Един от читателите на сайта г-жа Костова, освен че се включи много активно в коментарите по бизнес казуса, повдигна и една много важна тема – тази за извънредното работно време. Когато в началото на моята кариера се оплаках на един приятел, че се налага да оставам след работа, той ми каза горе-долу следното „Щом се налага да работиш извънредно, значи организацията не ви е добра. А за това са виновни тези, който са я създали и я поддържат такава”. Не го разбрах особено, но осъзнах, че дори да работя два пъти по-бързо, пак ще оставам след работа, защото никой няма да толерира служител, който не е отдаден изцяло на фирмата и има наглостта да си тръгва навреме.
Това беше първия ми сблъсък с този феномен. Но, тогава бях още много млад и исках да се уча и напредвам много бързо, затова един или два часа повече не ми правеха впечатление. А и всички колеги бяха в моето положение. Конкуренцията между нас беше добре дошла за шефовете, които трябваше да изпълняват планове.
За да разберем дали е мит или реалност, първо трябва да очертаем различните типове извънредно работно време, а те са общо взето три:
За съжаление, това май е най-честия случай. Започва се с невинното „Иване, ще останеш ли половин час да довършим доклада?” и се стигне до работа след полунощ и през уикенда. Хората, които се съгласяват на това обикновено нямат друг избор и се страхуват да не останат без работа. Не е задължително това да са само нископлатени позиции. Има дори висши мениджъри в това положение.
Оправданието на ръководството в годините на растеж беше да се пребори конкуренцията и да се смогне с поръчките, а сега е просто да оцелеят. Ако това се случваше в социално отговорни фирми, които имат ясна комуникация със служителите си, можеха и да минат. Всеки е гледал по новините как служители на фирми в Англия или Германия доброволно се съгласяват да намалят заплатите им или да работят допълнително без заплащане, само и само да спасят фирмата от фалит. Но в компания, в която собствениците или висшето ръководство си купуват мезонети в центъра и карат последен модел поръчков Мерцедес, а след това обясняват колко е тежко положението и как трябва да се съкращават хора, тези оправдания няма как да минат. А такива примери има много.
Разбира се, това нерегламентирано извънредно работно време не се записва никъде, защото ако дойде проверка от Инспекцията по труда и види, че някой е работил по 80 часа на седмица, ще има солени глоби. А те ще развалят рахата на шефовете. Тъй като не се записва никъде това време се изпарява. Дори да има някакви компенсации във вид на пари или повече почивни дни, те са нищожна компенсация за дългите работни часове.
Наричам го полулегално, защото и то не е регламентирано и не се отчита никъде, но все пак има някакъв елемент на справедливост. Той се постига като извънредното работно време се компенсира по някакъв начин. Най-често това става в пари или като допълнителни почивни дни в ненатоварените периоди. При първия начин не получаваш цялото полагащо ти се възнаграждение (съгласно Кодекса на труда), а някаква сума изчислена по неясна формула. Когато питаш за как точно е изчислена, получаваш отговор, че това е „фирмена тайна” 🙂 При допълнителните почивни дни формулата е нещо от сорта „3 към 1” (на всеки 3 часа след работа или събота и неделя се полага 1 час като допълнителна отпуска).
В Кодекса на труда е записано, че извънредния труд е забранен (чл.143). Има изключения, разбира се, но те са много ясно дефинирани. Този труд не може да превишава 30 часа на календарен месец. Кодексът позволява и удължаване на работното време, но само с писмена заповед и предварително уведомяване на синдикатите и инспекцията по труда. Като тук не се включват работата на смени и нощния труд, които са регламентирани в други членове. Те не се считат за извънреден труд, ако са в рамките на нормалните 40 часа на седмица.
Според вас, колко работодатели спазват тези регулации? Май не са много. Повечето карат служителите си да остават след работа или да идват в почивните дни с гласната или негласната заплаха от уволнение. За това положение може да е виновно донякъде и законодателството, което не е много либерално и защитава предимно работниците и служителите, но факта си е факт.
