Преди няколко месеца написах статията „За заплатите и хората“, която се превърна в една от най-четените, а във Facebook имаше стотици коментари под поста. В нея описах трудностите с намирането на служители, нереалистичните им изисквания, и прочутия български страх да не се минат (и да не настинат). Разбира се, монетата има две страни и в този материал ще разгледам какво правят българските работодатели, за да се стигне до сегашната критична ситуация на пазара на труда.

Работа ще има за всички от сърце

Според Националния статистически институт, безработицата към второ тримесечие на 2017 година е 6.3% или малко над 200,000 души. До края на годината се очаква тя да намалее до около 5%, което ще е най-ниското ниво след 1989 година (толкова е била през 2008 година). Това означава, че на практика няма безработица в големите градове на България и сред хората с висше образование, и всеки, който иска да работи, може да си намери работа.

Това е много добра новина за всички служители, защото това са повече доходи в домакинствата, както и повече възможности за покупки и инвестиции. За бизнеса, това не е много положително, защото липсата на хора спира възможностите им за развитие. Случва се и още нещо. Ако досега пазара беше на работодателите и те диктуваха условията, това вече не е така и служителите са в по-силната позиция.

Ако някоя компания иска да наеме хора за дадена позиция, най-вероятно ще трябва да си ги „открадне“ от конкуренцията. Шансът тези около 200,000 души безработни да започнат работа е минимален, според мен. В преобладаващата си част, те са роми или хора с начално или основно образование. Трябва да се смени изцяло социалната система у нас, за да се върнат тези хора на пазара на труда.

Аз ги лъжа, че работя, а те ме лъжат, че ми плащат

България се приема като страна, където цена на труда е ниска и това е едно от най-големите ни предимства в сравнение с по-развитите страни. Като изключим повечето международни фирми от IT сектора и няколко други отрасъла, работодателите у нас все още живеят в миналото и предлагат доста по-ниски заплати, дори в сравнение с Румъния, Сърбия, Македония и други съпоставими страни.

Пазарът на труда ще промени това и заплатите ще тръгнат нагоре, но дали няма да е късно и българската икономика да се окаже сред догонващите за пореден път, въпреки отличните възможности за развитие и напредък.

Ще ви дам един пример. Слея отблизо туристическия бранш и по-точно HoReCa (хотели, ресторанти, кафенета) и направо не мога да повярвам, че има работодатели на българското Черноморие, които си позволяват при този недостиг на хора, да бавят плащанията на служителите си (или изобщо да не им плащат), да ги карат да работят по 20 часа без прекъсване, и да не им осигуряват обещаните условия. Ако тази година имаше криза за летния сезон в туризма, другата година ще е катастрофа и за това не малка вина имат всички ресторантьори и хотелиери по морето. Това се случва и в зимните ни курорти.

Проблемът е в софтуера, а не в хардуера

Като стана въпрос за туризъм и заведения, виждали ли сте на запад толкова „гъзарски“ кафенета, като тези у нас? Срещат се много рядко. А влизали ли сте в тоалетните им? Да, чисти са, но не могат да се сравнят с тези в лъскавите български заведения, които са с големи огледала, луксозни мивки и модерни плочки. Всеки може да направи сравнение между нашите хотели и тези в Гърция, например. Българските са по-добри и по-модерни, със сигурност.

Аз съм участвал в разработката на бизнес план за няколко заведения, и мога да ви споделя, че пари за сградите и оборудването не се пестят. Наемат се най-добрите архитекти и дизайнери, и искат да се получи нещо „уникално“ и „да го няма в България“. Поръчва се мрамор от Италия, пердета от Франция, озвучаване от САЩ, най-добрата техника и сме почти пред отваряне.

А, да, ще ни трябва и персонал. Назначаваме Зарко за управител (племенник на собственика, а и „Момчето не беше ли завършило ТОХ-а?“) и пускаме обяви в сайт за персонал. Това не е важна дейност и затова ще откраднем текста от друга фирма, като само малко ще завишим изискванията. Толкова сме добри, че всички ще искат да работят при нас. Каква да е заплатата? Минималната, разбира се. Ако работят усърдно по 12 часа на ден и почиват само един ден на 3 седмици, ще им дадем бонус от 50 лева (евентуално, ако сме на кеф).

