Здравейте, казвам се Адриана. Много от вас вече ме познават като съпругата на Стойне и лирическият герой в книгата му „Умни пари“ и неговите статии в SmartMoney.bg. Затова мисля, че ще ви бъде интересно да се запознаем, макар и само виртуално, за да ви разкажа как изградих един много важен навик, който ми помага да постигам финансовите си цели.

Както вече знаете, аз съм по-пестеливата и пресметливата (да не кажа стиснатата) в нашето семейство. Това мое качество е изграждано с годините и аз много се гордея с него, защото може би е едно от нещата, с които спечелих Стойне преди много години и което ни допълва като двойка. Но също така благодарение на него ние изграждаме нашия семеен бюджет, разходваме правилно нашите приходи и постигаме нашите финансови цели.

Как изградих това свое качество?

Може би ще си помислите, че така са ме възпитали моите родители? Ами не точно. При мен пестеливостта е много по-силно изразена. Правя по-обмислени покупки и имам по-големи финансови цели от родителите ми. Не казвам, че те са прахосници, но при тях пестеливостта се изразява в това да съберат пари за подаръци за празниците, да подменят някой стар електроуред или пък за лятна почивка.

От дете спестявам дадените ми пари и не харча всичко, което имам. Но най-активно започнах да изграждам този навик, когато станах на 18 години. Тогава изкарах шофьорска книжка. Първоначално карах колата на баща ми (VW Golf 1), но бързо разбрах, че трябва да имам собствена кола, ако искам да имам свободата да ходя където и когато поискам. Само че, както се досещате на 18 години без никакви приходи, тази задача ми се стори доста сложна и далечна във времето. Тогава на помощ ми се притекоха други две мои качества –  упоритостта и целенасочеността ми.

Първото нещо, което направих е да пресметна колко от джобните, които получавах, мога да спестявам. За съжаление сумата не беше много голяма. Освен това получавах стипендия за отличен успех в училище, но и тя не беше голяма, а и бях 12 клас и не можех да разчитам дълго на този доход. За щастие, голяма сума пари успях да събера като подарък за завършването на училище от моите близки и роднини. Сигурно ще си кажете „така и баба знае“. Да, може би е лесно да получиш определена сума пари накуп. Но за тийнейджър не е никак лесно да се удържи на изкушението тези пари да бъдат профукани за дрешки и дрънкулки.

Само и единствено целеустремеността и силното ми желание да имам собствена кола ми помогнаха да запазя парите непокътнати. Тогава си направих първия банков депозит. Сигурно съм изглеждала много странно в очите на банковата служителка, защото не знаех как точно се нарича това, което искам да направя. Тогава дори не знаех, че ще получавам лихва и че парите ще се увеличават. Исках просто да не са пред очите ми и да ги събирам на по-сигурно и защитено място.

Само че и тези пари не стигаха. Леко притеснена дали ще успея някога да си купя кола, реших, че трябва да си осигуря още един източник на доходи. Точно по това време майка ми отвори втори цветарски магазин и аз започнах работа при нея. Но и тези пари не стигнаха.

Започвайки университет, продължих стария модел на действие – спестявания от джобни, стипендия за отличен успех и от време на време на работа.

Сигурно знаете, че в цветарския бизнес има няколко основни празника, които не случайно се наричат „ден година храни“. Един от тях е 8-ми март (да не кажа основния). В продължение на повече от 10 години активно участвах в подготовката на цветята и продажбата им по време на тези празници.

Помолих Стойне точно днес да публикува в SmartMoney.bg тази моя история, защото от този ден всяка година започваше подготовката на цветята за 8-ми март. За много жени този празник е изпълнен с много положителни емоции. За мен и майка ми това беше ден на много труд, умора и притеснения дали всичко ще бъде продадено.

Благодарение на този празник обаче научих много ценни житейски и най-вече финансови уроци. Участието ми в подготовката ми показа, че „парите не растат по дърветата“, както си мислеха много мои връстници, а напротив, трябва да бъдат положени труд и усилия, които накрая за съжаление не винаги се увенчават с успех (ако стоката не бъде продадена, което се е случвало).

Да се върна на историята за купуването на първата ми кола. След поредния 8-ми март, за подготовката на който помагах на майка ми, тя реши да ми даде необичайно голяма надница за свършената работа (да не кажа, че почти си раздели печалбата с мен). Вече имах достатъчно пари, за да си купя така мечтаната кола (VW Golf 3). Но това не беше просто кола. Това беше Гого, мой верен приятел, който не ме изостави нито веднъж и благодарение, на който обиколих прекрасни места из България.

Сега през призмата на времето осъзнавам, че това е един от най-големите уроци, които родителите ми ми дадоха. Защото можеше просто да ми купят кола в момента, когато взех шофьорска книжка, както направиха родителите на моите съученици и приятели. Но те ме оставиха сама да постигна тази своя цел. Разбира се без тяхната помощ на финала, може би още дълго трябваше да спестявам. Но постигането на тази цел си заслужаваше. Много бързо забравих за ставането в 3 часа през нощта, за да ходя на борсата за цвета, за измръзналите ръцете и краката докато ги продавам, за смазващата умора, за ограниченията, за това, че моите приятелки си купуваха по няколко чифта обувки на сезон, а аз здраво стисках парите, които бях събрала. Но не след дълго те си останаха с обувките и без никакъв научен урок, а аз вече имах кола и цяла житейска история зад гърба си.

Защо разказах всичко това?

Определено не е, защото искам да се хваля, а още по-малко да се правя на жертва, разказвайки за трудностите. Тази история има три важни урока за мен:

Първият е целеустремеността. Когато знаеш какво искаш, нещата се получават. А освен това трябва и план за действие, защото самата цел в противен случай би била едно голо желание, което не е подкрепено с ясна визия какво трябва да бъде свършено, за да се постигне. Моят план сработи  – по-бавно отколкото ми се искаше, но аз не се отклоних дори за ден от него, не се отчаях от трудностите, които срещнах и не се изкуших да похарча парите за глезотии.

Вторият момент е, че не трябва да имаш само един вариант. Винаги трябва да има план Б, ако план А се провали. Разбрах, че колкото и да съм пестелива, че колкото и да се лишавах от разни неща, само със спестявания без допълнителни доходи нещата няма да се получат.

Третият момент е, че с труд всичко се постига. Когато помагах на майка ми за празниците в магазина, а и не само за тях, аз не го правех с користна цел да получа някакви пари. Осъзнавах, че с моята помощ допринасях за развитието на семейния бизнес, а от там и на семейния бюджет. Радвам се, че имам родители, които от ранна възраст ме научиха на труд и дисциплина и не ми дадоха наготово това, което беше най-голямата ми цел към този момент, а ме подкрепиха по пътя към нейното постигане.

Днес, след като значително съм повишила финансовата си култура, осъзнавам, че на тази ранна възраст съм усвоила част от основните принципи в личните финанси. Сега те са неизменен спътник при постигането на финансовите ми цели и ми помагат в управлението на семейния бюджет.

Поради тази причина искам да направя подарък по повод 8-ми март на всички дами, които искат да научат за основните принципи в личните финанси, да повишат финансовата си грамотност, да изградят своята машина за пари или искат да опровергаят митовете, че жените са прахосници.

Специално за всички тях уикенд семинара за финансова грамотност и инвестиране „Машина за пари“, който ще се проведе на 16 и 17 май 2020 година, е с 10 % отстъпка от редовната цена с промокод 8МАРТ. Като бонус по време на семинара ще получат и малък подарък от мен. Предложението е валидно до 23:59 часа на 8-ми март.