Всеки от нас е чувал поне веднъж в живота си, че в България богатите хора са само престъпници или свързани с политически партии. Те демонстрират благосъстоянието си, като карат много скъпи коли, живеят в огромни палати с охрана в „баровските“ квартали на София и харчат парите си за луксозни стоки и пътувания. Има и такива – някои от тях познавам лично, а с други съм се засичал на различни събития, но в днешната статия ще ви разкажа за хората, които са натрупали състоянието си сами и ако ги видите на улицата, няма да кажете, че са милионери.

Защо пиша този материал?

Още след като прочетох книгата „Съседът милионер“ в мен се зароди желанието да напиша подобна книга за истински богатите хора у нас. Не тези измислените, които карат лизингови коли (платени от някой друг) и готвят екзотични ястия в някое кулинарно предаване по телевизията, а реалните хора с нетно богатство над 1 милион лева. Няма да ми е никак лесно, защото те не искат да се показват и много държат да останат анонимни.

България все още не е страна, в която истински успешните хора се дават за пример на младите. Техни идоли са грачещи певици с вид на проститутки и измислени гангстери, а всъщност мамини синчета, които винаги са получавали всичко наготово (и такива познавам, но няма да им казвам имената, за да не се обидят).

Идеята на тази статия е да покажа, че има законен начин да станеш богат у нас и че често хората, които демонстрират някакво състояние са всъщност на една заплата от фалита или на една вноска по кредита от това да загубят всичко. Ще се опитам да очертая и тенденциите, които се развиват през последните близо 30 години – от милионерите на 90-те години до техните деца и внуци. Също така, дали може богатството да се задържи и увеличи от следващите поколения или това е много трудно.

Новите милионери на България

Всичко, което ще напиша в този материал е от личните ми срещи с хора, които имат нетно богатство над 1 милион лева. За част от тях имам солидни доказателства за тяхното състояние (банкови извлечения, документи от инвестиционен посредник, нотариални актове и други), а за други са косвени (новини в медии с добра репутация за продажба на бизнес и други). Не съм ползвал клюки от жълти вестници.

Както и преди съм писал, има само един начин да станеш богат и това е да имаш бизнес или да си голям съдружник в такъв. Това правило няма изключение и 100% от новите милионери са създали и развили собствен бизнес. Част от тях са го продали на големи международни компании, а други все още го управляват.

Интересното е, че имам клиенти с много високи доходи от заплата, но никой от тях не се доближава дори по богатство до хората с бизнес. Причината е много проста – повечето от тези хора са консуматори, а не инвеститори и производители на стойност. Когато работех на заплата, имах малко свободно време (като дори върху него нямах почти никакъв контрол) и исках бързо да превърна парите, които получавам, в парчета щастие и удовлетворение. „Човещинка“, както се казва.

Представителите на новата средна класа (програмисти, IT специалисти, GP-та, мениджъри и други) са поставени в една доста деликатна ситуация. От една страна, е техния приятелски кръг и колеги, които са предимно консуматори и купуват всичко, което могат да си позволят в брой или с кредитните карти. От друга страна, хората с по-високи доходи са подложени на непрекъснат натиск от страна на банките и другите кредитни институции, които им предлагат да увеличат стандарта си, не след няколко години, а СЕГА.

За мен, е нелогично да си купиш кола за 40,000 лева при 1,500 лева заплата и 10,000 лева спестени пари, но когато човекът от лизинговата компания ти каже, че „само срещу 499 лева на месец и малка първоначална вноска, тази красавица ще е твоя СЕГА“, трябва да имаш доста силна воля, за да откажеш. Нека сме честни – повечето от нас я нямат и се подаваме на изкушенията. Ние толкова сме свикнали с месечния цикъл „заплата – разходи“, че всичко обръщаме в това дали може да си позволим месечните вноски по даден кредит, а не дали нетното ни богатство е достатъчно, за да си купим тази вещ.

Всичко това е разлика в мисленето. Един човек си мисли, че няма нищо лошо да си вземе нова кола, ако може да си плаща месечните вноски по лизинга, а друг смята, че е неразумно да дадеш повече от 10% от богатството си за кола. Между другото, новите милионери не карат мерцедеси, ферарита или бентлита, а практични коли от среден клас като Тойота Авенсис. Има и изключения, разбира се, но те само потвърждават правилото.

Има и още една причина да няма много богати служители (независимо от позицията, която заемат) и тя е, че те не увеличават стойността на актива, от който получават доходи. Когато напуснем работа, ние не получаваме дял от компанията, в която сме работили, нали? При собственици на бизнес не е така. Те освен, че получават регулярни доходи, увеличават и цената на тяхната компания и могат да я продадат някой ден.

