Нисша и висша класа
Но, преди да определим какво е средна класа, трябва да дефинираме нисшата и висшата класа. Това е относително лесно. В нисшата класа попадат всички ниско квалифицирани работници, заети в сравнително ниско технологични сектори от икономиката. Те имат максимум средно образование и нямат собственост. Тук попадат и всички безработни, които живеят на гърба на държавата.
Към висшата класа се причисляват собствениците на средствата за производство. Това са едрите индустриалци, в чийто заводи и предприятия работят хиляди хора, както и всичките собственици на големи компании от всички сектори. Общото между тях е, че са собственици. Един служител на заплата никога не може да е от висшата класа, дори да е шеф на голяма компания. Това е така, защото ако го уволнят (на високите етажи е доста проветриво) и той няма активи, които работят за него, той ще се разори много бързо. Някои казват, че един човек на социални помощи в Швеция получава повече пари на месец от собственик на компания в Сомалия, но наемния работник или такъв, който разчита на държавата, никога няма да принадлежи към висшата класа на неговото общество.
Добра заплата, образование и…
Обикновено принадлежността към някаква класа на обществото се определя индивидуално за всеки човек. Аз мисля, че специално за България е по-приложимо тя да се определи на база домакинство. Под домакинство имам предвид всички хора, които живеят в едно жилище, имат общ бюджет и общи разходи. Това могат да са семейство с деца, брат и сестра, дори цяла фамилия с баби, дядовци и внуци.
Първия критерии един човек да попада в средната класа са личните му доходи или средните доходи на член от домакинство. Ако мъжа получава 1,600 лева заплата на месец, а съпругата му 1,200 лева, то средния доход на човек от това домакинство ще е 1,400 лева. Но, какъв доход трябва да имаш за да си от средната класа? Труден въпрос и зависи най-вече от това в кой град живееш.
За повечето градове в България (без София) съм абсолютно сигурен, че това е 1,000 лева на месец или „иляда ле’а” (както е по-правилно да се каже). Това за повечето хора извън столицата е някаква магическа цифра с чудодейна сила. Ако получаваш такава заплата, ти ще си „царя на квартала” и всеки, които те види трябва да коленичи и да ти целува ръка :).
За София картинката е малко по-различна. Това е обусловено най-вече от разходите за живот (ще стигнем и до тях). В столицата, за да покриеш първия критерии на средната класа, трябва да си докарваш поне по 1,500 лева на месец. Това е така, защото разходите за живот в София са като цяло по-високи и най-вече цените на жилищата и наемите, които в много случаи са дори 2 пъти по-високи от тези в по-малките градове.
Както стана въпрос малко по-нагоре, хората от ниската класа имат най-много средно образование. По пътя на логиката, представителите на средната класа са висшисти почти без изключение. Това е така, защото те са предимно мениджъри на средно и високо ниво, лекари, собственици на малък и среден бизнес и др. А за всички тези дейности се изисква високо ниво на образование. Все по-често успешните мениджъри и предприемачи са завършили в престижни университети в чужбина или поне са изкарали една следдипломна квалификация там. За представителите на средната класа е особено важно непрекъснато да се образоват и да се развиват, тъй като те по презумпция са наемници, а предприемачите сред тях нямат финансовата възможност да наемат висококвалифицирани специалисти и трябва сами да се справят.
Къща, вила, кола…
Какво имаме дотук? Висшист със заплата от 1,000 лева (1,500 лева за София). Но, това не го прави автоматично представител на средната класа. Един от най-важните критерии, който отличава представителите на ниската класа от средната и висшата е собствеността. Хората от средната класа предпочитат да си купува луксозни къщи, мощни коли и други „престижни” стоки, за да демонстрира по-висок стандарт, от колкото притежават и за да „минават” за висша класа. Но, всичките им скъпи покупки не носят допълнителни пари, а ги правят по-бедни поради нарастващите разходи, за да се поддържа този изкуствено по-висок стандарт.
Богатите, от друга страна, първо си купуват активи и средства за производство, които им носят доходи всеки месец, и едва след това си купуват къщи, яхти и коли. Май това е основната разлика между средната и висшата класа.
В България положението е същото. Всеки, който види малко по-висока заплата бърза да си купи огромен луксозен апартамент в центъра (вместо в по-спокоен квартал, както правят наистина богатите) и мощна кола (за да се фука пред колеги и приятели). Само че тези неща, освен че не ти носят никакви доходи, всеки месец ти бъркат в джоба.
Колко са ти разходите?
