Основните принципи в инвестирането не са се променили съществено през последните 100 години, но разликата е в това как всеки от нас ще ги приложи на практика. Знам, че малцина от вас биха искали да отделят значителна част от своето свободно време, за да управляват парите си, и търсят варианти това да стане малко по-лесно. Имам една добра новина за вас – това е възможно и в тази статия ще ви споделя най-важния съвет при инвестирането, който аз получих преди години, а сега го давам на вас.
Най-честият въпрос, който ми задават повечето хора, с които се срещам на различни събития, е дали има такава сигурна инвестиция, която носи минимум 15% годишна доходност (или поне 10%, но не по-малко). Те се надяват да получат някаква вътрешна информация, която ще им помогне да станат милионери за една нощ. За съжаление, досега не съм чувал за такъв инструмент, така че им казвам да се придържат към прости правила.
Разбира се, това не ги удовлетворява, но инвестирането наистина може да бъде толкова просто или сложно, колкото искаме да бъде. Има както много сложни финансови инструменти, така и доста прости. Какъв е смисълът да прочетем тонове информация и да вложим парите си в сложна инвестиция с много опции, след като така или иначе законът за правопропорционалната връзка между риска и доходността е в сила. Това, че сме инвестирали в много сложен инструмент не означава, че този закон не действа, нали? Вместо това, аз инвестирам в прости неща, които разбирам, а и не ми отнема много време, за да ги разбера.
Като казвам прости инструменти не изключвам такива с по-висок риск. Нека не бъркаме двете неща. Едното е сложна комбинация от пазарни условия, объркани и противоречащи си клаузи в договорите, прехвърляне на средствата между физически и юридически лица, неразбираема стратегия и т.н. Другото е инвестиция в компания, която произвежда храна за кучета, например. Да, рискът не е малък, но бизнес модела е ясен и ако се постигнат резултати Х, това ще доведе до печалба за инвеститорите.
Сега е по-лесно да се инвестира, откогато и да е било. Инвестиционните компании се борят за нашите пари като ни предлагат все по-ниски такси и все повече добри продукти. Ние можем да търгуваме (почти) в реално време, често при съвсем ниска комисионна. Това би трябвало да означава, че сега е по-лесно да инвестираме от всякога и при това да го правим по добрия начин. Но, дали е така? Не ни ли предлагат същите инвестиционни посредници все по-сложни инструменти в желанието си да се отличат от конкуренцията и да ни убедят, че точно техния продукт ще се окаже най-печеливш?
Много често хората попадат в този капан, без дори да се замислят. От моя опит досега мога да споделя, че не е нужно да следваме сложни инвестиционни стратегии или да избираме от множество неясни опции, за да постигнем добра доходност. Инвестирането е сравнително точна наука и не е много трудно да постигнем някакво средно равнище на възвращаемост, без да отделяме много от така ценното ни свободно време. Останалото ще го свърши сложната лихва и времето.
Проблемът идва когато искаш да „биеш” пазара, при това с много. Да покажеш на другите колко си добър и как си постигнал доходност от 20%, 30%, 50% или повече на година. Тук отново се намесва риска. Аз мога да постигна 100% доходност за час и половина, като заложа на футболен мач с коефициент 2.00, но рискът е доста висок. На въпроса ми защо не направят същото, повечето хора ми казват, че не биха рискували по този начин. А не е ли хазарт да не разбираш в какво инвестираш (или още по-лошо – да си се доверил на друг, който не разбира или иска да те излъже, за да изкара някой лев), да не влагаш време и усилия, но да получаваш висока доходност?
Ще дам един пример, който е подходящ в случая. Мой близък наскоро искаше да си направи застраховка Живот с инвестиционен фонд в една от компаниите на българския пазар. Агентът му беше обяснил, че цели 2,000 (да, две хиляди!!!) високообразовани и ерудирани инвестиционни консултанти в Люксембург със заплати по 10,000 евро ще се грижат за неговите пари (или по-точно за парите на всички хора, които са инвестирали в този високорисков фонд). Тези специалисти „следят” световните пазари и инвестират във всичко – от петрол, злато, акции и облигации до кафе и портокалов сок. При това в целия свят.
