10 урока за истинския живот, на които не ви учат в университета
5 стъпки за по-добро образование в България
13.05.2013
Безплатно ли е българското образование?
10.06.201310 урока за истинския живот, на които не ви учат в университета
Университета е важна крачка към вашето развитие, но прехода от бакалавърската или магистърската програма към реалния живот невинаги е лесен и плавен. Много от нещата, на които ни учат във висшето ни образование не са приложими за след това, и не говоря само за знанията. В тази статия ще ви дам 10 урока, които ще ви подготвят да сте успешни служители и предприемачи след като завършите университета.
Урок № 1 Присъствието е задължително
В университета може да не посещавате лекциите и упражненията (защото ходите на работа или имате по-важни занимания) и въпреки това да завършите, при това с добър успех. Когато все пак отидете на някоя лекция, нищо не ви пречи да си тръгнете по средата, ако ви стане скучно. Това няма как да се случи, когато започнете работа или създадете собствен бизнес. Там, трябва да сте си на мястото, независимо какво се случва. Може оперативката в началото на всяка седмица да ви се струва най-безсмисленото нещо на света и само да си губите времето, вместо да свършите някаква работа, но трябва да останете до нейния край. Това важи особено, ако сте предприемач и сте назначили служители. Какъв пример ще им давате, ако непрекъснато се измъквате?
Урок № 2 Програмата не е фиксирана
Отивате в четвъртък сутрин на онези скучни лекции, на която задължително трябва да ходите, ако искате да получите заверка в края на семестъра и разбирате, че преподавателя е болен и няма да дойде. Благодарите на щастливата си звезда и отивате на кафе с колеги (колежки) или се прибирате да си доспите. Да изпиете 4 големи водки и да се приберете в 4 часа през нощта май не беше добра идея.
В живота нещата не стават по този начин. Ако искате да успеете, трябва да работите много. Оставете приказките за таланта и т.н. Дори да имате талант, той е само 1% от успеха, останалите 99% са яко бачкане без извинения и скатаване. Вие работите за себе си (независимо дали сте на трудов договор или сте предприемач) и ако една задача се отмени или някоя среща пропадне, трябва да включите друга. Само така ще постигнете, това към което се стремите.
Урок № 3 Свободното време не е свободно
В университета може и да сте имали коледна, пролетна, между семестриална и разбира се лятна ваканция, плюс някой и друг свободен час между лекциите, но реалността след това е доста по-различна. Колкото и да сте натоварени по време на следването, това е като почивка в сравнение с времето, когато ще работите или ще имате бизнес. Както съм писал, най-ценното нещо, което притежавате е свободното ви време.
В това отношение всеки един от нас става по-беден с годините. Когато ходиш на работа, отделяш по няколко часа на ден за различни проекти, имаш семейни задължения (като пазаруване, плащане на сметки и други), а освен това си и доброволец в някаква кауза, времето за теб не е много. Затова трябва да го цените и да управлявате задачите си така, че да имате време за релакс. В противен случай, не се знае кога ще се обърнете назад и…
You are young and life is long and there is time to kill today.
And then one day you find ten years have got behind you.
No one told you when to run, you missed the starting gun.
The sun is the same in the relative way, but you’re older.
Shorter of breath and one day closer to death.
От Time на Пинк Флойд
Урок № 4 Работата по няколко неща едновременно е важна, но фокуса е основното
В университета може да балансирате между 5-6 напълно различни предмета всеки семестър. Не е проблем да превключвате между висша математика, философия, финанси и основи на правото, например. Като служител или предприемач също ще ви се налага да работите по няколко неща едновременно, но вместо да отделяте еднакво време за всяко едно, е необходимо да си създадете приоритети. Няма как. Някои задачи ще се по-важни от други и по-бързо ще ви доведат до успеха. С пълен успех може да приложите правилото 80/20, където 20% от вашите ефективни усилия водят до 80% от резултатите и обратно. Затова определете основната си цел и я следвайте, независимо от пречките и текущите задачи.
Урок № 5 Приятелите ви не са само, за да се напивате заедно
Времето, когато се напивахте в дискотеките и по купони с вашите приятели и колеги е в миналото, но отношенията ви с тях не са. Когато си търсите колеги или служители, спомнете си добре кой от тях ви пази гърба при онова сбиване в бара, кой ви даде пари на заем, когато имахте най-голяма нужда, кой ви предложи да спите в неговата стая, докато си намерите квартира. Това са и хората, които ще ви пазят гърба и ще ви защитят в работна среда. Особено важно е с какви хора ще работите, ако решите да създавате собствен бизнес. Единствените хора, с които аз бих направил нещо такова са ми приятели от университета. Единствено на тях имам доверие, че ако нещата се прецакат те ще са до мен. Досега не са ме разочаровали.