И така стигнахме до разходите. Съгласете се, че дори един човек да е висшист, с добра работа и висока заплата, ако след като плати ипотеката за апартамента и лизинга за колата му остават 300-400 лева, едва ли принадлежи към средната класа. Имам доста такива познати. Образовани, с апартамент в престижен квартал, нова кола, а чакат 5-то число от месеца като Нова година. Ако някой от тях остане без работа, няма да могат да си плащат вноските по жилището и колата. Лошото е, че продължават да затъват, защото имат кредитни карти от всички възможни банки, а те им отпускат все по-големи лимити. Според мен здравословното ниво на дълг не трябва да превишава 30% от месечните ти доходи.
Куче-касичка, прасенце-касичка, крокодилче-касичка
След разходите логично следват спестяванията. За да принадлежите към българската средна класа трябва да имате такива. Като абсолютен минимум спестяванията ви трябва да покриват всичките ви разходи за поне една година, ако останете без доходи. Как да постигнете тази цел зависи от вас. Моята препоръка е да се отделят минимум 10% от всеки получен доход и да се внасят в банка на депозит, за да не се изкушите да ги похарчите междувременно. Аз процедирам по следния начин – отделям сравнително голяма сума от заплатата (минимум 30% или 40%) и я внасям на депозит, от който мога да тегля и да внасям по всяко време. Разбира се, не всички пари остават там, но дори 10% или 15% да останат, пак е много добре.
На почивка в чужбина
Ако допреди десетина години само най-богатите хора у нас можеха да си позволят да отидат на почивка или екскурзия в чужбина, сега не е така. Все повече българи прекарват летните си отпуски на гръцкото и турското море, а това да срещнеш нашенци в градове като Барселона, Мадрид, Рим и Лондон не е никаква изненада. Това е добре и по друга причина. Българската средна класа се отваря към света и се култивира малко. Вижда как живеят хората в другите страни, къде ходят, как и къде пазаруват, как се веселят и т.н., а това е много важно, за да излезем от стереотипа „Булгар, Булгар!”.
Истината за средната класа в България
По изброените вече критерии, броя на хората от средната класа у нас е около 1 милион. Дали единия милион висшисти са същия един милион, които са ходили в чужбина и имат кола. Да, най-вероятно е така. Но, малко или много е този брой за страна като България. В проценти малко над 14% от цялото население принадлежат към средната класа. За сравнение в САЩ и други развити страни този процент е над 40.
И накрая, каква е истината за средната класа у нас? Истината е, че тя е сравнително бедна (в сравнение с повечето страни в ЕС), разходите ѝ за заеми и лизинги са над 50% от месечния доход, харчи остатъка от доходите си за луксозни стоки, с които демонстрира фалшив висок стандарт и повечето ѝ представители не знаят как да управляват личните си финанси и затъват все повече в дългове.
0 Comments
Добър ден Bat_Tony,
Средната класа се определя от данъците, които плаща !
Това е най-точният критерии .
Разбира се това се прави в нормалните държави, а Булгар-ия не е от тях.
И скоро няма да бъде защото богатството се измерва като се събере пазарна цена на имота, наемите, акциите, облигациите, бижутата, картините, златото, влоговете и заплатата – пенсията. Сумата от тези ДУМИ се нарича лично богатство и за тях се плаща данък.
Та тази данък определя дали човекът е от средната класа.
Ако живееш като сомолиец, но имаш апартамент на Графа или Витошка няма как да си беден !!!
Ако даваш под наем няколко апартамента няма как да си беден !!!
Ако даваш под наем магазин в центъра на който и да е град в България – няма как да си беден !!!
ДРУГ е въпросът дали тези хора работят !!!
Дали средната класа в България работи и създава БВП ???
Според мен повечето рентиери в България не работят защото не искат.
Омразата и завистта, която ги обгръща на всяка крачка ги спира да работят и по един час дневно в полза на Обществото .
Това е ужасен проблем и никой не говори за него.
Г-н Плевнелиев, като Президент на България, може да назначи дискретен човек, с чисто минало, който да отговаря за контактите с рентиери / реститути / във всеки град на България.
Голяма част от рентиерите не работят, а имат образование и опит, които са ценни за родните им места.
Посещение на детски градини, училища, факултети и разговори с децата…
/ снимки, видеоклипове и разкази как живеят децата в чужбина /
Срещи с мислещи пенсионери…
/ как заедно да направят нещо добро за квартала и града, в който живеят /
Семинари с работещи в сектора услуги…
/ 99% от работещите в заведения и хотели не са излизали в чужбина
или ако са излизали е било с група и нищо не са видяли и не са разбрали каква е разликата между Булгар-ия и Австрия /
Това е проблем в цяла Европа, разликата е, че в белите държави правителствата търсят връзка с тези хора, а тук се правят, че не знаят за тях…
Здравей,
Темата с рентиерите умишлено я пропуснах в тази статия, но тя наистина е важна и ще й отделя самостоятелен материал.
