вторник , 17 септември 2019

Как да инвестираме в нашия имидж

Ние си говорим за инвестиции в имоти, акции и фондове, но има едно не по-малко важно вложение. В страна, в която по дрехите (външния вид и колата) посрещат и по дрехите изпращат, имиджът е от ключово значение. Всъщност, потребителските ни навици и това, което си купуваме са по-съществени за нашето финансово състояние от доходността на нашите инвестиции. В тази статия ще си говорим за парите, които влагаме в нашия външен имидж и доколко те са оправдани.

Как изглеждаме в очите на другите

Каквото и да си говорим, нашият външен вид и вещите, които притежаваме, създават определено впечатление за нас у другите. Те могат да са отражение на вътрешната ни същност или желание да изглеждаме по определен начин с някаква конкретна цел. Веднага се сещам за покупката на по-скъпи неща, отколкото може да си позволим, с идеята ние, мъжете, да впечатлим дамите (има го и обратното, но е доста по-рядко срещано).

И така, купуваме си ярък представител на известна автомобилна марка с лек гаражен тунинг (като SEAT или „ферарито“ на бедните), зареждаме гориво за 10 лева и сме царете на квартала. Ако съчетаем този имидж с последен модел смартфон от висок клас (на изплащане, разбира се), добавим няколко дрешки на Филип Плейн (купени от Илиянци) и си сложим часовник Hubolt (реплика за 59.99 лева), всички мацки ще са наши. Или поне на теория е така. На практика, те разпознават фалшивия имидж от километри. Дори някоя да се хване на въдицата, това ще е заблудена първокурсничка, която си мисли, че рокля на MANGO е дреха от висшата мода.

Да оставим настрана съвременните мачовци и да влезем в света на професионалистите. С какво свързваме банковите служителки, например? Ако някой е казал със строги костюми и шалове в цветовете на компанията е познал. Ами адвокатите? Веднага си представям мъже в тъмни костюми и кожени куфарчета. Творческите професии свързваме с екстравагантност и по-ярки цветове. Разбира се, това са само стереотипи и има много представители на различни професии, които искат да избягат от имиджа на гилдията си. Все пак, малко трудно ще се доверим за нашите финанси на човек с бермуди и хавайска риза, който има вид на напушен, например.

Като стана въпрос за колегите, които продават различни финансови продукти, 90% от тях са облечени в строги костюми (за младежите на 20+ години това е задължително). Това е така, защото те искат да ги възприемат като професионалисти, на които да имаме доверие. За съжаление, повечето стигат само до тази инвестиция (във външния си вид), а знанията и уменията им се изчерпват само с наученото от лекциите по продажби, организирани от техните компании.

Какъв е моят имидж?

Докато пишех предишния параграф, се замислих какъв е моят имидж. Аз искам да създавам впечатление на професионалист с дългогодишен практически опит и солидни теоретични знания. Също така, държа на коректността и точността във всички отношения. Опитвам се да обяснявам сложни термини и концепции на прост и разбираем език. Обличам се в спортно-елегантен стил (или поне както аз го разбирам) и обикновеноw съм с дънки, риза и сако.

Не искам хората да ме възприемат като поредния мотивационен гуру, който разбира от всичко (и непрекъснато ръси мъдрост в поредното видео), а да ме свързват с желанието ми да помогна на хората у нас да повишат финансовата си грамотност. Вярвам в практичността и спестявам голяма част от доходите си. Живея в Перник и карам удобна кола втора употреба. Домът и офиса ми са отражение на мен и това, което казвам и практикувам. Нещата, които си купувам са среден до висок клас, като желанието ми е да получа максимума за парите си. Това е моя имидж.

Мога да си позволя доста скъпи и луксозни неща, но те няма да ме направят щастлив и това няма да съм аз и моята същност. На един коментар във Facebook „като съм толкова голям бизнесмен“, защо не съм си купил нова кола, а съм взел втора употреба, отговорих, че не съм толкова богат, че да загубя петцифрена сума за един ден от обезценката, когато автомобилът напусне салона.

На част от приятелите ми, които непрекъснато ми повтарят, че трябва да „вдигна нивото“ (това за тях означава да си купувам по-скъпи вещи, да се снимам от екзотични дестинации и да показвам колко съм успешен), казвам, че предпочитам да инвестирам в реални активи, които ще ми носят доход и ще увеличават стойността си, а не в бързо обезценяващи се вещи. Няма на кого да се доказвам – всичко, което правя и съм постигнал за последните близо 9 години е обществено и дори да искам, не мога да го скрия. Всичко е било видимо и съм бил аз, а не съм се правил на някой друг.

Как да инвестираме в себе си и в нашия имидж?

