Пенсионната система и личните ни финанси

Лични финанси и пенсиониране
28.04.2013
Стената на мълчанието
18.06.2014

Пенсионната система и личните ни финанси

Това е статията на Деница Петрова, студентка в специалност “Финанси” на УНСС. С нея, тя дава насоките за намаляване на тежестта върху пенсионната ни система и осигуряването на достойни старини за всички нас. Ето го и материала:

Пенсионирането е важен момент, който настъпва в живота на почти всеки човек. За жалост, особено у нас, младите хора много рядко мислят толкова напред в бъдещето и накрая се оказват неподготвени за  тези дни.

Българската пенсионна система има множество проблеми. Дори и след новия пенсионен модел въведен в страната през 2000 година дефицитът във фонд „Пенсии” е огромен. Към момента от централния бюджет ежегодно се прави трансфер в размер на 12% от събраните осигуровки на всички работещи лица и въпреки това недостигът на средства е много голям. Това се дължи на демографския срив в страната. България е сред 5-те страни с най-застаряващо население в Европа. В такава ситуация, система от разходо-покривен тип, каквато се ползва за управление на пенсиите у нас, няма как да издържи.

С цел намаляване на разходите на фонда бе въведено допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Чрез него, за всички лица родени след 31.12.1959 година се заделя част от месечната осигурителна вноска за пенсия и отива не в бюджета на ДОО, а в персонален фонд управляван от избрано пенсионно-осигурително дружество. Идеята е, че след години, когато тези лица се пенсионират, част от пенсията им ще бъде покрита от тези заделени средства и така ще намали тежестта за работещото население, което ги издържа.

Друга реформа целяща облекчаването на пенсионната система е поетапното вдигане на възрастта за пенсиониране. В момента тя е 60 години и 8 месеца за жените и съответно 63 години и 8 месеца за мъжете, като идеята е да се покачва ежегодно с по 4 месеца,  докато достигне на 63 години за жените и 65 за мъжете. Такава една политика се наблюдава в почти цяла Европа. Но за да има ефект тя трябва да бъде съпроводена с допълнителни промени.

Една от посоките, в която смятам, че трябва да е работи е стимулирането на работодателите да наемат и задържат хора над 55 години. Няма как да се очаква хората да работят до 65-годишна възраст, ако няма кой да ги наема. Много работодатели предпочитат  по-млади, тъй като те ще склонят да работят на много по-ниска заплата от един опитен специалист. Освен това един неопитен служител може да бъде обучен да работи точно както изискват неговите работодатели.

При човек занимавал се с нещо с години, промяната на начина на работа е много по-трудна. Трета пречка може да бъде по-разклатеното им здраве и съответно по-честото им излизане в болнични и отсъствие от работното място. Тези и други са причините за слабото търсене на хора на 55 и повече години. За да се промени това държавата може да предложи определени стимули за фирми наемащи такива хора (данъчни облекчения или други).

Другата посока, в която задължително трябва да се търси подобрение е здравното ни осигуряване. За да остане човек работоспособен, той трябва да се чувства физически добре. Освен подобряване на достъпа и условията в здравните ни заведения, трябва да се промени и отношението на хората към собственото им здраве. В България цари една масова небрежност към здравето. Макар и в законодателство ни да е посочено, че всеки трябва веднъж годишно да си прави профилактичен преглед, това на практика не става. Хората сякаш търсят лекарска помощ, само когато нещата вече са се объркали. Това е едно погрешно разбиране и населението трябва да се насърчава и подтиква към едно по-сериозно отношение.

Най-важното, което смятам, че трябва да се направи е едно масово и достъпно осведомяване на населението. Хората трябва да знаят и да се интересуват от осигурителния си доход и бъдещата си пенсия. Много често работодатели изплащат високи заплати, а осигуряват персонала си на минималния осигурителен праг. Незапознати и неинтересуващи се хора не обръщат внимание и когато дойде времето им за пенсиониране с недоумение установяват, че пенсията им е много ниска.

Трябва и по-масово да се разпространява информация за доброволното пенсионно осигуряване и предимствата, които то предлага. Много хора не знаят или приемат с голямо недоверие дейността на пенсионно-осигурителните дружества, а те биха били в голяма помощ както на системата като цяло, така и на бъдещите пенсионери, осигурявайки им по-голям доход разпределен във времето по тяхно желание.

Стойне Василев
Казвам се Стойне Василев и съм независим личен финансов консултант, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, автор на бестселъра „Умни пари“, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК).

7 Comments

  1. Поздравления за автора! Много ми допада идеята за стимулиране на бизнеса, при наемане на хора над 55г.

  2. Стойне Василев каза:

    И на мен много ми харесва статията. Единствената ми малка забележка е текста да е една идея по-достъпен и не само за икономисти.

  3. Galarad каза:

    Пенсионното осигуряване е най-голямата лъжа на държавата. Средната продължителност на живота на мъж в България е около 70 години. При пенсиониране на 65, каква част от внесените пари ще му бъдат дадени под формата на пенсия? Колкото повече внасяте под формата на осигурителни вноски, толкова повече губите.

  4. Mika каза:

    Здравейте, статията е дава реалистична предства за системата в момента. Щеше да е добре да предложите и варианти как да поработим в “продуктивната” си възраст за да не се налага да разчитаме само на посочените фондове. Като виждам какво се случва в последните 2 години с тези фондове, никак не съм оптимист, че ще получим това, което ни е удържано за тях. Визирам неизвестността от продажбата на “Доверие”, а и големия брой фалиращи дружества, в които точно тези фондове са закупили облигации. Истината е, че младите хора до 45 години трябва да мислят преди всичко да инвестират в образованието на децата си. След тази възраст трябва усилено да планират пенсионирането си. За съжаление голяма част от възрастните продължават да издържат децата си до дълбоки старини. Лошото е, че и голяма част от децата свикват с мисълта, че родителите са им “длъжни” цял живот и все чакат на техните пенсии. Не е нормално пенсионерите да издържат “децата” си над 30 годишна възраст.

  5. Съгласен съм с последните два коментара. Не е лошо да се има “Доверие” в пенсионната и здравната система, но за целта трябва да има лични сметки, които да се ползват и унаследяват. И разбира се да не се управляват събраните пари от фондове толкова гениално, че за 11 години да са натрупали фантастичните 4,4% печалба /обща, не годишна/.

  6. Mika каза:

    Партидите са си индивидуални, тъй като в началото на годината всеки фонд изпраща по пощата персонално писмо до всеки за движението по тях в рамките на предходната година. За наследяването им не съм се замисляла, но предполагам, че би следвало да е възможно. Някои от фондовете предлагат он-лайн достъп до личната партида и да можеш да проследяваш как се променят нещата.
    При средна за страната заплата, на която ме осигуряват, натрупаната сума към края на миналата година в моя фонд е 3200 лв. (период 2001 – 2013 г) Остават ми още 15 години до пенсия и да предположим, че при същите условия (работа и осигуряване) сумата се удвои. Математически погледнато очакванията ми са за около 7000 лв. Интерсно как ли ще им се отрази инфлацията?

  7. Venislav каза:

    Информацията за дейността на пенсионните фондове може да се види на сайта на КФН

    1. номинален резултат от дейността на принудителните задължителни универсални пенсионни фондове (данък ДЗПО 5% за всички родени след 1959 г.) за 11 години и половина съществуване съвкупно – 304 788 900.04 лева печалба
    2. среднопретеглена номинална доходност на УПФ – печалба от 2,07% за 11 години и половина съществуване общо, не на година
    3. номинална доходност на УПФ в процент от наличните средства към края на юни 2013 г. – 6,2% номинална печалба за 11 години и половина съществуване общо, не на година
    4. номинален резултат от дейността на принудителните задължителни професионални пенсионни фондове (за работещите при тежки условия на труд) за 12 години и половина съществуване съвкупно – 7 593 490.00 лева загуба
    5. среднопретеглена номинална доходност на ППФ – печалба от 1,08% за 12 години и половина съществуване общо, не на година
    6. номинална доходност на ППФ в процент от наличните средства към края на юни 2013 г. – 1,2% номинална загуба за 12 години и половина съществуване общо

    Без инфлация, без тези фондове да изплащат пенсии!

    В момента работник тежка категория може да очаква около средно 22 лева пенсия от УПФ-тата а нормалния работещ около 8 лева. Като тук може да се уточни че след промените, реално за да получаваш тези пари имаш редукция на държавната пенсия от около 20-30% процента.
    Всеки сам може да си сметне и да си прецени нещата относно тези пирамиди наречени частни пенсионни фондове.

    Авторката за едно е права, населението трябва да е осведомено и от сега да се подготвя , без въобще да разчита на вноските (данъците) които сега му се удържат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.