Много родители останаха вкъщи с децата си по време на извънредното положение. Освен за придобиване на знания по задължителните предмети от училище, може да използваме това време и за финансово образование на нашите деца. В условията на задаваща се икономическа криза е добре те да знаят какви може да са последствията за семейния бюджет. В тази статия ще ви споделя моя опит и как уча дъщеря ни Кари за парите в условията на домашна карантина.

Какво се промени през последната седмица?

След обявяването на извънредното положение в България на 13 март и оставането на учениците у дома, Facebook ме залива непрекъснато, освен с новини за коронавируса, с реклами и информация за домашно обучение на деца. Най-силно впечатление ми направиха бързите действия на Министерството на образованието за преминаване към дистанционна форма на  обучение. Не знам дали има ефект, но важното е, че се предприеха своевременните действия в тази посока. Положителният ефект е, че всичко това, което щеше да отнеме много години в една обикновена ситуация, сега се случи буквално за броени дни и идеята за онлайн обучение вече се зароди в иначе остарялата ни образователна система. Дано реформата в тази посока продължи и след отминаването на сегашната криза.

Учителките на Кари в детската градина също ни дадоха достъп до електронния вариант на учебниците, както и качват във фейсбук групата различни образователни и занимателни клипове. И всичко това е чудесно, защото ни показа, че може и по друг начин да се учи, дава ни креативни идеи как да се занимаваме с децата.

Има нещо по-важното и ценното от цялата ситуация. И това е, че сега имаме прекрасната възможност да бъдем повече време с децата ни, да обърнем по-задълбочено внимание на техните нужди и интереси, да си поговорим за нещата, които са важни за тях.

Какво правим ние с Кари у дома по време на извънредното положение?

Аз също използвам пълноценно това време с Кари. Сега ще ви разкажа какво направихме през първата седмица у дома и какви са идеите ми за оставащото време.

Първото нещо, което направихме с баща й бе много подробно да й обясним какво се случва в момента. Сведохме до нейното ниво всичко за вируса и защо е важно да спазваме по-добра лична хигиена и защо е важно да останем вкъщи, докато опасността за нашето здравето и това на нашите близки отмине.

Разказахме й също как този вирус ще се отрази на икономиката. Обяснихме й какво е финансова криза и как тя се отразява на финансите на хората по целия свят, както и на нашето семейство. Разбира се не пропуснахме възможността да поиграем, да творим (за една седмица с нея подготвихме цялата украсата за Великден), да се упражняваме в писането на букви и четене.

Всеки може да направи точно това – да използва пълноценно времето, прекарано с децата си и да им даде им важни финансови уроци, а също и как очаквате коронавирусът да се отрази на семейните ви финанси.

Нужда и желание – има ли разлика?

Първото нещо бе Кари да преброи колко стотинки е събрала в касичката си. Припомнихме си всичко научено за спестяването и защо то е важно. Кари от съвсем малка получава джобни и моят съвет към нея всеки път, когато й давам парите, е да си запази една малка част от тях. Така че тя в момента е с много добре развито умение да спестява.

За да й помогнем спестяването да се превърне в навик, още в началото й казахме, че то не трябва да бъде самоцелно. Какво означава това? Да не събира пари просто ей така, а да бъде с някаква цел, т.е. да събира за нещо конкретно. Преди известно време искаше  плачеща кукла, след това искаше да отиде на хотел, където има басейн с топла вода.

Не че ние нямаме възможността да задоволим тези нейни желания. Но знаем, че ако го направим и тя получи нещата наготово, ще свикне цял живот някой друг да се грижи за нейните нужди. А също, когато има цел събирането е по-приятно, не е досадно и когато види крайния резултат е много по-удовлетворена от себе си и от постигнатото.

Целта на броенето на парите в касичката (освен да се упражним в смятането и броенето, а също и да запълним времето от деня), бе да проверим в какво състояние е аварийният ѝ фонд. Оказа се, че само за три месеца е събрала от джобните, които й даваме, плюс всички останали монети, които й дават бабите и дядовците, около 180 лева. Отново си припомнихме всичко, което сме си говорили за значението и смисъла от него.

Тя знае, че част от спестяванията ще бъдат похарчени за целта, която си е определила, но една част трябва да се запазят. Обяснили сме й, че това са пари, които могат да й послужат, ако известно време не получава джобни пари или от друго място. За щастие до този момент не се е случвало реално да изпита какво означава да няма приходи, но мисля че й е рано. За сега сме се съсредоточили върху теоретичното научаване на значението на аварийния фонд и върху приятните изживявания – спестяването и удовлетвореността от купуването на набелязаната цел.

След като знаехме с каква сума разполага, обсъдихме за какво може да бъдат използвани тези пари, т.е отново определихме целта. Първото нещо, което тя пожела да си купи, е поредната играчка, която е видяла в телевизионна реклама. Тук бе мястото да научи един нов урок. Урокът за това каква е разликата между нужда и желание. В условията на финансова криза умението да се прави разграничение между тях има главна роля при покупката на различни неща и запазване на доброто състояние на личните финанси.

Разказах й защо в такива моменти не е добре да се купуват вещи, които няма да ни дадат стойност, т.е. няма да ни бъдат полезни, не са необходими за нашето оцеляване, а са от типа вещи, които след три-четири дни ще бъдат поредната прахосъбирачка.

Разбира се на 6-годишно дете е трудно да се обясни подобно нещо, първо защото за нея тези 3-4 дни са много време, а и това не е поредната играчка. Това е играчката Х и тя не е като другите, макар в моите очи да изглежда точно такава.

Моят подход в ситуацията бе да й обясня, че сега е по-важно да купи нещо, от което наистина има нужда и няма друго подобно нещо у дома. С цел да я улесня в избора, й казах да помисли какво може да си купи, което ще й бъде необходимо за нейното здраве, образование или пък ще й донесе приятно преживяване. Все пак не забравям, че тя е дете и разграничението между нужда и желание е доста трудно, дори за някой възрастни хора.

Но този подход даде резултат и улесни избора й, защото тя не след дълги размисли реши да си купи нова тротинетка, тъй като старата се счупи миналата година. Беше горда от избора си, защото каза, че хем ще бъде полезно за здравето й, хем ще й бъде забавно да я кара и така ще има хубави преживявания.

След като ме попита колко струват тротинетките, проверихме в интернет. Оказа се, че ценовият диапазон е много широк. Бях много очарована, че след всичко разказано, тя е схванала основната идея за по-внимателно пазаруване по време на криза, защото ми каза „Искам да бъде някоя по-евтина, за да ми останат пари за всеки случай, а да не изхарча всичко, което имам“.

Далеч съм от мисълта, че този урок е усвоен за цял живот. Както с всички останали финансови уроци, които й предаваме с баща й, ще трябва много пъти да бъде упражнен. Но е важно още днес, когато е на 6 години, да разбере, че има разлика между нужда и желание. Това ще й помогне в бъдеще по-разумно да управлява финансите си и да не позволява на емоциите да я водят при избора на нещата, които купува, а точно обратното ще има ясна представа какво купува и изборът й ще бъде съзнателен. Да не забравяме, че съвсем скоро ще влезе във възраст, в която лесно може да се изкушава от намаленията в МОЛ-а, както сега се изкушава от рекламите в детските канали, само цената на „играчките“ е различна.

Какво предстои да правим с Кари през следващите седмици?

Това са нещата, които направихме през първата седмица. За останалото време от престоя у дома ще затвърдим друг важен урок, който от скоро се опитвам да й предам, но сега ще имам повече време да го обясня и да го упражним. Той е никога не казвай „Не мога да си го позволя“.

В следващата статия ще ви разкажа защо е важно този урок да бъде усвоен в ранна детска възраст и как ще науча Кари на него.

И това ще мине

Нека не забравяме, че и тази криза ще отмине, животът рано или късно ще се върне към своя обичаен ритъм. Децата ще тръгнат на училище или детска градина, ние на работа и всичко ще бъде постаро му. Но уроците, които сте му предали през тези няколко седмици, могат да му бъдат полезни цял живот.

И още нещо: най-важните учители за едно дете са неговите родители. Но децата научават повече като наблюдават, отколкото като слушат. Затова е важно ние като родители да говорим и правим едно и също нещо. Ако искаме да сме добър пример за децата си, трябва да правим това, което проповядваме. А децата са много интуитивни и лесно могат да ни хванат в измама.