3 оправдания, които пречат на финансовия ни успех
4 мегатренда и как да инвестираме в тях
08.10.2018
Инвестирай със Стойне Василев 2 [игра]
12.11.20183 оправдания, които пречат на финансовия ни успех
Една от най-големите пречки пред нашия финансов успех, която ни обрича на вечна посредственост, са оправданията, които използваме пред себе си и пред другите. Защо го правим? Защото е лесно и те ни освобождават от личната ни отговорност като прехвърляме вината върху другите. В тази статия съм събрал 3-те най-често използваните оправдания, свързани с парите, синтезирани от стотиците срещи с хора, които съм направил през последните години.
Не съм включил в този материал общи оправдания като „Нямам време“ (дал съм моето мнение в тази статия), „Не знам как да инвестирам“ (в секция „Ресурси“ на сайта има над 30 ръководства), защото вече съм отговорил на тях. Няма част и за изрази като „В България нищо не става“, който наистина изгуби смисъла си през последните години и се използва само от хора, които отидоха в чужбина (т.е. те вече не могат да го използват) или от хора, които не четат този сайт или не се интересуват от нещата, които правя. И така, ето моите топ 3 финансови оправдания. Дори да се съгласите с тях, помислете как може да извлечете полза, ако спрете да ги използвате.
1. “Получавам ниски доходи и нищо не мога да направя”
„Нищо не зависи от мен“ е мисъл на роб или затворник, но не и на свободен човек, който има всички възможности на света. Имах интересна комуникация с една дама през миналата седмица. Тя ми беше написала доста дълъг имейл, в който беше описала подробно ситуацията си. Ето как започва той: „Здравайте, заплатата ми е 600 лева и по никакъв начин не ми стига. Ходя на работа 6 дни в седмицата по 8 часа, като с пътуването стават 10. Връщам се изморена и …нищо. Пребита, уморена и без пари. Ама никакви. И като ти забавят заплата 4-5 дни просто се питаш защо изобщо ходиш на работа?“. На моето предложение да си потърси работа с по-високо възнаграждение или да опита нещо странично, тя ми отговори: „Живея в голям град и заплата от 1,000 лева е мираж. Не съществува. Никъде не дават. Всички работодатели дават максимум 600 чисто“.
Предложих на дамата няколко възможности (включително да й съдействам за намиране на работа или на допълнителен източник на доходи), но тя донесе „от девет кладенци вода“, за да ме убеди, че нищо няма да стане. Аз разбрах, че си имам работа с мрънкач, който вечно се оплаква и прекратих нашата имейл кореспонденция. Накрая се съгласих, че тя повече от 600 лева не може да изкара, защото по-лесния вариант е да се оплакваш, вместо да излезеш малко от коловоза си и да потърсиш нещо по-добро.
Сигурно си мислите, че това се случва само с хора, които получават ниски възнаграждения?
Не е така. През последните години се срещнах с наистина много хора и разговарях с тях за техните лични финанси, цели и какво ги спира да ги осъществят. Последния случай е от преди 2 седмици с Валери, който работи в логистична фирма и получава 1,700 лева чисто на месец. Той ми каза: „За София това са малко пари, но нищо не мога да направя. Не са ми увеличавали заплатата от 2 години, а животът поскъпна. Като дам за наем, храна, за колата и за някакви други неща, нищо не остава. Кажи ми къде дават по-високи заплати …но не искам да се занимавам с програмиране“.
Няма нужда да ви разказвам как започнах работа като банков кредитен експерт в Перник със заплата от 200 лева и ако си бях казал, че нищо не става, след толкова години отново щях да работя в същата банка за 600 лева и да се оправдавам по цял ден. Не е това начина. Мога да ви дам десетки примери, в които хора са си намерили по-високо платена работа или странична дейност, но това не е нужно. Всеки разумен човек знае, че мрънкането не помага. Иронията при дамата от предишната история е, че тя работи много и няма време да изкарва пари.
