Всеки от нас е различен и има свои ценности и житейски принципи. Именно те правят едни хора велики, а други обричат на вечна посредственост. Вярвам, че за да вземем нещо от успешен човек, не трябва да гледаме какво той прави с ръцете си (образно казано), а как работи ума му и как той вижда света около себе си.

Аз се стремя да изградя живота си върху прости принципи, които да ми служат вярно във всякакви ситуации. Минах през много периоди, лутах се между всякакви школи и учения, доверявах се на различни хора, но мисля, че вече намерих онези късчета мъдрост, които ми помагат всеки ден да ставам все по-добър. В тази статия ще ви представя един от моите основни принципи, върху които изграждам живота си.

Ние не сме господари на ума и на решенията си (но може да го променим)

Срещам много учудени погледи, когато кажа на някого, че всички важни решения (като това къде и в какво ще живее, дали ще е под наем или в собствен дом, каква кола ще кара, какво ще работи, каква жена (мъж) ще си намери и много други), не ги взима сега, а ги е взел като малък. Да, така е. Житейските модели са като чип, който е поставен в главата ни, докато сме били деца и се е формирало нашето мислене и разбирания за света.

Това сигурно е прозвучало много силно за някои от вас и вече чувам гласове, че „Ние ковем съдбата си.“, „Аз взимам всички решения и не се съобразявам с никого.“ и малко по-критичното „Това са пълни глупости. Този е прочел една книга и вече знае всичко“. Не се притеснявайте, ако сте си го казали на ум или на глас. Разбирам ви. И аз бях така в началото.

Като казах началото, веднага се сещам за една от първите „сериозни“ книги, който прочетох като тийнейджър. Тя се казваше „Въведение в психоанализата“ на някой си Зигмунд Фройд. Това беше като един нов свят за мен. Не всичко разбирах, но все от някъде трябва да се започне. Това беше фиданката, което засадих в моя мозък преди доста години, което се превърна в огромно дърво от знания и практически опит, плодовете на което започнах да бера преди няколко години.

Ще ви дам пример. Първата ми кола беше BMW, но нея я купих под влиянието на някакви емоции и външна намеса от приятели. Тя беше бърза, мощна, шумна и залагаше на външността си (а не на интериора). Аз не съм такъв. Не обичам да се показвам, не искам да се набивам на очи, никога не съм разчитал на външния ми вид. С две думи, това не беше моята кола и добре, че бързо го осъзнах, преди да стане нещо по-лошо от двете засядания в снега през зимата и нестабилността на завоите при всеки лек дъжд.

Сегашната ми кола е Ауди. Това е моята кола. Тя е надеждна, сигурна, практична, удобна, помислено е за всеки детайл, всичко си е на мястото, качеството е безупречно и няма да ме изостави в труден момент. Как я избрах ли? Това е дълга история и започва в детството ми, разбира се. Тогава имаше предимно съветски автомобили, но съседа ни – чичо Гошко си беше купил една от първите западни коли – Ауди 80. Тя нямаше нищо общо с Москвич, Лада или Запорожец. Беше немска и олицетворяваше всичко, което нямахме по време на комунизма – елегантност, лукс, класа. А как возеше само. Това беше началото на цяла серия от събития, които доведоха до изборът ми на сегашна кола.

Това важи не само за колите, а и за много други важни решения в нашия живот. Дори да си мислим, че нещо го правим напук и против себе си, това отново е заложено някъде вътре в нас. В такива моменти се питам „Срещу какво се бунтуваш?“, а и не само. След всяко важно решение в моя живот си задавам въпроси като „Защо взех това решение?“, „На какво се базира то?“, „Избрах ли „моето“ нещо или не?“, „Подадох ли се на външно влияние?“ и „Кои мои ценности и вярвания приложих при този избор?“.

„Добри“ и „лоши“ вярвания

Отговорите показват нашия начин на мислене, ценности и вярвания. Това важи за всички области от нашия живот – от парите, през връзките до бизнеса и приятелите ни. Те ще са тези, които винаги ще взимат важните решения, вместо нас, и това ще е така до края на живота ни. Тук възниква въпросът:

– Ако имам „добри“ ценности, супер! Но, ако в чипа ми се съхраняват и „лоши“ вярвания, тогава какво правим?

Супер въпрос. Благодаря ти за него. Тези принципи, които ни дърпат назад и не ни позволяват да живеем пълноценно и да постигнем потенциала си, се наричат ограничаващи вярвания. Ако вярваме, че парите дават възможности и са добро средство, за да постигнем целите си – това е положителен „файл“ и ако ни върши работа, няма нужда да променяме нищо в него. Но, ако приемаме парите като зло и че богатите хора са лоши и алчни, а в същото време искаме да увеличаваме нашето състояние – очевидно, тази ценност ни ограничава и трябва да направим нещо по въпроса.

За щастие, може да се променим и да инсталираме нови ценности и вярвания. Лошата новите е, че е изключително трудно. Има и още нещо – обикновено, процесът на промяната започва с неприятно събитие или криза. Ще се съгласите, че никой не се събужда една сутрин и не си казва, че трябва да направи нещо за здравето си, нали? Или за финансовото си положение. Или за взаимоотношенията с половинката си. Спомняте ли си чичо Гошко от историята с колата? Когато съм видял за пръв път неговото Ауди, в мен се е зародила идеята и аз да имам подобен автомобил някой ден.

Коя беше най-голямата криза в живота ми

Но, най-голямата промяна при мен не беше свързана с тази история, а с това, че преди 4 години станах предприемач. На мен ми инсталираха като малък файл, че „чорбаджиите“ са лоши хора, експлоатират бедните работници и те са наши врагове. Въпреки това, са ме насърчавали да стана добър служител и да не „правя на отворен“ пред шефовете.

Знаете ли как се преодолява този огромен умствен товар? Изключително трудно.

Идеята да имам собствен бизнес се зароди някъде в началото на 90-те години. Тогава гледах как съседи и приятели на родителите ми изкарват много пари само за дни, а баща ми трябваше да работи за тях поне няколко месеца, въпреки че беше шеф в голямо държавно предприятие.

Трябваше да минат почти 20 години преди тази идея да узрее и да стане реалност. Две събития изиграха ролята на катализатор, за да стана предприемач. Първото беше пенсионирането на родителите ми. Те толкова много години вярваха, че ако работят съвестно и упорито през целия си живот, накрая държавата ще им даде хубави пенсии и ще се погрижи за тях. Това не се случи и НОИ им определи абсолютно мизерни пенсии. Нещо в мен се пречупи. Аз също вярвах, че просто трябва да работя някъде и всичко ще е наред. Всичко рухна. Осъзнах, че тези ценности и вярвания не са мои, а на родителите ми.

Втората случка беше уволнението на моя шеф (CEO на голяма компания) от днес за утре без предупреждение. Това наистина ме шокира. Та нали аз исках някой ден да съм на негово място. Нали да работиш на трудов договор е сигурно? Нали, ако работиш съвестно, няма да има проблем? Разбрах, че сигурността на работното място е само химера и след няколко дни подадох молбата си за напускане.

Как сега ми помага този принцип?

Ясно осъзнавам, че освен вярвания, които ми помагат да ставам по-успешен, има и такива, които ми пречат. Някои ги наричат комплекси, други ограничаващи вярвания, но всеки от нас си има доста от тях.

Един от най-разпространените е свързан с мястото, където сме се родили. Много хора искат да се проплакали за първи път в центъра на Рим, Лондон или поне София, но съдбата им е отредила това да е Каспичан, Враца или Перник. Много се забавлявам, когато попитам някого от къде е и той започва да заеква и да върти глава „По принцип съм от София, но… съм отраснал в Свищов, а съм роден в едно село, близо до Тутракан“.

За да съм честен, когато си търсех работа в столицата и аз казвах, че съм от София. Дори преди да си взема квартира, давах адреса на мой приятел от Дружба. Постепенно, осъзнах, че трябва да преодолея този комплекс, защото ми вреди. Всеки трябва да обича и да се гордее с родното си място, независимо кое е то. Сега активно работя за развитието на Перник – градът, в който съм роден и живея. Въпреки че работя в София и съм живял близо 7 години там, столицата ни не е „моят“ град.

Имал съм и продължавам да имам много комплекси. Да, мога да ги прикривам и да не ги казвам на никого, но те няма да изчезнат, ще ме правят зависим и ще ми пречат да ставам по-добра версия на себе си. По тази причина работя с тях. Откривам ги, свързвам ги с определени събития от моето детство и ги тествам. Някои от тях се оказват лоши за мен и ги преодолявам.

Други вярвания се оказаха работещи за мен. Едно от тях е “На вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата”. Разбрах от къде идва това (от дядо ми и баща ми) и в началото си мислех, че ми пречи. Започнах да делегирам ударно, да се доверявам на други хора, и да влизам в различни съдружия и партньорства, за да преодолея това вярване. Това го правих в продължение на години.

Познайте какво се случи?

Аз не се чувствах добре, проектите не вървяха и не влагах 100% от моята енергия в тях. Осъзнах, че просто не съм екипен играч. Направих си дори професионален тест и той потвърди същото – силните ми страни са свързани с лидерство, да вдъхновявам хората и съм най-полезен като съм водач, а не участник.

Положителните резултати от това не закъсняха. Само за миналата година направих няколко много добри инвестиции, които ми донесоха не малко пари. Преориентирах и част от бизнес начинанията ми и първите сигнали са повече от добри.

Да откривам „лошите“ вярвания и да работя с тях е един от основните принципи, върху които изграждам живота си. Така, ставам по-добра версия на себе си и всеки ден се развивам. Имам още много да вървя по този път, но поне съм тръгнал. Ще се радвам с теб да вървим заедно по този път.