Въпреки че, тази история е измислена, проблемът е съвсем истински: През девет планини в десета, в една далечна приказна страна живееше един момък на име Боби. Той нямаше бял кон, но разполагаше с чисто ново (на 5 години) бяло комби от престижна западна марка. След като завърши университета, Боби започна работа за една международна компания с традиции. Шефът на отдела – Дворянски хареса в него скромността и изключителната му педантичност. Ден след ден, Боби се труди упорито и изпипваше всичко в най-малките подробности. Не беше от най-бързите, но крайния резултат винаги беше впечатляващ.

След по-малко от две години, Дворянски реши да потърси своето щастие на съседната ливада, на която тревата му изглеждаше доста по-зелена. А и винаги беше мечтал оградата да е боядисана в червено, а на портата да има малко звънче. Тези придобивки липсваха на сегашното му поприще. Веднага глашатаите на компанията започнаха да разпространяват вестта, че се търси негов заместник. Те обикаляха села и градове, къщи и паланки, за да намерят идеалните кандидати за високия пост. А такива не липсваха.

Кандидатите за приказната позиция

През квадратния кабинет на най-големия шеф в тази приказна фирма г-н Царски започнаха да се изреждат знайни и незнайни кандидати, като накрая останаха само най-добрите от най-добрите. Общо трима. Житията им бяха доста впечатляващи, а уменията им – приказни. Първият можеше да накара слънцето да изчезне, а втория да вдигне цял небостъргач във въздуха. Имаха и солиден опит при управлението на проекти, хора, животни и зверове. Третия не говореше много, но другите двама му казваха „Ваше благородие”.

Срещу тези невероятни умения и впечатляващ опит, тримата кандидати поискаха и съответното възнаграждение – около 300 жълтици в брой (колкото на г-н Дворянски, а и това беше нормална сума за тази позиция) и няколко човещинки като служебна каляска и BaiPhone с невисок лимит. Г-н Царски, обаче, беше от стара коза яре и тези пари му се видяха много. Не че бяха негови лични, но той го удари на чест. А и от кандидати с толкова приказни умения и непокорен дух можеше да се очаква всичко – я да закрият някое слънце (или звезда) във фирмата, я да вдигнат във въздуха не каквото трябва.

Кой е най-добър от най-добрите

След като се консултира със своите съветници и везири, г-н Царски взе своето мъдро решение. Той повика в кабинета си Боби и директно го попита дали не иска да стане наследник на напусналия господин… там както се казваше. Предложи му 100 жълтици заплата без допълнителни глезотийки. Нашия герой не мисли дълго и прие. Това беше с 30 жълтици над сегашното му възнаграждение, а и щеше да стане ШЕФ – полубожествено митично създание в тази приказна компания.

Върховният наместник на звено „Управление на хора и животни” разгласи благата вест със скоростта на препускащ жребец. Тя гласеше „Благодарим на г-н Едикой си за усилената работа и му пожелаваме успех. За неговото място се бориха много хора, зверове и други приказни герои. Нито един от тях не беше „Достойният”, който да поведе народа към обетованата земя. Но ние открихме този човек сред нас. Да, добре чухте! Той е един от нас! Ааааалилуя, братя! А и както знаете, нашата компания подкрепя служителите си. Представям ви новия шеф на направление „Връзки с приказната общност” – г-н Боби „Нашия човек” Петров”.

Как нашия герой премина на тъмната страна

Тази нова позиция започна постепенно да опиянява нашия герой и в един момент той усети, че е по-различен от останалите. Бюрото му беше по-голямо, химикалката му беше по-различна, дори кошчето му за боклук, му изглеждаше някак различно от това на останалите. Чувството му хареса и той правеше всичко възможно да се обгражда с повече такива „различни” предмети, символ на високия пост. Така започна да живее в негов измислен свят, в който бялото комби беше бляскава карета теглена от 101 бели коне (заради данък МПС, знаете как е), кабинета му по-голям от царски мезонет, а всеки, с който се разминава му прави дълбок тържествен поклон.

Скоро, г-н Царски го привика в кабинета си. Боби досега не беше влизал в него. На бюрото имаше снимка на някаква планина, а на върха й блестеше ярка светлина. Нашия герой се беше загледал в нея, когато г-н Царски го подкани да му докладва. Боби му каза, че има един клиент на име Батманов от фирма „Супергерои” ООД, който закъснявал с плащането, а и има доста съмнителни неща от „данъчна гледна точка” в сделката. Вече го бил обсъдил с финансовия гуру г-н Нагоденко.

Големия шеф го изслуша внимателно и накрая, малко изнервен, му каза: „Мдааа. Забрави за този случай! За в бъдеще искам да докладваш директно на мен за подобни неща, ако не искаш да береш шишарки по програма „Красива гора”. Разбра ли? Освен това съм ти подготвил един малък списък с основните правила, който трябва да спазваш, ако искаш да нямаш проблеми”.

Боби излезе от кабинета му, седна на бюрото си и се зачете:

10 златни правила за щастлив и безпроблемен мениджърски живот

Правило № 1 Аз съм твоя Кумир, който те изведох от земята на мишоците и те направих ШЕФ. Да нямаш други кумири, освен мене.

Правило №2 Не се кланяй на други мениджъри и не им служи, защото аз съм върховния Кумир, и който не ме почита ще напусне земята райска без обезщетение, а тези, които ме обичат ще получават бонуси во веки.

Правило №3 Не изговаряй напразно името ми, защото годишен бонус няма да видиш.

Правило №4 Помни петъчния ден, за да го почиташ. Той ти е даден за почивка, а не за работа.

Правило №5 Почитай предшествениците си и не издавай техните грешки, за да живееш дълго на райската земя.

Правило №6 Не убивай желанието на другите за работа, но сам ти не работи, защото на теб ти е дадена власт да ръководиш.

Правило №7 Не прелюбодействувай със секретарката си, защото здравната осигуровка не покрива болести, предавани по полов път.

Правило №8 Не кради от фирмата без моето знание и разрешение.

Правило №9 Не лъжесвидетелствувай против друг мениджър, освен ако нямаш моето позволение и изгода от това.

Правило №10 Не пожелавай заплатата на друг мениджър; не пожелавай бонуса му, нито кабинета му, нито служебната му кола.

Пътят към тъмната страна е кратък

Тези правила му изглеждаха познати, но не можеше да си спомни откъде. Тъй като, той си имаше собствени разбирания за света, а и за да е в духа на корпоративната култура, започна да си измисля сам разни правила. Те бяха доста, но повечето се изразяваха в това, че никой от неговия екип няма право прави каквото и да е без да го попита предварително. Когато един от колегите го нарече Микромениджър, той го прие за комплимент и му благодари.

Когато не беше зает с измислянето на нови правила и контрола върху изпълнението им, Боби чертаеше светлото бъдеще на компанията и по цял ден четеше какво се случва в други близки и далечни страни по света. От всичко това, разбира се, започна да страда текущата работа, но Боби не го забелязваше. Той имаше по-важни задължения…

Изводът от тази история е:

За Бога, братя, не назначавайте за мениджъри хора, които нямат нужните качества, само за да си спестите някоя и друга жълтица и да имате един послушко в повече. Така не изграждате силна компания, а сбирщина от летящи в небесата подмазвачи. Нека добрите експерти си останат такива, а само изключителните с определени ръководни качества да стават мениджъри. Амин!

Накрая да завършим с една фраза на Учителят Йода от Епизод I на Междузвездни войни: Страхът е пътят към тъмната страна.

Правете добро и нека силата бъде с вас!