Урок № 6 Вие сте сами
Дните когато всичко ви беше подредено, имахте график на лекциите и знаехте какво ще правите през следващите месеци вече са зад гърба ви. След като завършите, всичко зависи от вас. Никой няма да ви даде карта, която да следвате към вашия успех. Докато по време на следването имаше кого да питате, когато срещнете някакви трудности, сега вие сте сами и всичко зависи от вас. Дори да попаднете на място със свестни колеги, пак няма кой да ви води за ръката, както в университета. Ще трябва сами да определите вашия път и питате докато някой не ви отговори. Нали знаете – занаят се крада, а не се учи.
На първата ми работа след като завърших, не знаех дори как се работи с копирната машина. Трябваше някой да ми обяснява как да пусна факс и как се води професионална кореспонденция. За такова ниво на образование в България става въпрос, а аз бях от добрите студенти.
Урок № 7 Оценките не са най-важното нещо
Докато шестицата по важен предмет в университета е повод за известна гордост, в истинския живот нещата стоят по малко по-различен начин. Много често връзката между постигнатите резултати и годишната ви оценка може да не е правопропорционална. В някои случаи тази оценка зависи и от други „политически“ решения. Ще ви дам няколко примера от моя опит.
Един от ръководителите ми пишеше на всичките си подчинени еднакви оценки, които бяха „покрива критериите за длъжността“. Когато го попитах каква е причината за това, той ми каза, че не може да си дели хората, защото всичките се справят добре. А и ако пише на някой по-висока оценка, ще започнат едни дразги в колектива… За да съм честен повечето мениджъри разсъждават по същия начин. Затова, ако погледнете какви оценки се пишат в дадена компания, около 95% (дори повече) от тях са „Справя се със задълженията си“.
Друг подход при оценяването пак залага на равенството, но по малко по-различен начин. Един от мениджърите във фирмата, където работих имаше екип от 3-ма души. Веднъж стана въпрос с един от тях каква оценка е получил тази година и той ми каза, че има 4-ка, което е малко под средното. На въпроса защо, той ми обясни, че тази година той е бил с 4-ка, другия му колега с 5-ца, а третия – с 6-ца. Тъй като размера на бонусите зависеше от тези оценки, техния ръководител пишеше всяка година различни оценки на всеки и така за 3 години всички имаха 4-ка, 5-ца и 6-ца. После пак отначало. Лошото в този подход беше, че нито един от тези служители не се издигна, заради „непостоянство“ :).
И третия пример май е най-често срещания. В една от фирмите, където работих, ръководителя пишеше оценките по „политически“ причини. Тази година по-висока оценка ще има Ленчето, защото нейната заплата е по-ниска и за да се компенсира. Другата година с най-висока оценка ще е Жоро, защото иска да напуска и така ще го задържим за още малко и т.н.
Урок № 8 Спасението е скрито в книгите
Книгите са много важни, за да може да не допускате грешките, които са допускали другите и за да прескочите няколко стъпки и да достигнете по-бързо до целта си. За съжаление, те не са достатъчни. Трябва да натрупате и малко реални знания и опит, който да подкрепи наученото от учебниците. Колкото и отчети да сте гледали в курса по Счетоводство, ако не седнете и не анализирате един баланс, перо по перо, няма да станете добър счетоводител или финансист. Ако си говорим честно българските университети са много далеч от практиката. Това не го казвам просто ей така. Съдя първо по себе си, след това по мои близки и накрая по нивото на стажантите, на които съм бил ментор.
Урок № 9 Промяната е единственото постоянно нещо
Университета се възприема като мястото, където откривате какъв е вашия път в живота и след като поемете по него, ще е много трудно да смените курса. В действителност, това не е така. В една от предишните статии стана въпрос, че само 20% от завършилите студенти работят по специалността си. Така че, каквото и да сте учили, ако чувствате, че това не е вашия път, просто поемете по друг. Никога не е късно. Има стотици примери, за хора намерили тяхното призвание в залеза на живота им. Както се казва, единственото постоянно нещо е промяната.
Урок № 10 Насладете се на момента
Каквито и недостатъци да има студентския живот, този период е един от най-вълнуващите и забавни през вашия живот. Като се върна назад във времето, за мен този период беше един от най-щастливите ми досега. Тогава намерих верни приятели (с които съм и досега), а с други се разделихме и поехме по различни пътища. Така че, последния урок е “Изживейте студентските си години така, че да искате да ги повторите по същия начин”.
7 Comments
Много хубава статия! Лошото е,че много малко хора осъзнават тези неща.
Браво! Поздравления за добрата статия! Дано да има полза за завършващите студенти, а и за всички като цяло.
