Пенсиите през историческия поглед
Стената на мълчанието
18.06.2014
Пенсиите през историческия поглед – част 2
07.08.2014Пенсиите през историческия поглед
След като първата статия на дядо Стефан (който е на 93 години) предизвика много голям интерес, днес публикуваме продължението с икономическата история на България (а и не само) след 1944 година по думите на един свидетел на тези събития.
Фактите позволяват на българите, които са били съвременници, свидетели и участници в събитията, преди, по време и след Втората световна война и са останали живи до наши дни, да дадат преценка на тези исторически събития вече от дистанцията на времето. Ръководното ни начало в следващите редове ще бъде: „По-добре е един път да видиш отколкото 100 пъти да чуеш.” – китайска поговорка.
За да проследим събитията и съдбата на пенсионното дело след 09.09.44 година е наложително, за правилното разбиране на този период, да се направи един кратък исторически преглед, от който да стане ясно в каква обстановка се случва всичко.
Известно е, че след Първата световна война, успеха на комунистите в Русия, пропагандата и терористичните действия в България, за промяна на държавния ни строй е засилиха и принудиха Цар Борис III да прибегне до така наречения „личен режим”, чрез който да се предотвратят политически промени от авторитарен тип и по възможност да се устои на натиска от всички страни. В резултат на дипломатическата ловкост на Царя ни беше върната Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба през 1940 година с активната помощ на Германия.
Тези 8000 кв. км. добруджанска земя ни създадоха и известна политическа зависимост спрямо Германия. Когато на 01.03.1941 година германската армия беше на Дунава нашето правителство нямаше нито силата, нито причината да откаже нейното преминаване през наша територия. Тъй като крайния резултат от войната по това време беше неясен, българските национални интереси изискваха ние да се нагърбим с окупаторските функции в земите, за които претендирахме – Беломорието и Македония – без да участваме активно във военни действия до края на войната.
Въпреки силният германски натиск, нито един български войник не беше изпратен на източния фронт против СССР. За разлика от нас, през цялото това време нашата страна беше обект на подривни и терористични действия от комунистическо-идеологически наемници.
Германското присъствие на наша земя не ни причини каквито и да било промени в нашия държавен строй. Обвиненията във „Фашизъм” бяха несъстоятелни. Ние бяхме почти единствената страна в Европа, чиито евреи бяха спасени и не отидоха в германските концлагери.
Съветската армия беше посрещната на наша земя по същия начин, по който бяха посрещнати и германците – без съпротива.
Няма да се спирам на жестокостите, които последваха с избиването на най-активната част от управленския, стопанския и интелигентски състав от нашия народ и ролята на така наречения „Народен съд”. Тия събития са известни, както и съдбите на хилядите българи, пострадали от народната власт. Необходимо е обаче, да се посочат някои факти, които останаха скрити и затрупани под масираната комунистическа пропаганда, че в България ще се строи „Социализъм” и я чака светло бъдеще.
За да бъдем убедителни в крайните си заключения и изводи, се налага да осветлим постъпките т.е. фактите, чрез които стана възможно целия български природен, човешки, стопански и финансов потенциал, да бъде впрегнат и да стане, без да го е искал и подозирал, активен участник в гигантската и утопична борба за овладяване на цялото земно кълбо от комунистическата власт.
Така както го е замислил Ленин и както се е мъчил да го осъществи Сталин : Земното кълбо – Съюз на съветските социалистически републики.
За осъществяването на тези безгранични намерения, комунистическите вождове са създали стратегия, състояща се от две части: видима – до болка позната и широко прокламирана, при която средствата за производство ще станат обществена собственост, добавената стойност – за обща полза, от всекиму според способностите, на всеки му според нуждите, пълно равенство и животът ще стане по-хубав от песен и невидима – тайна, скрита и реализирана чрез конспиративно разпоредените мероприятия на установената съветска власт, базирана на изпитаната в годините практика.
Кои бяха тези мероприятия, за които предварително почти нищо не се знаеше в България, и които бяха проведени едно по едно с методическа последователност, не даваща каквато и да е възможност за съпротива: смяна на ръководните кадри и надзор върху новите такива, вътрешната и външната търговия, едрата и средна градска собственост, фабриките, магазините, складовете, работилници, кооперации и всяко работно място, където се работи частно и накрая създаването на ТКЗС, с което цялата стопанска дейност, от която живее и се издържа един народ мина под пълния и безапелационен контрол на компартията.
8 Comments
Много интересно,очаквам продължението с нетърпение!
Статията е интеесна, но е по-скоро историческа. Някак си извън фокуса на сайта.
Винаги има какво да се научи от историята. Аз не мисля, че е извън фокуса на сайта. Проблемът с пенсиите се задълбочава и е хубаво да видим как се е стигнало до тук, за да се поучим от миналото си.
По-интересно ми е как е било възможно по “соц.” време пенсиите да са по-високи от заплатите на начинаещ служител, а сега това не е възможно. И защо в Гърция, Германия, Испания и т.н. това все още е така, а при нас това вече е невъзможно и пенсионерите нямат пари за лекарства. Те и сега държавните служители са повече от добре осигурени като дойде момента на пенсионирането им и получават по 12 и повече брутни заплата в някои сектори. Всеки знае, че след войната е имало национална катастрофа, обществото се е възстановявало, имало е оптимизъм. Защо обаче вече 25 години при нас има национална катастрофа? Защо продължителността на живота е спаднала с 10 години за последните 25 години и пак няма за пенсии? Ние знаем ли за мръсната страна на “демокрацията”, кое се крие от нас от медиите. Кога най-после ще си отворим очите за реалността? Защо и как се сменят ръководните кадри, кой и как направлява дейността им и как един народ мина под пълния и безапелационен контрол на мафията и олигарсите. Може ли някой да ми отговори каква е разликата с онези ужасни години след 44-та, за които се говори в статията. Само на мен ли ми се струва, че сега вече 25 години най-малкото не е по-добре от тогава. Аз възрастнте хора които познавам, казват, че ключа за дома на всяко семейство е бил под изстривалката и никой не е крадял, циганите не са се размножавали така и са ходили на училище. Нямало е просяци, защото са ги пращали на работа. Имало е страх, но умерен страх от ръката на закона не е ли по-здравословен от настоящото беззаконие и липса на държава, платени медии и корупция? Интересна ми е гладната точка на автора по този въпрос.
Цвета, наистина ли не разбираш? Когато се махне “украсата”, остава нещо много просто – всеки харчи толкова, колкото изкарва. Гърция, казваш.
Данни от 2012: Гърция – 17400 Евро БВП на човек, България – 5125 Евро на човек. Безработица в Гърция през 2012: ~26%; безработица в България ~ 12%.
Значи, при огромна безработица и насред криза един Грък изработва около 3.4 ПЪТИ повече от един Българин. Политиците в Гърция не са по-добри от тези в България, че даже са и по-лоши, като виждаме до къде я докараха. Къде е разликата?
Разликата е, че в Гърция не е имало комунизъм. Просто е.
Не е ли време да престанем да се оправдаваме с комунизма. 25 години минаха. Май е време да признаем че много се краде и че по време на комунизма не се е крадяло така. Докато се борим с един измислен враг комунизма вече 25 години се краде невиждано. Това за гърка, който работи повече – просто без коментар. Оправдаването с комунизма по отношение на пенсиите е нелепо, никой няма да отрече че пенсиите по време на комунизма, а и заплатити, са били по- добри спрямо стандарта на живот, отколкото сега. Та въпроса ми е защо сега е така?
Цвета, аз не се оправдавам. Мога да ви препоръчам литература, да се образовате – “Тайните фалити на комунизма” от Христо Христов, “Баш Майсторът” – има и филм от 1970 година, може би сте го гледала?
Гръкът изработва 3.4 ПЪТИ ПОВЕЧЕ, това не е твърдение, това е факт. На въпросът “защо сега е така”, отговарям:
– Защото при комунизма, държавата взимаше петрол от СССР и го реекспортираше, прибирайки парите (заради което пък България даде златния си резерв на СССР)
– Защото при комунизма с тази пенсия не можеше да си купиш нищо, което си струва да имаш – за кола и апартамент се чакаше десетки години, банани имаше веднъж в годината, наистина ли трябва да ви напомням това?
– Защото правителството на Луканов обяви мораториум върху плащанията на дълга на България, с което срина тотално възможността да взимаме заеми (по модела на Гърците)
– Защото правителството на Жан Виденов вкара България в най-голямата финансова катастрофа в историята на страната
Не на последно място:
Основната фундаментална причина за крах на системата е застаряващото население, увеличаващия се брой пенсионери и намаляване на броя на работещите. Разходо-покривните пенсионни системи(или солидарни както са още известни), водят своето начало от Бисмаркова Германия. Въвеждайки първата подобна система в Германия, Бисмарк не е имал за идея да осигурява големи групи от населението, а само тези, които достигнат до определена пределна възраст. За това говори факта, че той поставя 65 години пенсионна възраст, при 48 години средна продължителност на живота в Германия по онова време. В следствие на тези ограничения, на 100 работещи в Германия е имало само 3-ма пенсионери, които средно са живели 3 години след пенсия. С повишаване на продължителността на живота обаче, се повиша и броя на хората, които получават пенсии и времето през което я получават. По официални данни на НОИ в момента средно един пенсионер, в България получава пенсия почти 21 години. Особеност на солидарните пенсионни системи е, че осигуровките, които се удържат от един работещ не се отделят за неговата пенсия, а отиват за пенсиите на тези,които са пенсионери в момента. Този работещ трябва да разчита, че когато той се пенсионира, ще има достатъчно работещи, които да плащат и неговата пенсия. Като се има предвид, че и в момента 60% от парите за пенсии, не идват по линия на социалните осигуровки, а чрез бюджета се взимат от данъците(въпреки че, осигуровките по своята същност са вид данък) и от друга страна, България е 5-та в света по застаряващо население, то е безпощадно ясно, че пари за пенсии за днешните работещи няма да има, а и да е останало нещо, то едва ще стига за екзистенц-минимума. Пенсионната система в България все повече заприличва на класическа финансова пирамида, при която първите печелят, защото все още има достатъчно хора, които да дават пари, а тези, които очакват да получат своя дял на един по-късен етап, са неприятно изненадани, защото в един момент свършват глупаците, които да вливат свеж ресурс в системата и за тях не остава нищо.
За да няма пари за пенсии днес си има причина и тя е написана във продължението на статията. Ще бъде публикувана скоро.