Аз вярвам, че за да постигнеш каквото и да е, не е нужно да се учиш само от собствените си грешки, а от успешни хора, които са извървели този път и вече са го постигнали. Така е и с парите.

Изследвах живота на доста богати хора (включително в България) и в тази статия ще ви представя техните основни навици, кои от тях аз спазвам и какво са ми донесли досега.

Преди години, когато започнах да се интересувам от темата за личните финанси и изграждането на богатство започнах да търся богати и успешни хора. Първите бяха Бил Гейтс, Стив Джобс, Уорън Бъфет, Сам Уолтън, Майкъл Дел и други световни мултимилиардери.

Започнах да чета техните биографии и да изследвам живота им – какво детство са имали, как са започнали, как са преодолели трудностите, кой е бил големият им пробив в бизнеса и други.

Книгата „Съседът милионер” от Томас Стенли ми разкри цял един нов свят – този на американските милионери, техните навици, страхове, методите за възпитание на децата им и други. Въпреки че има доста данни от проведеното изследване, книгата си струва да се прочете.

След това, като одитор имах възможността да се срещна и с доста богати и успешни българи – от създателите на Телерик до изпълнителните директори на големи финансови компании.

Оказа се, че тези не повече от 5% от хората по света имат много подобни навици, които ги отличават от всички останали хора. И най-интересното е, че повечето от тези навици не струват абсолютно нищо. Ето ги и тях:

Навик № 1: Богатите хора се фокусират върху големите си цели

Според едно изследване на Том Корли (http://www.richhabitsinstitute.com/) над 62% от богатите си поставят и записват основните си цели в живота, които след това се превръщат в годишни и месечни. Само 6% от бедните правят това упражнение.

Освен, че поставянето на цели е безплатно, то има много силен психологически ефект. Всичко започва със задаването на въпроси и затова аз вярвам, че един такъв въпрос в точното време може да промени бъдещето ти (както се случи при мен).

Нека първо си зададем въпроса „Защо?”. Защо искам да съм богат? Защо искам да съм финансово независим? Защо искам да управлявам по-добре парите си?

Тези въпроси създават мисли в мозъка ни. Те ни пренасят в бъдещето, където ние вече сме постигнали целите си. Може да сте в къща на екзотичен остров или в планината. Може да сте президент на България или с нобелова награда за мир.

Самите мисли нямат голяма сила, когато са изолирани от останалите сетива. Когато ги включим и тях, създаваме усещания и чувства. Представете си как се събуждате от песента на птичките, отваряте прозореца на спалнята си и се разкрива най-красивата гледка на света, всичко е толкова спокойно, пускате си любимата песен и енергията вече изпълва тялото ви. Днес не ви се ходи никъде и решавате да прекарате този прекрасен ден край вашия басейн с хубава книга в ръка…

Вече е доста по-въздействащо, нали? Представихте си го и искате това да ви се случи наистина? Действайте и то ще е ваше. Ето как започнахме с един прост въпрос „Защо?”, който прерасна в мисли, след това в чувства и усещания, които ни карат да действаме.

На богатите им се случва непрекъснато. Те не оставят мислите да избледнеят или да си кажат „Това е невъзможно!”, а ги превръщат в цели, които си записват и следват усърдно.

Когато започнах да си записвам целите преди няколко години изчетох страшно много неща, за това как те да са едновременно ясни, постижими, разписани във времето и още много подобни съвети.

Дали ми бяха полезни? Да, донякъде, но корпоративното разбиране за цели не ми допада. При тях много се залага на вещи и измерими парични резултати, а човек не винаги търси това.

Сигурно ви се е случвало да си купите нещо, за което сте си мечтали – нова къща или кола, или сте получили голяма сума пари. Страхотно, нали? Но, след известно време сте установили, че това не ви носи удовлетворение, даже напротив – разочаровани сте, че не сте си ги представяли така нещата.

Спокойно, при всички хора е така. От всякъде ни убеждават, че вещите ще ни направят щастливи – „Купи си това BMW и ще си щастлив”, „Купи си този телевизор и ще се наслаждаваш на страхотната картина”, „Ходи в това заведение. Там хората са щастливи”.

За себе си открих, че щастието е самото пътуване, а не крайна цел и не винаги то е свързано с купуването на определени неща. Целите ми се промениха. Сега основната ми цел е ВРЕМЕТО и по-точно свободното време. С него измервам и моя успех. То обаче струва пари.

Другата ми цел са ПРЕЖИВЯВАНИЯТА като пътувания, срещи с нови хора, участие като доброволец в различни инициативи, опитването на непознати за мен ястия и напитки, концерти и други. Те също струват пари (или поне повечето).

Третата основна цел на моето семейство е ЛИЧНОСТНОТО РАЗВИТИЕ. За него не пестим средства и даваме много пари за курсове, книги, обучения и други. Събираме и пари за дъщеря ни, която ще получи известна сума, когато навърши 18 години, за да може да продължи да учи в добър университет (ако иска, разбира се).

Лично аз нямам фетиши към вещи като жилището, колата, телевизора, дивана и т.н. Те трябва да са практични, удобни и да вършат работа. Ще ви дам пример: Карал съм много скъпи служебни (или на приятели) коли с всички трибуквени съкращения на техните системи (ABC, ABS, CPC, EBC и други), но повечето от тях не могат да заменят нещо съвсем просто и механично (но изключително полезно при дъжд и сняг) като задвижване 4х4 Quattro на моята кола.

Моите цели в живота са закачени на едно табло, близо до бюрото ми, и всеки ден си ги гледам и работя за тях. Този навик на богатите определено ми помага и ще продължа да го следвам.

Колкото и хора в по-лошо финансово положение да съм питал за техните дългосрочни цели съм получавал един и същ отговор „Какви цели? Какви мечти? Това е за богатите хора”. Да, прави сте.

Навик № 2: Богатите имат ежедневен списък със задачи

Цели 81% от богатите имат такъв списък, докато само 19% от бедните си планират деня. Доста показателно, нали? До започването на първата ми работа живота беше сравнително прост – нямах много отговорности и си мислех, че само хората над 50 години трябва да си записват, защото не могат да помнят.

Когато имаш семейство, собствен дом, кола, работа (още повече – собствен бизнес), трябва да си записваш задачите за деня. Този навик е напълно безплатен и ще те направи по-богат (ако изпълняваш задачите, разбира се, а не просто ги пишеш).

Тези дневни цели ми помагат да оставам фокусиран и да управлявам времето си, доколкото е възможно. Ако ме попитате, дали ежедневните ми задачи с дългосрочните ми цели? Разбира се. Всеки ден аз съм с една крачка по-близо до тях.

Ще ви споделя нещо, което правя отскоро. Освен To-do list и календар с работни задачи, със съпругата ми имаме и семеен календар. В него записваме нашите общи занимания и ангажименти, както и тези, свързани с отглеждането на Кари.

Преди това, семейните неща бяха на заден план и много от тях се осъществяваха, ако остане време от работата или бизнеса. И това не ми харесваше. Знам, че всеки от нас има хиляди задачи всеки ден и времето за семейството е само по 1-2 часа вечер. Баланса е много труден и почти невъзможен.

Но, семейните отношения са като едно цвете – ако не се полива, ако не се грижим за него, то ще загине. Как определяме важните за нас неща? Като им отделяме повече време, нали? Родителите ни, бабите и дядовците ни, съседите, роднините ни, приятелите ни – колко време им отделяме?

Започнете да планирате тези срещи във вашия календар и като по чудо ще намерите време да се видите с някой или да отделите няколко часа за вашето любимо занимание.

Аз не приемам ежедневния списък със задачи като нещо, което ме ограничава и потиска, а като помощник, който ми помага да постигам целите си и да отделям време за важните неща в живота.

Навик № 3: Богатите се грижат за здравето си

Всички богати и успешни хора, които познавам, спортуват, ядат здравословно и се грижат за тялото си. Въпреки, че са доста ангажирани, те намират време да отидат до фитнеса по няколко пъти на седмица, да ядат качествена храна в обедната почивка и да отидат поне веднъж на няколко месеца на лекар, за да се прегледат.

Аз съм голям длъжник на тялото си. Много рядко ми остава време да отида на фитнес, а дори да разполагам с един свободен час, чета книга или някоя интересна статия в интернет. Лягам си късно, ставам рано и това съчетано със събужданията на Кари, прави съня ми недостатъчен и некачествен.

Храня се не особено здравословно. Спрях сладкото и газираното, но още не съм се отказал от хляба (сега поне е пълнозърнест, а не бял), ям често месо, а вечер не мога без ядки или други хрупанки.

Пия витамини, но те са като диетичната кола в голямо Big Mac меню, т.е. имат само успокояващ за съзнанието ефект, но не и реална полза. Също така, не съм ходил на профилактичен преглед повече от година.

За всичко това си имам страхотно оправдание – нямам време. „Сега градя кариера и тя е важна”, „Сега имам собствен бизнес и трябва да му отделям повече време през първите години”, „Сега семейството е по-важно”, „Едно-две кила отгоре са нищо” и още няколко, които ми влизат в употреба.

Наскоро се запитах защо не мога да приложа принципите, които спазвам в управлението на парите ми (дисциплина, последователност, стремеж към високи резултати, мотивация и други) по отношение на тялото ми. За съжаление, не стигнах до отговор.

За да не придобие тази статия много песимистичен вид ще кажа, че е имало периоди от по няколко месеца, в които съм спазвал диета, хранел съм се здравословно и съм спортувал. Тогава се чувствах по-добре и пълен с енергия.

Май намерих отговора за себе си – не съм си поставил грижата за здравето ми като приоритет и следователно не му отделям много време. Така е, много често се сещаме за нещо, когато го загубим.

Навик № 4: Богатите четат много

Изследването, за което стана въпрос показва, че 88% от богатите четат поне по 30 минути на ден книги за самоусъвършенстване, докато само 2% от бедните го правят. Това показват и моите наблюдения.

Бедните (духовно и материално) не ценят чуждото знание, а още по-малко, ако някой иска да им дава акъл, при това в книга. Те казват, че нямат време, защото трябва да изкарват пари.

Това е все едно никога да не зареждаш колата си с гориво и никога да не я ремонтираш, защото не искаш да спираш. Колко време ще издържиш преди да свърши горивото или да се претовари двигателя?

Аз съм голям фен на четенето. Отделям средно по 40 минути на ден в четене, даже сега с Киндъл-а стига до един час. Вярвам, че четенето на книги ме обогатява и научавам много практически неща от хора, които са минали по моя път.

Навик № 5: Богатите не гледат телевизия

Доскоро мислех за странни хората, които ми казваха, че изобщо нямат телевизор вкъщи. Оказва се, че 67% от богатите гледат не повече от един час телевизия на ден. В същото време само 23% от бедните правят същото.

Преди няколко месеца ние се отказахме от новините по телевизията, защото те само ни натоварваха. В продължение на почти час научавахме за убийства, катастрофи, болести, войни и други важни „новини”. Казах си „Ако случайно се случи нещо наистина важно, все ще разбера от някъде”.

Много ми помогна за този навик и липсата на „нормална” работа в офис. Там, искаш не искаш, трябваше да си в час с новините, за да може да се включиш в разговорите. И сега се случва някой да ми каже „Какво ще кажеш за последното убийство”, но е много по-рядко.

Сега гледам по около час и половина телевизия на ден, предимно някой сериал или интересен документален филм, докато Кари предпочита да гледа Baby TV докато яде.

Колко ще ви струва да се откажете от този вреден навик и да го замените с някой от другите, характерни за богатите?

Навик № 6: Богатите не играят тото

Само 6% от богатите хора се надяват да оправят живота си с един удар от тотото в сравнение със 77% от бедните.

Замисляли ли сте се защо в лотариите по националните телевизии много рядко печелят богати хора? Защо всички истории на щастливците си приличат – имахме голям проблем и с тези пари ще го решим? А защо цяла България търка билетчета със стотинка?

За мен, отговорът е ясен – „Не виждам друг начин да станат нещата, а и щом баба Сийка от село Село Горно Уйно може да спечели, значи мога и аз”. Мечтата за много, бързи и лесни пари се е превърнала в национален спорт.

Аз не играя игра, в която се разчита само на късмета. Пускал съм няколко фиша, когато се беше събрал голям джакпот, но нищо не уцелих. Преди залагах на футболни срещи, но сега се отказах и от това.

За мен, риска е много важен елемент за успеха, но не безразсъдния и непремерен риск. Когато трябва да взема важно решение, премислям възможното развитие на ситуацията от много ъгли, включително и на лошия сценарии. Едва тогава поемам риска, но той вече е доста по-нисък, защото имам много информация за казуса.

Ще ви разкажа за един експеримент, направен в САЩ, който показва, че истината не е в джакпота: Събрали всички бездомници от един град, предоставили им прилични условия на живот, дали им пари, обучили ги, намерили им добра работа.

И какво станало? След известно време повечето от тях се оказали отново бездомни, без пари, без работа, с все същата ненавист към богатите.

Навик № 7: Богатите не си губят времето в клюки

Досега не съм срещнал богат и успешен човек, който да разпространява клюки. Изследването на г-н Корли го потвърждава. Само 6% от богатите клюкарстват, докато 79% от бедните редовно го правят.

След като напуснах работа станах особено чувствителен към празните разговори кой какво направил, кой с коя спал и какъв мухльо бил мъжа на онази.

От тези истории нищо не мога да науча, не ме интересуват и най-често са отрицателни. За да разберете дали нещо ще ви е полезно ползвайте трите филтъра на Сократ.

Не ги знаете?

Ето ги и тях: Великият древногръцки философ Сократ срещнал свой познат докато минавал през пазара.

– Имам да ти кажа нещо много важно – го заприказвал човекът – става въпрос за един твой добър приятел.

– Това е чудесно, но не ми казвай все още. Аз прекарвам цялата информация, която получавам, през три филтъра, за да съм сигурен, че действително искам да я знам. Първият филтър е истината. Това, което искаш да ми кажеш, видял ли си го лично с очите си?

– Ъъъ, всъщност го чух от един човек, но на него може да му се вярва.

– Добре, но това не минава първия ми тест, тъй като не знаеш дали е истина. Вторият филтър е на добротата. Това, което искаш да ми кажеш за моя приятел, добро ли е?

– Не съвсем, но…

Сократ го прекъснал:

– Значи искаш да ми кажеш нещо лошо за мой приятел, което даже не знаеш дали е вярно. Третият филтър е ползата. Онова, което искаш да ми кажеш, ще ми бъде ли полезно по някакъв начин?

– Не мисля. Просто исках да ти го споделя.

– Ами тогава, след като информацията ти не е ясно дали е вярна, не е добра и не ми носи никаква полза, моля те, не ми я казвай, не искам да я научавам.

Ако вие искате да научвате само полезна информация, станете част от машата мини-общност, която вече наброява над 10,500 умни хора и получавайте безплатния (засега) Бюлетин на SmartMoney.bg: