В България забелязвам три групи хора, които дават акъл за финанси. Първите са т.нар. „гурута“ и разбират от всичко – от продуктивност, от откриване на мисия, от здравословен начин на живот, от секс, от изразяване на женственост и …от пари, разбира се. Няма как, те са част от нещата, за които е модерно да се говори. Типичен представител на тази група е сексоложката (поне такава беше в началото) Наталия Кобилкина, но има още много знайни и незнайни хора, които попадат тук. Общото между тях е, че са ходили на поне един семинар на Тони Робинс (или много искат да отидат).
Втората група са надъханите младежи от Мултилевъл маркетинг компаниите. Минали са няколко „вдъхновяващи“ обучения и вече цитират „Богат татко, беден татко“ на Робърт Кийосаки все едно е Библията. Те ще ти говорят за финансова свобода, за онлайн бизнес и пасивни доходи. Повечето от тях разбират от финанси и икономика, колкото аз от развъждане на средноевропейската бълха.
И третата група са финансовите експерти, за които това не е просто модерна тема, а начин на живот. Покрай работата ми в Българска асоциация на личните финансови консултанти се запознах се с много такива хора (включително професори в университети, финансисти и икономисти от световна класа). Веднага си личи дали човекът от финансовата институция, с когото говориш, наистина разбира основните механизми, които движат икономиката или го прави само за да ти продаде даден продукт.
И така, от разговорите ми с финансови експерти от третата група синтезирах нещата, които те в никакъв случай НЕ правят с парите си:
НЕ пренебрегват собствените си съвети
Това е правилото „Прави това, което проповядваш“ и мисля, че е основно за всеки експерт и консултант. Не всички го спазват, разбира се. Това го разбрах още на едно от първите обучения, които водих. Заедно с мен имаше още няколко лектори, но един ми направи впечатление, че беше много краен в мнението си – не си купувайте кола на лизинг, живейте под наем и такива неща.
Когато свърши събитието си тръгнахме заедно с него и се заговорихме по пътя. Оказа се, че наскоро си е купил нов джип на лизинг, изплаща ипотечен кредит и разчита само на заплатата си, а не инвестира. Такова поведение за мен е неприемливо. Не може да говориш за лични финанси и да не си правиш бюджет, да не спестяваш, да не инвестираш и да не живееш според принципите, които „проповядваш“.
Други „експерти“ са ми казвали, че трябва да си сменя имиджа. Трябвало да си купя луксозна кола, с която да показвам колко съм успешен. Препоръчително било и да ходя на екзотични почивки на разни острови, от които да снимам клипчета, за да видят хората какво могат да постигнат. Все такива неща. Не знам дали това са задължителни условия, за да стана успешен финансов консултант, но това няма да съм аз. Не мисля, че всички успешни хора трябва да си купуват това или онова, а още по-малко да демонстрират публично тази неща.
А и се нагледахме на лекари, които пушат и не живеят здравословно; поддръжници на каузата „Не карай пил“, които катастрофират, след като са употребили алкохол; семейни консултанти без семейства и т.н. Затова, следващият път, когато някой финансов консултант ви предлага нещо го попитайте дали той вече го прави или „просто така е чувал, че е правилно“.
НЕ играят хазарт
Ако човек знае само един начин да забогатее и той включва търкане на лотарийни билети, то не очаквайте от него да ви помогне за вашите финанси. Както най-лесния начин да ограбиш банка е да я притежаваш, така и най-лесния начин да спечелиш от хазарт е да го организираш. Ако не организираме някаква народна, национална, всенародна или друга лотария, шансът да спечелим е много малък (може да питате математиците точно какъв е). При такава малка вероятност за печалба, как да заложа парите си.
