Тази статия е написана от най-възрастния ни автор – дядо Стефан, който е на 93 години. Екипът на SmartMoney.bg (и аз лично) му пожелаваме да е жив и здрав, за да ни разказва за събития, в които е бил пряк участник. Първия му материал е за пенсионната ни система до 1944 година и отразява личните му наблюдения като служител на Института за обществено осигуряване (предшественик на НОИ). Ето я и нея:

Милиони настоящи пенсионери, както и бъдещи такива се вълнуват не само от нерадостното си настояще, но и от още по-неясното бъдеще на пенсионното дело в България. По темата се пише и говори във всички медии, но информацията е едностранчива и по-скоро спъва, отколкото да помага на българина да опознае каква е истината, която е станала причина за днешното дередже на пенсионното дело.

Има стратегически факти, които не намират място в анализите и коментарите на експертите по пенсионната тема. Те са като зазидани със стената на мълчанието, което води до невежество по въпроса.

В следващите редове ще се опитам да оповестя тия факти. До 9 септември 1944 година на всички държавни служители им се удържаше от заплатата по 6% за пенсионния фонд. Този фонд се управляваше от специално създадена за него “Дирекция на пенсиите” към Министерството на финансите. По силата на Закона за пенсиите на държавните служители всеки държавен служител след 25 годишна служба получаваше пенсия равна на 70% от заплатата, при която се е пенсионирал. Парите за пенсията са били осигурени от набраните за 25 години удръжки от 6% от заплатите плюс добавката от страна на държавата. Този фонд умело управляван от Дирекция на пенсиите е бил независим от държавния бюджет и е изплащал безпроблемно ежемесечно пенсията на пенсионера.

От практиката е известно, че тази пенсия е била достатъчна за издръжката на пенсионера и неговата жена. До 1944 година е бил в действие и Закона за обществените осигуровки, въз основа на който е бил създаден и Института за обществено осигуряване (ИОО), чрез който се осигуряват наемните работници от частния сектор, след навлизането им в неработоспособната старческа възраст. Този институт е бил независим. Управлявал се е от Управителен съвет, в който са имали мнозинство представители на самите осигурени, в които са били включени експерти по осигурително дело, математици, актюери и финансови специалисти и освен тях са били приобщени и общественици, които са се ползвали с високо обществено доверие.

Благодарение на този състав на УС е била създадена стройна организация и освен Централно управление е имало 16 Окръжни обществено осигурителни каси, които са имали задачата да осъществяват осигурителните случаи предвидени в закона. Според него работодателят е бил длъжен да поддържа в изправност осигурителната книжка на осигурения. За целта са внасяни вноски по 6%  върху заплатата от работника и от работодателя, или общо 12%. С тези 12% са били осигурявани следните осигурителни случаи: болест, майчинство, инвалидност, старост, смърт, злополука и професионални болести и безработица. За целта ИОО е създал и собствена лечебна база. Фондът за обществено осигуряване е бил структуриран, чрез „капиталонатрупваща система” и набраните финансови средства са били влагани  във финансови мероприятия и инвестиции, целта на които е била обогатяването на този фонд.

Чрез разширяване на осигурителното законодателство през 1941 година са били създадени Законите за осигуряване на умствените работници, на занаятчиите и търговците, както и възможност за доброволно осигуряване.

Само въпросът за селското население в България и неговото осигуряване беше отложен за след края на Втората световна война. Заслужава си да отбележим, че нараствалите финансови нужди на държавата през войната се попълваха чрез изгодни заеми от осигурителните фондове, които се обогатяваха по този начин. Като бивш служител на ИОО, мога да заявя, че се държеше много строга сметка за вноските на осигурените. Всеки си имаше осигурителен номер, личен картон с лична сметка, в която се нанасяха месечните вноски, сумираха се на края на годината и се олихвяваха с 8% лихва и това се повтаряше с натрупване всяка следваща година.

Всеки грамотен българин може да си представи каква огромна сума се натрупва при 20 или повече годишни вноски. Това на практика означава, че парите за бъдещата ти пенсия са на лице, че са ти осигурени и не зависят от никого друг, а само от твоето участие.
С така развитата осигурителна система България заемаше първо място на Балканския полуостров.

Както е известно сега няма и помен от тази осигурителна стабилност и изплащането на днешните мизерни пенсии зависи от вноските на сега работещите от милиардните добавки на държавния бюджет.

Защо и как се стигна до такова трагично положение ще разгледаме във втората част на тази статия. Ще проследим как се развиха нещата в тази област след 1944 година.