Днес ще разнищим една тема, която много хора шушукат помежду си, но малко дискутират открито. Знаеш ли, че според последните проучвания, над 30% от българската икономика е в сивия сектор? Това означава, че почти една трета от всичко, което се произвежда, продава или купува в нашата държава, е извън официалната статистика. В пари това са над 60 милиарда лева всяка година. Ще ти кажа честно – това е огромна цифра, но не е изненадваща за никого, който живее в България.

Какво представлява сивата икономика?

Преди да навлезем в дебрите на плюсовете и минусите, нека изясним за какво говорим. Сивата икономика (или още наричана “неформална” или “скрита” икономика) включва всички дейности, които по някакъв начин избягват официалното отчитане. Това може да бъде:

• Работа без трудов договор (или на “граждански”)
• Плащане на заплати “под масата”
• Укриване на обороти от страна на бизнеса
• Нерегистрирани транзакции между физически лица
• Бартерни сделки без данъчно отчитане
• “Услуга за услуга” без издаване на фактури

Ако си честен със себе си, вероятно и ти си участвал в такива дейности, било то като потребител или като изпълнител. “Дай да не пускам касова бележка, няма да плащаш ДДС ще ти е по-евтино” – звучи познато, нали?

Плюсовете на сивата икономика

Да, има такива, колкото и да е странно за някои. Нека започнем с това, което мнозина биха нарекли “ползи” от скритата икономика:

Повече пари в джоба (поне наглед)

Когато получаваш част от заплатата си “на ръка”, имаш усещането за по-високи доходи тук и сега. Не се плащат данъци върху доходите, нямаш осигуровки на тази сума, и като резултат – повече пари в джоба ти. Същото важи и за бизнеса, който не отчита всичките си приходи – по-малко се плаща за данъци, повече остава за собственика.

Гъвкавост и бързина

Сивата икономика често е много по-бърза и адаптивна от официалната. Няма чакане за разрешителни, попълване на десетки документи или следване на сложни регулации. Майсторът идва, поправя ти мивката, взима си парите в брой и си тръгва. Бързо, лесно, удобно.

Работни места за нискоквалифицираните

Нека бъдем реалисти – има хора в България, които трудно биха си намерили официална работа поради липса на образование, умения или дори лични документи. Сивата икономика предоставя възможности за трудова реализация на тези хора, които иначе биха били напълно изключени от пазара на труда.

Икономическа “спасителна мрежа”

По време на криза, като например пандемията от COVID-19, сивата икономика често действа като буфер. Тя помага на много семейства да преживеят, когато официалната икономика се срива. Това е особено важно в държава като България, където социалните системи не са толкова развити.

Оцеляване на малкия бизнес

Нека си признаем – без някои “сиви практики”, много малки фирми биха фалирали под тежестта на данъци, такси и бюрокрация. В условията на неравна конкуренция с големите играчи, понякога сивата икономика е единственият начин малкият предприемач да оцелее.

Минусите на сивата икономика

А сега да разгледаме и обратната страна на монетата. Защото да, има и сериозни недостатъци:

Недофинансирани обществени системи

Всеки път, когато някой укрие доходи, нашите болници, училища, пътища и социални системи получават по-малко пари. Оплакваш се от дупки по улиците? От опашки в болниците? От ниски пенсии? Сивата икономика директно допринася за тези проблеми.

Несигурност за работещите

Работиш на сиво? Чудесно, получаваш повече пари сега. Но какво става, когато се разболееш? Когато остарееш? Когато искаш да теглиш кредит? Работата без договор или с фиктивен такъв означава липса на осигурителни права, ниска пенсия и трудности при доказване на доходи пред банки и институции.

Нелоялна конкуренция

Представи си, че имаш фирма и плащаш всички данъци. А твоят конкурент плаща само половината. Кой ще може да предложи по-ниски цени? Кой ще оцелее в крайна сметка? Сивата икономика подкопава честната конкуренция и наказва тези, които спазват правилата.

Корупция и зависимости

Сивата икономика и корупцията вървят ръка за ръка. Когато значителна част от бизнеса оперира в сивата зона, това създава стимули за подкупи на проверяващи органи, “връзки” в институциите и зависимости от политически покровители. Така се получава омагьосан кръг, който е труден за разбиване.