Те търсят най-изгодните инвестиции от Африка до Южна Америка и където има най-голяма печалба, прехвърлят парите там. Ако някъде пазарът започне да пада, те изтеглят парите и ги влагат в друг инструмент или на друг континент. И всичко това само срещу 16% комисионна на година. Не ви ли се струва прекалено сложна тази инвестиция с доста неясноти? Да, това е пасивен доход, защото вие ще си гледате телевизия, а 2,000 работни пчелички със заплати от по 10,000 евро ще работят вместо вас, но каква ли доходност трябва да докарат, за да си покрием комисионната от 16% на година? Въпросът е риторичен.
В заключение ще кажа, че аз все още притежавам същия портфейл от инвестиции, както и преди няколко години, когато започнах да инвестирам за моите цели (а не заради тръпката и адреналина). През това време научих много неща, но не и това, че трябва да променя стратегията си и да инвестирам в по-сложни инструменти. Затова – KISS („Keep it simple, stupid!“ или „Направи го простичко, глупако!“).
Да заложим на простотата – това е моят съвет към всички начинаещи и опитни инвеститори. Той се базира на личния ми опит, но и на резултатите на милиони хора, които влагат парите си в различни активи. Да не забравяме, че последната световна финансова криза дойде от желанието на банкерите да предлагат сложни продукти, които дори самите те не разбираха, а какво остава за дребните инвеститори. Ако все пак решим да вложим част от парите си в неясни схеми с надеждата да забогатеем бързо (досега никой не го е постигнал, освен създателите им), то нека това да са не повече от 5%-10% от нашите спестявания.
Какво мислите вие за простите финансови инструменти? Ако можете да дадете само един съвет на някого за инвестирането, какъв би бил той?
20 Comments
Преди седмица, бях на гости в един приятел. Там се запознах с едно момче, което беше също на гости. И всичко си вървеше ОК и изведнъж дочувам как момчето, с което се бяхме запознали говори на един друг приятел как някакъв човек му разправял за инвестиция, която ще носи СИГУРНА 5% доходност и то МЕСЕЧНА. УАУУУ!!! Естествено, веднага започнах да му задавам въпроси и установих, че той не знае какъв е този човек. Бил някакъв “МНОГО ДОБЪР БРОКЕР”. Това момче си нямаше никаква представя какво е това “Фондова борса”. В акции ли ще инвестира, взаимни фондове, на форекс пазара ли, нещо друго. Каза ми: Абе то си има един портфейл, който този човек ти прави и…. 60% доходност на година. И аз му казах супер! Но първо малко да се образова и тогава да прави каквото и да било, при което той спря да говори с мен и продължи да обяснява на едно друго момче в компанията, което разбира колкото него. Е пожелавам му успех :).
Позволявам си да дам два прости съвета:
1 Преди да инвестираш във каквото и да е събери възможно най много информация за инвестицията си
2. Прецени колко си готов да загубиш.
Иван, много добри съвети. Това и казвам на моите клиенти. Дори аз да направя проучване и да им селектирам 2 или 3 продукта, които са подходящи за тях, те трябва да вземат финалното решение. А за да го вземат, трябва да съберат колкото се може повече информация и да разберат каква е логиката на един или друг финансов инструмент.
Втория съвет е също много важен. Хората са свикнали на сигурни и гарантирани неща – депозит в банка, пари в буркан или под дюшека, но ако наистина искат да постигнат нещо, трябва да рискуват. Въпреки, че риска е един и същ, когато имаш висока финансова култура, ти намаляваш риска за себе си, защото избираш продукти, за които имаш повече информация. Това е като залагането на футболни мачове. Ако прочетеш достатъчно за футболистите, статистиката, моментното състояние на отбора имаш много по-голям шанс да познаеш кой ще спечели. Разбира се, може да се получи и изненада, но това е доста по-рядко събитие.
