През последната година инфлацията в България е на рекордни нива за последните 24 години. Освен официалните данни, има и скрито повишение на цените на много стоки и услуги от страна на производители и търговци, което обикновено не забелязваме, а то се отразява сериозно на нашия бюджет. В тази статия ще ти разкажа какво означава „шринкфлация“, какви скрити начини за вдигане на цените се прилагат у нас и как в моето семейство се борим с тях.
За официална инфлация у нас се счита индексът на потребителските цени (ИПЦ) или т.нар. „голяма кошница“, която включва 12 категории стоки и услуги, чиито цени се измерват. Има и хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ), което представлява списък с продукти, които се използват в ЕС и по него се сравняваме с останалите страни от общността.
Разбира се, структурата на месечните разходите на всяко семейство и домакинство е различна, а и не всички потребяваме стоките и услугите от потребителската кошница, с която се измерва инфлацията. Това означава, че личната ни инфлация може да се различава значително от официалната. За да разбереш каква е инфлацията за теб или твоето семейство, може да използваш Калкулатора за изчисляване на личната инфлация на НСИ.
През последните месеци аз го използвам веднага след като излязат данните за месечното покачване на цените и се оказва, че в нашето семейство инфлацията е с минимум 6%-7% над официалната, а в някой месеци – и с над 10%. Това се дължи на нашата структура на разходите, която е различна от „кошницата“, която се ползва за изчисляване на ИПЦ.
Вече знаеш, че такова понятие като „реална инфлация“ не съществува, но може да си изчислиш личната инфлация и да видиш дали тя е по-висока или по-ниска от официалната, която обявяват от НСИ. Интересна графика в представения калкулатор е сравнение на разходите, като в нея може да видиш средните разходи на домакинствата в България и да ги сравниш с твоите или тези на семейството ти.
Терминът „шринкфлация“ означава намаляване на количеството на даден продукт или единичните бройки в една опаковка. Емблематичен пример за това явление са шоколадите, които стандартно бяха по 100 грама преди години, но сега повечето са 90 гр., 80 гр. или дори 70 и по-малко грама. Хлябът вече не е 1 килограм, а в най-добрия случай 600-700 грама. Кофичка кисело мляко вече стандартно е 400 грама, а ако случайно е половин килограм, допълнителните 100 грама са обозначени като „бонус“. Ами, порциите в заведенията? Те стават все по-малки и сега на повечето места са размер „гурме“.
Подобни примери има не само при хранителните стоки, а и при козметиката, лекарствата, канцеларските материали и много други, като те не се изчерпват само с физическите продукти, а „свиването“ се прилага и при услугите. Преди месец имах казус с моята банка. Плащам 15 лева на месец за пакетна услуга, която включва определен брой услуги. Оказа се, че преводите в пакета са намалени наполовина, но пък цената се е запазила същата. На практика, повишението за мен е 100%.
Разновидност на шринкфлацията е намаляването на броя на мокрите кърпички в един пакет, броя на бисквитите в една кутия и много други. В някои случаи, производителите оправдават намаляването на количеството (или броя) с по-ергономично шише (при минералните води и други напитки), по-лесно захващане, по-удобно използване, пестене на хартия за опаковката или други, но основната причина е да заблудят потребителите, че купуват същото количество, а реално не е така.
Шринкфлацията се използва най-често по време на висока инфлация, както е в момента. С намаляването на количеството, продавачите могат да запазят същата цена или тя да се повиши по-малко в сравнение с техните конкуренти. Всичко това изглежда като невинна заблуда за потребителите, но на практика означава, че поскъпването на стоките и услугите е много по-високо, отколкото си мислим.
