събота , 3 декември 2016
kakuv tip chovek si spored tvoqta cel v jivota

Какъв тип човек си според твоята цел в живота?

Много често в статиите посветени на личните финанси сме си говорили за целите в живота и как да ги постигнем. Въпреки че, това е едно от основните неща по пътя на богатството, много хора не гледат на тях сериозно и продължават да разчитат на метода „проба-грешка”. Този материал е посветен на различните типове хора, според целите им. А всеки от нас, определено, има цел, независимо дали я казва гласно или си стои само в главата му.

Хора „Вещомани”

Срещал съм много такива хора. За тях основния критерии за успех е трупането на колкото се може повече вещи, които са символ на престиж и гъделичкане на собственото им его. Тези хора приемат нещата, които си купуват не просто като вещи, а начин чрез тях да повишат самочувствието си и да се „издигнат” над останалите хора.

Често ще чуете от тях думи като „луксозно”, „модерно”, „примиум” и „хай тек”. Не си представяйте тези хора като изискани дами и джентълмени с огромни банкови сметки. Те са в почти всички социални слоеве. Важното за тях е да изпъкват сред околните. За тях знанието, науката, духовното и преживяванията нищо не означават. Парите им отиват за дрехи, скъпа техника, коли и други вещи, които са на ръба на техните възможности или го прескачат с помощта на банките и фирмите за бързи кредити. Може никога да не са излизали от собствения си град, но ще ви говорят за новия им телевизор все едно е любимото им дете.

Основната им цел, разбира се, е да трупат повече, и по-скъпи и красиви вещи.

Хора „Вечните жертви”

Каквото и да се случи (или не се случи) в техния живот, те си имат оправдание. Виновна е държавата, синдикатите, шефа, мафиотите, чужденците, руснаците, китайците, съседите, децата или съдбата. Те са малки и независими, защото от тях нищо не зависи. Това, че са се родили на село, а не в центъра на София, и не са наследили уютен мезонет е белязало целия им живот. Много често ще чувате от тези хора думата „трудно”. Трудно е да успееш, трудно е да си намериш работа, трудно е да изкараш допълнителни пари или да започнеш бизнес. Причината е ясна – някой друг или обстоятелствата не ти позволяват да го направиш. А кой си ти да променяш Вселената?

Срещал съм много такива хора и съм се опитвал да им покажа, че животът не е толкова черен и всеки сам гради съдбата си, но те са ми носили „от девет кладенеца вода”, за да ми докажат, че не съм прав. Всъщност, по този начин, те си доказват на себе си с „разумни” (за тях) доводи защо нищо не става в живота им. Много често те обвиняват родителите си за това какви са станали. Аз също откривам едно или друго мое поведение в детството, но просто като факт и любопитство от къде е тръгнало всичко.

Аз съм живял до 6-годишната ми възраст на село при баба и дядо. Не съм учил в престижни западни университети и нямам роднини милионери или богата леля с апартамент в София. Всичко, което съм постигнал (не е много, но бъдещето е пред мен), съм го направил сам, като не съм разчитал на никого. И ако съм сгрешил по пътя (а това се е случвало често), не съм обвинявал другите, а само себе си.

Целите на тези хора са малки, почти колкото тях. Да прецакат системата или някой друг, е нещото, което топли сърцата им.

Хора „Градя кариера”

Тези хора няма да се спрат пред нищо в стремежа си да се изкачат на следващото стъпало в корпоративната стълбица. Това е техния начин да се докажат и да постигнат успех. В това, разбира се, няма нищо лошо. Имат си план от стъпки и го изпълняват с удивителна целеустременост. Да, случва се, да прегазят някого по пътя, но оцеляват само най-силните, нали? Офисът си има правила и ако не ги знаеш или не играеш по тях, няма как да вървиш напред.

Тези хора са навсякъде около нас. За почти 12 години съм видял наистина покъртителни случки с такива хора. Най-силните бяха с майка (висш мениджър), която се върна на работа на 3-тия ден след раждането на първородното ѝ дете и друга колежка, която работи до деня на раждането. Или баща на 3 деца, които ги виждаше за по 2-3 часа на седмица. В живота на тези хора винаги настъпва обрат в един момент и те осъзнават какво са направили и, ако има късмет и воля, започват от начало. Ако не – продължават да се самозаблуждават до последно.

Като си говорим за цели, кариеристите се радват на благинки като служебна кола, място на паркинга до големия шеф, собствен кабинет (+ секретарка), годишен бонус, командировка в чужбина или просто потупване по рамото. Всичко, което искат да постигнат е свързано с работата. Големият ШЕФ ще осигури служебната кола за лични цели, семейната почивка с децата и апартамента с 30-годишен кредит. А личният живот? Той е някъде в покрайнините на ценностната система.

Хора „Искам да направя нещо голямо”

Тези хора обикновено са предприемачи, учени, изобретатели, политици и други. Може, разбира се, да са и служители, но повечето на някакъв етап преминават в групата на кариеристите – просто системата не им позволява да направят нещо голямо. Все пак компанията е по-важна от всеки индивид в нея.

Ще познаете тези хора по начина, по който ви говорят за тяхното „нещо”, независимо дали става въпрос за изобретение, бизнес или нов проект в сферата на екологията. Те искат да променят света. Голяма част от тях са здраво стъпили на краката си, защото са преживяли много неща и изобщо не са луди, за каквито ги смятат повечето им приятели и познати.

Ако ставате сутрин с енергия и желание да постигнете нещо в този живот и да повлияете на много хора, вие сте като мен. Каквото и да правя, търся голямото въздействие на проекта. Като служител участвах в проекти, които промениха (или можеше да променят) живота на много хора, които да получават по-качествени стоки и услуги, по-бързо и по-евтино.

Сега целта ми е подобна – да променя света и да си прекарвам добре. Дори без да го искам ежедневието ми се напълни с такива хора – предприемачи, хора от неправителствени организации, лектори и хора на изкуството. Какво ги обединява ли? Че са Бай Иван, т.е. искат нещата да се случват и работят за това, а не стоят отстрани и не гледат, цъкайки с език.

Какви са целите на тези хора? Определено не са материални. Парите са просто средство, за да реализират идеите си. Как иначе ще определите човек, който напуска мениджърска позиция в голяма IT фирма с 10,000 лева месечна заплата и започва да работи по собствен start-up с шанс за успех не повече от 2%? Същият този човек живее под наем и кара кола за 3,000 лева. Когато успее (а не „ако”), ще има средствата да си позволи много неща, но сега по-важна е ИДЕЯТА.

Хора „Ден да мине, друг да дойде”

Въпреки че има много „жертви” у нас, хората, които са се пуснали по течението са мнозинство в България. Не е нужно да давам примери за такива типажи, защото те са навсякъде около нас – от съседа до намусената продавачка в кварталния магазин, която чака да свърши работното ѝ време, за да се прибере и да гледа поредния турски сериал или игра с милионни печалби.

Тук няма да говоря за цели, защото тези хора живеят ден за ден и нямат цели. Чакат нещо да им се случи. И така цял живот. След наводнение, чакат държавата да помогне. За лятната почивка разчитат на бързите кредити, които са по-търсени от баничка с боза в училищната лавка. При тях няма планиране. Всичко се решава на момента и се търси решение, къде с пари, къде с връзки.

Хора „Кифли”

Не си мислете, че това са само тийнейджърки и мацки с силиконови гърди и изкуствени устни. Това може и да са мъже на средна възраст или хора, набори на баба ви. Общото между тях е че искат да им е лесно и да не си дават много зор. Как, обаче, го постигнат? С благодетел, спонсор или изобщо човек, който им осигурява тази възможност. Може да са родители, съпруг/съпруга, чичовци, лели, любовници или дори държавата.

Страшното е, че тези хора се увеличават. Замислете се само – защо да работиш и да се мъчиш, ако мъжът ти/жена ти изкарва достатъчно пари? Няма смисъл, нали? За тези хора достойнството и морала нищо не означават и нямат никаква цена. Ако сте на 20+ или дори 30+ години, но родителите ви имат предостатъчно място у тях, а освен това и ви дават пари да живеете, защо трябва да работите?

Тези хора са много изобретателни. Привидно, те искат да правят нещо (или дори да работят), но „не знаят как”, не могат да си намерят работа, сега има по-важни неща и други. Част от тези хора стигат дори до крайности: В нашия квартал има магазин за автобои. Продавачката в него е тип „кифла” – жена на средна възраст, а магазинът е на съпругът ѝ, който е автотенекеджия и се скъсва от работа, за да може жена му да седи по цял ден на слънце и да разменя клюки с хората от квартала. Клиенти в магазина няма, освен 1-2-ма на седмица, които са изпратени от мъжа ѝ. И цялата тази история – наем на магазина, осигуровки, сметки и други с една единствена цел – тази жена да казва, че „работи” и има „собствен бизнес”.

