Ако трябва да събера в едно изречение всички книги за личностно развитие, то би било „Излез от зоната си на комфорт и ще постигнеш всичко, за което си си мечтал”. Добре звучи, но какво всъщност означава да излезем от „зоната си на комфорт”, с какво трябва да се преборим и какво ще получим, ако го направим. Ако и ти си задаваш подобни въпроси, тази статия е за теб.

Какво означава „Зона на комфорт”?

Уикипедия казва, че това е психично състояние, в което човек се разполага да живее в определени мисловни модели и граници, които вдъхват в него чувството на сигурност. Тези модели и граници са ни наложени от родителите, от учителите, от приятелите или от колегите ни.

Представи си, че твоята зона на комфорт е една малка окръжност, в която се чувстваш сигурен и ти е удобно. Правиш едни и същи неща, и резултатите винаги са едни и същи.

Всъщност, това не е ли нещо, което всеки от нас иска в живота си?

Да, така е, но тази сигурност и стабилност има два основни недостатъка. Първият е, че тази сигурност е илюзорна. В днешния динамичен свят, да правиш един и същи действия години наред и да очакваш, че те ще ти носят същите резултати, както преди 5 или 10 години, не е много умно.

Ще ви дам два примера. Първият е свързан с доходите на хората в България. Статистиката показва, че над 92% от сънародниците ни имат само един източник на доходи – заплата или пенсия.

Да, преди 50 години това е било достатъчно, за да живееш сравнително добре и хората са били сигурни за работните си места. Но, сега сме 2015 година и това да разчиташ само на заплатата си, не е много умно решение. Още повече, че последната финансова криза и развитието на технологиите оставиха без работа стотици хиляди хора само в България.

Каква сигурност ви дава това?

Вторият е, че въпреки фалита на КТБ, проблемите в банковата ни система и лихви от 1% на година, всеки месец депозитите на българите се увеличават с около 150 милиона лева и вече са над 41 милиарда лева.

До миналата година това беше сравнително разумно решение с нисък риск, но сега с тези ниски лихви и празен Фонд за гарантиране на влоговете в банките, „инвестицията” в депозити не е най-доброто решение, което може да вземем.

Какво ни показват тези два примера?

Ситуацията около нас се променя, но ние продължаваме да разчитаме на старите си мисловни модели, които са ни служили вярно през годините. Просто отказваме да приемем новата реалност и това ни носи загуби (включително и финансови).

Вторият основен недостатък, ако продължаваме да стоим на едно място, в познатите ни граници и без движение е че, изпускаме всички възможности, които са извън нашата зона на комфорт. Представете си удобната ни зона като един малък кръг, а всички велики постижения и успехи като друг кръг, който е много близо до вашия.

Разбирането на този прост факт всъщност е най-трудната задача. Светът за теб се променя, когато осъзнаеш, че има нещо ценно за теб извън познатият ти свят, че можеш да направиш нещо различно от това, което си свикнал да правиш всеки ден и че можеш да превърнеш себе си и живота си в по-добра версия от това, което са те в момента.

Какво е в нашата зона на комфорт?

Нашата удобна зона върви с някои „екстри” като посредствен живот на ниво оцеляване, страх, умора, усещане за изгубеност, баналност, еднообразие, депресия и повтарянето на мантри като „Не всичко е пари”, „Човек не може да има всичко”, „Много хубаво не е на хубаво” и други подобни, които служат само за оправдание пред себе си, че нищо не правим и нищо ново не ни се случва.

Посредственият живот включва скучна работа със „сигурна” заплата; монотонно и повтарящо се ежедневие (като във филма “Омагьосан ден”, но дори не си главния герой); приятели и колеги, които не са ти интересни, но къде ще търсиш други; планирани почивки – лятото на море за две седмици, а зимата на ски – на едни и същи места, с едни и същи хора…

Познато ли ви е?