Новите милионери живеят в наследствено жилище (ако е в по-добрите квартали на София) или в апартамент ново строителство. Децата на повечето от тях учат в държавни училища и детски градини, а около 40% – в частни. Тези хора спестяват голяма част от доходите си, пътуват много и дават значителни суми за образование и личностно развитие.

Какво се случи с милионерите от 90-те години?

От 1989 до 2000 година беше доста бурен период за България. Една система си отиде и на нейно място дойде нова, при която нямаше много строги правила и те се създаваха в движение. Цареше чувство на хаос и че всеки може да прави каквото си иска – така разбирахме „демокрацията“. В тези смътни времена, много хора използваха ситуацията и натрупаха големи богатства. Много пъти съм си мислил какво би станало, ако бях малко по-голям през 1989 година. Виждах как буквално за месеци хора натрупват много пари.

За един съсед съм ви разказвал – той започна с продажба на дефицитно олио, като аз му помагах да го товари и продава. Бащата на мой приятел внасяше стари електроуреди от Германия, а друг приятел на баща ми отвори интернет клубове в Перник. Тук не включвам всички съмнителни „бизнесмени“ и такива, които се занимаваха с незаконна дейност. Във всеки град има такива и всички знаят с какво си изкарват парите.

Тези хора (милионерите от 90-те години на 20 век) имаха уникална възможност да са на правилното място в правилното време. Разбира се, само това не беше достатъчно, а трябваше да проявят и малко предприемаческа мисъл. Аз съм говорил с доста от тези бизнесмени и се убедих, че повечето от техните знания и умения са неособено приложими в днешно време. Това е и причината голяма част от милионерите на Прехода да загубят богатството си през последните години. Повечето от тях сега преживяват с малък бизнес (заведение, магазин или нещо друго), а само единици са запазили състоянието си и са го увеличили.

Какво ще се случи с децата и внуците на милионерите?

Има интересна тенденция в САЩ, за която разбрах от книгата „Съседът милионер“, и се оказа, че се случва и в България през последните години. Огромна част от децата на сегашните богати хора няма да продължат техния път в бизнеса. Причините са основно две. Първата е, че те са доста по-консуматорски настроени от техните родители. Хората, които създават бизнес не се страхуват от повече работа, управляват добре парите си и спестяват.

Имам познат с малка верига от няколко автосервиза, на когото ръцете са непрекъснато в масло. Той има доста служители, които могат да се справят с ремонтните, но така той „поддържа темпо и следи новите тенденции“. Неговите деца (момче и момиче) са свикнали да получават наготово повечето неща. Той казва, че е израснал в лишения и сега не иска същото да се случва с наследниците му.

Втората причина (която е свързана с първата) за това, че децата няма да искат да наследят бизнеса е, че те ще са доста по-образовани от родителите си. Най-вероятно, ще завършат престижен университет в чужбина и ако се върнат в България няма да искат да работят в сервиза на баща си или в малкия производствен цех, които родителите им са изградили. Те ще получават добри доходи като лекари, адвокати или мениджъри, но ще харчат и много повече. По тази причина, трудно ще настигнат родителите си по богатство. Така, желанието децата ни да са по-образовани от нас, ще се окаже пречка за това те да натрупат състояние.

Разбира се, това е само обобщение и винаги ще се намерят изключения. Имам клиенти и познати, които възпитават децата си със същата строгост и морални ценности, както техните родители са предали на тях самите. Техните наследници от малки помагат в тяхната дейност и се учат на труд и дисциплина.

Въпреки че може да си позволим много неща, аз и съпругата ми възпитаваме Кари в трудолюбие, коректност и уважение към парите. Това, което добавям от мен е предприемаческото мислене да търси възможности в проблемите (и да изкарва пари от това). В момента тя усвоява нещо, което 90% от възрастните не разбират и не могат да направят, а именно каква е разликата между нужда и желание, и да спестява част от нейните джобни за по-голяма цел. Следващият етап от обучението ще е инвестирането и допълнителните доходи (извън джобните и тези, които ѝ дават бабите и дядовците).

В тази статия се опитах да обобщя общите характеристики на новите милионери – тези, които са изградили сами своето богатство. Има немалко такива хора в България, въпреки че не ги забелязваме. Виждаме само псевдобогатите, които се опитват да демонстрират стил и класа, но не им се получава. Някой ще си каже, че не е лошо да носиш фамилия като Арабаджиев, Банев, Стайков или други подобни, но и тяхната съдба не е лесна. От теб зависи кои ще са твоите модели за подражание и тези на децата ти.