От години наблюдавам как хората усложняват финансовия си живот. Регистрират се в десетки платформи. Изграждат портфейли с десетки, дори стотици позиции. Следят финансовите новини ежечасно. Вдигат кръвното си със всяка корекция на пазара. И в края на деня, знаеш ли какво? Повечето от тях не успяват да постигнат дори средната пазарна доходност.
А аз избрах друг път. Път, който изглежда странен в света на финансите, където сложността се бърка с компетентност. Път на минимализма и есенциализма, който ме доведе до инвестиционен портфейл, съдържащ само 2 ETF-а и 4 акции. Не е правописна грешка – наистина са само шест позиции.
И знаеш ли какво е най-интересното? Този подход работи по-добре от хаотичното диверсифициране с прекалено много инвестиции.
Преди години моят портфейл приличаше на финансов супермаркет – имах малко от всичко. Беше резултат от постоянно четене на инвестиционни съвети, гледане на YouTube видеа за “следващата голяма инвестиция” и абонамент за няколко платени сайта и бюлетина с инвестиционни идеи (това ми струваше над 2,000 лева на година).
Всеки път, когато чуех за нов перспективен сектор или компания, си казвах: “Трябва да имам и от това в портфейла си.” Така се озовах с над 30 различни позиции – ETF-и от различни региони, тематични ETF-и, отделни акции от различни сектори, малко криптовалути, няколко взаимни фонда и злато.
Но вместо да се чувствам сигурен и добре диверсифициран, се чувствах объркан. Не можех да следя всички тези компании и сектори. Когато някоя позиция падаше, не бях сигурен дали трябва да купя още на по-ниска цена или да продам. Когато нещо поскъпваше, не знаех дали е време за печалба или трябва да го задържа за по-висока печалба.
И тогава се случи нещо, което промени мисленето ми и живота ми. Това беше книгата “Есенциализъм” от Грег Макюън. Тя ми показа, че стойността се крие не в това колко неща добавяш, а в това колко неща премахваш.
Ако не си чел “Есенциализъм”, основната идея е, че трябва да идентифицираме малкото на брой неща, които имат най-голямо значение, и да елиминираме всичко останало. Да правим “по-малко, но по-добре”.
Започнах да мисля: как бих приложил това към инвестирането? Кои са малкото на брой инвестиции, които наистина имат значение за постигането на моите цели? И кои са многото инвестиции, които само ме разсейват и усложняват живота ми?
Започнах да разчиствам. Първо продадох всички тематични ETF-и. После се освободих от по-екзотичните пазари. Накрая оставих само основата – един широк американски ETF и един за технологичния сектор. Към това добавих само 4 индивидуални компании, в които дълбоко вярвам и чиито бизнес модели разбирам добре.
Книгата “Откажи се” на Ани Дюк дойде като перфектно продължение на този процес. Като бивш професионален покер играч, Дюк знае нещо важно – умението да се откажеш в точния момент е също толкова важно, колкото и да знаеш кога да заложиш.
В инвестирането това означава да имаш куража да се откажеш от инвестиции, които:
Това беше освобождаващо. Вместо да се чувствам зле, че продавам толкова много позиции, започнах да виждам това като акт на стратегическа дисциплина. Разбрах, че не е важно колко инвестиции имам, а колко добре разбирам тези, които имам.
Някои биха казали, че портфейл само с 6 позиции е прекалено прост. Но за мен тази простота е целта, не недостатък. Вече не изпитвам стрес от управлението на инвестициите си. Не губя вечери в следене на графики и новини. Не се чудя дали трябва да продавам, купувам или ребалансирам при всяка промяна или криза.
Вместо това, имам ясна стратегия:
Една от най-важните промени в мисленето ми беше да приема, че добрите инвестиции често са “скучни”. Те не предизвикват възторг или вълнение. Те просто работят, тихо и дисциплинирано с времето.
Минимализмът ме научи да ценя това качество. Разбрах, че вълнението и адреналинът, които търсим в инвестирането, всъщност често са сигнали за повишен риск, не за по-добра възможност.
Има една стара поговорка на Уолстрийт, че скуката често е един от най-подценяваните рискове в инвестирането. Това означава, че много инвеститори правят сериозни грешки, защото се отегчават от работещите, но бавни стратегии и търсят вълнение и адреналин. Те променят стратегиите си прекалено често, вкарват пари в модерни инвестиции и търгуват много активно.
За мен минимализмът означава имунитет срещу този “риск от скука”. Аз съзнателно приемам, че моят инвестиционен подход не е вълнуващ и това всъщност е неговата сила.
Знаеш ли кое е най-голямото предизвикателство пред поддържането на минималистичен инвестиционен портфейл? Не е пазарната волатилност. Не са икономическите кризи. Не са дори лошите резултати на някоя от малкото ти инвестиции.
Най-големият противник е FOMO – страхът от това да пропуснеш нещо.
Всеки път, когато четеш за някоя акция, която е скочила с 40% или нов сектор, който “ще промени света”, малък глас в главата ти казва: “Ето, пропускаш възможността на живота си! Всички други печелят от това, а ти седиш на твоите скучни ETF-и.”
Това е моментът, в който повечето хора се отказват от своя добре обмислен план и започват да преследват следващата гореща инвестиция. И обикновено точно тогава правят най-големите си грешки.
Минимализмът и есенциализмът за мен означават изграждане на имунитет срещу FOMO.
Напомням си, че:
Научих се да оценявам не това, което печеля от дадена инвестиция, а това, което губя от усложняването на живота си с нея.
Сега, може би си мислиш: “Това звучи добре, но моята ситуация е различна”. Може и да е така, но основните принципи могат да се приложат за почти всеки инвеститор:
В края на деня, минималистичният подход към инвестирането не е само за опростяване. Той е акт на освобождаване – освобождаване от шума, от постоянното безпокойство, от безкрайното търсене на “по-добра” стратегия.
Когато имаш само 2 ETF-а и 4 акции, ти имаш яснота. Знаеш точно защо притежаваш всяка от тези инвестиции. Знаеш каква роля играе в цялостната ти стратегия. Имаш времето и енергията да ги разбираш наистина добре.
А най-важното – имаш свободата да се фокусираш върху другите важни аспекти на своя финансов живот: увеличаване на доходите, намаляване на разходите, подобряване на умения, изграждане на пасивни източници на приходи.
И може би най-ценното – свободата да не мислиш за инвестиции по цял ден. Да живееш живота си, докато твоите няколко внимателно подбрани инвестиции работят за теб.
В свят, който те тласка към все повече и повече, избирането на по-малко, но по-добре може да бъде най-революционното решение, което ще вземеш за твоите инвестиции. Успех!