2. “Не мога да спестявам”
Това оправдание върви ръка за ръка с предишното. При 500 лева заплата преди години, аз съм спестявал по 150 лева, а при няколко пъти по-високо възнаграждение не съм заделял и една стотинка. Всичко е въпрос на приоритети. Ще ви дам един пример. Плащате ли си данъците? Плащате ли си тока? А водата? Да, плащаме си задълженията, защото сме финансово отговорни хора. Защо не плащаме на себе си тогава? А, да – не е задължително и може да го пропуснем. Мислим си, че сме безсмъртни и може да работим до края на живота си. Всъщност, на много от нас ще се наложи да го направим, защото не може да разчитаме на държавната пенсия. Сега, никой не го мисли и след 20-30 години „я камилата, я камиларя“.
Аз разбирам хората, които не спестяват. Защо да го правят, след като банковите реклами изместиха тези за праха за пране по телевизията. В тях ни се казва, че не е нужно да си търсиш втора работа, ако нямаш пари, а просто да изтеглиш кредит. Дори всеки 1-ви и 5-ти кредит е без лихва. Никъде обаче не се споменава, че тези заеми трябва да се връщат след това. Показва се само щастието, което могат да ни донесе покупката на вещи сега и на момента. В България все още не е такъв проблем, но милиони американци и западноевропейци са се набълбукали с кредити, живеят от заплата до заплата и са на един чек от фалита.
Когато чуя от някого, че не може да спестява с неговите доходи, веднага разбирам, че имам насреща си човек, който само си намира оправдания, за да не вземе живота си в ръце, а го е оставил в тези на банките и неговия работодател. Той не може да напусне работа. Не може да си позволи неплатен отпуск. Той е роб на консуматорската система и без месечното „кръвопреливане“ не би оцелял дълго. А парите купуват време, възможности и спокойствие. Те ти дават свобода. Не всички го разбират и затова мнозинството от хората не спестяват и си имат солидни оправдания за това.
3. „Аз не искам богатство/финансова свобода/ранно пенсиониране“
Ако всеки път, когато чуя, че някой не иска да се дели от стадото и му е добре да е посредствен, ми даваха по един лев, вече щях да имам 834 лева 😊. Ще ви издам една тайна – не е нужно да сме в топ 1% от хората в „Играта на парите“, защото така или иначе е малка вероятността да го постигнем, но те дават не само свобода и възможности, но и сигурност. Често хора на по 20, 30 години ми казват, че те не са мързеливи и ще работят до края на живота си.
Сигурно е така, но след 10 или 15 години нещата могат да изглеждат различно. Не съм комуникирал с много хора над 50 години, които искат да се трудят още по-усърдно и да прекарат последните си години в работа. Ако са помислили навреме, те вече имат достатъчно спестявания и активи, които им носят добра доходност, и работят по-малко, но доста по-ефективно. Отделят доста повече време на семейството и децата си, както и на обществени дейности, защото един от най-ценните им активи не е работоспособността, а натрупаните знания и умения, които да предадат на по-младите.
В обратния случай – имам клиенти близо или над 50-те, които продължават да работят по същия начин, както на 20 години, просто защото не могат да си позволят да забавят темпото. Ако те спрат да работят, няма кой да плаща ипотеката, лизинга на колата, обучението на децата и едноседмичната почивка на екзотична дестинация. Сигурно и вие познавате доста хора, които няма да оцелеят дълго без заплата всеки месец.
Има и още една ситуация, при която може да настъпи лична финансова криза – дори да искаме да работим, да нямаме възможност да го правим. Това е възможно при две ситуации. Първата е, ако не може да си намерим работа, като при сегашното състояние на недостиг на кадри е със сравнително малка вероятност. Втората причина е, ако НЕ можем да работим.