Намират се все пак някакви хора („от кол и въже“ е точен термин) и бизнесът стартира. Наистина, има доста клиенти в началото, които искат да „тестват“ новото място. Обърканите поръчки, грешните сметки и „Знам, че е в менюто, но го няма!“ през първите седмици не притесняват Зарко, който пие с приятели на VIP масата.

През следващите месеци текучеството на персонала е по-високо от броя на гледанията на новия клип на Андреа и Сузанита, а към ниските заплати са прибавени и глоби за провинения. За обучения и някаква квалификация, и дума не може да става. В същото време, собственикът си купува нов джип за 150,000+ лева с култовия номер „SHA MAR“ и се оплаква, че не може да намери свестни служители в България.

Тази история се повтаря в хиляди български фирми. Повечето собственици на бизнес разглеждат служителите и работниците си като „необходимото зло“ и при всички разчети залагат минималната сума като заплата, за която някой изобщо би се съгласил да роботи. Ясно е, че с „трици маймуни не се ловят“ и за минимално възнаграждение ще намерим само хора тип „Аз ги лъжа, че работя, а те ме лъжат, че ми плащат“.

Още нещо, ако разгледаме отчета за приходите и разходите на една българска и една западна фирма, ще открием, че има разлика в разходите за заплати и осигуровки като процент от общите разходи и от чистите приходи. Не говорим за абсолютни суми, а като процент. В развитите страни служителите се разглеждат като ценен капитал и за заплати се заделят около 50% от общите разходи. По този начин, хората получават достатъчно, за да живеят добре и нямат особен стимул да напускат работа и да създават бизнес. Те мислят само как да са по-продуктивни и да запазят работата си.

У нас положението е малко по-различно. Разходите за персонала са около 15-20% от общите разходи, а голямата печалба отива при собствениците. Това е нормално, защото те са рискували и са създали бизнес, но да плащаш на хората си минимални заплати, а ти да си купуваш поредната скъпа кола, е леко лицемерно. Отговорът „Ако щеш“ не се харесва на все повече българи и те стават предприемачи. Това допълнително ще затрудни пазарът на труда. Оказва се, че както и при много други неща, проблемът е в софтуера (хората и организацията), а не в хардуера (сгради и машини).

Има ли изход от ситуацията?

Зададох този въпрос във Facebook и получих стотици коментари с добри предложения как да намерим изход от тази ситуация. Ако бях политик, сигурно щях да лобирам за едно или друго решение, но аз съм предприемач и ме интересува едно единствено нещо – как мога да се възползвам от тази ситуация.

Ясно е, че заплатите ще вървят нагоре през следващите години и добрите специалисти ще искат още по-високи възнаграждения. Борбата за кадри (квалифицирани или не) ще стане още по-жестока. Очаквам работодателите да измислят още по-екстравагантни начини за привличане и задържане на най-добрите си хора. Наемането на яхти за фирмени партита ще стане част от „социалния пакет“ на все повече компании.

Решението за част от бизнесите ще е автоматизация, защото ще е по-изгодно и по-ефективно, от това да наемат хора. Ще се търсят потенциални служители и сред нежеланите доскоро групи като млади пенсионери, с ниско образование, млади майки, роми и други. Ще бъдат създадени специални платформи за тях, където ще се говори на „техния“ език. Сайтовете ще ни посрещат с любезни надписи като „Со керес, ма, Пенке?“, „Муцка, ша работим ли неска?“ и „Светлото социалистическо бъдеще Ви очаква, другарю Петров?“.

А кой трябва да реши проблема с недостига на кадри у нас?

Пазарът, разбира се. Не е работа на политиците да решават такива въпроси. Те само трябва да създадат необходимите условия, за да може всеки от нас да си свърши работата.

А ти, как ще се възползваш от тази ситуация на пазара на труда?