Пречка пред развитието

Държави с висок дял на сивата икономика обикновено изостават в своето развитие. Защо? Защото сивите пари рядко се инвестират в дългосрочни, мащабни проекти. Те потъват в потребление или се изнасят от страната. Освен това, фирмите, опериращи в сивия сектор, трудно могат да привлекат сериозни инвеститори или да разширят дейността си.

По-малко защита за потребителите

Купил си нещо без касова бележка и се оказа дефектно? Платил си за услуга без договор и резултатът не те устройва? Добре дошъл в света на сивата икономика, където потребителските ти права практически не съществуват.

Психологически ефект

Не подценявай психологическия ефект от постоянното заобикаляне на правилата. Това създава общество, в което измамата се приема като норма, а спазването на закона – като глупост. “Всички го правят” става универсално оправдание, а границата между правилно и неправилно се размива.

Защо България има толкова голям сив сектор?

Преди да предложа решения, нека разберем причините:

Исторически фактори

След падането на комунизма, България премина през болезнен преход, белязан от хиперинфлация, фалити на банки и масова безработица. В такава среда, сивата икономика беше начин за оцеляване.

Високи данъци и осигуровки спрямо доходите

Въпреки че данъчните ставки в България са сред най-ниските в ЕС (10% плосък данък), съотношението между данъчно-осигурителната тежест и средната заплата остава високо. За много хора, плащането на всички данъци и осигуровки би означавало да живеят под прага на бедността.

Ниско доверие в институциите

Когато хората не вярват, че техните данъци се използват правилно, стимулът за плащане намалява драстично. Видиш ли политик с луксозна вила, която не отговаря на декларираните му доходи, си мислиш: “Защо аз да плащам, когато те крадат?”

Сложна и непостоянна регулаторна среда

Честите промени в законодателството и сложните бюрократични процедури правят спазването на правилата трудно дори за тези, които искат да са изрядни.

Как можем да намалим сивата икономика?

Сега идва трудната част – решенията. Защото не е достатъчно само да се оплакваме от проблема.

Стимули вместо наказания

Вместо да се фокусираме върху по-строги глоби (които често просто увеличават цената на подкупите), можем да въведем повече стимули за излизане на светло:

• Данъчни облекчения за новорегистрирани бизнеси
• Опростени процедури за малки предприятия
• Позитивни кампании, показващи как данъците се превръщат в конкретни ползи за обществото.

Дигитализация и прозрачност

Колкото повече процеси се дигитализират, толкова по-трудно става укриването на доходи. Електронните разплащания, онлайн регистрите и автоматизираният обмен на данни между институциите могат да направят сивата икономика по-рискована и по-малко привлекателна.

Намаляване на бюрокрацията

Всеки път, когато процесът по регистриране на фирма, наемане на работник или плащане на данъци стане по-прост, все повече хора ще предпочетат да са “на светло”.

Образование и промяна на нагласите

Нужна ни е културна промяна. От малки трябва да учим децата защо данъците са важни и какво получаваме в замяна. Да спрем да се хвалим с това как сме “преметнали системата” и да започнем да се гордеем с това, че допринасяме за общото благо.

Целенасочени мерки в най-засегнатите сектори

Някои индустрии са особено податливи на сиви практики – строителство, ресторантьорство, ремонтни дейности. Специални мерки, насочени към тези сектори, могат да дадат бързи резултати.

За финал

Сивата икономика е сложен проблем, който няма просто решение. Тя не е просто статистика или икономически феномен – тя е част от ежедневието на милиони българи. И докато в краткосрочен план може да изглежда като спасителен пояс за някои, в дългосрочен план тя ни дърпа надолу като общество.

Като индивиди, всеки от нас прави своя малък избор всеки ден – дали да поиска касова бележка, дали да приеме работа без договор, дали да плати “на ръка” за да спести малко. Тези малки решения, умножени по милиони, формират икономическата реалност, в която живеем.

А като общество, трябва да разберем, че борбата със сивата икономика не е просто въпрос на повече контрол и по-строги наказания. Тя е въпрос на изграждане на доверие между гражданите и държавата, на създаване на система, в която спазването на правилата не е бреме, а нормалният, логичен избор.

И така, какво мислиш ти? Участваш ли в сивата икономика и защо? Какво би те накарало да промениш поведението си? Защото решението на този проблем започва с честен разговор за него – разговор, който твърде дълго отлагаме.