Миналата седмица получих един анонимен имейл, който ме накара да се замисля за дълбоката същност на това кои сме ние, как се променяме и как другите ни виждат. „М” (както се беше представила) беше озаглавила съобщението си „Малко градивна критика” , а името – Баш Майстора. Имейлът беше измислен и направен само за тази цел. Тъй като от почти 4 години пиша какво ми се случва и съм искрен с вас, реших да споделя и тази история.
Това, което ме накара да го прочета целия е, че беше различен от другите подобни имейли, пълни с определения като „поредното експертче”, „измислен финансов гуру” и любимото ми „само природно прост и неук идиот може да направи такъв анализ” (коментар по повод статия за финансовата култура на българите във финансов сайт). Също така, Баш Майстора пише, че ме познава лично.
Не се изненадах, че и г-жа М ми беше „отворила очите” за нещата от живота и че „това вашто не е точно хип хоп” (вечните Ъпсурт) по отношение на моята експертиза и представянето ми в сайта. Причината – силното ѝ чувство за правда и „да наричаме нещата с истинските им имена”.
Баш Майстора продължава силно: „цитираш какви книги си чел, колко успешни хора познаваш лично (много от които е доста спорно да се нарекат успешни за мен – да, имат свобода и работят за себе си, но са абсолютно неизвестни извън тесният им профилиран кръг), но реално според мен ти не си си „изцапал ръцете“ в реалния бизнес. Не си слизал в мина да видиш как се копае руда, не си влизал да караш 6-7 смени с началник цеха да видиш как се прави желязо, да научиш проблемите на работещите и наистина да опознаеш едни процеси как се случват и да дадеш друг поглед върху нещата.
Колкото и курсове да си посетил, колкото и книги да си изчел, не си ли го правил реално нищо не значи. За мен лично, уеб бизнеси и онлайн обученията не са най-големият и успешен бизнес – поне не и начина по който се правят тука. В цял свят всички тези светила в дадена област са хора на по 50-55 години, имат зад гърба си 25-30 години практически опит. Обиколили са света в проекти в различни индустрии и с различни хора”.
Не е пожален никой от г-жа М: ”Другият човек който цитираш, даваш за пример и почти идеализираш до нивото на Ричард Брансън, и който за теб е много успешен сериен предприемач – всички знаем колко добре се представят соковете му както и другите му начинания. Да не говорим за корпоративната култура във фирмата му и какво мислят собствените му служители за него”.
Предишният Стойне, може би, щеше да се засегне и да ѝ обясни, че още на 16 години съм работил в мина и съм слизал под земята. Не е от най-приятните ми преживявания – там не ти стига въздуха, почти нищо не виждаш от прах и си до колене в кал. Но сега приех спокойно този имейл. Имала е нужда г-жа М да го напише и го е написала. Не се сърдя и не съм разочарован от нея (това е причината да не си остави истинското име). Трансформацията, която преживях през последните месеци ме научи да не съдя хората и да не лепвам етикети. Всеки е постъпил по най-добрия начин в дадена ситуация. А и нещата не са само черни и бели.
Това, което ме накара да се замисля за пореден път са дълбоко вкоренените в нас модели и вярвания, които ни пречат да достигнем там, където искаме. Г-жа М ще изследва за себе си защо е написала този имейл, какво я е подразнило в нещата, които съм писал и кои са нейните причини да смята, че има само един начин да стават нещата и задължително трябва да се вписваш в определени рамки.
Но да оставим Баш Майстора и да се вгледаме в себе си. Ще започна с това, което аз научих от писането на статии и воденето на различни курсове и обучения. Първоначално смятах, че всеки е готов да действа и да направи нещо добро за себе си, стига да знае КАК. Но отговорите на въпроса КАК са навсякъде около нас. Ако искаш да спестяваш повече пари и да ги инвестираш умно, има хиляди сайтове и статии със съвети. Ако искаш да стартираш бизнес, материалите са дори повече.
Вторият важен въпрос ЗАЩО ДА ГО НАПРАВИШ също няма да те доведе до развитие. Всеки си има важна причина, за да успее. Ако попитате 100 човека защо искат да са богати, ще имате и 100 различни причини. Ще намерите и още толкова оправдания защо не сте го направили досега.
Най-важният въпрос, на който трябва да си отговорим е КАКВО НИ СПИРА в настоящия момент да започнем да градим по-доброто си бъдеще. Да забравим миналото и да оставим бъдещето да се случи, нека се фокусираме върху настоящия момент. Какво ни спира сега да започнем да спестяваме? Какво ни спира да стартираме сега собствения бизнес, за който сме си мечтали от години?
