четвъртък , 18 януари 2018

Отговаряш ли на моите 4 критерии за успех?

Много ми е странно, когато на някое събитие ме представят като успешен предприемач, консултант или блогър. От вродена скромност или от стремеж към съвършенството, просто се усмихвам и си казвам, че аз съм още в началото на пътя и има още време, докато постигна истински успех.

Преди няколко дни се замислих както означават думи като „успех“, „успешен“, „успял“, „преуспял“ и техните производни? Имаме ли ясна представа и критерии какво означават те? Само успех и провал ли съществуват? Тъй като всеки има различно разбиране, в тази статия аз ще споделя какво означава успехът за мен, кои хора попадат в тази категория и дали аз съм в нея.

Материалният успех

Това е първото нещо, за което се сещаме, когато чуем израза „успял човек“. В условия на демокрация и свободна пазарна икономика, най-нормалното нещо е колкото повече стойност създаваш за другите, толкова и да си по-богат. На Запад, където никога не е имало комунизъм и изкуствено създадено равенство, известните музиканти, спортисти, артисти, художници и други са богати хора, защото така работи пазарът. Ако един футболист като Меси, например, пълни стадионите, вкарва голове и се продават милиони фланелки с неговото име, то той е и добре платен.

В България не е точно така. Има една прослойка от известни хора (повечето са известни с това, че са известни), които вечно са недооценени и не могат да превърнат техния талант в пари. Тогава се започва с „Аз съм човек на изкуството и не търся материалното“, „Аз пея по-добре от Тейлър Суифт, но у нас се търсят само силиконови чалгаджийки“ и други подобни оправдания.

Може и да съм краен, но според мен, ако си добър в нещо, работиш здраво в правилната посока и създаваш стойност за много хора, трябва да може да изкарваш пари от него. Ще ви дам два интересни примера. Първият е отец Никанор. Сигурно сте чували за неговата история – как от успешен брокер на Уолстрийт става монах в Църгогорския манастир. Този манастир е до моето село Ноевци и аз познавам лично монаха.

Сигурно ще си кажете „Ето, той е заменил успеха и парите на финансовите пазари с манастира, където се е отдал на духовното“ и сте напълно прави. Той наистина е избягал от суетата и живее скромно в манастира. Това обаче не му пречи да използва способността си да генерира финансови ресурси в името на неговата кауза.

Църногорският манастир, в който аз съм ходил като дете, беше стара порутена сграда с малка невзрачна черква и аязмото – изворът с лековита вода. След като отец Никанор отиде в него, там се наляха много милиони левове (най-вече държавни от Бойко Борисов и частни от Цветан Василев), изгради се кула, реновира се черквата, обновиха се спалните помещения, направи се асфалтов път до там. Христо Мишков (както е истинското име на отец Никанор) дали е успешен човек? Разбира се. Това ми е един от най-ярките примери.

Другият е дядо Добри или по-известен като Светецът от Байлово. И сега като пиша това се насълзявам и си мисля как е възможно цялата човешка доброта и благородство да се събере в един човек. От 30 години той всеки ден проси и дава всичко за поддръжката и възстановяването на българските черкви. Дядо Добри е най-големият частен дарител и досега е дарил над 1 милион лева. Как мислите – дали той е успял човек? За мен, със сигурност е. Той е събрал сума, която изглежда невероятно за повечето българи, от една протегната ръка. Това е пример как парите могат да служат за добри дела.

Тези два примера (на отец Никанор и на дядо Добри) са доказателство, че е възможно да генерираш финансови средства, независимо с какво се занимаваш, ако си добър в нещо и правиш нещата със страст. Те не са взели парите за себе си, а са ги дарили в името на своята вяра, но това е било тяхно решение.

За мен, не е нужно да си мултимилионер или милиардер, за да си успешен човек, но не може и едвам да свързваш двата края. Ако не може да изкарваш пари от това, в което си добър, имаш още път да извървиш, за да станеш успешен.

