Кое е по-важно за вас – да имате повече пари или повече свободно време, и кое от тях ще ви направи по-щастливи? Първото нещо, което ви идва на ум (най-вероятно) е следното равенство: повече пари = повече свободно време = по-щастливи. Но дали е така? За да не се превръща тази тема във философски спор, ще ви разкажа как е за мен и ще ви дам достатъчно лични примери, че повечето пари не са гаранция за радост от живота.

На първо място си задайте един простичък въпрос: Какво искам от живота? От статията Какъв тип човек си според твоята цел в живота? и коментарите под нея установих, че мнозинството от хората в България нямат цели и никога не са си давали отговор на този въпрос. Те или живеят ден за ден, или са „обикновен работещ човек“. Според нашата читателка Анна-Жаклин, това са “хората, които ежедневно ходят на работа, имат висше образование, семейства и деца и си плащат данъците. Нямат големи амбиции, но ежедневно дават своята дан на трудовия процес и на държавата. Искат спокоен и щастлив живот, но често имат финансови проблеми, предвид редица обстоятелства…”.

На хората, които се вписват в това описание, не мога да помогна и да дам съвет. Не и в настоящия момент. Когато те погледнат отвъд днешния ден, ще намерят пътя към живота и най-вече към себе си. Този материал е за останалите хора – тези, които знаят какво искат и защо са на тази земя, или търсят отговорите на тези въпроси.

Парите ли са всичко?

Да се върнем на равенството от началото на материала. За едни хора, то е повече пари = по-щастливи, а за други повече свободно време = по-щастливи. Като малък си мислех, че единственото нещо, което ти трябва, за да си щастлив са парите или по-скоро тяхното количество. Само така ще може да си купиш онова колело, за което си мечтаеш или да ходиш на море поне 2 пъти на година. Това разбиране за нещата продължи и в ученическите и студентските ми години. Тогава пак се сравняваш с твоите съученици и колеги, и си мислиш, че само парите те различават от тях. Започваш работа и пак гледаш в „паничката” на другия, т.е. каква заплата получава и какво може да си позволи с нея.

Неусетно, всичките ти мисли за по-щастлив живот се свързват с парите и с нещата, които те могат да ти купят. Това е като някаква мантра, която повечето хора си повтарят през целия живот. Идва, обаче, един момент на осъзнаване (всъщност, не е задължително), който променя нещата или поне твоето отношение към тях. Преди около две години след една от първите ми презентации за личните финанси, дойдоха след лекцията няколко човека при мен и всичките им коментари и въпроси бяха от сорта „Добре звучи това за личните финанси, но стоките в магазините поскъпват, а заплатата не ми е мръднала от 5 години. Какво трябва да направя?”. Интересното е, че доходите им бяха различни. След като разбрах къде и какво работят, установих, че имаше хора и с 500 лева заплата, и такива с близо 2,000 лева. Не ме питайте откъде знам – когато си работил в банка и си бил одитор, научаваш някои неща.

Тези хора имаха различни месечни доходи, но бяха еднакво недоволни от „ситуацията”. Тогава се замислих кога съм бил щастлив според моето разбиране за това чувство. Върнах се назад в миналото и установих, че парите не са играли роля в тези периоди. Запознанството с жена ми, срещите с приятели, екскурзиите в България и чужбина, безгрижното мотаене вечер, работата по някой вдъхновяващ проект – все моменти, които парите не са ми помагали (или пречили). Може би тук трябва да кажем, че трябва, все пак, да имаш някакви минимални доходи, за да живееш, а не да се чудиш как ще си платиш наема или какво ще ядеш днес, но и тези разходи са условни, и за това ще стане въпрос малко по-късно.

И богатите също плачат

Като стана въпрос за работа, май има обратна връзка между получаваната заплата (и дългите часове изтощителна работа, за да стигнеш до по-високо възнаграждение) и щастието. Кийосаки нарича тази зависимост „Омагьосана въртележка” – колкото повече работиш, толкова по-висока заплата получаваш, но и разходите ти се увеличават драстично. Защо? Ами, защото обществото, рекламите и хората около теб те принуждават да си купуваш неща с единствената цел да впечатлиш някой друг или да принадлежиш към дадена социална група (което май е същото).

Рекламите ти казват, че за да си успешен, трябва да си купиш часовник за 1,000 лева и мерцедес за минимум 30,000 лева. Хората около теб ти внушават, че си по-ниско качество човек, ако нямаш iPhone 6. А ако не си направиш селфи или снимка на блок масата в Лозенец (не квартала, а селото), или в супер шикозния 3-звезден хотел в Гърция, направо не заслужаваш дори да ти лайкнат снимката на котето във Facebook (т.е. много си зле) или както казва Уил Смит „Твърде много хора харчат пари, които не са спечелили, за да купят неща, които дори не искат, за да впечатлят хора, които дори не харесват”.