Животът ни предлага много изненади и част от тях са неприятни. Стресът и все по-рисковите ситуации водят до болести, злополуки и наранявания, при които може да не сме в състояние да работим. Няма да забравя един случай от застраховането, при които добър композитор вече „не чуваше музиката“ след пътен инцидент. Виждаше нотите, но те не му говореха нищо.
Доброто управление на личните финанси не е насочено към непременно забогатяване, а към постигане на целите. Богатството, финансовата свобода и ранното пенсиониране могат да се дефинират като конкретни цели, но те по-скоро са „страничен ефект“ от умното управление на парите.
Това бяха топ 3 на оправданията, които много хора у нас (а и по света) използват. Те им носят успокоение, че не те са виновни за ситуацията, в която се намират, а правителството, работодателите, банките или други външни фактори. Резултатът е ясен – те не вземат живота си в ръце и времето си минава без да предприемат нищо. Накрая, пак някой друг е виновен за тяхното положение.
Част от тези хора не искат да се променят и няма кой да им помогне. Аз се обръщам към останалите, които вътре в себе си знаят, че има по-добър живот и искат да го постигнат. От моя опит ще ви кажа, че да се откажеш от удобните оправдания е много трудно, но резултатите идват много бързо, когато го направим.
А какви са вашите оправдания, от които искате да се откажете?
6 Comments
Много хубава статия и много актуална!!! Абсурдно е колко много енергия и време отделяме да мислим оправдания, за да извиним себе си и нежеланието си да погледнем Живота право в очите, а на вместо това колко много неща можем да направим през това време и да подобрим сами положението си.
За мен истината не е в пестенето, когато заплатата ти е под определена сума, да речем 1000лв, и 1000лв които изкарва жена ти. Сумите са условни. Хватката е в това да не живееш над стандарта си, да вземаш кредити и да си купуваш боклуци – боклучава храна, тъпи екскурзии и почивки, техника, скъпа кола. Тоест не пести, живей си нормално защото със 100лв спестени на месец ще постигнеш точно нищо, но ще се депресираш заради лишението. Дори и да ги инвестираш пак няма да се получи нещо кой знае какво. Обаче ако си развиваш някакъв страничен бизнес, най-добре онлайн и най-добре такъв при който всяко действие изгражда нещата нагоре и нагоре дори отделени по 30 минути на ден след 2,3, 5 години изведнъж могат да направят така, че да си в друга категория.
Чудесна статия! Поздравления Стойне!
На където и да се обърна, навсякъде виждам хора мислещи и живеещи по този начин. Тъжен е факта, че никой не се опитва да види цялата картинка и да си направи качествена сметка. Да погледне къде се намира в момента, да се замисли къде иска да бъде след X време, да си постави цели и да направи план как може да стигне до тях.
От 2 години се опитвам да помогна на близки приятели да променят финансовите си навици и да започнат да спестяват и да инвестират в активи. Стигнах до добре познатия извод, че когато човек не е готов за промяна, никой и нищо не може да го промени. Всъщност част от приятелите ми започнаха да отделят по нещо на страна и да събират някакви парички, но накрая пак ги прахосват за някаква вещ или екскурзия, което обезмисля всичко 😀
@Свилен, ако човек не спестява, не виждам как ще започне страничен бизнес, било то онлайн или не. Да винаги можеш да вземеш кредит и да рискуваш, но процента бизнеса да фалира е голям и тогава положението става доста по-трудно с наличния кредит 🙂
“Тоест не пести, живей си нормално защото със 100лв спестени на месец ще постигнеш точно нищо, но ще се депресираш заради лишението”
Изобщо не съм съгласен с теб. Никак не е трудно да си направиш една проста сметка. Просто напиши compuond interest calculator (калкулатор за сложна лихва) в google и цъкни на първия резултат. 100лв на месец x 12 месеца = 1200лв на година x 30 години при средна годишна доходност биха могли да станат над 140 000лв в края на периода. Как ти се струва това? На мен не ми звучи никак зле. И да 30 години не е никак кратък период особено за хора които са вече по напред с възраста, но дори при по къс период резултата е доста приличен. И да 8% средно годишна доходност не е никак трудно да се постигне със сравнително малко усилия. Мисля, че е излишно да изброявам варианти за инвестиции при цялата информация налична в интернет пространството, а и още повече при факта, че Стойне има публикувани купища статии и книги по темата.