Въпреки че сега си ценя свободното време и предпочитам да оставам след работа само в извънредни ситуации, работил съм и на места, където извънредното работно време е било, поне колкото редовното. Но, това се отнася само за няколко месеца през годината. А и в началото на кариерата кой ти гледа до колко часа остава вечер. Работата ти е живота. Колегите са ти почти всичките приятели. Всичко е на бързи обороти. Важен е само крайния резултат – Повишението (или т.н. promotion), а с него и увеличението на заплатата. Когато го получиш, всичко друго се забравя и така до другата година. Ех, добри времена бяха… 🙂
Донякъде разбирам и работодателите. В годините на спад и криза, те искат да запазят бизнеса си. Уволнили са много ценни хора преди няколко години и сега се налага някой да остане един два часа, за да завърши проекта преди крайния срок. Друг подобен случай е сезонния бизнес или пиковите дни през месеца. Питайте произволен счетоводител до колко часа вечер работи на 14-то число от месеца или в края на март всяка година.
Въпросът е, това извънредно време да е в някакви рамки и да се компенсира разумно. Иначе това може да доведе и до фатален резултат. Сега ще ви разкажа една такава история. В първия четвъртък в една от компаниите, където съм работил, в кухнята имаше оставени няколко касетки с плодове. Те бяха за всички служители. Всеки влизаше и си вземаше по няколко. Попитах моя ментор, какви са тези плодове. Тя ми каза, че всеки четвъртък се нарича Здравословен четвъртък и компанията купува плодове. Традицията започнала преди няколко години в едно от дъщерните дружества на компанията-майка…
Било месец март (един от най-натоварените месеци в годината). Един петък служителка в тази компания не се появила на работа. Не се й обадила на никого. На следващия ден също не дошла на работа. Нейния мениджър се ядосал как така я няма на работа в събота, когато останалите й колеги са там. Позвънил й по телефона няколко пъти и когато не я открил, отишъл в тях. Позвънил на вратата. След като никой не му отговорил, дошъл портиера и отключил вратата. Вътре намерили тялото на въпросната служителка.
По-късно аутопсията установила, че тя е починала от преумора, а денят на смъртта бил четвъртък. И от тогава във всички дъщерни дружества на компанията-майка има здравословен четвъртък с плодове. Историята може и да е измислена и да се разказва само на новобранци, но там се работеше наистина много, това е сигурно. А и не разбрах, каква е връзката между преумората от работа и плодовете, но това сега май няма значение.
А на вас налага ли се да работите извънредно и как се компенсира?
21 Comments
Тони това с повишенията и работата по нам-колко-си-часа ми прозвуча много странно. Аз и да искам няма как да стане технически. Трябва да се яде-готви-пазарува-ходи до тоалетната. Спанака е отделна тема ама и там ако не садя поне 7 часа на другия ден гледам тъпо ако ще и да имитирам 14 часов работен ден :). Изобщо това с овътайма си е някаква простотийка според мен. Човек си има лимити в които да е ефективен, оттам нататък всичко е корпоративно лицемерие. Аз например мога и да остана час два след края на работното време ама то е защото на мене работата ми е кеф.
Сега ако ме питаш, дори един час отгоре ми е много, но тогава нещата бяха различни. Кой ти гледа ефективност, важното е да се стои в офиса. Имаше и хора, които злоупотребяваха. Един колега си беше поставил за цел да изгледа всички клипчета в YouTube. Напредваше доста бързо 🙂
За това си има термин – нарича се ЕКСПЛОАТАЦИЯ 🙂
Ако системно се налага да се остава, значи или има лоша организация, или не достигат хора. Решенията и в двата случая са ясни. Щом някои фирми не взимат мерки, значи такъв им е манталитета… плантаторски :))
Има много производствени фирми, в които се работи извънредно, като заплащането е на часова ставка. Не мога да коментирам доколко е справедливо такова заплащане, но аз съм против извънредния труд. Налага ми се понякога да работя през почивните дни или на празници, но ме компенсират с почивки. Тази ситуация не ми е приятна, но засега се налага да се примиря с нея. Съгласна съм, че всичко е въпрос на организация и наемане на допълнителни хора, но нали така ще падне печалбата и ще се плаща повече за заплати. Така че, наистина част от БГ работодателите са плантатори – смятат, че щом си се наел да работиш, трябва да превиеш гръб и да бачкаш до изнемогване. Срещала съм такива и не съм очарована! Надявам се скоро мисленето ни да се промени и да започнем да защитаваме правата си.
