Коучингът е призвание и подкрепя хората да бъдат повече себе си

Приключението Intunity Coaches започна…
27.10.2014
Старите вярвания, които ни пречат да сме богати
08.12.2014

Коучингът е призвание и подкрепя хората да бъдат повече себе си

Intunity Coaches е подарък за целия свят. И ние сме щастливи, че този подарък идва именно през нас

Както знаете, аз се включих в първата българска програма за обучение по коучинг и днес ще ви срещна с нейните организатори – Пламен и Гери от Intunity Coaches. В това интервю си говорим за техния път в коучинга, развитието на тази професия в България, може ли всеки да стане професионален коуч, какви качества трябва да притежава и дали може да се печели добре от тази дейност.

Здравейте Пламен и Гери. Може ли да се представите на читателите на SmartMoney.bg?

Пламен: Аз съм човек, който се радва на живота си, и чрез работата си предизвиквам и хората около мен да бъдат и да правят това все повече.

Гери: Тук и сега ще се представя така… Аз съм Креативист. Изследовател в “домейна” на човешката същност. Търсач на Истината. Понастоящем фокусът ми е в усъвършенстването на това да бъда Майстор на Живота и да живея с лекота и наслада. Това е и фокусът на моята работа като коуч, ментор и фасилитатор и като ко-водещ на Intunity Coaches.

Как открихте коучинга?

Пламен: За мен това се случи, докато все още работех в компанията, която според книгата на Джоузеф О‘Конър и Андреа Лагес “How Coaching Works”, е била първата компания в света, която мащабно използва коучинга на различни нива в организацията. Тази организация е IBM. Нещо повече, това е и единствената компания в света, която към момента е носител на 2 от престижните награди Prism, които се присъждат от Международната Коуч Федерация всяка година. През 2012 година инициирах и първата вътрешна коучинг инициатива за България, която се реализира с безрезервната помощ на опитни коучове и ментори от IBM  в САЩ, Холандия и Сингапур.

Гери: Мен коучингът ме откри – не аз него. Да, и не само това – оказа се, че коучингът винаги е бил част от мен. От много малка, когато рефлектирах и си задавах въпроси и се укорявах за това, че нямам собствено мнение, тъй като умеех да гледам през очите на другите и да възприемам тяхната позиция. След това – когато на крехката възраст от 20 години управлявах екип от 30 човека, при това (както осъзнах по-късно) – използвайки именно коучинг подхода. Само дето преди 15 години това беше един съвършено нов и непознат стил на управление и аз се чувствах все едно правя нещо “грешно” или “нередно”.

А имам и една интересна история по този повод. Преди години, докато все още работех в корпоративния свят – някъде там, измежду деловите срещи, конферентните разговори и “гасенето на пожари” – с моя лидер и ментор, Теодор Бобочиков, се случваше от време на време да си говорим за “нещата от живота”. Та тогава аз все му/си повтарях: “Ех, Тео, Тео, аз най-много обичам да си говоря с хората и да ги карам да се чувстват добре. Ако и плащаха за това…” По-интересното е, че точно по това време аз плащах, за да си говоря с някого и да се “чувствам добре” – ползвайки именно услугата коучинг :).

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-годишно дете или на баба си?

Пламен: Подкрепяме хората да бъдат повече себе си.

Гери: На баба ми: Говорим си с хората и ги караме да се чувстват добре, даже щастливи!

На 5-годишно дете: (горното +) а животът им е като приказка, пълна с чудеса – само дето не е приказка, а си е техният живот :).

На Дядо ми Айнщайн: Ние катализираме процеси, които така или иначе се случват у човека. И също така прилагаме на практика много от твоите цитати – онези за въображението; за различното ниво на мислене/съзнание; за човешкия Ум; за Вселената; за Бог.

Има ли професионалният коучинг минало и бъдеще в България?

Пламен: Има и от двете. Като второто тепърва предстои с огромна сила, тъй като към момента са използвани едва хилядни части от процента на това, което може да бъде реализирано от и за професионалния коучинг в България. Професионалните и етични стандарти в тази област се задават в по-голямата си част от най-голямата и авторитетна организация в областта на коучинга – Межуднародната Коуч Федерация, която има и местно представителство в България.

Гери: За мен коучингът е като ковчеже, съдържащо много и древни умения и знания за общуването, комуникацията и въобще общението. А също така и за стимулиране на естественото развитие и (само)усъвършенстване при човека. Чрез професионалния коучинг ние всъщност имаме възможност да се докоснем отново до тези древни умения – да си ги припомним – и да си ги върнем обратно в ежедневния живот. А това е особено важно именно днес, когато целият свят минава през едни много интересни трансформации. Така че – дали има минало и бъдеще? Като че ли отговорът за мен се съдържа в Сега ;-).

Всеки ли може да стане професионален коуч? Младостта порок ли е в тази професия?

Пламен: Всеки, за когото това е призвание, може да стане. За по-голяма част от професионалистите в тази област, коучингът не е първата стъпка в кариерата им и обикновено това са хора, които вече имат богат житейски и професионален опит. Но мисля, че през следващите 20-30 години ще станем свидетели на значително по-млади професионалисти в тази област. Още повече, че от тази година и в България си имаме и първата българска коучинг програма – Intunity Coaches, на която ние сме горди създатели. От 2015 година в програмата предвиждаме да се обучават освен българи, така също и хора от други държави, благодарение на международното издание през идващата пролет.

Гери: Всеки, който желае, може да стане професионален коуч. Но не там е въпросът. Въпросът е ЗАЩО бихте избирали да станете професионален коуч? Кое е това, което ви мотивира? Кое ви задвижва? Коя е същинската причина? Защото коучингът е служене. Това е професия с призвание.

Затова и толкова много ме радва фактът, е че нашата програма привлича хора, които преди всичко идват, за да работят за собственото си усъвършенстване и израстване. Това е и философията на програмата ни – а именно, че промяната започва от всеки от нас. За да можем да служим на другите, трябва първо да се научим да служим на себе си.

Що касае младостта – тя със сигурност не е порок и, надявам се, никога за нищо няма да бъде. Имала съм удоволствието да работя с 20-годишни младежи, у които виждам бъдещи коучове; всъщност дори – настоящи коучове! Уникални са! Това за мен са Децата на Новото време. Те го носят в себе си – като подход, като начин на мислене и възприятие, и начин на взаимодействие със света.

Но съм познала и друго – че личната ми опитност и житейски път, както и постоянството ми в осъзната работа със себе си – ми помагат да бъда и да ставам все по-добър и по-добър коуч за моите клиенти. По какъв начин? Ами помагат ми да присъствам на 100% тук и сега, да бъда устойчива в “собствената ос” и да се придържам към “Нулата”, както казваме в Intunity коучинг. С Пламен обичаме да казваме – това кой си ти е => как правиш коучинг (Who you are is How you coach). Ето защо, поне според мен, истинският коуч постоянно следва да работи над собственото си развитие, израстване и самоусъвършенстване. Като същевременно не забравя, че си остава преди всичко човек.

Какви качества трябва да притежава един добър коуч?

Пламен: На първо място – непрекъснато желание за учене, себеразвитие и забавление.  Желание за подкрепа на хората, любов към човешкото в човека, постоянство, отдаденост към непрекъснато усъвършенстване и разширяване на възможното.

Гери: Любов. Отдаденост. Грижа. Отвореност. Умение да се учи – постоянно, винаги и завинаги. Умение да приема нещата такива, каквито са. Само-рефлективност. Естествено любопитство към хората. Умение да вижда Същността. Да обича хората. Да се наслаждава на процеса. Да бъде себе си. Умение да служи! Да оставя собствената си “agenda” настрана и да влиза в сесията “гол” и “чист”, и уязвим. Да си позволява да БЪДЕ… И още много и безкрайно много и красиви качества и умения.

Кое е най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Пламен: За мен това е заземяването и постоянното припомняне за това, че успехите или неуспехите на хората са резултат най-вече на тяхната лична отдаденост, фокус и решителност за действие. Почти всичко може да бъде постигнато, когато са налице тези три елемента.

Гери: Лично за мен – това е да стигна до точните за мен хора – за които аз бих била точният човек. Да се намираме всред морето от хора. А точните за мен хора са хората, които са отдадени да живеят най-доброто от себе си във всеки един момент. Избират те да бъдат Създателите на собствения си живот! Да следват сърцето си и да реализират мечтите си и да живеят призванието си. Избират да играят “Голямата си игра”! И това, от което имат нужда, е някой, който да ги съпътства по пътя към успеха, като ги предизвиква да разширяват хоризонтите си и да изследват, да експериментират и танцуват с промяната и в живота, така щото да отидат на следващото и на следващото, и на следващото ниво… Ако се припознаете в това – моля, обадете ми се.

Как се промени вашата коучинг-философия, откакто сте в бранша?

Пламен: В самото начало, докато бях все още в IBM в качеството си на коучинг клиент и на вътрешен коуч, а и по време на първото ни 5-модулно обучение в Лондон – единствената философия, която познавахме, беше т.нар. co-active coaching. След като задълбочихме познанията и опита си с клиенти и наши собствени коучове и ментори от чужбина, които притежават много хиляди часове практика – започнахме да се доближаваме до собствената си автентична философия, която стои и в основата на обучението Intunity Coaches. В по-задълбочен формат сме я описали за отделните модули тук.

Гери: Научих, че всичко е много, много просто, “но не и по-просто”, както казва Дядо ми Айнщайн. Научих, че за философията на коучинга можете да прочетете в книги като “Тао Те Чинг”, “Алиса в Страната на Чудесата”, “Мечо Пух”, в детските приказки и къде ли още не… Че дори и да си преминал през 2 коучинг школи и да си изследвал още дузина философии – истината е в теб! И че – благодарение на това, че вървяхме и продължаваме да вървим Пътя, следвайки сърцето си – ние като че ли достигнахме до Алфата и Омегата на коучинга. До Същността. До Фундамента. До Извора! А защо Алфата и Омегата? Просто защото преминахме през опустошението от сблъсъка на две много различни философии и… от разрушението се породи съзидание.

Най-важното, което научих от целия този процес, и за което съм изключително благодарна, е… Че всичко започва от мен самата – Промяната. Съзиданието. Разрушението. Всичко започва от мен. ~ Няма нищо лично. ~ Всички сме си огледала един на друг. ~ Трансформацията се случва така или иначе и ние (като коучове) бихме могли само да я катализираме. ~ Аз съм толкова “добър” коуч, колкото “добър” е моят клиент. ~ Научих колко много мога да се наслаждавам на парадоксите в живота и да живея ведно с тях. Научих, че всичко, ама всичко е Игра ~ И безброй други неща. Разбрах, че докато работя върху себе си да бъда Майстор Коуч – аз се уча да бъда Майстор на Живота! И съм изключително благодарна за това!

А що касае философията на Intunity Coaches – тя съчетава всичко написано по-горе. Intunity Coaches е подарък за целия свят. Един уникален и прекрасен подарък. И аз съм щастлива, че този подарък идва именно през нас.

И тъй като сме основно финансов сайт, могат ли да се печелят добри доходи като професионален коуч в България?

Пламен: Зависи какво разбирате под „добри доходи“. За всекиго това е различно. Изследване, поръчано през 2012 от Международната Коуч Федерация и реализирано от PriceWaterhouseCoopers, показва, че професионалните коучове по света получават средно около 48 000 долара/годишно, което със сигурност не е най-краткият път човек да стане милионер или милиардер. Но за сметка на това, както споменах и преди, коучингът може да бъде много удовлетворяваща професия, стига това да е вашето призвание.

Гери: Прагматичният ми отговор е “да”, но като че ли все още е нужно да бъде част от портфолио и да разполагате с други източници на доходи/приходи. Аз обаче, също като Пламен, съм насочена към стойността, която носи коучинга. За мен приходите са естествен резултат и следствие от това, в което влагам цялата си страст, любов, енергия и отдаденост. А приходите от едно или друго нещо може да ви покажат доколко и в каква част от вашето време сте вложили своята страст, любов, енергия или отдаденост.

И накрая, какво ще посъветвате хората, които искат да станат професионални коучове?

Пламен и Гери: Ще ги “посъветваме” да започнат с въпроса “Защо?” Да проверите със себе си защо желаете да станете професионални коучове. И ако това е вашето призвание – тогава просто последвайте сърцето си. И се доверете на вътрешния си глас.

На тези от вас, които не желаете да ставате професионални коучове, но пък проявявате интерес към този подход – също бихме ви насърчили и приканили да последвате сърцето си и да проверите какво е това, което коучингът носи за вас.

А на всички вас – което е припомняне и за нас самите – следвайте сърцето си и се вслушвайте във вътрешната си мъдрост. И влезте в тон (InTune) със себе си :). Защото никой друг не знае по-добре от вас самите!

Стойне Василев
Казвам се Стойне Василев и съм независим личен финансов консултант, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, автор на бестселъра „Умни пари“, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК).

3 Comments

  1. Grindcore каза:

    Научих, че за
    философията на коучинга
    можете да прочетете в книги
    като “Тао Те Чинг”, “Алиса в
    Страната на Чудесата”, “Мечо
    Пух”, в детските приказки и
    къде ли още не…

    Според психологичния профил на госпожата, би трябвало да присъства на първо място и “Пипи дългото чорапче”.

    “Ех, Тео, Тео, аз най-много
    обичам да си говоря с хората и
    да ги карам да се чувстват
    добре. Ако и плащаха за това…”
    Тук е и същността на това интервю 🙂

    Но след като има хора, които продават въздух в консерви, защо да няма и такива!?

  2. Румяна каза:

    Започвам да си мисля че нищо не разбирам, а статията уж е на български.
    “Гери: …………………………….Креативист. ………………. “домейна” …………….коуч, ментор и фасилитатор и като ко-водещ ” “

  3. Анета каза:

    Какво е това словоблудство, бе хора?!
    КЪДЕ е грамотността на интервюираните и интервюиращите (=да познаваме и ползваме: пишем и говорим на родния си език, па едва след това на чужди такива, чиито термини/чуждици – едва при недостиг в нашия/родния – да заимстваме, че и налагаме в публикации, медия, преса)?!?!
    Поздравявам предходното писание от Румяна (Румяна-19.11.2014 at 13:51) – не, НЕ Е НА БЪЛГАРСКИ публикуваното – колкото и да е харесвано и лансирано, според мене си е словохулство и чиста проба словесно хулиганство! С една дума: н е г р а м о т н о с т (не само словесна де).
    И понеже цитирате “Тао Те Чинг”/”Дао Дъ Дзин”/ – помните ли (разбирате ли), че “думите имат начало, делата – същност”; че “пътят на мъдрия е действие без насилие” – мислите ли, че можете да се опитате и спрете да насилвате родния ни български език???
    справка – допитайте се до големия всепризнат П. Увалиев, едва тогава слово-заигравайте се….публично 🙂