Защо това няма да се случи с моето дете?

Как децата сами да купуват каквото пожелаят и да постигат целите си?
15.08.2022
Дали да купим скъп телефон на детето ни [моята история]
16.09.2022

Защо това няма да се случи с моето дете?

Лятото е време за пътувания и почивки. Освен семейно, много деца посещават самостоятелно най-различни екскурзии и летни лагери (наричат ги още „кампове“). Някои от тях за първи път се отделят от своите родители и за първи път им се налага да вземат решения за парите, с които разполагат.

В тази статия ще споделя какво ми разказват притеснените родители, чийто деца харчат всичките джобни пари още през първите няколко дни и как може да помогнем на детето, за да преодолеем този проблем.

Признавам си, че до този момент не ми бе хрумвало да пиша статия на тази тема, защото ми е някак далечна. Може да звучи нескромно, но на мен и моето дете Кари това не ни се е случвало. Въпреки, че е ходила на няколко екскурзии, винаги е разпределяла парите си и са ѝ стигали за целия период.

Но преди това ще ти разкажа какво ме притесни и защо реших да споделя с теб какво може да направиш, за да не се стигне до подобна ситуация или как да действаш, ако в крайна сметка се случи.

В рамките на месец с мен се свързаха трима родители, които макар да нямат нищо общо помежду си, имаха един и същ проблем. Децата им бяха посетили летен лагер и бяха изхарчили всичките си джобни пари още през първите 1-2 дни. Те бяха разтревожени, защото първо се налагаше да дадат още пари, извън първоначално предвидените, а и защото децата им бяха постъпили много неразумно, купувайки куп ненужни неща и то на голяма стойност.

Къде е проблемът?

Проблемът, който виждам тук, не се корени в похарчените пари. Дори и детето да е похарчило 10, 20, 100 или повече лева за 1-2 дни, това не е проблем. Винаги ще се намери начин да се сдобие с нужната сума за оставащите дни – ще ги вземе назаем от приятелче, от учителя или ръководителя на групата.

Проблемът е много по-дълбок и би имал много негативно отражение върху бъдещето поведение на детето. Може да съм малко крайна, но за мен това е доста сериозна предпоставка за бъдещи финансови проблеми. Основанието ми за това притеснение се крие в опита и наблюденията, които имам.

Ето как изглежда тази ситуация в моите очи:

Детето харчи определените за една седмица джобни само за ден-два. Дори тук не коментирам, че обикновено нещата, които се купуват са разни дрънкулки, сувенирчета или лакомства. След това бива „спасявано“ от останалите с нова „доза“ джобни. От създадената ситуация то остава с една много грешна представа – каквото и да прави, колкото и да харчи, винаги ще се намери откъде да вземе още пари, за да продължи да задоволява необезпокоявано своите прищевки.

Няма гаранция, че това поведение няма да се пренесе и в бъдеще, когато детето е вече работещ възрастен. Колкото и голяма да е заплатата му, то що харчи всичко, което има, защото в съзнанието му ще е останал онзи ранен детски спомен, че винаги има спасение.

Това крие огромен риск за неговото финансово бъдеще. Особено, ако и след като започне своя самостоятелен живот, успява да намира „доброжелатели“, които да го спасяват до следващата заплата. Това най-често са родителите, които помагат до безкрай на своето отроче. Но ако тези родители нямат възможност или пък им омръзне да помагат на вече порасналото си дете, тогава вариант за „спасение“ са кредитите, а това води след себе си до големи финансови проблеми.

Сигурно ти е странно как намирам връзка между детския лагер и бъдещите финансови проблеми на тези деца. Но говоря от гледна точка на опита и наблюденията, които имам през последните 10 години на хора, чийто проблеми са се зародили още от онази ранна възраст, когато са живели със заблудата, че могат да имат всичко и то на мига, в който го пожелаят, а когато белята е направена, има кой да поправи грешката.

Разбира се това е само един много краен случай и надали от една екскурзия ще се стигне до там. Но ако това поведение не бъде коригирано и тази заблуда не бъде изкоренена на мига, в който се е появила, шансовете са доста големи.

Защо това няма да се случи с моето дете?

Аз съм голям привърженик на превенцията. Затова от много ранна възраст давам на децата ми възможността да управляват сами своите пари. А това им дава онези така важни умения да приоритизират своите потребности с оглед ограничения финансов ресурс, с който разполагат.

След като голямата ми дъщеря придоби по-богат опит с ежедневното разпределение на джобните, а и стана по-добра в математиката и лесно смяташе колко пари има и колко ще ѝ останат и дали ще ѝ останат, ако си купи Х нещо, започнахме да ѝ даваме джобните веднъж за цялата седмица.

Мога да преброя на пръстите на едната ми ръка случаите, в които тя е харчила всичко и не е имала пари за останалите дни от седмицата. Но дори тези „неуспехи“ в разпределението, отново не са от незнание, а от подреждане на приоритетите ѝ и даване на предимство на желанието да има нещо по-скъпо в даден момент.

А от тази учебна година с баща ѝ сме взели решение джобните, които ще ѝ даваме, да бъдат за целия месец. Сигурна съм, че макар да е само 3 клас, тя ще се справи и с тази задача, защото вече има богат опит, както положителен, така и отрицателен.

Сигурно ще си кажеш, че малцина родители са като мен и най-вероятно повечето от децата, които отиват сами на екскурзия, нямат уменията на дъщеря ми. И имаш пълното право. За съжаление това много ме натъжава, защото е едно от най-лесните умения, които може да изградим в децата, но малко родители го осъзнават. Силно се надявам, че щом четеш тази статия, ти не си от тях.

Какво може да направим?

Има три основни възможни начина да се предотврати онзи лош сценарий, който описах преди малко.

Съставяне на бюджет

Ако детето за първи път получава пари и няма опит в тяхното разпределение или пък те са му давани ден за ден без да се разговаря с него как да ги разпределя приоритетно, то тогава е добре преди да тръгне на екскурзията заедно с родителите да направи план.

Например решаваш, че за 7 дни са му необходими около 70 лева, с които да си купи нещо допълнително. По време на разговора с детето е добре да се му обясниш, че това означава, че в рамките на 1 ден може да харчи най-много по 10 лева. Ако то е още малко и трудно се справя с изчисленията, може да сложите парите за всеки от един от дните в отделно пликче и то да знае, че може да харчи само тях.

След това е добре предварително да се установи какво може и какво не може да си купува с тях. Това обикновено са сладоледи, сокчета, лакомства, дребни сувенирчета или забавления на различни атракциони.

Това ще помогне на детето да онагледи как трябва да разпредели бюджета си и за какво да похарчи парите си.

Обяснение на случилото се

Предполагам и това не е хрумвало на голяма част от родителите. Ако нито едно от двете неща – предварителен опит в разпределението на парите или предварителен разговор за наличната сума и как може да бъде похарчена – не са направени и парите са похарчени за 1-2 дни, тогава на помощ идва разговора.

След като детето се прибере е добре да обсъдите случилото се. В никакъв случай това не означава да му се караш, а още по-малко да се стига до бой. Все пак вината е отчасти и твоя. А спокойно и добронамерено да му разкажеш за случилото се и защо това, което е станало не е добре нито в сегашния момент, нито в бъдеще.

А след като и двамата си вземете поука от случилото се, би било добре да предприемеш действия за бъдещо предотвратяване на подобно неправилно управление на парите. А това ще се случи, като започнеш всекидневно да му даваш възможността да се упражнява и да трупа опит, т.е. като въведеш джобните.

Няма как да очакваме децата да се научат да бъдат разумни при управлението на парите, ако никога преди това не сме им давали възможност да го правят. Все едно да искаме детето да нарисува картина, но да не му дадем четка или лист хартия. Същото е и с парите – децата се нуждаят от трупане на реален опит с реални пари, за да могат да се научат да управляват разумно и което според мен е по-важното, да ги ценят като ограничен ресурс.

В противен случай, ако ситуацията се подмине и този разговор не се проведе или по-лошо, ако не се вземат мерки за научаване на урока, то тогава онзи лош сценарий, който ти описах в началото, може да се превърне и в реалност.

Грешка-урок-опит

Този вариант не ти го препоръчвам, ако не искаш да причиняваш неудобство на детето ти. Но за съжаление точно този вариант би дал най-голямо отражение върху детето и то би научило самó урока си.

Това, което аз направих в онези случаи, когато дъщеря ми си похарчи парите преди края на срока, за който ѝ бяха дадени, бе да я оставя без пари, т.е. без възможността да си купи допълнителна закуска за училище или да се забавлява с приятели след това.

Давайки ѝ възможността да разбере сама до какъв резултат се е стигнало след нейния личен избор, на практика ми спести много обсъждания и голословни обяснения. След като това се случи, на мен ми бе много по-лесно да ѝ разкажа какво означава да си направи правилно разпределение на иначе ограничения ѝ финансов ресурс, така че да има за всички дни от седмицата.

„Онагледяването“ на този урок бе много полезно за научаването му, защото тя вече имаше реална представа какво означава да нямаш пари, а да искаш или още по-лошо – спешно да ти се налага да си купиш нещо. Дори сама стигна до извода и каза „Аха, ето сега разбирам защо някои хора са по-бедни. Те просто не си разпределят правилно парите и не им остават пари за нещата, които им трябват.“

През всичките ми години опит в сферата на личните финанси и разговорите ми със стотици хора с финансови проблеми, тази история се повтаря при голяма част от тях. Една част от тях научават този урок като студенти през първия месец, когато за няколко дни харчат дадените им за месеца джобни. Друга част от тях го научават на по-късен етап, когато получават своята първа заплата. Третата група попада в онзи лош сценарий, защото не успяват да извлекат поуката от първия неуспех да си разпределят парите и се вкарват в спиралата на дълговете, от който за съжаление трудно се излиза.

Знам, че този урок няма да бъде научен „от раз“ и децата ни никога повече да не похарчат накуп парите, с които разполагат. Както много други уроци, свързани с парите, и този изисква упражнения и време. Неслучайно в Детска финансова академия отделяме цяло ниво (Ниво 2 „Лични финанси“) за изучаване на правилно управление на парите, съставянето на бюджет и финансов план. Изграждането на това умение в дъщеря ми също отне значително време.

Но също така знам, че не трябва да оставяме нещата на случайността и да разчитаме, че децата ни така или иначе ще се сблъскат с този проблем и рано или късно сами ще се научат да разпределя разумно парите, с които разполагат (като студенти или работещи).

Добре е да се опитаме още сега, да изградим в тях едно правилно отношение към парите. Сега те имат възможността да тестват, да се провалят и да трупат опит от личните си грешки и това да бъде в една безопасна за тях среда. След това ще бъде късно и може да се окаже, че трупането на опит по този начин ще им бъде твърде „скъп“ урок.

Ако темата за финансовото образование на децата е важна за теб, може да намериш още информация:

– В нашата фейсбук страница SmartMoney Kids,

– Фейсбук група Финансова грамотност за деца или

– Да разгледаш нашите предстоящи обучения по лични финанси за деца

Адриана Манолова
Адриана Манолова
Казвам се Адриана. Част от екипа на SmartMoney.bg от самото му създаване. По професия съм юрист. С времето открих, че моята сила не е да помагам на хората, като спазвам буквата на закона. Моята сила е да помагам на другите да изясняват ценностите и приоритетите си, да формулират целите си, които ще допринесат за материалното и душевното им благополучие и да ги насърчавам в процеса на постигането им. Затова завърших програмата на Noble Manhattan и в момента съм сертифициран коуч. Също така организирам и провеждам играта „Потоци пари“ на Робърт Кийосаки. Последните два проекта, по които активно работя са лични финанси за жени и лични финанси за деца.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.