Борсата и капиталовите пазари не са тото. Те имат своите закономерности и тренд. Това дали ще инвестираш в една или друга компания, не е без значение. По същия начин избираш да заложиш на Левски или ЦСКА срещу Пирин (Гоце Делчев).
Аз имам друг въпрос по темата, на който не съм получил удовлетворителен отговор. За да закупите акции на борсата, примерно в NASDAQ, ви трябва посредник. Какво се случва в момента, в който този посредник фалира? Как може да сте сигурни, че ще си получите парите и след колко време ще стане това?
Galarad, какво общо тук има посредника. Ти притежаваш безналични акции в някой депозитар, независимо дали е български или американски. За част от акциите, които притежавам си имам депозитарна разписка и посредника няма значение.
Между инвеститора и борсата има двама посредника. Посредникът, с когото вие се свързвате, за да търгувате на борсата, винаги има гарант (следващият участник във веригата преди борсата). Обикновено това е стабилна, уважавана банка. Затова е важно при избора на посредник да се знае освен конкретните условия на вашето сътрудничество и това кой гарантира за него.
@Тони – както пише Невястата, посредниците са двама. Не ти издават никаква разписка, поне на мен не са ми издавали (и не виждам как ще стане, защото трябва да ми се издаде от банката, която е някъде си).
Съответно, би трябвало първия посредник да е указал на банката, че аз купувам акции и там те да се водят на мое име – но това не мога да го проверя, или поне не съм сигурен как. Ако фалира първия посредник, как да се обадя – и на кого – за да си продам акциите? Ако фалира банката – как да се обадя – и на кого – за да си продам акциите?
Galarad, когато търгуваш индивидуално (в България например), твоите акции са безналични и се водят в централния депозитар, а там са подадени като информация от твоя посредник. А в централния депозитар акционери са банки и инвестиционни дружества. Ако си купиш дялове от взаимен фонд, например, акциите, които е купило управляващото дружество се съхраняват от банка депозитар, която гарантира за тях и всяка година тя потвърждава наличностите.
Забравих да напиша, че специално акциите са безналични, т.е. не са ценни книжа сами по себе си, за разлика от акциите на приносител, например. Това означава, че някакъв централен регистър (в САЩ е Комисията по ценните книжа) регистрира всички акционери на дадена компания, а също така, самата компания има книга с акционерите, която се обновява поне веднъж годишно преди Общото събрание. Ако това не беше така, как компанията ще знае дали някой е акционер или не?
Тони, за България не коментирам – тук нещата са ясни. Проблемът е при купуване на акции на чужд пазар. Ти купувал ли си такива? Откриваш си сметка при БГ посредника и сключваш договор. След това превеждаш пари по сметката и с тях можеш да търгуваш през неговата онлайн платформа или директно с обаждане към брокера.
След покупка обаче няма документ, който ти издават. Механиката е, че БГ посредникът има открита сметка в чужда банка, която реално оперира на съответната борса. Тази банка може би, а може би не води индивидуални партиди на крайния клиент. Но дори и да приемем, че някъде в Германия има банка, където срещу името Иван Иванов пише, че е закупил 1000 акции на Google, какво се случва при фалит на посредника или на банката – ще звъннеш в Германия по телефони и ще им кажеш “здравейте, ами аз съм Иван Иванов, един фалирал БГ посредник е купил акции на мое име, може ли да ги продадете”. С кой ще говориш, по каква сметка ще постъпят парите, как ще те проверят ти ли си или не си, има ли те въобще на запис някъде или всичко е на една партида на посредника и т.н. Аналогично при фалит на банката – някоя друга банка трябва да поеме обслужването на брокера, но след колко време?
Не мисля, че компанията знае, че аз съм акционер в нея – тя знае, че банка Х е акционер, а банка Х знае, че посредникът е акционер, а посредникът знае, че аз съм акционер. Държал съм акции по-дълго време и не съм получил никакъв знак от компатията, че е наясно с моето съществуване.