Често чуваме, че някой е „инвестирал“ в нови обувки или в модерен смартфон. За да отговаря на определението за инвестиция, един разход трябва да ни донесе някаква полза в бъдеще. За мен, вложенията във външния ми имидж са оправдани, само ако отговарят на моите ценности и визия за нещата. Например, ако си купя костюм за няколко хиляди лева, това няма да е инвестиция за мен, защото не обичам да се обличам толкова официално и ще изневеря на моя принцип за купуване на практични вещи.

Също така, този костюм няма да ми донесе някаква полза, защото няма да се впише в имиджа, който имам. По същия начин, ако започна да пилея пари за всякакви глезотийки, това няма да е моята същност и ще има разминаване в това, което казвам (проповядвам) и това, което правя на практика.

Имах такава случка преди няколко години. Лектор на събитие за лични финанси цял час обясняваше как не е добре да си купуваме нова кола на лизинг, но когато си тръгнахме го попитах колко струва джипа, който си е взел наскоро. Каза ми, че е на лизинг и месечната му вноска не е висока. Авторитетът му падна рязко, защото думите и делата му се разминаваха драстично.

Тест: Дали да си купя това?

За да преценя дали нещо си струва да го купя, си задавам следните въпроси:

Въпрос 1: Кого се опитвам да впечатля?

На първия тест отпадат много от нещата, които планирам да си взема. Отмина времето, в което се стараех да впечатлявам HR-ите на интервютата за работа или костюмът ми говореше повече за моя професионализъм, отколкото това, което знам и мога. Разбира се, аз искам да изглеждам добре (както всеки човек) и инвестирам в по-качествени дрехи и аксесоари. Една от целите ми е да съм модерен татко за Кари и да съм елегантен за съпругата ми Ади. За професионалните ми ангажименти се обличам практично и се опитвам да изглеждам както хората, с които работя. Също така се съобразявам се и с дрескода, повода и мястото на което отивам.

Въпрос 2: Как тази покупка ще се впише в моя имидж?

Вторият тест е също много важен. Ако си купя часовник за 15,000 лева, това няма да ми помогне на имиджа. Дори някой да приема, че луксозните вещи са признак за успех, това не е „моят човек“. За мен е много по-важно на каква стойност са инвестициите ми, какво знам и мога, какво съм постигнал и на колко хора съм помогнал от това да дам купища пари за някакъв пасив.

Въпрос 3: Ще ми донесе някаква полза в бъдеще и какви ще са те?

За ползите, нещата не са толкава ясни. Един скъп костюм, кола или часовник може да се окажат най-добрите инвестиции за някой, които е сключил сделка за милиони, благодарение на тях, макар че се съмнявам те да са били в основата на успеха. При този тест, по-скоро, важи обратната логика. Ако външният ми вид не отговаря на ситуацията и хората, с които се срещам, това ще се отрази негативно на крайния резултат. В случай, че всички сме облечени подобно и сме на едно „ниво“, то вече думите и уменията ще определят дали ще си тръгна доволен от разговорите или не.

Как да изглеждаме богати, дори да нямаме много пари

И за да дам някакви полезни практически насоки, ще ви споделя няколко неща, които ще намалят парите в банковата ни сметка (или ще увеличат кредитната ни задлъжнялост), т.е.  ще ни направят по-бедни, но пък ще изглеждаме по-заможни в очите на другите.

1. Нека всичко да е на кредит

Влизаме в магазин за техника и любезно момиче ни пита дали искаме СЕГА последния модел мобилен телефон само за 98 лева на месец (който ще изплащаме в следващите 24 месеца), трябва да отговорим с отчетливо „ДА“, независимо, че все още не сме изплатили предишния хитов модел. Все пак, колко са 100 лева на месец? Нищо.

Няма да сме истински българи, ако не си купим на кредит и колата. Как така Гошо ще има нова „бегачка“, а ние – не. Един тест драйв и „Подпишете се тук, а ние ще оформим документите“ ни убеждават, че няма нищо страшно и едни 500-600 лева на месец не са болка за умиране, а и след 7 години ще сме изпратили колата и тя ще може да я използваме като първоначална вноска за друга. Това е истинска далавера.

Жилището също трябва да се купи със заем, който покрива минимум 90% от цената (ако банката ни даде 100% от стойността на имота, сме уцелили джакпота). Не трябва да се скъпим когато като друг осигурява парите и жилището трябва да е поне 3-стайно с изглед към Витоша на 15 минути пеша от метростанцията и задължително трябва да му направим луксозен ремонт, преди да се нанесем. Всеки знае, че 30-години минават бързо и когато станем на 65 години кредита ще е изплатен.

2. Празници да има

В България имаме много празници. За да не се губят те, даже официалните ги „отпочиваме“, когато се падат през уикенда. Разбира се, всеки си има и лични празници като завършването на 3-ти клас на детето, 7 месеца от последната цигара, 4 години от завършването на 2-ри курс в университета, имен ден по католическия календар, взимате на заплата и други, които си заслужават да дадем поне половината си заплата, за да поканим нашите най-близки 30 приятели и да ги полеем.