Аз никога не съм играл хазарт в чистия смисъл на думата. Като тийнейджър се бях запалил по залаганията на футболни мачове и бях един от първите хора в България, които играеха Еврофутбол още през 1994 година. Бяха едни големи хартиени фишове, а за да стигнеш до букмейкъра трябваше да минеш през облак от дим в един клуб с ротативки. Не мисля, че това е точно хазарт, защото има някаква логика в спорта като цяло. По-добрият и по-подготвеният отбор обикновено печелят дадена среща. Дори да има „изненади“, те пак се дължат на някакви фактори и може да се прогнозират донякъде.
В нароилите се лотарии и в тотото, няма никаква логика и не може да влияеш по никакъв начин, за разлика от спортните залагания. Тези игри станаха толкова популярни, защото дават по телевизията прости хора (във всякакъв смисъл), които печелят големи суми. И тъй като това е най-лесният начин да станеш богат и да си решиш проблемите, всеки се въоръжава със стотинка и започва да трие билетчетата с надеждата да уцели милионите или поне нов апартамент в София.
Ако имаш поне средно ниво на финансова интелигентност, сигурно вече знаеш, че така няма да си решиш проблемите. Дори да спечелиш, ще се появят нови, които са свързани с много повече пари. Финансовите експерти знаят много други начини за изкарване на пари с по-малък риск, и затова не разчитат само на късмета си.
НЕ си мислят, че НОИ и пенсионните дружества са единствените варианти за пенсионно осигуряване
Когато стане въпрос за пенсии, аз не разчитам на държавата да се погрижи за мен, когато вече няма да мога или да искам аз да го правя. НОИ вече измами милиони пенсионери в България, които съвестно са внасяли осигуровките в продължение на минимум 40 години, а накрая получиха мизерни пенсии в размер на по-малко от 1/3 от последните им заплати. Моите родители, баби и дядовци са в това число. Дори да си бил съвестен и да си внасял осигуровки върху максималния осигурителен доход за страната (върху повече е невъзможно), когато се пенсионираш държавата пак ти слага таван на доходите.
И така, не чакам пенсия от НОИ, но къде да се осигурявам. На повечето хора веднага им хрумва да изберат частните пенсионноосигурителни компании и да внасят пари в т.нар. трети стълб или доброволните пенсионни фондове. Те имат някои плюсове като данъчно облекчение до 10% от годишния ни доход, но имат и много минуси. Основните са, че всички пари се инвестират еднакво при строги рестрикции за активите, които могат да се закупуват; ниска доходност (поради ограниченията) и високи такси (3-5% от всяка вноска, 8-10% от реализираната доходност, както и всички такси за търговията с ценни книжа).
Добрите финансови експерти знаят, че има и други инструменти за пенсионно осигуряване, като спестовни застраховки „Жиевот“ или такива с инвестиционна част, взаимни фондове, имоти и други. Ако някой ви каже, че за да получавате добри доходи след пенсиониране, трябва да разчитате единствено на НОИ и на частните пенсионни фондове, то той или ви лъже, или има интерес от това. И в двата случая има само един изход – бягайте.
НЕ си купуват стоки на изплащане
Какво означава да си купиш нещо на изплащане? Че не може да си го позволиш в брой, нали? А защо да си купувам нещо, след като нямам парите за него? Станаха много въпросите. За мен, покупката на изплащане не е от най-разумните неща, особено на стоки, които се обезценяват бързо, като мобилни телефони, черна и бяла техника.
Ти нямаш парите, но искаш да си „гъзар“ и да си купиш новия култов телефон, който вече всички имат. Влизаш в магазина и веднага се насочваш към групичката от 3-4 момичета с оранжеви, зелени, червени или светло сини дрехи, ако те вече не са те надушили, че искаш „нещо на изплащане“. Придружават те до стъклената витрина с НЕГО, най-готиния телефон, който си виждал. Той проблясва леко в златисто, сякаш иска да ти каже „Вземи ме. Вземи ме“.
Вече си представяш как всички мацки/пичове ти се лепят на Слънчака, само като го извадиш. Купуваш го, разбира се. Момичето с бързия кредит смята нещо и ти казва, че само срещу 80 лева е твой (както и още 23 вноски по толкова, но това изобщо не го чуваш). Честито! Току-що си купи телефон за 2,000 лева (при пазарна цена от 1,500 лева), който ще струва не повече от 300-400 лева след 2 години. Обща загуба от 2,100 лева (500 лева лихви и 1600 намаление на цената).