Но това е една непрекъсната надпревара с времето и силите ти. Според едно изследване сред брокерите на Wall Street, 35% от тях страдат от депресия, а около 15% от клинична депресия. За справка, само 5% от хората в Ню Йорк в тази възрастова група страдат от някаква форма на тази болест. Това означава, че всеки втори от тези хора, които печелят над 1,000,000 долара годишно не са щастливи (меко казано). Е как така? Нали повече пари = по-щастливи?

Финансова свобода или не съвсем

Да включим и другия елемент от равенството – свободното време. Вече чувам “Какво свободно време, какви 5 лева като едвам смогвам да свърша всичко?”. Тук няма да давам някакви съвети или напътствия как да станете по-ефективни и да управлявате по-добре времето си, а ще си говорим за пари, или по-скоро за разходи. Знаете, че за да сте финансово свободни пасивните ви доходи трябва да са равни или по-високи от месечните ви разходи. Как да го постигнем? Или да увеличим приходите или да намалим разходите. За пасивните доходи сме си говорили доста и сега няма да ги намесвам. Другата част от уравнението са месечните ви разходи.

Може ли да живеете с по-малко пари, за да работите по-малко и да си осигурите повече свободно време? Преди да отговорим на този въпрос, ще ви кажа какво е за мен свободното време. Осъзнах, че скъпите вещи не ми носят особена радост и щастие. Да, може би в първите минути или дни, когато си купя нов телефон, например, нивото на щастие се покачва значително. Но съм забелязал, че всъщност се чувствам по-добре, когато си мисля и си мечтая за нещо. Сега това нещо е Къщата. Представям си как ще паркирам колата във вътрешния гараж и няма да обикалям два пъти квартала, докато си намеря място. Чувствам лека вътрешна топлина, когато се виждам на двора на бъдещата ни къща как летните вечери стоим до късно на двора… Май се отнесох малко. Идеята ми беше, че самото придобиване на някаква вещ ни носи само краткотрайна радост.

В последната година осъзнах, че за мен е много по-важно (и се чувствам по-добре) да имам свободно време, в което да правя това, което ми харесва (да чета книга в парка, да работя в някое кафе, да ходим до вилата, да тичам и други), отколкото парите в банковата ми сметка. Преди като получавах висока заплата нямах време да я харча и да се наслаждавам на покупките си. Виждах само едни цифри, които постепенно намаляваха до следващия превод и после пак така. Парадокса е, че за последната година със съпругата ми сме спестили повече пари отколкото за предишните няколко години, взети заедно. И това не се дължи на приходите ни от стартиращ бизнес и майчинство, а на разходите.

Как да си намалим разходите?

Месечните разходи на нашето семейство паднаха почти 2 пъти след като напуснах работа, като имате предвид, че вече сме не двама, а трима. Не мога да кажа, че се лишаваме от нещо, просто престанахме да купуваме неща, от които нямаме нужда и да плащаме данък „обществено мнение”. Тези „социални” разходи намаляха драстично. Вече не е нужно да се състезавам с колегите в офиса кой е ходил най-далече през лятната отпуска и кой има най-скъпия костюм. Ще ви подскажа – не бяха топ шефовете, а хора с по 2-3 години стаж, които искаха да прескочат няколко стъпала в корпоративната стълба.

Разходите за транспорт също намаляха. Сега използвам много по-рядко колата, като предпочитам да ходя пеша, ако става въпрос за по-кратки разстояния, като планирам да си купя велосипед за по-дългите. Другият основен ефект е, че намалихме средствата за храна, но се храним доста по-здравословно с повече плодове, зеленчуци и домашни гозби, а не претоплени манджи от фризера на по няколко месеца. Между другото, последните епизоди на „Кошмари в кухнята” по Нова телевизия тотално ме убедиха да намалим драстично ходенето на ресторант и поръчването на нещо друго в тях, освен салати и напитки.

Перото за забавленията също намаля. Киното и ходенето на Мол заменихме с разходки сред природата и четенето на книги. Гледането на телевизия също намалихме драстично, като сега включваме телевизора най-вече по време на храненето на Карина. Любимите ѝ предавания са всичко по Baby TV и „Семейство Симпсън”. „Новините” бяха първите, от които се отказахме. Преди това ги гледах, за да съм информиран и за да не изпусна нещо, за което ще говорят останалите. Сега си мисля, че ако стане нещо наистина важно у нас и по света, все ще го науча по някакъв начин. По-малкото телевизия доведе и до гледането на по-малко реклами, от които разбирам за новите хитови продукти, които задължително трябва да си купя, защото вече всички ги имат.

Тези промени и намаляването на разходите не бяха планирани (или поне не голяма част от тях) и не купуваме някои неща, не защото не може да си ги позволим, а защото нямаме нужда от тях. За мен, свободата и правото на избор се превърнаха в първостепенна ценност. Разбира се, не си лежа по цял ден и не съм се отказал от целите си, но разбрах, че парите са само едно средство и няма да те направят щастлив сами по себе си. Да, чел съм го това стотици пъти, но чак сега го разбрах истински. Въртенето с всичка сила в „омагьосаната въртележка” ми беше размътило съзнанието и единственото нещо, което виждах беше повече пари = по-щастлив, но това се оказа само мираж в една пустиня от хиляди жадни човешки души.