Всеки от нас е виждал какво се случва, когато наближават празници като Коледа, Нова година, Великден и други. Магазините се пръскат по шевовете от хора, които купуват промишлени количества храна и алкохол. Въпрос на чест е да посрещнеш празника с отрупана трапеза, която да снимаш от всички възможни страни и да качиш снимките в социалните мрежи с текст „Скромно, но от сърце“.

Да не забравим и децата. Всеки рожден ден трябва да се празнува в голям детски център с всички приятелчета на наследника ни, а тортата да е поне два пъти по-скъпа от сватбената ни. Подаръците също трябва да са уникални и да не се скъпим за тях. Веднъж детето става на 6 години.

3. Ако не се похвалиш, значи нищо не си направил

Да си намажеш две филии с пастет и авокадо е повод да споделиш „здравословната“ си закуска си в минимум две социални мрежи. Посещението на театър заслужава поне едно „УНИКАЛНО!!!“, а ако се снимаш с някой известен човек (дори да не знаеш кой точно беше този), не забравяй да качиш снимката с коментар „С един велик българин“. Домашният любимец също заслужава отделен албум в нашия Facebook профил, а фотосите нека да носят послания като „Не е ли СЛАДЪК?“ и „Почива си“.

Пътуванията са друга важна част от нашия живот, която трябва да споделим с останалите. Снимката на фона на Айфеловата кула трябва да върви с текст „Една мечта се сбъдна“ или „Париж не ми харесва. Друго си е в Дубай“. Всъщност, в пътуванията няма нищо лошо, но ако те се правят, само за да се похвалим пред другите и да им „натрием носовете“, това вече е проблем. Хубаво е да се запитаме ние за кой живеем – за себе си или за другите.

В тази статия разгледахме една важна инвестиция – в нашия външен имидж. Някой ще си каже, че тази тема не е свързана с управлението на нашите лични финанси и вложения, но това не е така. Потребителските ни навици оказват по-голямо влияние върху парите ни, отколкото инвестициите ни и доходността от тях. Ако не сме сигурни дали някоя покупка е истинска инвестиция в нашия външен имидж или е просто нещо, с което да се перчим, този материал ще ви е от полза.

Стани част от над 15,000 имейл абонати и получи подарък 2 електронни книги

За Стойне Василев

Казвам се Стойне Василев и съм ентусиаст и мечтател. Основател съм на най-популярния сайт за собствен бизнес и лични финанси в България - SmartMoney.bg. Вярвам, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Имам повече от 15 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Моята мисия в живота е да помагам на хората да постигат целите си и сами да определят бъдещето си като подобряват финансовата си грамотност.

One comment

  1. Здравейте!

    Хубава статия с фокус върху прекаленото влагане в (изкуствен) имидж. Искаше ми се да има съвети и малко повече за това, че все пак трябва да се инвестира в имидж, поне в минимално изискуемия, който да отговаря на длъжността, фирмата, за която работим и сферата в която оперираме. Особено за по-младите или тези, които навлизат в наистина сериозни бизнеси и компании.
    Казват, че трябва да се обличаш като това, което искаш да си, а не като това, какъв си днес. Както и че е по-добре да си „overdressed“ отколкото да изглеждаш не на място с недостатъчно изискани дрехи. Всеки решава сам дали да си надскочи стандарта, но все пак не трябва да се пада под минималните изисквания. Хората имат своите субективни оценки и при равни други условия, ще изберат да работят с по-спретнатия, поддържан и подходящо облечен човек.
    В личния си професионален опит имам случай на търговски представител, отговарящ за относително големи и важни клиенти и с който често ми бе некомфортно да ходя по срещи. Евтини дрехи, наистина от Илиянци, но от онази складовата му част, модели, десени и кройки останали в миналия век. И не беше случай, в който става дума за липса на пари – човекът влагаше за фитнес, криопроцедури и др., но не и за външния си вид. И въпреки препоръките, така и не осъзна, че е под минималните изисквания. Клиентите не го възприемаха и в крайна сметка нямаше успех.
    За всеки един е добре да огледа колегите във фирмата си, за да нацели корпоративния стил. Да се огледа във външната среда, в която работи – как се обличат клиентите му (в нормална работна среда, не коктейл или изложение) и да се впише. Винаги можеш да покажеш индивидуалността си с цвят, аксесоар, прическа и друго, но следва да се покрият поне минималните изисквания. В интернет има достатъчно информация и снимки и е достатъчно да се google-не „дрехи/имидж“ за конкретната професия или за модните тенденции. Дънки/чинос+риза с класически десен + сако наистина е комбинация, с която рядко може да сбъркаш. Овсен, ако не си далтонист, но дори и тогава има консултант-продавачи, които могат да помогнат.

    Чета Ви с интерес, продължавайте все така!

    Поздрави,

    Павел

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.