Браво, отново интересна и увлекателена статия. Напълно съм съгласна за оценките. Бизнесът познава много “слаби” студенти, който след това ръкодовят успешно големи компании.
Статията е наистина доста интересна и увлекателна,но ми позволете да добавя още няколко неща, които според мен университета не те учи…и които ти “играт лоша шега” после в живота…
1. КАК ДА СЕ ПРОДАВАШ – дори и да станеш добър специалист в своята област (да придобиеш добри знания в своята област… така да го кажа 🙂 ), ако не можеш да се продадеш на реалния пазар, абсолютно се обезсмисля цялото следване… Давам следния пример: много често се случва и всичко са го виждали: най-добрият студент в групата (говоря от типа “зубрач” и такива, които старите професори наричаха “най-талантливи” и “най-надеждни” – само да вметна, че 60% от преподавателите ми нямаха и ден прекаран в практика, а си бяха книжни плъхове), та такъв тип студенти доста често са хора, които не могат много добре да комуникират, да излагат исканията си, да преговарят за работни условия и да се рекламират – с 1 дума ДА СЕ ПРОДАВАТ. В последния университет, в който се обучавах, в едно от упражненията станах свидетел как най-добрият стидент на випуска (много талантливо момче, но без грам комуникативни и ораторски умения), та той и най-добрия му приятел от групата влязоха в полемика какво се случва след като завършиш… Много мъчно ми стана за талантливото момчето, което заяви: “Ако си талантлив не е нужно да се продаваш, те сами ще идват да те търсят…” Това момче и до ден днешен не си е намерило работа след завършването…
2. НЯМА никакво обучение, което да подобри ФИНАНСОВАТА ТИ ИНТЕЛИГЕНТНОСТ (говоря естествено за НЕикономическите университети)… Това нещо както как се създава бизнес, управлението му, как да си инвестираш печалбите…ЗАБРАВИ… Да не говорим, че предполагам от състудентите ми не са чували, а и не знаят значението на активи и пасиви, пасивни доходи и т.н. След 13 години по родните университети и 3 различни висши образования с 3 езика (следвайки родителските съвети “Учи,мама, за да не работиш” – така известно преди 89г, и преобразила се тази фраза към 90-те години в “В учи, мама, за си намериш добра работа”…Боже, колко объркано и наивно е поколението на нашите родители…) Та, докато следвах първото си образование, работех неквалифициран труд и тогава си мислех “Нещата ще се оправят само да завърша и да почна по специалността, ще се подобри финансовото ми състояние”… По времето на второто си образование почнах да работя малко по-квалифициран труд… уж, горе-долу по специалността, но парите не стигаха и си мислех “Това е, защото съм все още нова в занаята, нормално да ми плащат малко, като се науча, ще взимам повече”…В началото или средата на третото ми образование (това, с което ми беше мечтата да се занимавам), след близо 10 години на доста усилена и всеотдайна работа през работния ден, обикалила вече няколко фирми в търсене на по-добри условия, но и с постоянно взимане на работа за вкъщи събота и неделя, за да се доказвам, че съм по-добра и по-добра (да не говорим за хилядите безсънни нощи на учене за изпити, паралелно с това), нито заплатата ми се вдигна кой знае колко, нито съм се изкачила кой знае нагоре… ( Да не говорим за времето, което отделях!!! Взимах 2пъти повече от чистачката, която идваше за 2 часа сутрин от 8,00-10,00 – с една дума достигаше моята заплата с работа в 2 фирми за общо 4 часа на ден) Както и да е… по същото това време, за което говоря, удари така наречената “криза” и бранша, в който работих и който изучавах, се оказа в топ 3 най-засегнатите браншове от кризата… Огромна част от фирмите затвориха… Започнах да си мисля “Всичко е баланс… щом едни губят, значи други печелят”… Ама кой печели, защо печели, как се въртят парите, от какви фактори зависят нещата, как се инвестира, какво се прави – с 1 дума ХАЛ ХАБЕР СИ НЯМАХ… Реших, че трябва да попрочета някоя и друга книжка по тематиката… Така и направих. След 2-3 книги започна да проблясква мнооого лек лъч и да разбирам колко съм далеч от действителността, на 32 години съм далеч от област, която е навсякъде около нас и във всичко – икономика и финанси… И това, че да бъдеш успешен в каквото и да е, включва и едно добра финансова интелигентност и познания, и разбиране на пазара…Сега се пробвам да чета такава литература преди заспиване, с надеждата, че ще разбера по-добре пазара и ще мога да предприемам по-умни ходове (поне се надявам така да стане)…
Стана много дълъг и многословен коментар. Синтезирано: Бих посъветвала младите хора и студентите – освен лекциите и знанията, които придобиват в университета и по специалността, в която учит, гледайте да се образовате и в области като икономика, финанси, маркетинг за повишаване на финансовата ви интелигентност и в сфери като психология, ораторски умения, умения за преговори и реклама, за да може да се продадете… Поздрави!
Прекрасни и точни съвети.Респект!
Ако не се отворят очите,няма как да се видят обективните истини.
Ако човек знае,че не знае,ще търси да научи,но ако не знае,че не знае?
Без ентусиазъм и желание човек не се изгражда според мечтите си.Мисля че,който търси-намира,въпреки общо-образователните системи,въпреки семейното влияние и възпитание,въпреки работната среда в която попада.Има достатъчно успели хора и в България и по света,въпреки всички пречки и препятствия.И това което мен ме впечатлява,са хората които отделят част от живота си,да предават на други хора това,което са научили и знаят.Това е истинският университет на живота.
Респект към всичко което правите,г-н Василев,в посока на Финансовото и Личностно израстване.
Благодаря за споделянето!
Квинтесенция в последна сметка се свежда до следната клиширана хипербола използвана от лирическия герой в песента: “Тряя намерите по най-добрия начин да се продадете ве, вий книга ли четете е, вий сте мноо зле.” Текста и музиката на песента на Ицо Хазарта: http://tekstove.info/browse.php?id=49964
Сега малко по-сериозно по темата.
Ще споделя и своето мнение, според мярата на своите сили.
Онова, което не се учи в университета не би следвало да се учи в университета, ако ме разбирате правилно, то трябва да се учи в живота, просто е необходимо някой да ти го обясни навреме.
Да вземем следния пример: ако един студент постави много добри теоретични основи и учи с цел да осмисля това, което учи, за да го прилага на практика, за да го работи. Тогава най-естествената последица е успоредно с това да търси „приложния ефект“ на своите знания.
Да търси начин, да комбинира научната методология на избраната от него професия, това което университета дава като основен базов теоретичен минимум – в практиката.
Дали ще стажува, дали ще опитва нещо да прави като прилага наученото през годините или ще търси още начини за друга изява, ако той цели да измери своето реално ниво и има адекватна самооценка, ще търси начин това да се случи в практиката.
Ако този студент си задава въпроси по различни предмети, този стремеж ще намери израз в една по-силна мотивация да прилага наученото. Така ще започне да се изкушава след това да търси по-голям простор на своя практически хоризонт, в различните сфери на знанието, което е започнал да учи.
Ще търси да развива и нови умения, знания и качества, които до момента не са могли да бъдат изявени, защото не са се случили в подходящия практически контекст, в подходящата „социална екосистема“.
Ако след като постигне успех в практиката, прилага знанията си успешно и продължава да си задава въпроси, те ще започнат да възникват постепенно, но и извън сферата на своята тясна специализация и това ще бъде нормален процес.
Тогава този студент ще търси начин да се изяви и по друг начин и колкото повече нараства мисловния му кръгозор, толкова по бързо ще осмисля цялостната картина на реалността, толкова по-лесно ще открива зависимостите между отделните явления в реалността, в процесите и връзките в отношенията между хората.
Книгите са важни.
Практиката е важна.
Общуването и разбирането на хората е важно.
Разбирането на бизнес процесите е важно.
Добрата научна подготовка е важна.
Развиването на социални уменията и качествата са важни.
Стремежът към постоянното откриване на различните зависимости между процесите в реалността е важна.
Желанието да научиш още и още защото харесваш това, което учиш/практикуваш е важно.
Адекватната самооценка е важна.
Следователно, за да направиш успешен преход между „знанието“ и „моженето“, ти трябва да имаш ясната представа, че твой личен дълг е онова, което си предпоставил като теоретичен базов минимум ще бъде само първото стъпало към търсене на път към „моженето“.
Като стигнеш на етапа на „моженето“, ще търсиш поле за изява чрез „споделянето“ на твоя опит.
Не бива стремежът от етапа на „моженето“ към етапа на „споделянето“ да бъде пресичан от илюзията за постигането на крайната точка в пътуването. Ето защо тези три етапа, постоянно ще бъдат в взаимна връзка помежду си и ще преливат от един друг във времето през годините.
Няма формула за успех, но ако мога с накратко да конкретизирам, кое е фундаментално важно за успеха и използвам само едно понятие за тази цел – това е всичко!
Всичко е важно, защото понастоящем светът е сложен, сега е променен, той е информиран.
Така, че не е едно качество стои в основата на личния успех, всички онези качества, които можеш да развиеш са в основата на успеха и ако успееш разбереш това – успехът е само въпрос на време…