Тази статия публикувам сега, след изборите, за да не се смесва с популистките тези на различните политически партии по време на кампанията. Става въпрос за образованието – началното, основното и средното. За висшето съм писал доста неща, а и там университетите имат автономност, зад която се крият непрекъснато. При тях решението е само едно – конкуренция. Останалото само ще си дойде.

Сега да се върнем на образователната ни система до университета. Че тя има големи е ясно дори на децата в детската градина. Всички сте чели, че половината от 15-годишните българчета са функционално неграмотни според сравнителното европейско изследване PISA. Това значи, че учениците не разбират текст, който четат или слушат, и не знаят как да си попълнят документи за кандидатстване за работа например. Да, те знаят да преписват разни анализи писани от известни и неизвестни критици и да ползват царски пищови на класното, но не могат да разберат каква е идеята в един непознат текст. Тъжно, нали?

В същото време всеки втори учител е готов да напусне работа, а 60 на сто от школските директори също обмислят тази възможност заради ниското заплащане на труда им. Една трета от децата и 47% от родителите са посочили, че биха отишли да учат в друго училище заради липсата на добро обучение в сегашното. Водещи мотиви за това са хулиганските прояви на децата в учебното заведение, лош климат в класа и недобри отношения с учителите. Но къде ще отидат, като и на останалите места картинката е същата – боеве между момичета за някакви глупости, учениците пият бира в час, а на последните чинове кротко цъкат белот. Ще завърша с едно число от същото изследване – 80%. Това е процента на учениците, които приемат, че училището е само добро място за общуване, нищо повече.

Всичко това не се случи изведнъж, а в продължение на много години, за да се стигне до днес, когато образованието е на по-ниско ниво от всякога. Светлите примери на момчета и момичета, печелещи медали на световни олимпиади или млади предприемачи, създаващи уникални продукти, не само за България, само потвърждават правилото. И така, положението е лошо, но какво може ние да направим то да се подобри. Може да кажем „Ами, то политиците трябва да решават тези проблеми. Нали за това сме ги избрали”. Мда, това е добър подход, но нищо няма да последва.

Аз ще ви дам 5 стъпки (решения), върху които да помислите и как може да се включите в някоя от тях – като ученик, родител, учител, работодател, държавен служител или човек със свободно време, който иска да се включи в някаква кауза. Решенията, които предлагам не са нещо гениално. Те са прилагани на други места по света в продължение на десетилетия и са дали резултат.

Училищата да се управляват като компании

В момента училищата се управляват по изключително безобразен начин. Съгласно настоящото законодателството, всеки учител с достатъчно дълъг стаж и изкаран изпит може да стане директор и да управлява съдбата на десетки други учители, помощен персонал и стотици (дори хиляди) ученици. Резултатите са видими – единици са училищата, които се управляват наистина професионално. Останалите са се пуснали по течението и качеството на тяхното обучение непрекъснато се влошава – година след година. Няма да давам примери, те са видими от всички. Както от всеки добър експерт, не става добър мениджър, така и не от всеки добър учител, става добър директор.

Решението е сравнително лесно приложимо – трябва да се назначат подготвени мениджъри с опит на ключовите места в управлението на едно училище. А, такива хора има. Просто те трябва да се привлекат със съответното заплащане и възможности за професионално израстване и развитие. За да може тази стъпка да се осъществи, трябва да има единна система за оценка и ясни критерии за избор на училищен Директор и който не ги покрие от сегашните, да се освободи.

Училищата в България трябва да се управляват от способни мениджъри

Втората част от пази промяна е свързана с кариерното развитие на учителите. Сега, единствения критерии за израстване (и съответно увеличение на възнаграждението) е стажа на съответния учител и няма нищо общо с неговите лични качества и умения. Трябва на всеки 3 или 5 години да има независима оценка за всеки учител, която да покаже дали той има необходимите качества да продължи да преподава или да израсне в кариерата.

Промяна във финансирането на училищата

Сега се финансира само държавното образование, което не среща сериозна конкуренция от страна на частните училища. Така се събират паралелки дори с по 30 ученика, само и само съответното училище да получи по-голям бюджет. Когато се постави равен старт между различните форми на образование, можем да говорим за реална конкуренция и повишаване на качеството в българското образование. Засега има само количествено натрупване на ученици.

Отделно се правят доста далавери с броя на записаните ученици. Ако някой се разрови в тях, ще открие доста „мъртви души” и дублирани ЕГН-та, откъдето изтичат още държавни средства без никакъв резултат.

Промяна на училищната среда

Скоро говорих с моята класна от средното училище. Тя се оплака, че в една сграда са буквално наблъскани три училища – начално, основно и Икономическа гимназия. Учениците учат в едни и същи стаи на две смени. Самата сграда плаче за ремонт, а такъв не е правен от поне 20 години.

Това събиране на ученици от 7 до 19 години, води до тормоз от по-големите над по-малките, ужасни хигиенни условия, ниско ефективно образование на две смени, демотивирани учители и други.

Решението е всяка възрастова група да учи в отделна сграда. Сега с по-малкия брой на учениците и многото изоставени сгради, това не е трудно постижимо. Също така, учителите да не преподават и в 5-ти и в 10-клас, а да се специализират само в съответния начин на преподаване.

Реално външно оценяване

Сега т.н. „Външно оценяване” след 4-ти, 7-ми и 12-ти клас се прави от Министерството на образованието, младежта и науката т.е. системата оценява сама себе си. Как очаквате такава оценка да е обективна и да отразява реалното състояние на нещата? А, те изобщо не са добри, както го доказват наистина независими изследвания като това на PISA.

Решението на този проблем е много лесно – просто трябва това външно оценяване наистина да е външно и независимо. То може да се осъществява от обществена организация, която има подкрепата на цялото общество и на всички страни в процеса – държава, учители, ученици и родители.

Предмети като „Управление на парите” и „Предприемачество” в училище

Много пъти съм казвал, че все още темите за парите и за предприемачеството са натикани в ъгъла на нашето общество. Те не се изучават в училище и всеки разбира как да си управлява парите и какво е предприемачество първоначално от неговите родители. А те са родени, израснали и живели в друго време с други разбирания и техните знания не са приложими в днешната ситуация. Това води до сегашната ситуация, в която само няколко процента от младежите до 25 години работят почасово и имат някакви допълнителни доходи. За тях единствената алтернатива за работа е „по специалността” и дори не се замислят за създаване на собствена фирма.

Ситуацията с управлението на личните финанси е подобна. Много хора, поради липса на знания, изпадат във финансов колапс без изглед да излязат от него. Това може да се отрази върху целия живот на един човек и взаимоотношенията му с неговите близки и познати. Финансовото образование в училище би намалило тези случаи.