Мини пенсиониране на 40 – струва ли си?
Инвестиционна игра 2 – резултати и класиране
21.01.2019
Американски, европейски или български ETF-и
25.02.2019Мини пенсиониране на 40 – струва ли си?
Преди две седмици се срещнах с клиент, който ме накара да се замисля сериозно върху един въпрос. Той ми каза, че е направил мини-пенсиониране преди да навърши 40 години, защото повечето от приятелите му са „прегорели“ около тази възраст или малко след нея. Трансформацията, която е направил е от съдружник в голям и успешен бизнес до собственик на нова малка фирма. Той продължава да работи, но според неговото темпо, взима по-малки проекти и свири на саксофон за удоволствие.
След тази среща не спирам да мисля за това – дали тази година да не направя това мини-пенсиониране. В тази статия ще ти разкажа как си го представям и ще се радвам да ми помогнеш в този нелек избор.
Нещата не са такива, каквито бяха
Спомням си първите дни, когато реших да променя света (или поне България, или поне една сфера у нас) – споделях всичко, което научавам и прилагам. Направих десетки събития в цяла България за да помагам на хората да управляват по-добре парите си и да започнат да инвестират.
Установих, че по една статия на седмица дава много добри резултати и започнах да пиша редовно за сайта. Непрекъснато четях бизнес книги и посещавах различни курсове. На един от тях, Борил Богоев разказваше за силата на имейл маркетинга и реших да пробвам. Имах 0 (абонати) и огромно желание да станат поне 1,000. Към днешна дата са над 15,000 членове на нашето мини-общество от интелигентни хора, които получават бюлетин всяка седмица. От тях, минимум 40% отварят всеки понеделник писмото от мен.
Започнах да водя седмична рубрика в сп. Мениджър, да пиша статии за вестник Капитал, сп. Човешки ресурси, StartUp Magazine и други. Имам доста участия в различни телевизии и радиа, а също и като гост-лектор на много събития. Същевременно, заедно с екипа подготвяме 4 събития всяка година, които набират все по-голяма популярност.
С две думи, правя много неща и те се получават. Аз определям приоритетите си и графика на ангажиментите. Избирам и с кого да работя, за да не си губим взаимно времето. Отделям време за семейството ми, за инвестициите ми и за още няколко проекта, в които участвам. Лягам си сравнително рано и се старая да си взема 8-те часа сън. Имам малко време за четене на книги, спорт и разходки. Опитвам се да давам достатъчно фокусирано внимание и на най-важната ми задача – възпитанието на Кари.
Свобода или задължение
Едно от основните неща, които ме накараха да стана предприемач, беше свободата. За мен, това не е някакво обективно понятие, а чувство или усещане. Един въпрос на съпругата ми Ади преди няколко дни ме провокира да се замисля. Тя ми каза, че аз не съм свободен, защото трябва да напиша статия за SmartMoney.bg и имейла до абонатите до края на седмицата. Веднага отговорих, че мога и да не го направя, но го искам.
Замислих се, че тези седмични задачи са станали част от мен. И сега, основният въпрос – Дали го правя, защото искам или защото трябва? На практика, не е задължително – нищо няма да стане, ако пропусна да напиша материалите за седмицата. Сигурно няма и да разбереш, че Стойне не е пуснал статия в понеделник, защото всички сме затрупани от информация. Идеята ми е, че това темпо и задачи ми бяха нужни, за да стигна до тук, но нужно ли е да продължавам. Не е ли за предпочитане да правя по-малко неща, но по-добри, а спестеното време да използвам по друг начин?
Есенциализъм за начинаещи
Концепцията за „Less But Better“ я научих от книгата, която чета в момента – „Essentialism: The Disciplined Pursuit of Less“. Тя се изразява в това да правим по-малко неща, но те да са по-добри и вместо да фокусираме енергията си в хиляди задачи (както правят неесенциалистите), да изберем няколко важни проекта и да насочим усилията си в тях.
Няма ли да е по-добре да пиша по една статия на две седмици (вместо всеки понеделник, както е сега), но тя да е с по-голяма стойност?
Няма ли да дам повече стойност в по-малко на брой събития, но по-качествени?
Дали няма да е по-добре да работя с по-малко хора в личните ми консултации, но да им отделям повече време и те да постигат още по-добри резултати?
Такива въпроси ми се въртят в главата. За мен е ясно, че това мини-пенсиониране няма да е типичното оттегляне от активна работа – просто не съм такъв човек и ако не правя нищо, ще издържа не повече от две седмици. Няма да послушам и Жорката, който ми препоръчва да си пия коктейла на някой плаж.
А какво ще правя тогава?
Не мога да свиря на музикален инструмент и нямам хоби, което да практикувам (а и вече превърнах моето в бизнес). Нямам и интереси към екстремните спортове. Не искам да живея и в малка къщичка в Родопите (поне не още). Ще продължа да работя, то е ясно. Дори да намаля ангажиментите ми, те ще са поне 2 или 3 дни в седмицата (както и някоя друга събота или неделя, заради обученията). Да кажеш какво няма да правиш е лесно, но да избереш една от хилядите възможности да действаш, е трудно.
Ако приложа любимия ми въпрос „Какво ти дава енергия и не забелязваш как тече времето?” върху себе си, бих казал, че това са нещата, които правя и сега – събития, лични срещи, писане на статии (може би, бих писал повече материали с щипка хумор и ирония като тази). Какво друго? Бих чел повече – сега съм с 20 книги назад, които чакат своя ред. Може би, ще пиша книги – вече имам някакъв опит.
„Добре, Стойне, а някаква мечта имаш ли?“. „Благодаря ти за въпроса. Имах, но ги изпълних всичките с изключение на тази да стана космонавт, но събирам пари за първия космически полет за туристи“. Всъщност, ти вече знаеш историята.
Мога да направя някакво предизвикателство, като това да оцелея един месец на непознато място без пари, или да тръгна от нулата и пак да стигна до тук. А защо не да се отдам на благотворителност. Стигнах до същото място, до което стигат повечето ми клиенти, които искат да постигнат финансова свобода – да избереш какво ще правиш след това.
Единият вариант е да „взема“ мечтата на някой друг. След като видя в какво трудно положение съм, един приятел се опита да помогне – „Не искаш ли яхта и по цял ден да не правиш нищо?“, „…или да направиш събитие със 100,000 души. Това ще е EPIC!“, „А защо не обиколиш света …на колело? Ще е яко. Или с балон, макар че това вече са го правили“. Проблемът с тези, добри на пръв поглед, предложение е, че не са моите. Аз не искам тези неща и те няма да ме направят по-щастлив.
Другата опция е да си дам малко време, за да помисля. Година и половина ще ми стигнат …предполагам. Не толкова добрата част да се развиваш бързо е, че постигаш 20-годишните си цели за 7-8 години и след това стигаш до тук. Някой ще каже, че не са били много амбициозни.
Може и така да е, но когато завърших университета, голямата ми мечта беше да работя в одиторска фирма и да взимам минимум 1,500 лева (все пак започнах на 200 лева). Това беше върха на сладоледа. Също така, да карам BMW (сега знам, че е глупава мечта, но тогава не разбирах много от коли) и да посетя много чужди държави. За момче от малък град, това беше тавана. До тогава, амбицията ми и това да не вървя със стадото, ми бяха донесли само разочарования.
Да разбираш от финанси и инвестиции, но да имаш 5 лева в джоба, не беше особено престижно. Чак когато направих от 10 лева няколко хиляди с един час работа, разбрах, че в това има потенциал. И така вече доста години уча, практикувам и споделям изкуството за правене (и харчене) на пари. Темата за личните финанси вече са част от мен и това е моето „нещо“. Сигурно съм щастливец, че съм го открил рано в живота си и вече 23 години не спирам да го правя.
Въпросът, който не ми дава мира е „Защо продължавам да го правя?“. Също и „Дали е станало навик?“, „Дали съм задължен да го правя или съм свободен и това е моят избор?“ и „Това мини-пенсиониране за мен ли е?“. Станаха много въпросите без отговор. Досега, съм разчитал на твоята подкрепа и сега имам нужда от помощ.
Какви мислиш за тази идея – да намаля темпото на 40 години и да правя по-малко, но по-добри неща?
15 Comments
Стойне, ти правиш изключително много хора успешни и същевремено щастливи! Това не е често срещана комбинация, нали?
Фактът, че събитията, които организираш се посещават все повече, отговаря на някои въпроси. Би било егоистично от моя страна да ти кажа, продължавай да даваш стойност на нас за да сме по добре ние, но когато става въпрос за теб самия изборът е винаги изцяло твой!
Познавам един човек, който спря да чете статиите ти само защото ти за него работиш повече от колкото са неговите разбирания за работа. Просто не си неговия най-добър пример. Това, което мисля аз, е че този човек с решението си пропусна една от най-ценните ти дейности а именно книгата, която издаде! Той не знае за нейното съществуване и лично според мен това е огромен пропуск!
Така, че в този ред на мисли според мен избързваш да се отегляш, защото ти едва сега започваш! Дали няма да си като моя приятел и да пропуснеш възможността точно на един миг разстояние? А колкото до пенсионирането на 40 в първия момент ми прозвуча като – купих си новия айфон, що не си го купиш и ти?
Нека това бъде началото, а не краят!
Поздрави и успешна седмица!
И мен винаги ме е притеснявала идеята “Ще работя цял живот, а когато вече не мога, ще се пенсионирам и ще си почивам”. Най-вече защото сред моите цели за т.нар. пенсиониране имаше неща като пътуване и доброволческа работа, за които не бих имала същата енергия на 50 или 60 години, както на 30 или 40. Особено се притесних, след като започнах да имам здравословни проблеми на 30, за които тогавашната прогноза беше ранно пенсиониране и живот между лекарските кабинети и вкъщи.
Един такъв опит направих за около 3 месеца преди 7 или 8 години (толкова време можех да си “купя” тогава). Не работих, а се мотаех насам-натам, пътувах и четях. Още след първия месец установих, че искам и да работя. Оказа се, че това да съм полезна, да върша нещо и да виждам резултата от него ме стимулира, а липсата му ме изнервя повече, отколкото мислех.
В момента пак правя нещо като “пенсиониране”, макар че то включва работа и е далече от представите на повечето хора за пенсиониране, но ми се струва близко до това, което ти се чудиш дали да направиш. Просто работя това, което искам, откъдето и когато реша, позволявам си почивка, когато имам нужда, пътувам за по няколко дни, когато поискам, експериментирам в работата и оставям само съществените дейности, които носят резултати, а останалите премахвам от графика си след месец, максимум два.
За мен горното работи отлично и поне засега мисля, че бих останала такъв тип “пенсионерка” цял живот. И бих казала, че единственият начин да разбереш дали е и за теб е да опиташ, особено след като преценяваш, че можеш да си го позволиш.
Александър,
Благодаря ти за коментарите и за добрите думи. Това, което сподели за твоя познат е пример, че не може да се харесаш на всички. Аз не съм човек, който ще пуска непрекъснато видеа, на които карам ски, разхождам се в планината и ръся мъдрости или съм на някой плаж. Това не съм аз.
Аз няма да се оттеглям, а просто ще намаля оборотите и ще се опитам да давам повече стойност с по-малко дейности. Вярвам, че това е възможно и мога да го направя. Времето ще покаже.
Статията не е аз го направих, направи го и ти, а е призив към това повече хора да ми дадат акъл и да споделят своето мнение. Аз и сега мога да се оттегля, но не съм го направил.