А дали наистина човек, който живее като сомалиец (и се оплаква непрекъснато), но има голям апартамент на Графа е от средната класа?
Съгласен съм, че данъците са един от критериите, за това дали принадлежиш към средната класа или не, но това не важи за България. Това си го припомням всеки път, когато на бензиностанцията дебеловрат младеж зареди гориво за джипа и диктува БУЛСТАТ на продавачката.
Интересна статия, от която излиза, че средна класа в България почти няма.
Ако обобщим за средната класа:
-висше образование
-престижна работа
-собственост – апартамент, кола, вила…
-ниско ниво на дългове – под 30%
-спестявания – минимум 10-15 хил. лв
-почивка в чужбина.
Според мен, българите, които покриват едновременно всичките гореизброени критерии са доста по-малко от 1 000 000.
Според мен, тези 1 млн. души отговарят на всички критерии без собствеността. Тук има много разминавания. Собствениците в България са предимно по-възрастни хора (което е напълно нормално), но те не използват тази собственост, за да генерират доходи и да отговорят и на останалите критерии.
А за спестяванията какво мислиш? 1 млн. българи имат поне 15К спестявания “за черни дни” ли?
Средната класа е съставена от НЕЗАВИСИМИ от работодатели хора !!!
Рентиерите и собствениците на имот над Х00 000 евро са средна класа, независимо дали живеят добре или живеят като прошляци.
Това, че в България е прието за нормално да работим за да осигурим пенсии и здравна помощ на Х 000 000 собственици на скъпи имоти
НЕ означава, че не помагаме на богати нещастници.
—
И добре платени служители…, които са друга тема.
—
Това, че 22 години политиците си траят и не обявят по медиите как се определя богатството на едно семейство е ПРЕДАТЕЛСТВО към добре образованите, разумни и работещи хора в България !
Това е една от основните причини Х0 000 българи всяка година да напускат Родината и да работят за други народи.
—
Само неориентирани хора работят СОЛИДАРНО до полуда за лица,
които не искат да поемат отговорност за живота си.
Работещите глупаци намаляват и е ясно какво ще се случи с бедните…
Поздрави,
Владимир Йосифов,
маркетинг и реклама на имоти
Спестяванията на населението към края на юни 2012 год. 32.4 млрд. лв (което е абсолютен рекорд), броя на депозитите над 5,000 лева е около 800,000. В тях се включват и немалка част депозити над 50,000 лева, които най-вероятно са семейни, т.е. поне на двама души (съгласно Семейния кодекс). Като тук не се включват парите под дюшеците, които в някои региони на страната съвсем не са малко, както и другите форми на спестяване.
Така, със сигурност има поне 1 млн. души със спестявания, които биха им стигнали да покриват разходите си за поне 12 месеца.
Позволете ми да не се съглася за това, че средната класа е съставена само от независими от работодатели хора. Няма как всеки да е предприемач, а също не всеки собственик на малък бизнес принадлежи към средната класа. Аз ако получавам висока заплата, инвестирам и от доходите си печеля достатъчно, защо да не съм от средната класа?
Наистина няма ясно дефинирани критерии за средната класа (особено у нас), но това са хора със сходно поведение. Няма как един собственик на апартамент за EUR 200к и заплата от 300 лева да има същото поведение и интереси като човек с доход от 3,000 лева на месец. А нали именно това е целта на всички изследвания – да се определят сходни характеристики на една част от обществото, а не да се бием в гърдите кой от коя класа е.
И накрая, щом живеем зле, защо населението постоянно е около 7,5 млн. души? Защо хората не отидат в други страни от ЕС, където могат да работят свободно? Явно не е толкова зле. Дори последните 2-3 години се завърнаха много хора (съдя по моето обкръжение), защото колкото и да има равни възможности в чужбина и всеки, ако е работлив да може да успее, нещата не са точно такива.
Г-н Василев, рентиерите са важна част от средната класа във всяка нормална държава. Защото те харчат годишно / там така се определят разходите / суми, които не зависят от заплата.
—
Богатството определя КОРЕКТНО средната класа, а не начина на живот.
Много българи живеят идиотски, както описвате Вие в статията по-горе и не ги определяте като представители на средната класа.
—
ДАНЪЦИТЕ !