Успешният човек си личи в трудни ситуации

Няма да навлизам в неща от духовното и личностното развитие, които аз самият не познавам и не разбирам напълно. За сметка на това ще ви разкажа как аз си представям този нематериален успех. За мен, един от най-важните критерии е да си в мир със себе си. Да не позволяваш външни събития да се отразяват на това как се чувстваш. Ще се съгласите, че е много трудно за постигане. Случва се нещо лошо и това веднага ни прави тъжни или разваля настроението ни. Или не успяваш да постигнеш нещо, и веднага го приемаш за грандиозен провал, който ти смачква самочувствието.

Ще ви дам един личен пример. Едно от най-стресиращите и опасни неща в наши дни е да шофираш. Върхът на това е да участваш в катастрофа. За щастие, не съм участвал в тежки ПТП-та, но като всеки шофьор имам няколко сравнително леки инцидента. Първият е от преди 6 години в Русе – карах в тъмното по непознати за мен улици и в същото време гледах навигацията, за да не изпусна някой завой. Стигнах до сравнително тесен двулентов път. Изведнъж пред мен видях група от 3-4 колоездачи, които нямаха никаква светлоотразителна маркировка. Реагирах бързо и ги заобиколих. Още не ги бях „нахранил“ и следваше остър завой надясно. Не можах да го взема и се забих в бордюра, а надолу имаше пропаст. За щастие, че не карах много бързо и спрях на 2-3 метра от нея.

От предницата на колата течеше масло и не искаше да запали. Слязох и страшно се ядосах на себе си, на велосипедистите, на GPS-а и на целия свят. Виках на глас. Не знаех какво да правя. Беше събота, а аз в понеделник бях на работа. Спря един човек и ми даде номера на неговия майстор, който има камион за пътна помощ и работи през почивните дни. Оставих му колата, той я оправи и даже ми я докара до София, т.е. имаше хепи-енд.

Вторият случай беше в Бургас (явно не ми върви близо до вода). Чичка с товарен микробус ме удари отстрани на кръстовище. Десните врати бяха смачкани, както и част от задницата. Запазих спокойствие. Обадих се на 112. Докато ги чакахме, видях, че човекът с буса се е движил в автобусна лента (без да има право на това) и той е виновен. Казах си, че това са само ламарини и ще се оправят. Така и стана. След това имах още няколко по-леки инцидента (включително верижна катастрофа на Цариградско шосе), но приех събитията много спокойно и без стрес.

Да реагираш спокойно и да действаш хладнокръвно в трудни ситуации, е един от важните критерии за духовно израстване и развитие.

Да откриеш себе си

Важна част от успеха за мен, е да изследваш себе си и да знаеш кои са движещите ти сили в живота. Коучинг програмата, която преминах, много ми помогна в това отношение. Ние си мислим, че взимаме разумни решения и те са подчинени на обективни критерии, но това не е така. Още в детството ни сме били програмирани какво ще направим в конкретна ситуация. Основните програми, които са ни инсталирали са „Ценности“ и „Вярвания“.

Ценностите са важни и трайни убеждения или идеали, споделяни от хората за това какво е добро или лошо, желателно или нежелателно, правилно или неправилно. Те се променят много трудно, но не е невъзможно. Да разбираш себе си и това кои са най-важните ценности за теб, е част от успеха. Вярванията ги разделям на подкрепящи и ограничаващи. Първите ни помагат да се развиваме и са верен спътник по пътя на успеха, докато вторите са най-големият ни враг. Много хора ги наричат и „комплекси“ и за нищо на света не искат да говорят за тях. Аз не съм от тях и целенасочено ги търся, изследвам и ги премахвам от живота ми. След всяка по-трудна или по-сложна ситуация, аз отделям време, за да проверя как се чувствам, защо съм взел едно или друго решение, какво ме е огорчило, какво ме е накарало да се усмихна и т.н.

За мен, няма успешен човек, който не познава себе си.

Да си надраснеш масрафа

Извинявам се, че използвам тази чуждица, но така звучи този критерии за успех в моята глава. Аз си го „превеждам“ като да не ти пука какво казват другите. Да не приемаш хейта и обидите твърде лично и това да те разстройва. За да стигнеш до това положение, трябва да знаеш кой си, какво си постигнал, къде си стигнал и кое е важно за теб. Не е лесно. Като млад служител, всяка забележка от шефове или колеги съм я приемал много сериозно. Това се промени с времето.