“Кой ти гледа ефективност, важното е да се стои в офиса” – Всъщност работата в повечето случаи е точно това за което цитирам Тони. Стой и работи по 12 часа на ден в офиса да те видим…има да се рееш половината време в пространството. Точно това е – някакво криво разбиране.
Даже съм запомнил някакви реплики:
“Действаме по задачки” и някакви подобни ….
Аз харесвам “извънредното работно време”, но съм абсолютно против начина на прилагането му в бг.
Извънредното работно време ми дава предимство пред конкуренцията. На младите предприемачи се казва, че трябва да работят по 10 – 12 -14 часа на ден, за да успеят да развият своя бизнес. Не виждам причина това да се прави от всеки.
Само си помислете: Колко “извънредно работно време” полагаме, за да постигнем личните си цели!!!. 🙂
Причината да имаме лошо отношение към извънредното работно време е начина му на регламентиране в бг.
“В Кодекса на труда е записано, че извънредния труд е забранен (чл.143).” Отношението към извънредния труд е ясен. Той е забранен. Както са забранени всички вредни за човека неща.
Ако се прилага, същият се регламентира по точно определен начин, неудобен за работодатели и служители. Отнета е свободата за определеляне на начина на отчитане на извънредния труд.
Това означава, че в трудовия договор не може да се заложи, че ако полагаш извънреден труд, същият се заплаща с 50% по-висока ставка. Така служителят ще може да получи по-голям доход от компанията, за която работи, а не да си търси второ работно място.
Останалите начини на използване на извънредното работно време няма да ги коментирам.
Аз лично, само веднъж имах такъв шеф. Малко преди да напусна:)
Много беше дразнещо и имаше обратен ефект върху ефективността.
Иначе, оставането след работа е нещо , което повечето работодатели се опитват да стимулират неофициално. Хвалят (и толелират) тези, които остават след края работното време. А останалите са представяни като нехайници, които не се интересуват от фирмата. Подтекстът е ясен и ако искаш да растеш в йерархията, трябва да се впишеш в системата.
Комичното беше, че се постигаше обратен ефект.Просто шефовете си отглеждаха банда от подмазвачи, които си ги “клатеха” (ще ме извинявате за френския :)) . Наистина, идваха 10 минути по-рано и си тръгваха 20-30 мин. по-късно, но нищо полезно не свършваха. Ставаше ми много смешно като ги гледах всяка сутрин захапали цигарите пред офиса.
Дори да има някакви компенсации във вид на пари или повече почивни дни, те са нищожна компенсация за дългите работни часове.
забраната на извънредния труд е атавизъм от социализма.а това,че досега няма регламент за прилагането му е заслуга на профсъюзите,които се занимават с всичко,освен защита правата на работниците.при положение,че повече от 20 години се живее при друга реалност би могло да се промени нещо и в съответното законодателство,а не само в това,благоприятстващо превръщането на национална собственост в частна.
при една регламентирана употреба на извънредния труд злоупотребата с него ще намалее(да изчезне може само на теория).
например в Израел,регламентираният работен ден е 8 часа,следващите 2 допълнителни се заплащат по 125 процента,(приема се,че влизащите в 8 те регламентирани са по 100),последващите -150,но общото количество часове непрекъсната работа( няма се предвид почивки за ядене и тн) не може да надхвърля 14 часа и то при условие,че до следващия работен ден има минимум 8 часа почивка.а да работиш извънредно ти предлагат,а не те заставят.изключения-в полицията(при съответни обстоятелства)или при аварийни ситуации съответните служби.естествено,че можеш да откажеш да работиш извънредно,естествено,че при уволнения отказалият е с по-големи шансове за свобода,естествено,че този,който никога не отказва да остане е с по-големи шансове,ако не за повишение,то поне за запазване на работното място…но това вече е трудно да се регламентира.
