща, с които съм се занимавала и макар на по-ниско ниво са релевантни на специалностите ми.
И ако тръгнем на приказки всичко е добре, но реално никой не те пита за бране на ягоди, когато кандидатстваш за обява, в която пише: “минимум 2 години трудов стаж на СЪЩАТА позиция” и не се отнася до бране на ягоди. Така че, ако искам да работя по специалността си пак трябва да търся работа по конкретната позиция, а не на бригада.
Тук идва тънкият момент, че мен няма кой да ме издържа, за да работя за без пари, така че си търся други варианти. А да не кажа, че ако имаш няколко години стаж по не особено добра позиция направо ти идва да си скъсаш страници от трудовата книжка, защото изобщо не те отразяват, ако си бил сервитьор, продавач в малка фирма или нещо подобно.
А да си кажа честно, много ме е яд, че така унижават студентите в България- с мизерни заплати, сякаш ние ядем и плащаме сметки на половина на останалите хора. Вършиш ли си работата, трябва да получаваш и нормална заплата, ест не на мениджър, а просто на служител по-ниско ниво, но все пак си квалифициран, не си с 8-ми клас, неграмотен общак.
И не на последно място, курсовете по философия често са мнооого по-важни от някои икономически. Всичко зависи от преподавателя и програмата.
🙂
Всички коментари дотук бяха много полезни и ‘пропити’ с лична история и/или драма… Но ми се струва, че основната мисъл на Тони някак остана неполучена. Да, има проблем с реалистичността на очакванията на работодателите, но също така е вярно, че много от студентите вземат дипломите си (ако изобщо успеят да завършат) и започват да хейтят работодателите как искали опит. Ами ще искат разбира се – като кандидствате за позиции, които изискват опит – как няма да искат?! Няма лошо в това да искате да работите по специалността си – но започнете от ниското, първото ниво…след някоя и друга година ще имате така нужния опит за мечтаната позиция. Например, аз съм учила връзки с обществеността и маркетинг, но не съм започнала като маркетинг мениджър или директор продажби… Работила съм в call center за кратко, като офис асистент, като текстописец, стажувала съм в PR отдел на министерство… Всучко това и още на пръв поглед незначителни позиции възпитаха у мен добри работни навици и култура, които се виждат от работодателите и имат значение – не само стажът е нужен.
Малко дълго стана – това, което исках да кажа, е че наблюдавам пасивно-враждебната нагласа сред младите хора ‘ами криза е, искат стаж пък нямам, много е трудно, защо не се поставят на мое място’ и т.н., вместо да помислят малко и да си поставят цели и да си начертаят план за действие как и кога могат да постигнат тези цели… Все пак, всички сме започнали без стаж. И не, не всички сме имали връзки 😉
Има разлика между техническите и хуманитарните специалности. Банална истина е, че хуманитарните специалности не ти дават професия, а ти отварят широко вратите да опитваш различни неща след университета. Разбира се, че всеки иска подходяща работа, която отговаря на подготката му, амбициите и талантите му – а дали пазарът на труда търси точно неговите качества, това е друг въпрос.
От друга страна не могат всички да станат IT специалисти и икономисти, нужда има и от лекари, и от учители (при това добре платени). Също така мисля, че културологията може да те направи много тъжна продавачка (това във връзка със статията :-)).
В България пазарът на труда е много изкривен – за работа, която трябва да се върши от специалисти със средно образование, се търсят висшисти (които пък не могат да си намерят друга работа по своята специалност). Мисля, че проблемната реализация на хора с университестко образование показва точно тези деформации – липса на развит пазар, голям брой на университети, които дават лошо образование, но дипломи за “вишо”. Както и по-горе писаха, липсата на перспектива, че с добро образование ще имаш престижна работа и добър стандарт на живот, превръща обикновеното училище в място за убиване на времето, но не и за учене. Грешката е системна, а спасението по единично няма да стигне за всички.
Иначе темата има и друга страна – хора, които са учили за едно, а работят друго:-(.