Аз никога не съм притежавал акции, но ще го направя. Но при всяка инвестиция (като изключим тотото и въобще формулата, с която тотото и лотарията работят), нещата стават бавно, което е невероятна възможност. Когато стават бавно нещата, имаш време да реагираш и да управляваш процеса, като държиш целта пред носа си и се стараеш внимателно да я постигнеш. Т.е. правиш процеса жив, променлив и се стараеш да го обърнеш в твоя полза.
Защо изключвам тотото, лотарията и подобните им? Защото са въпрос за късмет. Аз не вярвам в късмета, защото не мога да го контролирам. А е доказано, че не е лесно за един печеливш от тотото да успее да приеме здраво един 2-милионен удар по джоба си. Едни 2 милиона лева така силно те удрят, че те събарят и минават през теб като влак през тенекиена кутия (ако не си се подготвил да ги посрещнеш, а това е доста трудно). На Форекс ми се струва, че е същото.
Да се върна на инвестирането в чистия му вид. Разбира се, че трябва да познаваш бизнеса на компанията, в която ще инвестираш, както и да познаваш политиката на управление, да знаеш историята на компанията, целите й и т.н. Трябва да се грижиш за инвестицията си – постоянно, всеки ден, всеки час, всяка секунда. Толкова колкото, ако искаш да си здрав физически – нали не мисли никой, че може да има добро и атлетично тяло само за един ден в годината във фитнес залата. Или пък да отслабне само с един ден диета и после цял живот да се тъпче с каквото си поиска. Трябва да вървиш заедно с компанията в една посока – все пак си един от собствениците. Но това зависи от профила на самия инвеститор. Имам предвид самия човек – колко отговорно поема ангажиментите по принцип. Какъв тип човек е. Един човек, както се грижи за бизнеса си, както се грижи за семейството си, за приятелите си, за децата си, по същия начин ще се грижи и за инвестициите си. Няма лош началник или добър началник, няма лош или добър инвеститор, няма лош или добър баща. Има лоши и добри хора. Ако си добър човек, който се старае – то той МОЖЕ да бъде и добър инвеститор.
Това е моето мнение и не е задължително да се приема на сериозно.
Galarad, сложен казус. Първо да фалира банката или дилър/брокер, който търгува на NYSE, например, ми се струва малко вероятно, но не невъзможно. Сега как технически става връзката между българския посредник и чуждия, не мога да ти кажа, но ситуацията е както я описваш – договор с БГ посредник, който има договор с посредник на съответната борса. Доколкото разбирам казуса е да изчезне информацията, а не БГ посредника да ти дължи пари. Това може би ще ти отговори някой, който работи или е работил в инвестиционен посредник. Имам един приятел в тази сфера и ще го питам.
след като изгубих близо 20к в една инвестиция, в която не си бях направил добре сметката, установих че далеч по-добър вариант за мен е да си сложа парите в банка срещу 6-7 % лихва на година. И да не се занимавам. Трудно ще намеря инвестиция, която да ми носи 15 %. т.е за едни 8 процента отгоре реших, че не си струва риска. На всеки 10 000 лв тези 8 процента са 800 лв на година!!!
Т.е далеч по-просто ми е да си напъна в някой фрилансърски проект и да ги взема тея пари като бонус примерно , отколкото да треперя и да се занимавам с изучаване на инвестиционния продукт с години.
Т.е ако не създавате собствен продукт , улсуга, е доста рисково да прекарате месеци и години да изучавате нещо, в което да инвестирате, вместо да си продавате времето и уменията , които веднъж сте придобили.
Имам една любима реплика – по-добре редовно в тройката, отколкото чат пат първи.
Т.е всичко е в постоянството и устойчивостта на развитие
Dude, нали всички се борим за пасивни доходи 🙂 Прав си, че за 10,000 лева е по-добре да ги вложиш в някой проект или в собственото си развитие. Разликата от 8% ще ти е съществена, ако спестяваш за по-дълъг период от време. Тогава ако имаш 100,000 лева, например, 8% са 8,000 лева на година. Също така, ако имаш 1,000 и ги оставиш на лихва от 7% и на доходност от 15% за 20 или 30 години, ще има съществена разлика.
Говоря за друго, който има спестени 100 000 лв, няма да ги рискува за 8000 повече, а ще се задоволи със 7000 лихва. 7 % безрискови в дългосрочен план ще дадат по-добър резултат от 15 % рискова инвестиция, ДАже имаше някъде графика за последните примерно 30-40 години, че не могат да бият депозит по сумарна доходност.
А по-важното е, че човек който спестява 100 000, вероятно ще изкара тези 8 000 повече за 2-3 месеца с това, което прави за да е спестил 100 000. Без да му се налага да инвестира време в изучаването на нови инвестиционни продукти и т.н.
Да не говорим, че тая година може да са 15 % , но догодина ако са -5?
Идеята ми е, че разликата в доходността от депозит и 15 % инвестиция изисква повече време за научаване, което е време , в което не изкарваш пари от нормалния ти труд като фрилансър.
Нали се твърди, че е малко вероятно да стигнеш break even първата година на бизнеса, Т.е като смяташ доходност, сметни колко са пропуснатите ползи за една година правене на бизнес и ще е по-различна картината. За това най-добре е да си middle man- не инвестираш нищо, само свързваш продавачи и купувачи, взимайки комисионна
За комисионерския бизнес съм съгласен, няма по-сладък от него. В дългосрочен план средната доходност на американските индекси (защото са с най-дълга история) е между 12 и 15%, но това е средна. Имало е години и с много голям ръст и такива със сериозен спад. Идеята за допълнителните пари е освен тези, които човек изкарва така или иначе (тях не ги броим), тези пари да работят за него, а не да стоят с една и съща стойност (заради инфлацията). Никой не е казал, че трябва да са в акции или взаимни фондове. Инвестирай ги в бизнес, който може да е на загуба първите години, но после може да ти донесе хиляди проценти доходност. Или ги инвестирай в себе си – да получаваш по-високи комисионни и по-висока заплата, например. Въпросът е, че един ден трябва да спреш и тогава, ако ги няма тези спестени и инвестирани пари, стандартът ти ще падне драстично (както на почти всички пенсионери в България). Нали трябва да се наслаждаваш на тази възраст, а не да се чудиш как да си платиш тока и парното.
Инвестирането също може да е бизнес или работа. Познавам доста хора, които печелят солидни суми само от познанията си за финансовите пазари.
Аз не вярвам в дългосрочните инвестиции. Кризата през 2008 показа много ясно, че борсата е една хаотична лудница, в която реалната стойност няма никакво значение – всичко е страх и алчност. Утре ще се надуе друг балон, или ще падне кредитния рейтинг на Щатите, или Китай ще си поиска заемите и т.н.
И тогава, борсата пак ще отиде по дяволите. Затова, аз предпочитам да правя инвестиции, които са по-рискови и са по-ограничени като време – примерно 6 месеца до година. Отделно от това, мисля да диверсифицирам, като инвестирам в DAX, тъй като поне за момента нещата в Европа изглеждат по-стабилни.
Проблемът Dude, да си държиш парите в банка – Българска банка, е, че те са нестабилни. Тъй като не сме част от Еврозоната, никой няма да се ангажира да спасява нашата банкова система. Тони е далеч по-запознат от мен, но това, което чувам е, че банките замаскират лошите си кредити и неизгодни инвестиции, чрез манипулация на счетоводните отчети, така че БНБ да не им наложи санкции. По-сигурен ще бъдеш, ако си инвестирал в борсов индекс, отколкото в БГ банка.
Безплатен съвет.
Тони, нищо не казваш как зодиакалните знаци влияят на инвестиционните портфейли – милиони хора ще бъдат заинтригувани!
И мен ме интересува казусът с възможен фалит на инвестиционен посредник или банка, който повдигна Galarad.
Все пак живеем в несигурни времена, а лично аз се оглеждам за дълготрайно инвестиране – 20-30 години.
Каква е гаранцията, че няма да трупам 20 години парички при някой инвестиционен посредник, само за да ги загубя после при евентуален фалит?
Страхотна статия!