но може поне да се узакони извънредния труд.
В България също е така (по закон)- изв. труд през седмицата се заплаща 150%, през уикенда 175%, на национални празници 200% и т.н., само че в България законите са създадени за да не се спазват. Едно е да работиш в офис, а съвсем различно в “реалният сектор” – там в момента се вихри “див капитализъм”. Един шофьор например, трябва да работи не повече от 8ч. на ден и не повече от 5 дни в седмицата, а в момента на магистрала “Струма” има фирми, чиито хора работят на 12 часа 28-30 дни в месеца за скромната сума от 700-900лв. Познайте по каква тарифа се изчислява изв.труд… и къде е инспекцията по труда…
Просто ако ви се наложи да пътувате в тази посока – пазете се … не разчитайте, че шофьора на камиона ще успее да отреагира адекватно, все пак и той е човек…
Би ли обяснил какво е АТАВИЗЪМ и как го виждаш и прехвърляш в социалните отношения?
Наистина, действащият КТ е толкова остарял, че сигурно почти на никой не върши работа.
Искам да попитам:
Законно ли е компенсирането на извънреден труд с допълнителни почивни дни 1:1??? Благодаря!
ако си на не-нормиран работен ден, и ти го пише в договора. Тогава и отпуската ти е по голяма. в КТ има описано колко е времето, между приклюване на работа, и кога трябва да започена следващата “смяна”, както и мин. време за почивка между две смени.
добър ден,Бора.
атавизъм-в зоологията и анатомията-поява у индивида на орган или част от него,който вече е отхвърлен от еволюцията ,пример-някои хора се раждат със зачатъци на опашки в края на гръбначния стълб,което (ако приемате теорията на дарвин) е наследство от предците ни маймуни,или зачатъци на плавателни ципи между пръстите-наследство от още по-далечните ни предци земноводните.
в преносен смисъл се употребява като нещо ненужно и отживяло времето си.за по-научно -популярно обяснение-http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC
Всичко може да бъде толкова просто в КТ:Работиш извънредно,допълнително и както щем да го наречем – заплаща се.Не искаш да работиш – почиваш,но не получаваш допълнителни пари.Не знам да има работодател,на който да му се занимава с архаичните и тромави процедури на Инспекцията по труда,с воденето на тетрадките,наречени “дневници за отчитане на извънредния труд”,и т.н.Трябва обаче да признаем и друго:В България има доста официални празници и почивни дни покрай тях.Наскоро четох една класация,според която сме в първата петица в световната ранглиста.Мисля,че ако не бяха чак толкова,натоварването в работен порядък би било по-равномерно разпределено и необходимостта от извънреден труд би спаднала значително.Също и годишният платен отпуск не е никак малък у нас в сравнение с икономически по-развити държави.
Примерът на Рози с шофьорите не е много уместен като се има предвид,че тези хора нямат постоянна заетост и за тях това е добре дошло,защото след като приключи обекта може месеци наред да стоят без работа.Едва ли някой от тях би бил очарован от такава “принудителна почивка”.
Има професии и дейности,където възникват извънредни ситуации,обусловени от крайни срокове/примерът със счетоводителите е много удачен/ и наистина се налага всеки да даде всичко от себе си и разбира се да получи възмездност за това било под формата на заплащане,било под формата на друга компенсация/допълнителни почивни дни или каквото друго компанията може да предложи/.
Няма бизнес, в който да не се налага да се работи извънредно. За съжаление в БГ нещата са малко криворазбрани. В много фирми е рядко да се работи 8 часа- извънредния труд е просто задължителен, като не винаги има каквато и да е компенсация. От друга страна, както бе споменато вече, в БГ има много официални почивни дни и отпуски, което допълнително затруднява нормалната дейност на фирмите. Не съм против извънредния труд, но законово да е регламентирано така, че работникът да не се страхува да работи извънредно и работодателят да не ” забравя” да го компенсира. За съжаление нашата страна е малка и много от поделенията на Инспекцията на труда, особено в по- малките градове, отлично знаят в кои фирми системно се работи извънредно. Но просто не им се занимава…. Била съм от двете страни на барикадата- и служител, и работодател, но винаги съм се стремяла да държа на компенсирането на извънредния труд. Понякога наистина има причина да се работи извънредно в интерес на фирмата, но това да не е системно. И е важно персоналът сам да разбере, че има нужда от неговия извънреден труд точно днес, точно сега,и че това е в негов интерес. Понякога личния пример на ръководството е важен- не да кара персонала да работи в почивните дни, докато е на яхтата си някъде в моретата, а да бъде поне за няколко часа около работниците си.
Напълно споделям твоето мнение. Трябва да има равнопоставеност. За да е успешна една сделка, всяка от двете страни трябва да спечели и освен това, всяка от страните да може да се откаже от тази сделка преди да е сключена. Нещо подобно трябва да важи и за извънредния труд. И работодателя, и работника да спечелят от него, както и работника да може да откаже да полага извънреден труд.
Някой беше писал по-горе, че извънработното време е експлоатация. при нас е точно така. допълнително заплащане? хайде бе. работното ни време е от 10 до 18 ч. като ако излезеш обедна почивка ти се обаждат по телефона, питат заплашително къде си, и колко е полезно да си правиш салати в офиса и да ги ядеш пред компа. та в 18.00 ама много, много ми се тръгва.
да, ама не. шефа идва на работа в 16.00 и се започват срещи с отдел продажби, финанси и последни разбира се сме маркетинга. обикновено ме предупреждават в 6 без 10, как има нещо супер спешно да се направи и така…всеки ден оставам. и все за неща, които могат да се свършат през деня ако има някакво подобие на организация.
Ами като гледам тука коментарите и все повече се убеждавам че истината е мрежов маркетинг.Само че тогава вие трябва да вземате решения и да сте контактни и найстина да зависи прихода ви от вас…само че тогава вие си определяте колко и как да работите и подмазвачи няма.Но тука въпроса защо никой някак си не иска това да прави ми ходи да чака на заплата и да се прави че работи и те да се правят че му плащат и накрая нито той оценен нито фирмата се развива.Няма нищо сигурно на тоя свят,не чакайте някой да ви дава ми намерете начин да се развивате и сами да си определяте работното време и почивки.Мулти левал маркетинга е точно това,свода на решенията и на хората с който ще работите
http://bit.ly/Yhiub9
http://bit.ly/U5plb4
Здравейте! Някой може ли да ми обясни по каква схема ми заплаща работодателя извънредния труд. В КТ никъде не намирам обяснение. Случая е следния : извънредния труд се полага в съботен ден от 08:00 до 14:00 – 6 часа, със заповед и подписи за съгласие и т.н. както си му е реда, и за месеца се събират четири съботи в които сме работили и така ми се събират 4 х 6ч – 24ч извънреден труд. по договор съм на фиксиран щат, като ръководител транспорт и механизация ме водят към бригада администрация. На фиша е отбелязано извънреден труд 125 – 24ч . По каква схема са го определили тези 125 процента , аз никъде не намирам такова, има 50, 150, 175, 200 , на колегите които се водят по бригадите си им е 175 , от къде идва това разделение и тази разлика .
Аз лично почти винаги съм оставал с 20-30 мин извънработно време , без да ми се заплати.
НО, най-фрапиращият случай беше при един кюрд от Кюрдистан , при който се оставаше минимум два часа след работно време.
Разбира се аз се стараех през това време да изям колкото се може повече храна,шоколадови изделия,луканки и др ,и да го прецакам.Изкарах при него около седмица(плащаше на ден) , взех парите , блокирах му гсм-а и всичко свърши.Разбира се бях без договор, а ако ЕВЕНТУАЛНО ИСКАМ такъв , той щеше да бъде на 4 часа(а работиш 12).