Това „без оскъпяване“ го забравете. Дори да няма лихва (за първи кредит, специално за такива симпатични хора като вас, или защото днес е националният празник на Сейшелските острови), то таксите и комисионните не са изобщо малки. Започва се с такса за кандидатстване, такса за липса на поръчител, месечна такса за нещо си, такса за управление и т.н. Не искам да ви плаша, но ако закъснеете с вноската дори с един ден, наказателните такси са достойни за рекорд на Гинес.
И така, финансовите експерти (без „гурутата“ и надъханите МЛМ младежи), не си купуват неща, които не могат да си позволят да платят в брой. Бързите кредити за потребителски стоки са само за финансово неграмотните хора (или тези, които нямат друг избор).
НЕ претендират, че разбират от всичко
Както стана въпрос в началото на статията, има хора, които си мислят, че разбират от всичко – от секса до термоядрения синтез. И аз бях такъв, признавам си (не че разбирам толкова от секс, а от термоядрен синтез още по-малко). Като по-млад си мислех, че като прочета две книги и отида на един семинар, съм най-големия специалист на света. Това мислене ми донесе много загуби – най-вече финансови. Голяма глупост е да чуеш някъде, че златото ще поскъпва и да ходиш да си купиш верижка от златарския магазин. За мен не беше. Резултатът – тотална загуба, защото дори цената на световните пазари да се беше качила малко, златарят си има твърда тарифа за изкупуване на ценни метали.
Много ми е забавно, когато някой, който не ме познава, започва да ме убеждава, че това или онова е най-доброто за мен. И говори непрекъснато, без дори да попита нещо или да забележи какви са реакциите ми. Младежите от МЛМ компаниите са много „сладкодумни“ – докато не си кажат цялата информация за тази невероятна възможност, не спират.
Няма да цитирам някакви известни хора, но е по-добре да слушаш повече, отколкото говориш. Да си мислиш, че си интелигентен като непрекъснато ти е отворена устата, е несериозно. Коучингът ме научи да слушам повече, да задавам силни въпроси и да съм „тук и сега“ без да си мисля за други неща. Не мога да кажа, че ми се получава винаги и няма включвания от сорта на „Утре ли беше важната среща или вдругиден?“, „Заключих ли вратата?“ и „Не трябваше ли вчера да платя тока?“, но се старая да съм максимално концентриран.
Ако искаш да получаваш още подобни съвети за твоите пари и собствен бизнес, стани част от нашето мини-общество. Вече над 7,000 души се записаха за двуседмичния бюлетин на SmartMoney.bg. Направи го и ти!
11 Comments
Здравей Г-н Василев,
Не очаквах такава комуникация от „експерт“ като вас, особено щом като коучингът ви е научил на толкова положителни неща. Ако не греша една дефиниция на коучинга, е че се ползва за да отключи потенциала на хората за да увеличат своето представяне. То се ползва като техника да помага на хората да мислят и сами да разкриват потенциала си вместо някои да ги учи на собствената си перспектива на нещата.
И така с оглед статията мога да кажа, че съм съгласен с нещата, които така наречените финансови експерти не правят с парите си. И бих искал да вметна, че има много не финансови експерти, които са ги открили тези навици, така че не бих свеждал тези навици само до този сегмент хора, които наричате финансови експерти.
Това с което не съм съгласен и искам да ви дам като обратна връзка е начина, по който нападате и малоуважавате работата на хората от сферата на личностното израстване и от индустрията на директните продажби като в това число хората, които се занимават с мрежов маркетинг професията. Очевидно сте обиден, че си позволяват да говорят на хора за финанси, но не разбирам защо вие си позволявате да говорите срещу това, което те правят и показват резултати. Да разбирам, че има много хора, които не знаят за какво говорят и се възползват от невежеството на другите, но не бъдете един от тях като изказвате такива остри нападки към професии и индустии, които са се доказали с времето, и за които явно не сте се информирали правилно.