Няма по-верен измерител.
—
Собствениците на апартаменти с пазарна цена, дори в кризата, над Х00 000 евро няма как да не са средна класа, независимо от начина им на съществуване, размер на пенсия или заплата – помощи .
Не е сериозно да се изключва от богатството цената на собстваните имоти.
—
Няма сериозни доказателства за броя на населението на България .
—
Добре е, че се връщат хиляди българи в Родината ни.
Не е добре, че мълчат за това, което са видяли и което им харесва.
Всеки от нас е длъжен да показва добрите практики в чужбина и да се бори още и още българи да разберат за тях…
Г-н Йосифов,
За рентиерите съм съгласен напълно, дори според мен това е най-добрия доход. Аз по-скоро говорех за тези, които притежават собственост, но не искат да се разделят с нея в името на по-добър живот.
Според мен е важно все повече хора да видят добрите практики от чужбина, но приложени у нас. Аз съм на принципа обиколи и поживей в чужбина, но ела в България, за да приложиш наученото.
Така е .
Опитвам се .
Пожелавам Ви здраве и успех и !
Според мен също са под милион хората, отговарящи на критерия за спестяванията и в същото време на другите критерии. Покрай телефонните измами се чу за пенсионери, даващи различни суми, имаше и доста над 10 000. Но те не са по-различни от тези с изкуствения стандарт, за които спомена. В масовия случай карат с нелепи пенсии и сериозни ограничения. А парите се пазят за събитиш като сватба на внук, нужда от скъпа операция или друг разход, който без спестявания няма начин да бъде покрит. Така или иначе, парите не се ползват като актив, а като “план Б”.
От друга страна са тези, които имат обраозвание, добра работа, но не и навика да спестяват. Винаги парите отиват за екскурзия или някоя по-луксозна глезотийка. А да не говорим и за висшистите тип “като знам какъв съм инженер, ме е страх да отида на доктор”. УНСС например бълва толкова висшисти всяка година, а търсенето на тези кадри не е с такъв капацитет. И гледай после как висшистите работят като продавачки в моловете, кол центрове и т.н.
Така че средната класа в тези критерии не вярвам да достига дори половин милион. Хубаво е, че се опитваш да дефинираш понятието, но ситуацията е прекалено размита, за да успее някой. Неформално, средната класа са тези, които живеят нормално – без да се лишават от масови продукти и услуги, но също така имат нужда да работят (или получават наеми), за да поддържат този стандарт (имам предвид, че могат и да останат без доход известно време, но не могат да кажат “Имам достатъчно пари, повече няма да работя”).
Съгласен съм, че средната класа са тези, които живеят нормално, но трябва да работят, за да поддържат този стандарт. Тези, които дори да се “пенсионират” ще имат високи пасивни доходи принадлежат към висшата класа.
Но, аз като одитор искам всичко да е в някакви рамки и да е ясно :). Именно затова се опитах да дам някакви критерии, защото това да живееш добре не може да се измери. Имам един приятел, който живее добре и с 3,000 лева на месец и с 200 лева.
Струва ми се, че много завиждаш и се ядосваш на някои рентиери покрай теб. Затова са тия философии. Ако не знаеш, в центъра на някои градове в БГ може да имаш “имот” и да вземаш 300-400лв наем примерно. Въпросът е богат ли си, средна класа ли си и можеш ли да си позволиш да не работиш друго?
Аз се ядосвам не на рентиерите, а на такива, които имат апартаменти в центъра на града и не го отдават под наем и не го продават, а се оплакват и живеят с 100 лева пенсия.
А ти откъде знаеш, че аз нямам такъв имот, който да отдавам под наем?
Като стана дума, че представителите на средната класа са висшисти…
Как се връзва тази хипотеза с данните, че над 80% от работодателите в България са с основно и средно образование?
Каква част от представителите на средната класа са висшисти? И колко от тези висшисти са работодатели и/или предприемачи?
Каква част от представителите на средната класа участват в политиката и имат ли политическо представителство?
Каква част от представителите на средната класа се занимават с наука и образование?
Каква част от представителите на средната класа са интелектуалци, представители на интелигенцията?
—
Речниците обясняват, че интелектуалецът е човек на интелектуалния труд и на изкуството.
Интелектуалецът през свободното си време (извън работата, осигуряваща материалните му нужди) се заннимава с интелектуални дейности, с интелектуален, творчески труд: чете книги, чете в интернет, пише, занимава се с наука, с някакви творчески занимания, наслаждава се на различни форми на изкуството, изучава чужди или мъртви езици…