Силвина,
Нещо такова имам предвид. Аз също не харесвам думата пенсиониране, защото има негативен смисъл у нас, но ме разбра какво искам да направя. Основното е Less, But Better 🙂
Аз съм на 55.Започнах работа като “частник” в първия момент, когато се появиха подходящите
условия в нашата татковина. До преди три години.За мен дойде момента да се оттегля и прехвърлих фирмата на малката си дъщеря. Сега работя за нея, чувствам се чудесно, цял живот мечтаех да пътувам и вече мога да го правя, а и съм полезна помагайки на детето си. Така стоят при мен нещата.
Здравейте, Стойне
Ако аз съм на Ваше място бих намалил темпото. Бих заложил на още повече качество, отнемайки от броя на поетите ангажименти. И не на последно място бих инвестирал спестеното време в семейството. Повече време за детето и съпругата!
Успех!
Йордан Михайлов
Здравей, Стойне!
Задаваш си много ценен въпрос. Самият факт, че си го задаваш и размишляваш над него до такава степен, води до заключението, че рано или късно ще го направиш. Въпросът е дали по-скоро или по-нататък. Тъй като ти най-добре знаеш отговора, ето ти няколко въпроса, които биха могли да ти помогнат да структурираш мислите си:
Разбери кои са важните неща, които ще са афектирани от постигането на твоята следваща/нова цел.
– Как дисциплинираният успех на целта ще промени начина, по който гледаш на себе си?
– В последствие – как ще се променят другите части от личния ти живот?
– Как ще се афектира начинът, по който другите те възприемат?
– Как постигането на тази цел ще афектира живота на хората около теб?
– Какъв социален ефект (отзвук) можеш да постигнеш, постигайки тази цел?
Поздрави,
Златан
Здравейте г-н Михайлов,
Благодаря Ви за съвета. Ще Ви послушам, защото напоследък енергията ми е на ниско ниво и се разболявам по-често от преди.
Златан,
Даваш ми много ценни напътствия и задаваш силни въпроси. Ще помисля върху тях. Благодаря ти.
Здрасти Стойне,
Видях те на живо тази година на семинара “Машина за пари” (без майтап много добро впечатление ми направи, съвсем земем, уравновесен, спокоен), от 2-3 месеца чета статиите ти всеки Понеделник, в момента чета книгата ти (по Коледа я подарих на баща ми, той е на 74 и е възхитен от нея), играх два пъти “Потоци пари” с Ади, все още чета статии от сайта ти (има много полезна информация).
От това което знам за теб и те видях, едно ще ти кажа: Евала!! (използвам чуждица, но така ми идва отвътре);
Според мен продължавай да правиш това което и до сега, щом си доволен. Хем помагаш на другите, хем на семейството си, хем си финансово обезпечен :).
Да, вероятно е малко объркващо да постигнеш мечтите си и да се почудиш на къде. Единия вариант е да си нарочиш нова мечта – може да е трудно, като си извън разни спортове, пътешествия, имаш достатъчно средства за препитание и даже за след пенсиониране. Друг вариант е да се насочиш към преподаване или информиране към децата/младежите, след като чета твоите материали – според мен един от най-важните предмети в училище трябва да е финасовата грамотност (даже преди математика, литература, Български, западен език, физическо, изкуство и ….), разбрах, че си направил опит с ученици – може да е трудно, едни са малки други слабо се итересуват, но това може да стане новата ти мечта (даже мога да съм ти леко полезен, към момента съм член на УН в едно Софийско училище и гост в друго такова – като цяло според мен към момента образователната система е слабо ефективна и е адски трудно да се промени към по-ефективна, поне в близко бъдеще, т.е. по-голямата ни дъщеря е в 11-ти клас, до сега сменихме 3 училища, а по-малката е в 4-ти клас). Трети вариант е да даряваш доброволен труд (да си доброволец), може да е към кооперацията в която живееш, аз например помагам в БХБ (Българска Хранителна Борса), но като се замисля ти доброволстваш като помагаш на хиляди Българи да си подобрят своята финансова грамотност. Четвърто ще те посъветвам да пътуваш повече (със семейството, с приятели), аз лично пътешествам от 15-на години и съм страшно удовлетворен, из България, Гърция, Сърбия, Австрия, Италия (Европа), при мен е свързано с хобита/спортове, но пък съм ограничен от 20 дневната корпоративна свобода…., но пак споменавам всяко пътуване дава нещо ново, срещаш се с други хора, събираш впечатления, правиш сравнения за начин на живот и т.н.
Аз лично от както чета твои материали, ми се объркаха данните за мечти и тепърва ще си изготвям планове за финансова независимост, кога да бъде, какво ще правя след това (ако я постигна 🙂 ), но си мисля, че ще наблегна на спортове и пътешествия/пътувания. Даже сигурно ще се допитам до теб за финансовото ми бъдеще, пенсиниране, когато узрея.
Оставих за накрая последния ми съвет: обръщай колкото можеш повече внимание на себе си, искам да кажа на здравето си, както сам казваш единственото нещо което ни съпътства през целия ни жизнен цикъл е тялото ни. Обръщай внимание на всичко което е свързано с това, буквално каква вода пиеш, каква храна ядеш, какъв въздух дишаш и т.н. Аз лично от 15-на години се опитвам да отделям внимание на това и чак сега (на 44) забелязвам разни резултати. Нпример имам набори, които казват, че са стари вече или познати които въздишат като възрастни, предполагам ме разбираш. Даже си спомням, че беше болнав по време на семинара. И пак се сетих, че те питах нещо и ти каза, че косата ти е побеляла като моята….
…. за пръв път през живота си пиша толкова дълъг коментар, Извинявай за което…
Поздрави,
Илиян
Здравей, Илиян,
Благодаря ти за коментара и за добрите думи. Две идеи ми се въртят в главата. Първата е да спомогна за създаването на етично общество от независими лични финансови консултанти, които да помагат на хората да управляват по-добре парите си и да инвестират. Втората е насочена към финансовото образование за деца.
Благодаря ти и за последния съвет – да обръщам повече внимание на себе си. Вече се възползвам от него.
Пожелавам ти успех и до скоро,
Стойне
Правиш това, което те прави щастлив. Това е смисъла в този еднократен живот, който имаме. Ако искаш го прави до 100. Пожелавам ти го. Не позволявай на пламъка на страстта да угасне и да бъде заменен с тъмата на старата, позната сигурност и задоволство. Да те пристъпи еднородието само защото си на 40. Ти си жив докато умреш, не с пенсионирането. Възползва се всеки ден.
Здравейте, Стойне,
Бях чел статията още когато я бяхте написали преди повече от две години и сега когато отново ненадейно попаднах на нея, искам да ви попитам как се развиват нещата при вас – намалихте ли оборотите или сте по-мотивиран за работа от всякога?
Благодаря и поздрави!
Йонко
Здравей, Йонко,
Това мини-пенсиониране на 40 години го направих в някаква форма. Проблемът беше, че имам прекалено много енергия и желание, за да спра изцяло с моите проекти. Пандемията промени малко нещата. Точно преди нея ни се роди второто дете, останах си малко вкъщи, а сега намалих малко темпото, като идеята е да си правя лятна отпуска по 3 месеца. През 2021 година беше първата такава по-голяма отпуска. Отрази ми се добре и мисля 2022 година да повторя.
Здравей Стойне,
И при мен финансовата свобода дойде доста по-рано от предвиденото ( в момента съм на 41 години ) и смея да кажа, че 90 % от това се дължи на стойността, която си ми дал през сайта и имейл бюлетина. Вече няколко месеца се наслаждавам на това, като първата голяма емоция беше да зарежа добре платената си работа на мениджърска позиция в международна компания. За изумление на близки, приятели, колеги. Това дава огромна сила и самочувствие – да скъсаш оковите на наложения от обществото модел и да поемеш по собствения си път. Не съм спрял да се развивам и работя по собствени проекти, но ако реша мога да замина някъде с месеци. Чувството е уникално и го пожелавам на всеки !