След като стигнах доста високо ниво в корпоративната йерархия, работих за огромни проекти за мащабите на България (а и не само), и се запознах с изключително богати и успешни хора, много малко неща могат да ме трогнат. Аз съм си аз и не се впечатлявам от хора с високопарни титли на визитките, скъпи коли на лизинг, разбиращите от всичко и вечните критикари (които не знаят друго освен „Ти знаеш ли кой съм аз? А ти кой си?“), както и не се опитвам да впечатлявам другите със скъпи дрехи, луксозна кола или екзотични почивки.

Това много трудно го постигнах, защото българите имаме вроден синдром да не „се изложим пред чужденците“. За нас е много важно да се покажем (нали знаете, че „по дрехите посрещат“). Може да нямаш 5 лева в джоба, но на Гърция трябва да се отиде, а ако не пуснеш снимки от там във Facebook, все едно не си ходил. Може да работиш за 1,000 лева на месец, но трябва да имаш телефон за минимум 1,500 лева.

Ако все още се опитваш да впечатлиш другите, не може да се наречеш истински успешен човек. Докато реагираме с „Този колко пари има, а ходи с тениска и дънки“ (Марк Зукърбърг), „Как може да яде хамбургери, а е толкова богат (Уорън Бъфет) и „Как може да кара Шкода при тази висока заплата?“ (колегата ви), сме далеч от дефиницията за успех. Разбира се, не трябва да прикриваме лошия си вкус и неандерталско поведение зад „Аз съм себе си и не ми пука какво ми казват другите“. Това е съвсем различно.

За мен, успешният човек се гордее с това, което е и не се прави на такъв, какъвто не е (а не „По принцип съм от София, но съм роден в село Върбовка, близо до Павликени“, „Как може да ядеш свинско?!? Това е убийство“, „Аз не слушам чалга и нямам телевизор“ и „Пия само 12-годишно уиски“).

Докато четете това сте сами и може да признаете поне пред себе си дали живеете своя живот според своите разбирания и ценности, или правите това, което другите очакват от вас? За да станем успешни, трябва да надраснем оковите на общественото мнение и да не се страхуваме, че ще бъдем отхвърлени, ако не се съобразим с него. Всички велики хора не са били част от стадото, а са се борили за това, в което вярват.

За финал

За мен, успешен човек е този, който умее да изкарва пари и да ги управлява, да е хладнокръвен в напечени ситуации, да е във вътрешен мир със себе си и да не се влияе от мнението на околните. Дали аз съм такъв? Не знам. Може би, още не. Все още имам да работя по тези критерии, особено при запазването на самообладание. Тази година един „майстор“ ми скъса всички нерви, преди да го изгоня да къса нервите на други. Също така, в някои ситуации вътрешният баланс се нарушава и това е другото нещо, върху което трябва да работя през следващите години.

Пожелавам ви една по-успешна 2018 година, с по-печеливши инвестиции, в която да вложите цялата си страст в нещата, които обичате да правите!

Включи се в нашия безплатен бюлетин и получи 2 книги като подарък!

21

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 11 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансова си грамотност.

4 коментара

  1. Да, много е важно да обичаш това, което правиш.

  2. Николай П.

    Съгласен съм с това, което си описал тук, но лошото, е че често в България желанието чезне бързо пред трудността да преодолееш предизвикателсвото на постоянството и както му казваме да изградиш „огромно търпение“. Другото, което често чувам е „Че кой ти мисли толкоз напред? Ти знаеш ли утре какво ще се случи“ , „Аз до пенсия не знам дали ще стигна“…
    Скоро открих сайта и ресурсите към него. За мен не са много полезни и си личи че се акцентира върху парите като „инструмента“, с който да се научиш да боравиш, а не средството за добиване на различни блага. Ползите тук са много – уроци, които помагат за всички активи не само финансовите. А и финансовите са пряко зависими от останалите.

    Благодаря. 🙂

  3. Николай П.

    В предишния ми коментар „За мен не са много полезни“ да се чете „За мен са много полезни“ 🙂

  4. Страхотна поредна статия : ) Евала Стойне ,много ми харесва начина ти на изразяване и това как формулираш нещата кратко и ясно! Продължавай все така да ме удовлетворяваш с позитивизма си и добри съвети.Успешна 2018 година : ))

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *