Темата на последния модул от програмата по коучинг, в която участвам, беше свързана с ценностите и старите вярвания, които ни пречат да бъдем успешни и да постигнем целите си. Няколко случки от последните дни, които ще запазя за себе си, ме накараха да напиша тази статия и да ви помогна да откриете и вие това, което ви спира по пътя на богатството.

Какви са вашите ценности?

Да започнем с ценностите. Всеки от нас ги има, независимо дали се замисля над тях. Ако сега ви попитам какви са вашите ценности, какво ще ми отговорите? Най-вероятно да съм добър, честен, коректен…, но знаете ли истинското значение на тези думи и дали наистина живеете в съгласие с тях? Ценностите в нашия живот определят целите, които си поставяме и начините за тяхното достигане. Те определят нашия жизнен път – поведението ни, отношенията ни с хората, с които общуваме. Помагат ни да си отговорим на вечните въпроси: Какъв искам да бъда? Къде искам да отида? Как да стигна до там? Защо съм си поставил точно тази цел? Каква е моята мисия в живота?

Аз също не мога да дефинирам какво е точно ценности и какви са моите, но аз ги прилагам всеки ден, във всяко мое решение, независимо дали искам или не. Да, стремя се да съм добър и честен, но това е доста субективно, според моите възприятия. Това, което наистина поставям на първо място, обаче, е свободата, във всичките ѝ форми. Тук не говорим само за робство и потисничество, но мога да си представя как са се чувствали тези хора. Говоря за свободата като чувство. Може да си окован и пак да си свободен. Това е състояние на духа.

От тук идва и един от най-големите ми страхове – да бъда ограничаван и заради някакви обществени или корпоративни разбирания, да не бъда СЕБЕ СИ, да се чувствам като мишка, защото завися от някой. Изпитвал съм го и не е изобщо приятно. А тези окови може да са най-различни – работа, която мразиш, но не може да напуснеш, защото ти трябват парите от нея; ипотечен кредит, който трябва да връщаш, докато навършиш 65 години; семейство, което те ограничава и не вярва, че може да успееш и други.

Парите, разбира се, са свързани със свободата, или поне за мен. Все още не съм достигнал това духовно ниво, в което ще се чувствам щастлив и ще осъществявам целите си, независимо от материалното ми положение. А има такива хора и аз вярвам, че щом един човек го е постигнал, мога и аз.

Как да разберете кои са вашите ценности? Задавайте си въпроси. Силата на коучинга и нещото, което го прави работещ инструмент е именно задаването на въпроси. Аз вярвам, че всеки е експерт на собствения си живот и най-добре знае кое е правилно за него. Така е и с ценностите. Отговорете си честно на следните въпроси и ще ги откриете: Какво е важно за теб? Защо е важно за теб? Какво не понасяш? Кой човек те вдъхновява (с какво, как)? Какво обичаш да правиш (хобита, свободно време, таланти)? Кой е любимият ти филм? и други. Моят любим филм е Изкуплението Шоушенк, който съм гледал поне 10 пъти и всеки път откривам нещо ново за себе си, освен чувството за свобода на затворниците и пътят към нея.

Какви са вашите ограничаващи вярвания?

Първо да кажем какво е това. Това са дълбоко вкоренени вярвания и мисли, които ни пречат да станем успешни, богати и да постигнем целите си. Ще започна с една история, която ще ви покаже нагледно за едно от тези вярвания. Преди 1954 година много хора са се опитвали да пробягат една миля за под 4 минути, но никой не е успял. Вестниците непрекъснато пишат, че това е невъзможно поради съпротивлението на вятъра, капацитета на човешките дробове, структурата на костната ни система и много други.

На 6 май същата година, Роджър Банистър, студент по медицина в Оксфордския университет, постига нещо, считано за абсолютно НЕВЪЗМОЖНО до тогава, а именно – пробягва една миля за 3:59.4 минути. Интересното, обаче, е друго. В същата година още десетина атлети пробягват разстоянието под 4 минути, включително и един ученик. Ограничаващото вярване, че това е невъзможно е преодоляно, и много хора вече могат да го направят, т.е. проблемът не е бил в краката на атлетите, а в техния ум.

Да видим какви са ограничаващите (стари) вярвания, свързани с парите, които ни дърпат назад.

Старо вярване №1: Трябва да работя усилено десетки години, за да успея

Това може да е важало в известна степен в България преди 1989 година, но през 2014 е просто едно старо вярване. Вие чували ли сте и познавате ли богати хора? Всички ли са ходили по 10 часа на ден в продължение на десетки години, за да станат богати? Има ли такива сред тях, които са го направили по по-лесен (законен) начин за 2-3 години? Аз познавам много такива. Разбира се, те не са лежали през това време, но не мога да кажа и че са копали от сутрин до вечер.

Ами онлайн милиардерите като собствениците на Facebook, WhatsApp, Alibaba и други. С пот на чело в продължение на много години ли са забогатели? Ако говорим за България, преди кризата хора с по 10,000 лева станаха милионери на борсата за по-малко от година. Как мислите, това вярване мит или истина е, според вас?

Старо вярване № 2: Най-добрата и сигурна инвестиция е депозитът в банка

Това е може би най-разпространеното вярване, защото над 85% от спестяванията на българите са в банките. Много често е ставало на въпрос, че никой не е станал богат от депозити. Те само запазват парите ви във времето. С текущите лихви от около 1.5% на година, дори това е доста съмнително. Разумните хора си държат парите от аварийния фонд в банка и максимум 25-30% от спестяванията си с идеята, ако има по-изгодна инвестиция да имат пари в брой.

Това ограничаващо вярване е останало от времето на нашите родители и на техните родители, просто защото не е имало друг начин да увеличиш парите си (а и самата идея за това е била абсурдна). Но, сега сме 2014 година и има буквално хиляди инвестиции, вместо депозити. Да, рискът при тях е по-висок, но няма нищо сигурно. Питайте хората с депозити над 196,000 лева в КТБ.

Старо вярване № 3: „Учи, мама, за да не работиш”

Да, така е било. Когато в канцелариите на едно работно място е имало минимум 10 човека и никой не е търсил резултати от тях, това е била печеливша стратегия. Последните години разговарях с доста хора от поколението преди 1989 година и всички казват, че тогава изобщо не се е работило, в сравнение със след това. Аз също работих като ученик и студент в едно държавно предприятие. Само ще ви кажа, че колегите се подготвяха усилено за световно първенство по решаване на кръстословици, прогнози в Тото 1 и пиене на кафе. Имало е, разбира се, изключения (главно в селското стопанство и другите трудоемки отрасли), но те само потвърждават правилото.

Сега, обаче, нещата са различни. Трябва да се учи непрекъснато, за да работиш и да успееш. Когато казвам „Инвестирай в себе си!” имам предвид точно това. Ходи на обучения (има толкова много, дори безплатни), чети книги, говори с по-успешни хора от теб и не скатавай в работата (дай всичко от себе си и ако не го оценяват, напусни). В момента знанията се обезценяват толкова бързо, че след 1 година, повечето от тях вече не ви вършат работа. В същото време, лекциите по маркетинг в университетите са от 70-те години на миналия век (в добрия случай) и още говорят за Котлър и 4 П-та. Студентите в икономическите специалности знаят за глобалните пазари, но не знаят в какво да инвестират парите си, когато завършат.

Старо вярване № 4: Инвестирането в акции е хазарт

Ако не може да смяташ, дори ходенето до магазина е хазарт, нали? Може продавачката да те излъже и да загубиш пари. Имам още един въпрос към вас – Да ходите всеки ден на работа не е ли хазарт? Сигурен съм, че ще намерите много аргументи, защото това не е така. Ами, ако работите в компания с акции на борсата? Щом да ходите на работа в тази компания не е хазарт, защо да притежаваш дял от нея да е?

Няма да ви убеждавам, че инвестирането в акции е далеч от хазарт, само ще ви кажа, че дългосрочно (за последните 100 години) в САЩ, където този актив има най-дълга история, средната доходност от акции е около 11% (за база е взет индекса S&P 500). Като това е средна доходност. Вие може да направите и много повече, както и много по-малко.

Това бяха най-силните вярвания, които пречат на хората да постигнат целите и да разгърнат потенциала си. Спомняте си и Блогърския двубой, нали? Всички тези мисли, когато използвате думи като „винаги” и „никога” са ограничаващи. Щом някой го е направил, и вие можете. Забравете, че сте от малък град, че родителите ви не са богати, че не сте достатъчно умен, че вече ви е късно да правите нещо и се съсредоточете как може да го направите. Спомняте ли си Роджър Банистър?