На мен, да. Години наред съм правил едни и същи неща, ходил съм на едни и същи места, водил съм едни и същи разговори с приятели, и съм наричал това ЖИВОТ. Това беше просто оцеляване и плаване по течението, без да направя и най-малкото усилие да променя нещо.

Вместо да си поставям мои собствени цели и да ги осъществявам, аз играех на сигурно. Работил съм същата работа, дори когато тя вече не ме е удовлетворявала. Продължавал съм връзката си с партньор, дори когато съм знаел, че страстта, която ме е разпалвала в началото, вече я няма.

Какво има отвъд нашата удобна зона?

Там са нещата, които искаме. Там е смелостта, успеха, изобилието, вярата, страстта, силните усещания, осъществяването, финансовата свобода, мечтите, увереността, дързостта. Там са „Кога, ако не сега!”, „Искам повече” и „Ще опитам”.

В този големия кръг е движението, промяната, не забързания работохолик (прикриващ страховете си под маската на амбицията за кариера), а истински свободен човек. Човек, който притежава неугасващата искра на ентусиазма, която лесно разпалва огъня на страстта да преследват мечтите си – истинските мечти, а не тези, вменени от близки, познати, реклами и филми.

Всеки път, когато съм искал нещо ново и голямо за мен е трябвало да направя нещо, което не съм правил до тогава. До 2011 година, когато започнах да пиша статии в моя блог, не бях писал дори коментари под материалите на други автори. Мислех, че това, което ще напиша ще е глупаво и няма да има смисъл.

Преди да започна да имам презентации на живо, не бях говорил пред повече от няколко колеги. Когато се изправих за първи път пред 30 души, започнах да се потя, гласът ми трепереше и забравях доста от нещата, които исках да кажа.

Когато проекторът се изключи сам и не искаше да тръгне, направо щях да умра от притеснение. Тогава разбрах защо страхът от говорене пред публика е най-големият за повечето хора и е пред страхът от смъртта.

Какво ни държи в зоната ни на комфорт?

СТРАХЪТ – страх от провал, страх от отхвърляне, страх от банкрут, страх от самота, страх от унижение, страх от говорене пред публика, страх от физически дискомфорт, страх от успех и още много други страхове, за които се сещате.

Кои от тези страхове са те спирали да направиш нещо?

Какъв би бил живота ти, ако не чувстваше никакъв страх?

Ако имаше здравия си разум, за да се справяш с истинските опасности, но не чувстваше страх, би ли поемал повече рискове? Би ли се изправял по-често пред публика? Би ли говорил с повече непознати? Би ли продавал повече? Би ли се впуснал във всички онези амбициозни проекти, за които мечтаеш?

Какво ще стане, ако напусна сигурната си работа? Ами, ако не си намеря друга? Да, парите са малко и не ми харесва, но все пак е нещо. Къде ще търся нова работа на 40 години, вече съм стар.

Какво ще стане, ако научите чужд език? За какво ми е нов език, аз знам малко английски? Къде ще ходя да се бутам с младите? Досега съм се оправяла и без чужд език.

Какво ще стане, ако инвестирате в активи, в които не сте влагали пари досега? Ами, ако си загубя парите? Ако ме измамят? Аз не съм финансист и нищо не разбирам.

Всички тези страхове си имат рационален отговор и не ви изправят пред истински опасности. Задайте си въпроса „Какво най-лошо би се случило, ако го направя?”.

Аз си зададох този въпрос, когато се зароди идеята да напусна високоплатената си работа и да стартирам собствен бизнес. Нищо апокалиптично не видях дори в най-мрачния сценарий – да фалирам и да изгубя направените инвестиции.

Щях да се изправя, да си изтупам дрехите, да си запиша уроците, които съм научил и да стартирам нов бизнес или да си намеря работа. Идеи имам доста, а и все ще си намеря работа като счетоводител или одитор.

Докога страхът ще те парализира?

Смелите хора не спират да се страхуват, но те не се оставят на страха да ги парализира. Страховете на хората, които не излизат от зоната си на комфорт ще се засилват в дългосрочен план.

