Рано или късно всеки родител стига до момента, в който да купи мобилен телефон на детето си. И тук започва „драмата“ – дали да е от най-скъпите (които са най-желани), някой модел „средна ръка“ или от евтините. Изборът е труден, защото не става дума само за телефон, а и какъв урок ще дадем на детето ни. В тази статия ще ти споделя как аз реших този въпрос с дъщеря ни Кари, какъв телефон избра тя и какво научи от цялата история.

Кога да купим телефон на детето ни?

Аз си купих първият мобилен телефон, когато бях на 19 години, но това беше отдавна. Докато беше в ясла и детска градина, на Кари не ѝ трябваше телефон, защото тя цял ден беше на едно и също място. Когато стана първи клас нещата се промениха. Тя вече трябваше да ходи на занималня, която беше извън училището, а също и на извънкласни занимания като танци, актьорско майсторство и английски език. Въпреки че имаше човек, който я водеше на занималнята, със съпруга ми Стойне преценихме, че е време да и купим мобилен телефон. Преди това използваше моя, за да си гледа някакви клипчета или уроци в интернет.

Разбира се, ако твоето дете в първи клас е от сутрин до вечер на едно и също място, купуването на телефон може да се отложи. Ние преценихме, че има много ситуации, в които ще ни трябва връзка с нея, ако се наложи. Изричното ни условие беше да се ползва само по предназначение и да го ползва само когато е разрешено от учителите.

Нужда или желание

В нашето семейство има правило, че ние като родители купуваме нужните неща на децата ни, но ако те искат нещо допълнително по тяхно желание, сами събират парите, за да си го купят. Средствата могат да дойдат от спестяването на джобни пари (и двете ни дъщери получават такива от 2-годишни), от работа за баби, дядовци или съседи или от мен и Стойне за дейности, извън техните задължения.

Когато Кари стана първи клас, аз реших да ѝ подаря моя телефон, а аз да си купя нов. Той беше от малко по-висок клас, като го ползвах около 2 години преди това. Изглеждаше ми добро решение, защото тя получава по-добър телефон и дори да го счупи или загуби (случва се доста често при малки деца), да не го мислим толкова.

Сега като се замисля, това не беше много добра идея, защото тя го наричаше „телефонът на мама“, въпреки че много се зарадва когато го получи. За съжаление, след няколко месеца телефонът започна да дава дефекти и реших, че е време да купим собствено мобилно устройство на Кари.

Заедно с нея разглеждахме различни модели телефони, техните функции и цени. Със съпруга ми решихме да ѝ купим телефон за около 300 лева, който щеше да ѝ върши добра работа. Кари не беше съгласна и искаше iPhone последен модел, който е като Лея-Мария. Цената беше около 2,000 лева. За разлика от други родители, аз се съгласих и казах на Кари, че веднага ѝ давам 300 лева, а тя да събере 1,700 лева и да си го купи.

Започнахме да правим финансов план как да постигне тази си цел. Трябваше само да спестява 850 дни по 2 лева от джобни и ще има този телефон. А може да изкарва и допълнителни пари, за да ускори процеса. Също така, ще трябва да си даде за тази покупка всички пари, които получи за различните празници. Изчислихме, че може да се справи за около 2 години.

Това не се хареса на Кари и решихме да прегледаме още веднъж офертите в интернет. След доста преглеждане и обсъждания, тя реши да си купи телефон за малко над 400 лева, който има почти същите параметри като на желания iPhone (но не е същото, разбира се). Избрахме магазин, в който правеха промоция на точно този модел и тя си го купи.

Има ли гаранция?

По време на разговорите повдигнахме и още една тема. Когато я попитах дали няма да съжалява много, ако си купи скъпия телефон и без да иска го счупи, тя ми каза „Няма проблем. Той има 2 години гаранция и ако се счупи, ще ми дадат нов или ще ми ремонтират стария“. Бях доста учудена, че дете на 7 години знае какво е гаранция, но може би го е чула отнякъде.

Обясних ѝ, че гаранцията покрива само фабричен дефект, а не ако го изпусне и екрана му се счупи, например. След този разговор, тя по-добре си пази нещата и не ги изпуска и насяда толкова често. Причината е и друг принцип от моето детство, който сме възприели в семейството ни – „чупи-купи“. Така се носи финансова отговорност.

Какви са уроците за Кари от тази история?

Въпреки че може да купим на дъщеря ни скъп телефон, ние не го направихме, защото получените наготово неща не се ценят и ще формират лоши финансови навици в нея. В същото време, аз и съпругът ми не казахме, че това е глупост и няма да ѝ купим iPhone или че не може да си го позволим. Оставихме решението на Кари. Дори да беше избрала да си купи скъпият телефон, ние щяхме да я подкрепим. От това решение също щеше да научи много уроци.

След избора на различни алтернативи и тяхната цена в пряк и преносен смисъл, Кари разбра какви отговорности ще има. Ако си счупи или загуби телефона, тя сама ще трябва да си купи нов (освен, ако гаранцията не покрива ремонта, разбира се).

Дъщеря ни вече знае да търси по различни критерии. При избора на телефон не гледахме само цената, а и удобство при покупката, гаранционни условия, както и допълнителни екстри като защитен калъф и протектор за екрана.

За финал

Това беше само един казус, пред който са изправени много родители, но аз и съпругът ми го превърнахме в урок за дъщеря ни Кари. По този начин формираме устойчиви навици, които повишават нейната финансова грамотност и ще ѝ помогнат в бъдеще да постига успехи в различни сфери.

Сега вече и твоето дете може да се възползва от тези уроци. В SmartMoney Kids организираме едномесечни курсове за придобиване на финансова грамотност за деца от 2 до 7 клас, както и Детска финансова академия.