Айнщайн го е казал много добре: “Сложната лихва е 8-то чудо на света! Който я разбира, а печели (под формата на инвестиции в активи които се възползват от нея), който не я разбира я плаща (най-често под формата на кредити).”
@Свилене искам да ти кажа, че не е нужно да живееш като скот и да се лишиш от всичко, за да може да спестяваш. Идеята е да нагодиш нещата така, че да се чувстваш комфортно. Отначало е трудно, но повярвай ми веднъж започнеш ли, после става все по-лесно и по-лесно. Всичко е въпрос на навици и дисциплина.
И в заключение ще си позволя да направя още един цитат на Зиг Зиглар: “You don’t have to be great to start, but you have to start to be great”
Мисля, че всеки може сам да си го преведе и да си направи поуки.
Пожелавам успешен и усмихнат ден на всички читатели!
Стоил, аз не случайно започвам коментара си с “За мен”, всеки е различен и такова е моето мнение. Аз съм предприемач по образование и по професия и както и Стойне е посочил в няколко негови статии най-бързия път до парите са точно бизнес проектите, а не инвестициите и пестенето. Има много бизнеси, които можеш да почнеш само инвестирайки време, особено в ерата на интернет. Например може да си направиш електронен магазин на дропшипинг и да продаваш продукти без да си инвестирал и лев. Може да продаваш материали за арт проекти събрани в природата или ти самият да изработваш някакви неща за дома или акесесоари от дърво, това са само снежинки от лавината идеи които могат да се започнат без инвестиция. Аз говоря за това, че не е нужно да пестиш 100лв на месец за да стартираш бизнес. Никъде не твърдя, че ако отделяш 100лв на месец след 30 години може би ще имаш 140 000лв, ако нивата на лихвите си останат същите, ако парите са пари все още, ако ги има банките, държавата, планетата дори….но остави апокалипсиса настрана, за 30г е възможно една система да претърпи крах, парите да се обезценят и.т.н. Според мен не си струва лишенията. А, както казах и психическата настройка за пестене е някак си депресивна и стагнационна. Аз не съм консуматор и не си купувам боклуци и екскурзии, но пък за мен не си струва…
@Свилен напълно си прав, че всеки има право да мисли и живее живота си както сметне за добре.
Аз уважавам твоето мнение, но в същото време не го споделям и за това изказвам своето.
Много се радвам, че си предприемач по образование и професия, това е чудесно.
Казваш, че не си консуматор и че не си купуваш буклуци и излишни глезотии и това е супер. В същото време обаче казваш, че си против пестенето (заделянето на средства от всеки доход) и че според теб хватката не е в пестенето, а просто да не живееш над стандарта си (тоест да живееш с това с което разполагаш). Ако човек живее с това което разполага (не харчи повече от колкото има), обаче не иска да пести (да заделя нищо на страна), това означава, че човека живее от заплата до заплата. Да това не го прави свръх консуматор (не тегли кредити за да си купува неща които не може да си позволи), но в същото време това го прави типичен консуматор (харчи всичко което има и не заделя нищо).
“Аз съм предприемач по образование и по професия и както и Стойне е посочил в няколко негови статии най-бързия път до парите са точно бизнес проектите, а не инвестициите и пестенето”
Участването в бизнес проект, било то с пари или време, не е ли инвестиция?