Един любим мой ментор (Боб Проктор), ми е казвал никога да не съдя и критикувам нещо, което не разирам или, за което имам остарели вярвания, които не съм проверил дали все още са актуални. Същия съвет отправям сега към вас защото по изписаното става ясно, че имате остарели вярвания за някой професии, за което може и да не сте виновен тъй като може да не сте попадали на правилните хора (или така наречените професионалисти или експерти в сферата си).
От опит знам, че експертите в личностното израстване и професионалистите в мрежовия маркетинг, много добре разбират за какво говорят когато става въпрос за управление на лични финанси, за бюджетиране, за добавяне на стойност на пазара и на създаване на пасивни доходи. Ако имате желание с радост ще ви запозная с истински експерти да обмените малко обит и да си сверите знанията си за инустриите, които с такава лекота малоуважихте.
Надявам се да приемете тази обратна връзка с отворено съзнание и да уважавате за напред труда на останалите хора, така както те уважават вашия и не си позволяват да го обезценяват.
Поздрави,
Никола Димитров
Здравейте г-н Димитров,
Има хора, които много уважавам от тези сфери и те са истински професионалисти в това, което правят. Не съм обиден на никого, но просто ми е странно как човек може да разбира от секс, финанси, продуктивност и още каквото се сетите. Всеки изказва своето мнение на база на своя опит и знания. Аз съм се срещал с доста хора и от трите групи и съм формирал мнението си за тях и това, което правят. Наистина не ми харесва, че има експерти, които се възползват от незнанието на хората. Извинявам се, ако сте приел написаното като лична обида и нападки към индустрията, към която принадлежите.
Поздрави,
Стойне
Браво, за чудесната статия както винаги ! Според мен не е нужно да им се казва на всички какво да правят, по-добре да си стоят овчици в стадото !
Иван, сигурно е така, но сърцето ми се къса, когато хора повтарят някоя мантра за изобилие по цял ден и очакват, че парти ще завалят. Или им се замъгляват очите от обещания за пасивни доходи, които ще дойдат, докато спят.
1. МЛМ – ето това е нещото което 100% не отговаря на формулата Value for Money – причината за появата на системата. В България няма нито една стока, предлагана от МЛМ, която да не е два пъти по скъпа от реалната си продажна стойност. И нейната продажна стойност не се формира от конкуренцията, а от дефицита на тази стока. Грубо всички тези стоки достигат реалната си стойност достигайки секонд хенд пазара. Идеята приложена в развитите пазарни общества е вярна, но в български условия е чисто грабителство. Пример – прахосмукачка за 2000 евра – това лека кола ли е, двигател с вътрешно горене е употребен там или има космически технологични патенти приложени? Та един мотопед е с далеч повече патенти (платени за да се произвежда) и отговаря на далеч по-строги изисквания за безопасност. А е далеч по евтин. Та МЛМ в САЩ или Западна Европа – Да, там го използвам и получавам Value for Money, но у нас не съм видял една стока да е поне близко до причината за създаването на МЛМ т.е. потребителя да плаща честна пазарна цена. Та труда на МЛМ хората е за уважение, но не и у нас. Откровената фалшификация на факти и още по-откровената необразованост, дори и в темата на продукта, на болшинството практикуващи го е отвратителна, подвеждаща и най-вече лъжеща консуматора. Когато имам работа с МЛМ труженик от висок ранг у нас винаги получавам това, което получавам от последния във веригата в чужбина. Това е другата причина да не ползвам продукти от МЛМ у нас. Нямам време аз да стигам до истината, предполага се, че тя (истината за продукта) трябва да стигне при мен от този, който ми предлага продукта. Та моите извинения господа и дами от МЛМ – стойността на вашия продукт в България никога не достига реалната си стойност, а е само машина за правене на пари. Пардон – Хербалайф и Ейвън имат и по нещо в каталозите си, дето е близко до Value for Money, но това е по-скоро изключение, а не правило. Работил съм в Amway, Avon, Rаinbow достатъчно дълго, за да считам себе си за имащ идея за какво иде реч. Отделно съм и консуматор на част от техните, и на други МЛМ фирми продукти.