Когато си говорихме за инфлацията миналата седмица, един приятел ми каза „Каква инфлация? Аз винаги зареждам гориво за 20 лева и цената не е мръднала от години“. Ако оставим шегата настрана, преди няколко дни на известна верига от бензиностанции, на която зареждам от години, резервоарът на колата ми събра с 5 литра повече от максималния му обем. Досега си мислех, че това са само градски легенди, но ето, че се случи и на мен. Когато попитах касиерката как се е получило така, тя ми каза, че колата изглежда голяма и сигурно събира повече. Нямам коментар.
Тази практика е съвсем законна, ако на опаковката ясно е записано какво е количеството на продукта, който се намира в нея. Колко хора обаче гледат етикета на стоките и се интересуват колко грама или милилитри има в пакета или бутилката? Малко са, със сигурност.
За да не гледаме всеки път етикетите на стоките (които често са толкова малки, че трудно се разчитат), то може да погледнем листчетата с цените, които са поставени на регалите под или над самите продукти. На тях търговците са задължени да изписват не само единичната цена, а и цената на килограм, литър или на бройка, ако има някакъв стандарт.
Например, аз гледам щанда с кисели млека и по-голямата част от тях попадат в диапазона от 1.30 до 1.50 лева за кофичка. Когато погледна цената на килограм, тя варира между 2.50 лева и 5.30, т.е. разлика от 100%. Това е така заради различния грамаж на всяка кофичка, въпреки че на външен вид изглеждат почти еднакви. Случвало ми се е да си купя цедено кисело мляко в голяма опаковка за 1 килограм, а вътре продуктът да е до половината. Когато се загледах в опаковката, се оказа, че с дребен шрифт е написано 600 грама.
Разбира се, при повечето продукти (особено хранителни) качеството е на първо място, но количеството също е важно. Когато сравняваме цената на килограм или литър имаме точен ориентир кое колко струва, независимо от теглото или обема на отделната опаковка. По този начин борим количествената шринкфлация в нашето семейство.
„И ний сме дали нещо на света“ е казал Вазов, но освен „на вси славяни книга да четат“, в България последните месеци още едно явление се прилага масово от производители и търговци. То си няма официално име (някои я наричат greedflation или инфлация на алчността), но може да я кръстим качествена шринкфлация, т.е. влошаване на качеството на определени стоки и услуги с цел да се запазят същите цени или повишението да не се усети от потребителите и те да спрат да купуват тези продукти.
Примерите са това са многобройни, но да започнем с хранителните стоки. Купуваме млечни продукти от конкретна марка в продължение на няколко години. Последните няколко месеца сиренето и кашкавалът имат различен вкус и са много по-меки. Първият път го отдадох на „лоша партида“, но и следващите бяха такива. Разбрах, че слагат повече вода и допълнителни съставки, а периодът на зреене е намален значително.
Същата ситуация беше и с луканка от популярна марка с претенции за високо качество. Тя винаги е била суха, но последните пъти беше мека и дори трудно се белеше. Говорих с приятели от хранително-вкусовата промишленост и те ми казаха, че последните месеци масово се прилагат тези тактики. Напитките се разреждат с вода повече от стандартното, млечните продукти и колбасите почти не зреят, слагат по-малко мляко и сметана в сладоледите и т.н. Всичко това е за да не „уплашат“ потребителите с много по-високите цени и са решили, че леееко влошаване на качеството почти няма да се усети.
Честният отговор е „Не знам“. Ние купуваме от проверени магазини и проверени марки хранителни и нехранителни стоки, но дори те ни разочароваха последните месеци. Аз казвам на продавачите, че искам продуктите да са качествени и съм склонен да платя по-висока цена, но те вдигат рамене и ми казват само, че тази или онази малка е малко по-добра от останалите, но качеството се е влошило и при нея.
Ако тази тенденция се запази, предвиждам бум на „направи си сам“ продуктите – от домашни лютеници и компоти до филета и суджуци. Няма да се учудя, ако повече хора започнат да си правят домашно кисело мляко, сирене и кашкавал. Миналата седмица си говорих с една клиентка и тя ми каза, че е дала 60 лева за килограм италиански сладолед, който е бил „отвратителен“. Това я накарало да си купи уред за домашен сладолед и да си го прави сама.
