Коя е Вашата Голяма игра?
Старите вярвания, които ни пречат да сме богати
08.12.2014Коя е Вашата Голяма игра?
Всеки от нас има Голяма Игра в живота си. Тя е твоята лична мисия и те кара да твориш, да помагаш на другите и изразява твоята дълбока същност. Някои са я открили, други още я търсят. Ако сте от търсещите, горещо ви препоръчвам коучинг програмата на Intunity Coaches, чието пролетно издание стартира на 20 март 2015 година. Тя ми помогна да открия моята нова и уникална голяма игра, а сега на свой ред аз ще ви помогна в търсенето.
Нека започнем с една история, която Пламен от Intunity Coaches ни разказа на курса: „Живял някога един праведен човек. Когато починал, духът му се издигнал в небето и се озовал пред райските порти, където свети Петър проверил в големия си тефтер дали човека е живял според божиите заповеди и след като се убедил, че е така го пуснал в Рая. А там – зелени поляни, сини небеса, чудни цветя, божествена храна и мили хора.
Минала една седмица, минала втора и на човекът му омръзнало в Рая, затова решил да помоли свети Петър да му позволи да отиде в Ада, защото там са били повечето му приятели, а и сигурно е по-интересно. Свети Петър му позволил и така нашият герой се озовал в Ада. Огледал се, същото като в Рая – красота, дървета, синьо небе, хубава храна. Имало само една разлика – хората непрекъснато мрънкали. Отишъл човекът при дявола и го попитал защо хората тук са недоволни. Дяволът се засмял лукаво и казал: Те си мислят, че в Рая е по-хубаво, затова”. Раят и Адът са в самите нас и в нашето отношение към това, което ни се случва.
Всеки от нас си има някаква история, която разказва отново и отново, без да се замисли и да си вземе поука от нея. Един все попада на кофти шефове, друг на кофти връзки, трети за това, че се е родил в семейството на обикновени работници в провинциален град, а не в къщата на богаташи с много пари и имоти. Тези истории не са нищо повече от вашите оправдания, защо все на вас се случват лоши неща.
Ако си сменил десетина работни места и все си попадал на кофти шеф и колеги, които те мразят, не е ли причината в теб? И аз се измъчвах доста години, че не попадам на добра фирма с готини колеги и все нещо ми липсваше. Ако беше висока заплатата, офиса ми беше далече; ако екипът беше супер, трябваше да се пътува много и още, и още оправдания. Естествено, вината никога не беше в мен. Завиждах тайно на приятели, които имат готини шефове и колеги. Когато разбрах, че аз съм червен домат поставен в буркан със зелени краставички, нещата си дойдоха на мястото. Сега съм благодарен за всеки един ден, за всеки един урок (приятен или не) и за това, че съм станал това, което съм сега.
А каква е вашата история?
Джордан Белфърд (или вълкът на Уолстрийт) казва “Единственото нещо, което стои между вас и вашата ГОЛЯМА ИГРА, е глупавата история, която си разказвате за това защо не можете да я реализирате!”. Защо не промените вашата история? Защо вече тя да не включва вашите успехи и трудности, с които сте се преборили? Престанете да мрънкате и вземете живота си в ръце. Има много неща, които отличават успешните и богати хора от останалите, но основното е, че те са поели отговорност за живота си и вярват в себе си като създатели на всичко, което им се случва.
Всяка история може да бъде променена, а когато промените историята си, променяте и реалността. Тази нова реалност ще е първата стъпка към Голямата ви игра. А всъщност, знаете ли коя е вашата голяма игра? Каква е твоята мисия в живота? Какво създаваш? Ще ви помогна малко – помислете какво сте създали през последния месец? Може да не е материално като контакти, приятни усещания у другите, радост за децата и други. Как то влияе на другите около теб? Как това ти помага да израстваш? Май въпросите станаха много. Отделете време, за да си отговорите. След като знаете коя е вашата Голяма игра, какво е нужно, за да я реализираш? Не чакай, живота си тече и единствено ти си отговорен за това, какво ще получиш от него.
Намерения или очаквания
Замисляли ли сте се каква е разликата между намерения и очаквания? Аз не бях. В първите обучения, които съм правил винаги започвах с това какво очакват участниците, за да не пропуснем някоя важна тема. Но думата произлиза от глагола „чакам”, т.е. някой друг трябва да направи нещо. Това е твоята предварителна нагласа за това, което ще се случи (на обучението, например). Всичко това, обаче, не включа това, което АЗ ще направя, за да може този курс да е максимално полезен за МЕН. Пак опираме до личната отговорност, която е в основата на коучинга и е неразделна част от всеки успешен човек.
Вместо да имаме очаквания, не е ли по-добре да имаме намерения. Тази дума произлиза от глагола „намирам”, а за да намериш трябва да търсиш, нали? Намеренията произлизат от нас и нашите действия, защото ние сме отговорни за това дали и какво ще получим от връзката си, от курса и от живота като цяло.
Това ме научи вече да започвам обученията си с това какви намерения имат участниците и какво искат да си намерят, както и какво са склонни да дадат в замяна – време, внимание, ангажираност, любопитство и други.
Сега имам едно предизвикателство към вас. В коментарите да напишете коя е вашата нова Голяма игра, коя е вашата нова история и какво сте си намерили от началото на годината.
Ако тази статия ви е била полезна, бъдете щедри и я споделете с вашите приятели в социалните мрежи.
6 Comments
На мен постоянно ми се въртят нови и нови идеи за това как да изкарвам доходи от интернет, като съм полезна на другите и като същевременно се забавлявам.
Сега обмислям например идеята да започна да качвам в youtube уроци за начинаещи по програмите, който познавам – photoshop, coreldraw, excel, различни cms-и за изграждане на сайтове. Винаги съм обичала да споделям знанията си и да обяснявам. Това става най-ефективно като се върнеш назад във времето и се сетиш на теб кои термини са ти били непознати в началото и кое те е затруднявало. Защото човек понякога забравя как е започнал и езикът му става неразбираем за другите.
Това е моето намерение, но докато не го реализирам, то си остава просто идея 🙂
Специално на мен, тези уроци за photoshop и coreldraw ще са ми много интересни 🙂
Здравей Тони.
Привет на всички читатели!
Поздрави за изключително полезните статии.
За първи път пиша тук и ще се опитам да споделя моята история , опит и цели, както и да потърся малко съвети 🙂
Аз съм Любо , на 24 години от град Петрич ,но от около 6 години живея ,уча и работя в София.
След завършване на бакалавърската ми степен (Автоматика и ИТ) имах късмета веднага да си намеря работа по специалността. По скоро не бих го нарекъл късмет ,а упоритост, дисциплина и постоянство. От около година и половина работя като инженер по автоматизация. В началото започнах с голям хъс ,удовлетворение и самочувствие. Все пак бях сред първите 3-ма човека,които успяха да завършат специалността , което дължа доста повече на упоритостта и дисциплината , отколкото на интелекта , който според мен не притежавам в особено големи количества . Всичко беше добре , родителите ми бяха много щастливи и горди ,че имах служебен телефон , лаптоп, визитни картички и чат-пат кола. Плащах си сметките и започвах кариера.
Хмм, до тук звучи идеално, НО (ето го и голямото НО) …
…но след известно време започнах да осъзнавам ,че съм попаднал в порочния кръг на “Омагьосаната въртележка”. Сутрин ставане в 6:30 ,пътуване до работа (1 час в едната посока ) , което адски много ме натоварва, прибиране от работа , малко спорт , баня , вечеря и всичко от начало. В един момент това започна много да ми тежи и да ме депресира. Нямах желание за нищо, а дори все още нямах проблемите от сорта на плащане на кредити , деца, семейство и тн. Разбрах ,че това не е живота който искам. Работата също. Постоянно се чувствам не на място. Мога да си върша работата , но не изпитвам удовлетворение. Чувствам ,че не това е моето призвание.
Преди известно време осъзнах,че техническото образование, което имам изобщо няма да ми е достатъчно да постигна така желаната за мен – финансова свобода. Реших ,че е време да инвестирам в себе си, обогатявайки финансовата си грамотност, която не бе никак голяма (и все още не е). Започнах сърфирането в гугъл след което попаднах и на този сайт. Веднага след прочитането на няколко статии грабна интереса ми. Купих си и така популярната книжка на Кийосаки – “Богат татко, беден татко” и ентусиазмът ми започна да нараства.
Още от ранна детска възраст имах интерес към бизнеса и предприемачеството ( предполагам е наследствено от баща ми, който през целия си живот се е занимавал със собствен бизнес). За съжаление не развивах този интерес, тъй като следвах стриктно идеята за добро образование – добра работа. Комуникацията с баща ми е доста трудна така, че не успявах да получа някакви съвети и насоки относно бизнеса. И все още не успявам, но както и да е. Това не е фатално.
Първият ми „опит със бизнеса“, ако може така да се нарече, беше на около 8 годишна възраст , като се състоеше в отваряне на сергия пред къщата ми, където продавах миришещи листчета, които бяха доста модерни по онова време :). Трябваше да прекратя “бизнеса” след като един родител беше ядосан ,че съм продал на сина му едно листче за 200лв (сегашни 20ст.) :D. Следващата инициатива която започнах на 15 годишна възраст беше в гаража на един приятел с който закупихме аерограф ( нещо като писалка за рисуване с боя) и започнахме да рисуваме по каски , мотори , фланелки , коли и тн. Тъй като това беше нещо ново за града , а и двамата умеем да рисуваме прилично , имаше доста интерес и така от гаража се преместихме в сервиза на баща му , където имаше цяло свободно помещение. Започнахме да боядисваме да ремонтираме да рисуваме и общо взето , бяхме доста доволни и щастливи от това което правим , а и допълнителните приходи също не бяха зле . След това обаче трябваше да започнем следването се преместихме в София. И този “бизнес” беше прекратен , за което още съжаляваме , но да кажем на родителите си ,че не искаме да учим , а да продължаваме със сервиза тогава беше просто немислимо.
Започнах следването си , като имах късмета да отида на студентска бригада от която успях да спестя не лоша сума пари. Винаги съм имал финансова дисциплина , и спестяването постоянно е било на дневен ред. Понякога родителите са ми казвали ,че съм стиснат дори , но аз предпочитам да го наричам разумно харчене (може би за някои неща са прави). Та, бях спестил около 10000$ и вече имах известна сигурност и се чувствах добре.
Следващата стъпка която бях решил да направя е да инвестирам така скъпоценните ми спестени пари в акции. Имам приятел който се интересуваше и ми даваше съвети. Спряхме се на акции на “Тесла Моторс” (това е инвестицията за която адски много ме е яд ,че не направих). Това беше през 2012г когато цената за дял беше около 37$. Естествено аз бях много зелен в тази област и бързо се отказах , след като бях прочел малко в интернет , а и тази неувереност и несигурност (която и до ден днешен немога да преодолея) силно ми пречеше да рискувам тези трудно заработени парички. Така и не събрах смелост , а цената на акциите достигна 279$ през септември миналата година. Разбира се не е ясно дали щях да ги задържа до достигането на тази цена , но така и не опитах. Продължих да уча и да спестявам. Карах си по коловоза – все пак беше сигурно. Отворих депозитна сметка и продължих да трупам. Все още продължавам , макар и осъзнал,че парите ми се обезценяват при лихва от 2% и средна годишна инфлация от 3-5%. Но отново тази несигурност, която имам постоянно ме дърпа назад
Стигнал съм до момента в който имам някаква прилична сума пари за моето финансово състояние с която може да се започне нещо. Имам силното желание да предприема някакви действия, да напусна работа , да започна да се блъскам, но изпитвам неувереност в себе си ,тъй като нямам опит , а и страха от загубата на спестяваните пари е голям . Объркан съм ,тъй като не се чувствам добре на работното място , усещам ,че не това е призванието ми, но продължавам да работя за да мога да плащам сметките и да продължавам да трупам капитал , който както е тръгнало така и няма да бъде използван , съдейки по объркаността пред която съм изправен. Липсата на точно определена цел също е голяма пречка, да не кажа почти фатална, тъй като съм изпитал ефекта на достигането на определена цел и знам колко силна е концентрацията когато знаеш къде отиваш, а не просто да стреляш на посоки.
Усещам ,че е нужна коренна промяна . Впускане в непознатото. Излизане от зоната на комфорт, но съм сам в това начинание и определено имам нужда от насоки , препоръки и съвети. Така ,че ако има хора които са изпадали в подобна ситуация или като цяло да споделят мнения , съвет или препоръка – feel free to share 🙂
ПП. Коментара стана доста дълъг , но трудно мога да обясня ситуацията на кратко.
Надявам се ,че все пак някой ще има търпението да я прочете 🙂
Поздрави!
Здравей Любо,
Много ми допадна твоята история и ти се възхищавам, че не си се отказал от това да се развиваш и да търсиш нови начини да излезеш от “въртележката”. Заповядай на уебинара на 16 февруари и може да ти дойдат някакви идеи. Ще се радвам и да се видим на живо и да поговорим.
Здравейте и от мен!
Казвам се Димитър на 26 години! Поздрави първо за сайта! И аз като Любо попаднах скоро на него и съм доволен, че го намерих! “Голямата игра” за мен е самият живот! Начина по-който ще го изиграеш и какви действия ще предприемеш за това! Ти определяш “Голямата ИГРА”, ти си автора, сценариста и режисьора!
Завършил съм СК във ВИНС ( не че съм го искал или някой ми е казвал и обяснявал какво е счетоводство). Счетоводството не можеш да го разбереш даже и във “унито”! То се учи само и единствено с практика и то много! Отделил съм около три години да го работя ( за което изобщо не съжелявам, не съжелявам и че съм го учил[по-скоро в дискотеките майче] ), НО не е моето амплоа. Имах дни в които се будех за работа и се питах – това ли искаш да правиш цял живот, с това ли искаш да се занимаваш, счетоводството ли е?! Е да Ви кажа пак – НЕ Е 🙂
Миналата година или може би и по-миналата попаднах в интернет пространството на един човек…името му е Христо Попов (сигурен съм, че сте чували за него) и той разказва много хубави притчи на неговите събеседвания 🙂 Осъзнах какво искам да правя с живота си и какви “стъпки в пясъка” искам да оставя! Предприех коренни промени. Напуснах работа, захванах се с друга – която смятам, че и тя ми помогна доста около година работех. След това напуснах и нея, смених и града даже и в момента следвам “Голямата, но моята игра”!
Правя това, което смятам че имам нужда и изучавам това, което смятам че ще ми бъде полезно в “Голямата Игра”. Важното е да имаш идеи и цели в играта и да ги следваш и да действаш. Дали ще станат или не, зависи единствено от теб. Ако не станат, вземи си поуките и от там горе главата и само напред. Един живот живеем! Сам трябва да решиш какво искаш да направиш с него, а не да чакаш!
За мен ще бъде удоволствие да се видим на живо и да поговорим, а за уебинара вече съм записан.
Поздрави!