С други думи, колкото повече избягваш да направиш дадено действие, толкова по-скован ще се чувстваш да предприемеш подобни действия в бъдеще. Ти буквално се програмираш да бъдеш по-страхлив. Ще започнеш да приемаш страховете си за даденост. Те ще станат част от теб и твоя живот. Ще се капсулираш в невидим затвор, който ще те изолира от всички тези страхове: стабилен, но нещастен брак; работа, в която не се налага да се поемат рискове със заплата, с която ще живееш удобно.

След това ще намериш оправдания за поведението си: имаш семейство, за което трябва да се грижиш и не можеш да поемаш рискове; искаш да инвестираш, но не знаеш как, а и може да загубиш част от парите си; вече си възрастен, за да предприемаш нещо ново…

Пет години… Десет години… Двадесет години ще изминат, и ти ще си дадеш сметка, че животът ти изобщо не се е променил. Казваш си, че просто си „улегнал”.

Всичко, което ти остава оттук нататък, е да изживееш остатъка от дните си възможно най-удобно, след което да те положат в земята, където най-накрая ще си успял да получиш така мечтаната абсолютна сигурност и безопасност.

Как да напуснем кръга, наречен нашата „Зона на комфорт”?

Щом всичко хубаво е в големия кръг, извън нашето удобно ежедневие, защо всички хора не искат по-често да влизат в него? Защото не е лесно? Просто е, но не е лесно.

За да ви покажа какво е в състояние да ви извади извън вашата зона на комфорт, ще ви разкажа една история:

Eдна жаба си подскачала весело, когато съзряла друга, която била в коловоз на пътя, оставен от голям камион. Жабата горе ѝ казала:

– Искаш ли да ти помогна да излезеш?

– Не, тук ми е добре.

– Но мястото ти е ограничено и не може да скачаш на воля.

– Така е, но сега ми е доста по-лесно и не се уморявам толкова.

– Горе има много повече възможности и интересни неща, които да правиш.

– Тук си ми е добре, а и от време на време идват да ме виждат други жаби.

Така се разделили. На другия ден жабата от горе решила да види какво се случва с нейната нова позната. Тя обаче вместо в коловоза, радостно подскачала в близката поляна.

– Какво се случи, за да излезеш от коловоза?

– Ами, мина един голям камион и трябваше да изляза.

Тази история ни показва, че може да излезем от „коловоза” и с външна намеса, когато обстоятелствата ни принуждават да го направим.

Много хора стартират бизнес, просто защото са останали без работа и са нямали друга възможност, за да осигурят средства, с които да живеят. Не им е било лесно. Представете си човек, който е бил 40 години в държавната администрация на тиха службичка без никакви отговорности да започне бизнес, в който трябва да прави толкова много неща. Няма да е лесно нали?

Време ли е за промяна?

Когато бил на 17 години, Стив Джобс прочел една мисъл: “Ако живееш всеки ден така, все едно той ти е последният, един ден, най-вероятно, ще бъдеш прав.”. От този ден започнал да си задава всяка сутрин пред огледалото въпроса: “Ако този е последният ден от живота ми, ще искам ли да направя това, което правя днес? И ако отговорът е “не” за много дни напред, това означава, че нещо трябва да се промени”.

Ако искате да получете съществена промяна във вашите финанси, да се освободите от всички страхове, свързани с парите и да изградите ваша собствена машина за пари, запишете се за Семинара по финансова грамотност „Машина за пари” на 21 и 22 ноември в София.

Тъй като останаха само 20 места до запълването на групата, ние ви даваме специална отстъпка за тях от 12% с промокод LAST20. Побързайте, защото и те ще свършат!

Button

Присъединете се към над 2,600 умни хора, които се записаха за нашия Бюлетин и ще получавате ценни съвети и полезна информация за вашите лични финанси. Забравих, ще получите веднага и безплатна книга, с която ще повишите вашата финансова грамотност: