Много млади хора си мечтаят да се пенсионират и да пътуват или да се отдадат на любимото си хоби. В същото време, повечето хора в напреднала възраст искат да работят колкото се може по-дълго и изобщо не искат да се пенсионират. Нито едните, нито другите, обаче, вярват на държавната пенсионна система и че тя може да им гарантира достойни старини. А знаете ли, че пенсията е най-скъпата стока, която купувате през живота си. За нея отиват повече пари, отколкото за вашия дом, независимо колко струва той.

Да направим една много груба сметка. Да приемем, че човек започва първата си работа през 2013 година на 25-годишна възраст със заплата 1,000 лева. Той трябва да работи 40 години, за да се пенсионира на 65-годишна възраст. При сегашното ниво на осигуровките, всеки месец той трябва да внася по около 130 лева. Като теглим чертата обща сума, която се получава при 5% годишна лихва (ако ги сложим на депозит) за тези 40 години прави около 200,000 лева. И това е само за държавната пенсия, която не е гарантирана по никакъв начин, както и нейния размер.

Сега да разгледаме каква пенсия бихме получили при сегашното законодателство. Формулата за изчисляване размера на пенсията е следната:

Размер на пенсията = Брой години осигурителен стаж х 1.1% за всяка година осигурителен стаж х индивидуалния коефициент на лицето х средния осигурителен доход в страната за последните 12 месеца преди пенсионирането.

Пример: Ако дадено лице работи 40 години и се осигурява върху 800 лева през цялото време (и това е средната заплата в страната през цялото време, пенсията ще бъде в размер на:

40 години стаж х 1,1% х индивидуален коефициент 1 х 800 лева = 352 лева.

Ключов компонент в тази формула е индивидуалният коефициент. В България този коефициент се изчислява като сумата от осигурителния доход за цялата кариера след 1996 година на един човек се раздели на сумата от средния осигурителен доход (има статистика за него) в страната през месеците, в които се е осигурявал. Съответно, ако средния осигурителен доход в България нараства по-бързо от вашата заплата, то индивидуалния ви коефициент намалява.

Друг тънък момент е какво се прави с доходите на лицата за периода до 1997 година. От последните 15 години до 1996 година (включително) лицата си избират 3 поредни години (най-добрите, естествено), които да участват при определянето на индивидуалния им коефициент.

Объркахте ли се? Реалното изчисление е още по-трудно, защото дохода може да е различен всеки месец. Аз, обаче, предпочитам да давам реални примери от живота. Последните години се пенсионираха няколко роднини и близки семейни приятели. Техните пенсии са в размер от 350 до 400 лева. Много или малко е това? Ами, ако последните години преди пенсионирането заплатата ти е била между 800 и 1,000 лева, очевидно е малко и няма да може да поддържаш предишния си стандарт и ниво на разходи.

Тогава, какво правят тези хора? Ами, повечето продължават да работят на по-ниска заплата, а пенсията отива за покриване на стари задължения или за спестяване. Не е лесно да работиш на 65 години, но нямат друг избор. Друга част отиват да живеят на вилата или си купуват къща в някое село, където живота е доста по-евтин. Този избор, обаче, не е свободен и желан. Скоро, селската идилия им омръзва и градския живот започва да им липсва. Липсват им децата, внуците, приятелите…

Вие искате ли да сте такива пенсионери? Най-вероятно – НЕ. Аз, също. Искам да имам избор и сам да реша дали да живея, както преди пенсионирането; дали да пътувам по света или да живея в някое затънтено селце в Балкана, а не да съм притиснат от липсата на пари. Да започнем с това каква сума на месец ще ви е нужна, след като се пенсионирате, за да живеете както преди него. За щастие, има отговор на този въпрос. Повечето хора се нуждаят между 70% и 80% от дохода преди пенсиониране. Това, разбира се, е среден процент и той може да варира в зависимост от вашите разходи и финансови навици.

Ще ви дам още един ориентир. Нуждаете се от:

• 65% от доходите преди пенсионирането, ако вие:

– Спестявате голяма част от вашия доход (над 15%).

– Получавате висок доход.

– Притежавате собствено жилище без задължения по него.

• 75% от доходите преди пенсионирането, ако вие:

– Спестявате от 5 до 14% от вашия доход.

– Нямате дългове при пенсионирането или те са в малки размери.

• 85% от доходите преди пенсионирането, ако вие:

– Нямате възможности да спестявате преди пенсионирането.

– Имате значителни дългове за изплащане.

Логиката на тези проценти е, че ако сте имали възможност да отделяте значителни суми за спестяване преди пенсионирането и сте изплатили всичките си дългове, може да живеете и с по-малка сума като процент от предишните ви доходи.

След като вече знаем какви месечни доходи ще ни трябват след пенсионирането, колко години ни остават до пенсия и какъв е размера на сегашните ни доходи, трябва да решим как да си осигурим желаната пенсия (или доходи, ако ви звучи по-добре). Както стана въпрос в началото на статията, аз не мога да разчитам на държавата да ми ги осигури, въпреки че всеки месец внасям за пенсионно осигуряване немалка сума. Но тя се ползва от сегашните пенсионери поради типа на пенсионната ни система – разходно-покривна, т.е. работници плащат пенсиите на техните родители. Няма изгледи тази система да се промени скоро. Родените след 1959 година се осигуряват за втора пенсия, която е на капиталова база, т.е. средствата се натрупват по индивидуалната им партида. Но средствата в тези фондове са толкова малко, че не очаквам тази втора пенсия да е висока.

Тогава, къде да се осигурявам, за да мога да имам достойни старини? Една от възможностите е третия стълб на пенсионно-осигурителната ни система или т.нар. доброволно пенсионно осигуряване. Осигуряването в  Доброволен пенсионен фонд дава възможност на хората да добият право на пенсия, която е допълнителна и независима от пенсията по държавното обществено осигуряване, и да ги подпомогне финансово след пенсиониране. Тя също е на капиталов принцип с индивидуални партиди.

Да се върнем към размера на пенсията, която ми трябва. Поиграх си с един калкулатор, предоставен от Пенсионно осигурително дружество, и резултатите са следните:

Сегашната ми възраст: 32 години.

Период на осигуряване: 30 години (до 62-годишна възраст).

Месечна вноска: 200 лева.

Очаквана средна годишна доходност за периода: 7%.

Натрупана сума по партидата в края на периода: 225,804.45 лева.

Размер на пожизнената пенсия за получаване: 1,105.46 лева.

(Примера е разработен при 4% такса управление от всяка вноска и 10% инвестиционна такса на година върху реализираната доходност от фонда)

С тези пари ще мога да живея сравнително добре за сегашните стандарти, но в тези изчисления не включихме инфлацията. За справка ще ви кажа, че инфлацията в САЩ за последните 30 години (колкото е периода от примера) е около 100%. Какво означава това? Ами, че след 30 години, за да си купя същите неща с днешните 1,100 лева ще ми трябват поне 2,200 лева. Това променя сметките, нали?

Резултатът от цялата задача е, че ако започнем да спестяваме от днес по 400 лева на месец в продължение на 30 години, пожизнената ни пенсия ще ни е в размер на 1,100 днешни лева. А колко души могат да спестяват по 400 лева на месец само за пенсия?