За съжаление, високата инфлация доведе и до драстично влошаване на много продукти и услуги, като това се дължи на занижения контрол и от страна на държавата. Докато намаляването на количеството на даден продукт може да се проследи, много трудно се доказва влошено качество в домашни условия. Просто спираме да купуваме от даден магазин или марка, но когато и останалите са с влошено качество, изборът става труден, а някой път и невъзможен.
Много производители и търговци от години увеличават цените си, като го правят с оправданието, че го правят в името на техните клиенти. Типичен пример са мобилните оператори, които при всяко удължаване на срока на договора месечната такса се увеличава. Причината е, че „стария“ план вече не съществува, а новия е с много повече минути, мегабайти и допълнителни екстри.
Години наред съм плащал една и съща такса за домашния ни интернет, но от миналия месец тя е с 2 лева по-висока. Причината не е, че таксата се е повишила, а една от екстрите, която ползвам – реален IP адрес вече не е безплатна, а струва 2 лева.
Банките също увеличават таксите и комисионните непрекъснато, като практиката е подобна. Преди много услуги, които съм ползвал са се включвали в месечната такса за управление, но сега вече са извън „пакета“ и са платени. Производителите и вносителите на автомобили запазват цените на базовите си модели, но много стандартни екстри, които преди са се включвали в цената, вече се заплащат отделно.
Това, което правя аз е поне веднъж в годината да посетя офисите на мобилния ми оператор, интернет доставчика, банката, застрахователната компания и останалите доставчици на услуги, като предварително съм разгледал техните оферти в интернет. Разбира се, на място винаги ми предлагат „нещо още по-добро, което го няма в сайта“.
Обикновено избирам пакетна услуга, която е с малко по-висока цена, но ми спестява много допълнителни разходи. За да избера подходящия пакет за мен, отивам подготвен за потреблението през последните няколко месеца и списък с нещата, които са ми нужни. Нещо като списък за пазаруване в хранителен магазин.
Тази разходка до няколко офиса и отделено време за слушане на реклами на живо от служителите на компаниите (които любезно отказвам) ми спестяват стотици левове (и дори хиляди) левове всяка година.
Високата инфлация е тук и най-вероятно ще се задържи при нас за поне още година, преди да започне да се нормализира. Най-добрият начин да се борим с явното повишаване на цените на стоките и услугите, е да увеличаваме доходите си и да инвестираме свободните си пари в подходящи активи. На шринкфлацията и другите начини производителите и търговците да ни заблудят, може да реагираме като четем етикетите и внимаваме какво си купуваме. Ако попаднем на незаконни или неетични практики, може да сезираме съответните органи.
4 Comments
Ако и си броим калориите и мерим колко грама всъщност има в една кофичка кисело мляко или други продукти, нещата изобщо не отиват на добре.
Инфлацията се усеща и по бързината, с която се изкупуват качествени продукти на промоция. “Виновни” са брошурите за промоциите, които излизат предварително и така организираната армия от купувачи оставя след себе си само празни рафтове със самотно висящите табелки за намаления на цената.
За да не звучи измислено, да се похваля, че скоро имаше намаление на марка кисело мляко в едно от големите вериги, но какво беше изумлението ми, като в 10:30 на първия ден на промоцията заварих в 4 (четири) магазина от веригата от различни квартали на София само празни касетки и вдигане на рамене от търговците.
Качествената шринкфлация я наричат “скимпфлация” (skimpflation).
1. Доста вериги ти предлагат отстъпки при достигане на някакав минимум от пазарувана сума; 2. Не триябва да се хвярла напазарувана храна; 3. Не яжте като лами, стига с простотии от сорта на домашни лютеници и прочие … 4. Вижте си килограмите и задници , не живеем да серем …