Така и видях основната ценност в това, което правим ние и други подобни организации, в които хората влагат цялата си страст, а именно ТРАНСФОРМАЦИЯТА, която се случва с участниците в обученията. Най-големия ефект е в събитията на живо. Колкото и да са въздействащи лекторите е трудно човек да преживее такава вътрешна промяна онлайн. А именно, това е най-важното – да преодолееш вътрешните си ограничения и да ДЕЙСТВАШ.
Отговорите на всички ваши въпроси са във вас. Вие сте Баш Майстора на собствения си живот и трансформацията започва от деня, в който поискате това да стане. Дали ще си губите времето на вашата работа или ще правите нещо смислено и съзидателно е ваш избор. Аз силно вярвам, че всеки ще стигне там, където иска и ще си вземе от живота точно толкова, колкото иска.
Истината е, че всеки човек на Земята иска да постигне велики неща. Много често нещо го спира. И това не е средата, в която живее или някакви други външни фактори, а едни малки саботьори, които живеят във всеки от нас. Тяхната роля е да ни пазят от необмислени постъпки, но в същото време и ни пречат да излезем от удобната ни зона, в която се чувстваме защитени.
Един от тези саботьори на нашия успех е представата ни за нещата. Според г-жа М, за да станеш „истински” успешен професионалист трябва да си на минимум 55 години с 30 годишен стаж „по специалността”. Как така 28-годишен собственик на счетоводна къща или „рекламна агенция за банери” може да се нарече експерт и да дава съвети.
Сигурно в миналото е било така. Знанието е било ограничено и за да го придобиеш ти е трябвало много време или „да си откраднеш занаята”, както се казва. „Количествените натрупвания водят до качествени изменения” е казал Карл Маркс.
Светът, обаче, е доста по различен сега, отколкото преди едно или две поколения. Наскоро Ципрас стана най-младият премиер на Гърция в последните 150 години. Младежи на по 20 години стават милиардери. Има мениджъри на 30+ години в големи международни компании и се справят доста добре. В същото време има доста възрастни мениджъри, които не могат да си свалят един файл на флашка (действителен случай). Как може да си Мениджър Продажби като нямаш снимка на профила ти в LinkedIn, а фейсбук акаунта ти го е направил 9-годишния ти син и той ти е единствения „приятел” там? През 2015 година старите казармени методи за управление на служителите не действат и те ще си отидат с поколението, което добре си спомня времето от преди 1989 година.
За да съм честен, и на мен (както на Баш Майстора) не винаги ми допадат описанията на хората, които предлагат различни услуги, като 20-годишен екзекютив коуч (който работи с изпълнителни директори), но кой съм аз да съдя хората. Клиентите му са доволни и те са истинския измерител за това, което прави. Ако не помагате на хората с вашите продукти и услуги, дори да си напишете, че сте третия български космонавт и имате опит в междугалактическите пътувания, няма да стигнете далеч.
Всеки има право да се определя по начина, по който иска. Ако вие си напишете, че сте мечтател и ентусиаст (за какъвто се определям аз), значи сте такъв. И ако някой ви зададе въпроса „Как така се определяш като визионер на 34 години?”, проблемът е в задаващия въпроса, а не във вас. Новият свят не робува на титли, сертификати, n-броя години стаж, а на това какво можеш и дали наистина правиш живота на хората по-добър.
Дори много да ми се иска, никой не се интересува от мен – какво съм учил, къде съм работил и колко сертификата имам. Да, може да дойде при мен някой, който е прочел CV-то ми, но след това единственото нещо, което го интересува е как аз мога да му помогна и как това ще промени неговия живот.
Аз силно вярвам, че какъвто и да искаш да станеш, където и да искаш да стигнеш, има конкретни стъпки за това. Ако искаш да станеш президент на България, да изкачите Еверест или да стартирате собствен бизнес, просто трябва да разберете как някой друг го е направил. Следващата крачка е да си повярвате, че може да го направите, независимо какво ни казват другите. Те няма да берат плодовете на вашия успех или да страдат от вашите неуспехи. Баш Майсторът на вашия живот сте вие.
Ако искате да вземете живота си в ръце и да стартирате бизнеса, за който отдавна си мечтаете, запишете се на СтартБизнес.bg, защото има само един път, който е важен и това е ВАШИЯ. Ние просто ще вървим с вас и ще ви помагаме да преодолявате препятствията.
Остават само 6 дни за ранна регистрация с 15% отстъпка от редовната цена за курса с промокод RANO.
7 Comments
Мисля си, че този имейл може само да те увери, че си на прав път. Казвам ти го от личен опит, защото работя в бранш, в който големите играчи вярваха, че ако не си завършил в Москва или Дрезден и не си инженер, не си за бранша. Ако им бях повярвала нямаше да стигна там, където съм :-)))
Правиш нещо изключително стойностно и имаш шанса да станеш номер 1 в тази ниша. На 55 ще си изминал много път, ще си помогнал и обучил много хора. А баш майстори, които да седят и да те плюят винаги ще има. Загубата на времето е тях, не за теб.
Успех!
Не разбирам защо винаги успехът се свързва с известността… Може би никога няма да го разбера. Това, че не е известен го прави по-малко успял? Успехите му не са толкова значими щом не са известни на сума народ? Или пък по цял свят?
Също успехът е доста относително понятие и зависи от това как човек възприема успеха…
За мен, например, брат ми е успял – на 25 години е, живее в самостоятелно жилище. Няма кола, защото не му трябва. Работи в международна организация със страхотен екип и взима завидно възнаграждение.
Шефът на фирмата ми също е успял. Притежава бизнес за милиони и в момента развива такъв и извън България. Но това, че е по-успял от братчето ми – което отново е спорно (всяко нещо си има и плюсове и минуси), не прави успехите на брат ми по-малки и по-маловажни.
Естествено всеки има право на лично мнение до такава степен, че да не го натрапва на околните.
Поздрави,
Емил Филипов
Здравей Емил, много си прав. Аз бях успял, когато работех за друг и бях стигнал почти до тавана на тази професия у нас, успял съм и сега, когато помагам всеки ден на хората да подобрят техния живот и бизнес. Да, парите са по-малко, но те не са всичко. Това си е мой избор и аз си живея с него.
Стойне, абстрахирай се от подобни мнения като на “М” и продължавай напред!Това е типично българска черта!Просто някой може нещо да прави и го прави, койето не може да го направи – критикува!Аз също съм преминал точно през този етап на критиките – това е нещо ,от което не може да се избяга.Но точно тези критики ми дадоха сили да продължа да се занимавам с това, което мога да правя.
Пожелавам ти и на теб успех в твоето начинание, а то разбира се ще бъде изпъстрено с подобни знайни и незнайни критици.Важното е оцениш докъде е нужно да възприемеш критиката и докъде да я игнорираш.
Всеки човек има различни представи за нещата,които знае или не знае.Всеки също и иска да е критик.Защото така е по-лесно 🙂 Да се стои от другата страна понякога е трудно, но вярвай ми – това е Пътят!Критиците са “необходимото зло”:) Оглеждай се за тях, защото те са полезни и както се казва в една реклама “Продължавй да вървиш”!
Тони, завиждам ти! Кога и за мен ще пишат така? Имам чувството, че съм далеко, мнооого далеко. Но ще продължаваме напред! : )))))))))))
На практика, ти си задоволил някаква потребност на “М”. Дали обаче въпросното лице се чувства щастлив/а и със задоволени потребности, не знаем. Може и да има обратна връзка. Дано си каже.
Само малко ме е яд, че си свършил работата безплатно, защото сигурно си успял да задоволиш нечий потребности, но финансово възнаграждение не си получил. Само емоционални награди … аман
Поздрави! Продължаваме напред!
Аз бих казала, че ако човекът на 55 с 30 годишен стаж си беше казал навремето: “За нищо не ставам, понеже съм млад и нямам стаж”, и той нямаше да е там където е. Така че г-жа М да се замисли какво пише въобще 🙂
А това за влизането в мината много ме изкефи 🙂
Статията е за моето отношение към случилото се. Госпожата ще си търси причините да напише този имейл в себе си. На последната ми сесия с моя коуч установих, че нещото, което ме е подразнило е вътре в мен. Когато работих като служител бях на 10-ка (по скалата от едно до 10) за това, което правя като знания и умения. Сега, обаче, се сблъсквам всеки ден с нови неща и не мога да кажа, че винаги знам как да постъпя и че решенията ми са правилни. Винаги има едно съмнение дали съм дал най-точния съвет и дали наистина съм помогнал. Това, което има сега доста повече е страстта и желанието да правя това, което правя. Да, имам още много неща да уча, но това е пътя и вървя с бързи крачки по него. Не мога да се сравнявам с хора, които са предприемачи от 10 и повече години, но аз и не искам да го правя.