“Има много бизнеси, които можеш да почнеш само инвестирайки време, особено в ерата на интернет”
Както всички знаем времето е най-ценно, тоест времето струва пари. Напълно съм съгласен, че можеш да влезнеш в бизнес начинание без да инвестираш кеш, а вместо това да инвестираш своето време. Но за да инвестираш своето време, не мислиш ли че ти трябва да можеш да си купиш свободно време. Ако живееш от заплата до заплата и нямаш нищо на страна, как ще си купиш време за да го инвестираш в бизнес? Не съм ли прав, че за да инвестира своето време в бизнес, човек трябва да може да си позволи да спре да работи или поне да ограничи своето времето в което работи на заплата, за да може да го инвестира в бизнес. Да първоначално можеш да ги комбинираш, да работиш по бизнеса вечер след работа, но всичко това е до време. Вече почти 2 години аз и жена ми работим и на заплата и в същото време вечер след работа, както и през уикендите работим за нашия семеен бизнес и повярвай ми нещата работят до време. Идва момент в който хем бизнеса се нуждае от повече внимание и енергия, за да продължи да се развива, хем ти прегаряш и не знаеш къде се намираш 🙂
Работя като Web developer и през годините съм създал и съм помагал за развитието на 100-тици уеб сайтове, уеб приложения и онлайн магазини. Повярвай ми много добре знам колко пари са ти необходими, за да създадеш онлайн бизнес 🙂 Като дропшипър (имам доста такива познати), човек също трябва да инвестира време, пари за обучения, пари за платформи, пари за онлайн инструменти, в някои случаи пари заплати за работници и т.н.
Безплатен обяд няма. Без да инвестираш своето време и енергия (които са най-скъпи) или пари под каквато и да била форма, нищо кой знае какво не можеш да постигнеш.
В крайна сметка идеята е, че човек трябва да има финансова грамотност и финансова етика, да изгади финансова дисциплина, да има поставени цели, както краткосрочни, така и дългосрочни и да ги преследва неуморно. Ограничаването на разходите е само една стъпка в правилната посокоа, докарването на допълнителен приход е друга такава стъпка, пестенето/заделянето на средства е още една стъпка в правилната посока. Инвестирането на пари в бизнес или какъвто и да било друг актив е друга такава стъпка. И така комбинацията от правилни стъпки води до постигане на поставните цели, до по-добър живот и душевно удоволетворение.
Пожелавам лека и спокойна вечер!
Стоил пропуснал си ето това важно уточнение: “За мен истината не е в пестенето, когато заплатата ти е под определена сума, да речем 1000лв, и 1000лв които изкарва жена ти. “. Ще фокусирам на “под определена сума” и съм дал пример с някаква условна, но близка по реалностите сума. За мен при доход 2000 лв за едно семейство, не виждам как сумата от 200лв на месец може да им помогне много. За една година ще спестят 2400лв, което ще им даде време точно един месец в което може да оцелеят без доходи. Затова тук не трябва да разсъждаваме стандартно, а да бъдем иновативни. Примерно единият да отиде в чужбина за година за да изкара по-голяма сума. Въпреки, че това не го препоръчвам освен ако не се знае точно какво ще се прави с парите и нямаш опит вече защото бизнеси започнати с такива пари се провалят заради липсата на опит на инвеститора. Много по-добре е да вървиш с малки стъпки на ръба на оцеляването и постепенно докато се научиш отколкото да хвърлиш един готови пари.
В случая горе аз говорех за общия случай, аз самият не се чувствам длъжен да изхарча всички пари, които изкарвам месечно и заделям дали за авариен фонд, дали за закупуване на активи като земя или някакъв тип имот, дали за закупуване на други активи.
Относно инвестицията в електронен магазин, много добре знаеш, че ти струва само хостинга и домейна, ако знаеш какво правиш, има десетки безплатни системи, които можеш да ползваш. В бизнеса както открих с времето е много важна психическата настройка, ако си гладувал 5 години да спестиш 10 000лв които да ти дадат една година време, то ти няма да смееш да ги пипнеш за инвестиция в нещо, а напрежението през тази година и страха от провал ще са огромни.