Друг пример – семейство с две деца – на 12 и 9 години. Мъжът работи на две места, за да изхранва семейството, а съпругата му (на 36 години) има една година трудов стаж и е „домакиня”. Не може да си намери работа, защото иска много пари и да не работи нищо. Последната предложена ѝ работа я отказа, защото лампите в помещението светят „прекалено” силно. Какво прави през деня ли? Ами, обикаля кафетата на лафче с приятелки със същата „съдба”.

Както казах, има и „кифли” от мъжки пол. Познат по цял ден си „търси” работа в пунктовете за футболни залагания, докато жена му работи, гледа детето сутрин и вечер, и плаща на детегледачка за през деня. А „нашият” приятел е изморен от „търсенето” и вечер си почива пред телевизора с чашка ракия в ръка. Държавата също създава хиляди такива „кифли” с помощите си за безработица, инвалидните пенсии (които в голямата си част са незаконни) и всички останали плащания към „нуждаещите” се хора.

Целите на тези хора са ясни – това положение да продължава вечно и „слънцето” вечно да свети на тяхната улица.

Разбира се, много хора съчетават черти от различните типове, описани в тази статия. Или преминават през различните в различни етапи от живота си. Никого не искам да обиждам или променям с този материал. Всеки е прав за себе си и има причини да е такъв, но аз вярвам, че ако човек иска да направи нещо с живота си, има всички ресурси да го направи, независимо от неговото минало и настояще.

Споделете тази статия, за да достигне тя до повече хора, които не търсят оправдания, а начини нещата да се случват.

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

6 коментара

  1. Анна- Жаклин

    Опасявам се, че липсва един типаж в статията Ви. И това е типажът „Обикновен работещ човек“. Без да попада в профилите „Ден да мине, друг да дойде“ и „Кифла“. Това са хората, които ежедневно ходят на работа, имат висше образование, семейства и деца и си плащат данъците. Нямат големи амбиции, но ежедневно дават своята дан на трудовия процес и на държавата. Искат спокоен и щастлив живот, но често имат финансови проблеми, предвид редица обстоятелства…

  2. Стойне Василев

    Анна- Жаклин,

    Благодаря ти за коментара. Защо тези хора не попадат в категорията „Ден да мине, друг да дойде“ що се отнася до целите? Както каза и ти, повечето нямат дългосрочни цели, а просто да си живеят в зоната на комфорта и да чакат пенсия (ако НОИ не фалира до тогава).

  3. Всъщност , точно този тип хора „Обикновен работещ човек“ са преобладаващото мнозинство.
    Те нямат големи финансови цели, най-вече, защото имат други приоритети.
    Имат други интереси, хобита и занимания, които ги вълнуват.
    Примерно, екскурзии, планинарство, разни креативни хобита и т.н.
    Просто са настроени на други вълни.
    За тях парите са необходимост, няма как – трябва да се изкарват, но самото им печелене не представлява предизвикателство за тях.
    Не ги вълнува, не им е тръпка. Дълбоко в себе си знаят, че ни искат нито да правят бизнес, нито да станат изпълнителни директори. Просто искат , както каза Ана-Жаклин “ спокоен живот“. За да се отдадат без притеснения /финансови, поне / на любимите си занимания.
    И няма нищо чудно в това, че бързат да си тръгнат на секундата от работа. Просто, интересите са им някъде другаде.

  4. Защо всички хора се побират в калъп?? Какво ще кажете за хората, които не гонят висините, но имат цели, не живеят на нечий гръб и не живеят ден за ден?

  5. До Анна-Жаклин и feeria, не е нужно да сте 100% част от една или друга категория. От описанието ви, усещането ми е че животът ви е отчасти ден за ден. Минала съм през това което описвате, познато ми е, но се събудих, реших че ден за ден не ме прави щастлива. Може да имате част и от другите категории… помислете, бъдете честни пред себе си.

    Ако пък имате други интереси, защо не работите с тях? Защо не са ви те работата и да се причислите към друга група – на тези, които работят със страст? Какво общо иначе имат хобитата и интересите с работата ви? Вие избирате какво да работите. Ако нещо не ви харесва променете го. Ако на някой му харесва да живее простичък живот как това е по-различно от „ден за ден“? Точно това си е – простотата в това да не планирате дните и годините напред. Всичко си е на мястото. Категориите са си много верни.

  6. Поздравления за статията! Категориите наистина покриват общите характеристики на по-голямата част от нашето общество. Много точни описания и примери!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *