събота , 3 декември 2016
Susedut milioner

Съседът милионер от Томас Стенли

„Съседът милионер“ или „The Millionaire Next Door“ е книга от Томас Стенли и Уелс Данко компилирана през 1996 година и издадена през 1998 година в САЩ. Защо казвам „компилирана“? Защото книгата е базирана на статистически данни от мащабно изследване. Покани за това проучване са пратени до 500 милионери и 11,000 души с висок доход. Учуди ме колко добре авторите са се предпазили от това да вадят заключения на база на проучванията и са оставили това на читателите.

За изследването:

Както споменах, покани са пратени до над 11,000 души като са се отзовали над 1,000. Всеки един въпросник е съдържал 249 въпроса за неща като: домашните им бюджет и финансово планиране, финансови страхове, методи за преговаряне, финансови помощи, възпитанието на поколенията им и т.н В определени секции запитаните отговарят и на въпроси за това колко най-много са давали за часовници, ваканции, автомобили и костюми.

Отделно от това авторите са прекарали часове в персонални интервюта с участниците. Целта на изследването е била да открият как точно се забогатява в САЩ.

„И как точно се забогатява?“

За разочарование на много млади предприемачи, резултатите не са толкова романтични колкото сме свикнали да виждаме по телевизията. Оказва се, че се забогатява с постоянство и дисциплина.

Защо „Съседът милионер?“

Защото за разлика от филмите, милионерите не са тези в Бентли-то, тези с телефон за $5,000, маркови костюми и с по трима телохранители. Авторите са съставили списък с общите характеристики на милионерите. Някои от тях са:

  • Две трети от тях имат собствен бизнес. Останалите са професионалисти като лекари, счетоводители и адвокати.
  • Бизнесите, които притежават не са следващите Microsoft, Google или Apple. Точно обратното, нищо специално. Включват строителни фирми, фермерство, фирми за борба с вредители, производство на кашони или обувки.
  • Годишните им приходи са по-малко от $150,000 като едва 1% от милионерите реализират годишни приходи над един милион. Средно годишните им приходи са по-малко от 7% от богатството им.
  • 80% от тях са първо поколение милионери и никога не са получавали помощи или наследства.
  • Не носят скъпи костюми и карат американски автомобили. (т.е. не са вносни за тях)
  • Въпреки, че 55% от тях никога не са стъпвали в частни училища, инвестират много в образованието на поколенията си.
  • Две трети от тях работят между 45 и 55 часа седмично.
  • Инвестират около 20% от годишните си приходи и сами избират инвестициите си.

За разликата между това да печелиш много и да си богат

Оказва се, че тези, които печелят много са и хипер-консуматори. За да поддържат определен стил на живот те не успяват да задържат нищо и много малка част от тях имат инвестиции, с които да се издържат след като престанат да работят. От друга страна, милионерите считат финансовата свобода за много по-ценна отколкото демонстрирането на определен социален статус.

Милионерите и децата им

Като родители масово правят една кардинална грешка. Много често съм я срещал и у нас.

Когато имат няколко деца и видят, че едното се справя добре в живота, а другото не толкова, помагат на слабото. Резултатът от това, както казват авторите, е „да отслабиш слабото и да засилиш силното“.

Поради това, че финансово им помагат до зряла възраст, а и след това, те несъзнателно ги учат да разчитат на чужди пари и помощи. В това време учат тези, които се справят добре да разчитат единствено на себе си.

Всеки ли може да стане милионер?

Не, разбира се. Освен постоянство и дисциплина се иска и добър доход, очевидно. Човек трябва да може да играе и нападателно, да се стреми да печели повече, и защитно – да задържа колкото може повече от спечеленото. Изводът тук е, че високият доход в никакъв случай не е предпоставка за забогатяване.

Авторите описват и случаи, които сме виждали и в България. Човек израства в бедно семейство и в недоимък. Това подклажда мотивацията му да успее и след време го прави. Създава бизнес или става професионалист и започва да печели много повече, отколкото семейството му някога е печелило.

Проблемът тук е, че понеже е живял бедно започва да компенсира като вдига сериозно стандарта си на живот – скъпа къща, скъп автомобил (по един за всеки от семейството), скъпи дрехи и ваканции. Свиква на този стил до момента, в който идва време да се пенсионира и осъзнава, че няма начин как да го поддържа след като спре да работи.

Книгата има и лошите си страни.

  • Поради многото статистически данни на места става изключително скучна.
  • Има места, където е представена страшно много статистика и ми се искаше да видя някакво обобщение. Но такова нямаше.

Моето мнение: „Съседът милионер“ е страхотна книга, но е нужно да знаеш какво да очакваш от нея. Не съдържа методи и стратегии за забогатяване, нито истории за успех. Представлява нещо като енциклопедия със статистически данни за репрезентативна извадка от милионерите в САЩ – как живеят, какво купуват и как мислят.

За кого е „Съседът милионер“?

  • За тези, които не очакват това да е поредната книга, която ще ги научи как да забогатеят.
  • За тези, на които им е любопитно да разберат как точно успяват и как живеят богатите в САЩ.
  • За тези, имащи търпение и можещи поне до малка степен да интерпретират статистически данни.
  • За хора с добро владеене на английски. Стилът й далеч не е като „I Will Teach You to Be Rich“. Писана е през 1996 година и звучи по-формално.

За Георги Георгиев

Жоро е онлайн предприемач от 2008г. Първоначално се насочва към SEO, affiliate & CPA marketing като постепенно се развива и в други насоки като оптимизация на уеб страници, онлайн репутация и email marketing. Към момента основната му дейност е свързана с разработка и промотиране на специфичен SEO софтуер.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *