Да, добре прочетохте – човекът НЕ е създаден да постига успех и това не го казвам аз, а научните доказателства. Това е и основната причина много хора да не могат да напусната зоната си на комфорт, която са си създали с течение на времето. Преди да кажете „Знаех си!”, отделете десетина минути да прочетете тази статия, за да разберете как работи човешкият мозък, как да излезете от удобната си зона и какви ползи ще ви донесе това.

Сигурно сте объркани от първото изречение в материала. Та нали през последните години всички говорят за положително мислене, за НЛП и че Вселената ще ви даде всичко, което поискате? Нека разгледаме по-подробно основният инструмент, от който зависи дали ще постигнем успех или не – човешкият мозък. Той е съставен от три отделни мозъка (три нива) които отговарят за различни неща.

Какво ни свързва с влечугите?

Първото ниво или т.нар. рептилен мозък е най-примитивната и древна част. Той е сходен с този на влечугите и отговаря за основните ни човешки дейности като дишане, придвижване, хранене, размножаване и други. Тук се крият и животинските ни инстинкти – за самосъхранение и свързаните с тях страх и гняв. Елементарните ни желания – да сме нахранени, да не сме жадни, да правим секс и да притежаваме много неща, идват именно от този мозък. Замислете се – основната част от рекламите са насочени към тази част от нашето съзнание. Дори сложни финансови инструменти и луксозни коли се продават, защото задоволяват основни човешки потребности като сигурност и секс.

Чувствата се появили малко по-късно

Следващото ниво е лимбичният ни мозък. Той е характерен за първите бозайници и е свързан най-вече с обонянието, емоциите, чувствата, паметта, съня, обучението и други. Тук вече се включват и други основни чувства като наслада, страдание, грижа и много други. Интересното е, че тези нови свойства на второто ниво от нашия мозък са се развили, за да регулират действията, породени от първичния ни (животински) мозък.

Така вече научаваме, създаваме и запомняме определени модели на поведение, които да ни помогнат да задоволим първичните ни нужди и желания. Един пример – ние знаем, че за да оцелеем и да има сигурност в нашия живот, трябва всеки ден да ходим на работа. Това са ни казали нашите родители, учителите в училище и колегите ни. Значи е вярно. Така мисли тази част от нашия мозък. Тя отговаря и за т.нар. морални норми – какво може да правим в обществото и какво – не. Една от най-силните връзки в лимбичния ни мозък е социалната. Това означава, че ако сме част от общност и сме приети добре от нея, ние сме в безопасност.

Какво ни прави хора?

Мозъчната кора или т.нар. неокортекс е най-външната част на нашия мозък. Той покрива мозъчните полукълба и има дебелина само от 2 до 4 мм, но нейните гънки са толкова многобройни, че тя представлява 40% от главния мозък. Той е характерен само са човешките същества и приматите. Тази част от мозъка ни дава възможност за възприятие, общуване, запомняне, преценка, воля, или това е нашето съзнание.

Мозъчната кора или „мислещата шапка” на мозъка ни е поставила на най-високото стъпало в еволюционната стъл­бица. Въпреки че някои животни като котки, кучета и миш­ки имат мозъчна кора и са в състояние да учат от опит, об­щуване и дори да вземат елементарни решения, тяхната мо­зъчна кора изпълнява само минимални функции в сравне­ние с нашата. Тези животни не могат да съставят планове, да мислят абстрактно или да се тревожат за бъдещето.

Емоционалната и логичната част на мозъка често изпъл­няват различни функции при определяне на нашето поведе­ние. Емоционалната част на мозъка реагира по-бързо и с повече сила. Тя ни кара да бъдем нащрек, когато децата ни са в опасност дори преди да сме определили каква е тази опасност. От друга страна, мозъчната кора и по-точно пред­ните дялове, могат да действат като регулиращ ключ, отда­вайки значение на една емоционална ситуация още преди да можем да реагираме на нея.