Ето една графика, която показва броя на завършили ученици по степен на образование:
http://public.tableausoftware.com/views/Obrazovanie/Sheet1?:embed=y&:display_count=no
Тенденциите са плачевни. В страната завършват повече студенти от колкото деца средно и основно. Няма начин да няма сваляне на критериите и от там обезценка на дипломите като цяло. Много по-трудно е да влезеш в елитно средно училище от колкото в елитен университет в страната. Имайте предвид, че при средното и основно образование конкуренцията е локална тоест в региона в който живеете, докато тази за висше е глобална (нашите университети вече трябва да се конкурират с целия свят). Та такива работи…
Като работещ студент, ще се съглася с Борис, че 90% зависи от индивида. Когато младите (вкл. мои приятели) сами не желаят да си помогнат, няма кой да им помогне. Има хора, които се справят с липсата на средства като се стремят да си набавят още, но има и хора които просто се адаптират към свиващия се бюджет. Независимо дали ще прекарва повече време на работа или в университета, важно е индивида (дали студент или не) да върши нещо полезно, да се развива и да се стреми към повече и по-добро. Ако няма стремежи,цели,мисия или дори мечти, и цял живот да работи/учи все ще си е на един хал. 🙂
Проблемът идва от нагласата на учащите. Какво означава “специалност” и “специалист”?
Погледнете кариерата на Бат Тони – http://www.battony.com/obrazovanie-i-sertifikati/. Човекът е получил бакалавърска СТЕПЕН по счетоводство и контрол, магистърска СТЕПЕН по корпоративен мениджмънт и една камара сертификати. Самата дума СТЕПЕН означава просто етап от изграждането на човек като специалист по нещо си.
Сега питайте и някой който “не работи по специалността си” какво е учил. В 90% от случаите ще ви каже, че е ЗАВЪРШИЛ счетоводство и контрол, после е ЗАВЪРШИЛ корпоративен мениджмънт и т.н.
Т.е. хората по света (а и Бат Тони) изучават някакви науки, получават различни степени, търсят определени практически умения, квалифицират се допълнително и така постепенно се изграждат като специалисти в дадена област. Това обаче е много дълъг процес и затова в България сме му намерили цаката. Ние ЗАВЪРШВАМЕ СПЕЦИАЛНОСТ и въпросът е приключен, а като завършени специалисти светът е длъжен да ни осигури работа и реализация. Така де, Бат Тони може и да има степен по счетоводство и контрол, но аз съм завършил специалност счетоводство. От къде на къде човек който има там някаква си степен, може да се мери с мен (завършения специалист). Той обаче явно е връзкар и затова има работа, а аз нямам. Светът е крайно несправедлив.
С днешния си опит на практикуващ професията, която съм завършила, препоръчвам на младите хора да избират професии с утвърден статут и добра законова рамка. Да, от счетоводители винаги ще има нужда, от преводачи също, но ето че на вторите професията им е доста зависима и нерегулирана в България. Само за сравнение – в България никога не е имало Закон за преводача, а в Полша разполагат с такъв от 1928 г.
Поляците има да ги гоним по много неща. Наскоро си говорих с една позната от Полша, която обичаше да прекарва летата си като студентка тук в България. Оказа се че полските работници имат по закон право да не отидат на работа 4 дни просто, ако не им се ходи и работодателя не може да ги санкционира по въпроса. А за работата по специалността… Ами то в градската джунгла не отцелява нито най-силния, нито най-бързия, а най-приспособимия. В края на краищата университета не трябва да е само и единствено място, което да ти дава ценз да работиш нещо законно. Университета трябва да те учи преди всичко да си гъвкав, приспособим и самоинициативен, защото никой няма да ти даде сам хляба в ръцете.
Чудесна статия. Или както казват хората: “Превърни хобито си в професия и така няма да ти се наложи да работиш цял живот.”
И аз съм бил на интервю за една стажантска програма при ”великата” HR-ка Светла Георгиева завършила специалност Машиностроене която задаваше заучени въпроси от психотестове за подбор на кандидати които е видяла в интернет.Изобщо хал хабер си няма от нещо като квалификационна характеристика на специалностите,можеше малко да беше прочела биографията преди интервюто .А за отношението да не говорим.