Зона на комфорта

След като разгледахме удивителната структура на нашия мозък и трите му нива, някъде да видяхте нещо написано за успех? Първостепенна задача на различните му части е сигурността и оцеляването на индивида на всяка цена. Въпреки че, имаме понятие за риск и знаем, че има правопропорционална връзка между риска, който поемаме и потенциалния успех, това не е заложено в нашия мозък. Той не е създаден да постигаме успех.

Човешкият мозък е програмиран винаги да търси удобното, комфортното и сигурното. Така той си създава една комфортна зона от хора, дейности и предмети, от които винаги получава едни и същи резултати. А това лошо ли е? Не, разбира се. Това поведение ни предпазва от всички рискове, свързани с новите, непознати за нас неща. Ако всеки ден тръгвате за работа точно в 8.00 часа, минавате по един и същи път и пристигате около 8.45 часа, защо да сменяте маршрута или времето на тръгване? Мозъкът ви дава ясен сигнал, че ако промените нещо, може да закъснеете и да изпитате дискомфорт от „конското” на шефа, а ако това се повтори, може да бъдете уволнени и край със сигурността и оцеляването.

Дотук разбрахме, че за да оцелеем и да се чувстваме в безопасност, не трябва да правим нищо ново, не трябва да се срещаме с нови хора и да ходим на нови места, освен ако това няма да задоволи някои от първичните ни нужди. Ако сте от хората, които не искат да напускат тази комфортна зона, спрете да четете – вече имате научно доказателство, защо нещата все не се получават и вие не сте успешни (не са виновни родителите ти, Жоре, престани да ги обвиняваш).

Защо да напускаме зоната си на комфорт?

Заради формулата „по-голям риск = по-голям потенциален успех”. Всички успешни хора в света са рискували и това им е донесло резултати. Не всеки, който рискува –  печели (затова във формулата е записано потенциален, а не гарантиран успех), но това е начинът. Много хора правят едни и същи действия, като очакват различен резултат от тях. Според Айнщайн, това е определението за лудост. За да постигнете нещо, което не сте постигали досега, трябва да направите нещо, което не сте правили досега. Логично, нали?

Един пример ще ви покаже нагледно какво е да си в зоната на комфорт. Всеки знае, че за да отслабне, трябва да прави две прости неща – да се храни здравословно и да тренира. Няма чудодейни диети, хапчета или уреди за бързо, лесно и вкусно отслабване. И аз го знам. Това, обаче, не ми помага. По отношение на моето тегло, аз съм в удобната си зона – не се ограничавам особено в храната и все нямам време за тренировки. За да сваля онези 5-6 килограма и да си върна старата форма, ще трябва да направя нещо различно, нали?

Друга много разпространена комфортна зона е работата. Да, може да работиш за компания, която не те цени и да имаш шеф, който непрекъснато е недоволен от теб, да не са ти повишавали заплатата за последните 7 години и колегите ти непрекъснато да ти подливат вода, но вече си свикнал с това. Установил си се, знаеш какво да очакваш и ако не прецакаш генерално нещата ще се пенсионираш там и ще получиш за награда един часовник Q&Q и няколко букета от колегите на изпроводяк. В другия случай –  трябва да търсиш нова работа, да ходиш на десетки интервюта и ако случайно те одобрят, да минеш пак през изпитателен период – това е огромен стрес и риск, който май не си струва, а?

Кога за последно напуснахте зоната си на комфорт? Спомняте ли си го, изобщо?

Аз съм напускал зоната си на комфорт много пъти и не е лесно, гарантирам ти. От това да ходя на уроци по народни танци (не съм особено музикален и пластичен), през говоренето пред 500 души (до преди няколко години не съм писал дори коментари в интернет) до създаването на собствен бизнес и напускането на високоплатената ми работа (точно когато името започна да работи за мен) – все неща, които дори не съм си представял, че мога да направя. Те, обаче, ме водят стъпка по стъпка към успеха, според моята дефиниция за него.

Какво ново и различно може да направите вие? Нещата са буквално хиляди – от нови запознанства, нова работа или нов бизнес курс до смяна на града, в които живеете или работите. Какво ще ви донесе това? Възможността да живеете един по-различен живот по начина, по който винаги сте си мечтали. Струва ли си? Не знам, вие ми кажете…