2. Един приятел (евангелист) ми даде един съвет докато се лутах между различни вярвания – като търсиш Бог, без значение кой, търси дали някога е излъгал.
Това ми е причината да следвам Стойне – още не ме е излъгал никъде. И си прилагам този съвет навсякъде – спасил ме е от много различни неща.
С уважение,
Кпд Красимир Михайлов
Една кратка обструкция на тема комар, тя е почти офф-топик.
Спортните залози също са хазарт. Участникът получава коефициенти, които да направят залога да изглежда като “fair bet”. Ако хвърлим монета, шансовете са 50 на 50 – това е феър бет. Затова силните отбори или спортисти имат ниски коефициенти, а слабите високи. Няма да говорим за т.нар. Vigorish (или “нулата в рулетката”), въпреки че такова понятие може да се свърже на теоретично ниво дори и с билетчетата за търкане.
Не искам да се заяждам, но така ще се получи. В случая сте направил това, което и Кобилкина прави – говорите на тема, по която нямате задълбочени познания.
Апропо, има ясна връзка между инвестирането и хазарта и тя е рискът. Разбира се, двата процеса са със съвсем различна динамика, но в края на краищата и при двата има системен и специфичен риск в сходни размери. Казвам това в контекста на съветите за пенсионно осигуряване от младини. Не бих посъветвал никого между 20 и 30 години да инвестира в неликвидни активи (в застраховки живот и допълнително пенсионно осигуряване), тъй като вероятността от Трета световна война е по-голяма от тази спестител да получи същата (или дай Боже по-голяма) стойност след 30+ години. Има модели, по които се изчислява вероятността дадено събитие да се случи, но… те трябва да се познават.
Важна забележка: Не казвам да не се спестява!
Иначе сте абсолютно прав за всичко останало – за свръхпотреблението, за капаните на лизинга, за немарливостта към собственото бъдеще, за компрометираните МЛМ мрежи, хазарта като начин за забогатяване и т.н.
На мен “Гурутата” са ми повече от симпатични (изключвам Кобилкина – не ме грабва не знам защо), но все пак Тони Робинс е много вдъхновяващ и мисля, че хората наистина променят живота си под негово въздействие. 🙂
Теди,
Да, хора като Тони Робинс и Робърт Кийосаки са друга бира. Най-малкото те общуват с милиардери. Специално в книгата на Тони Робинс Money Master The Game, той не казва, че разбира много от финанси, но все пак е интервюирал едни от най-богатите и успешни инвеститори.
Когато прочетох това за пренебрегването на собствените съвети се замислих.
Първото нещо “избягвай да казваш никога”. Ако някой ме попита дали да си купи нещо на лизинг или жилище с ипотека, определено бих отговорил “по-добре недей!”. Купувал ли съм жилище с ипотека? Да, купувал съм. Купувал ли съм нещо на лизинг? Да, и това съм правил. Въпросът е, че поглеждайки назад осъзнавам, че е било грешка. И не, не бих го направил отново. За мен хората които заемат крайна позиция по тези въпроси са хората които “са се опарили” и знаят, че това е грешка. Аз съм правил глупости и съм се поучил от тях. Но когато ги правех, те изглеждаха като нещо правилно за мен. И каквото и да говорим ще има хора, които да купуват жилище с ипотека или кола на лизинг или телефон на изплащане. И те ще имат своите много сериозни основания за това. И да се върнем на въпроса с думата “никога”:
“Никога няма да си купя кола на лизинг”, но двигателят на моята отказва и оставам без кола, а трябва да пътувам по над 30 километра всеки ден за да си върша работата, имам спешни задачи и нямам пари. Вариантите са с такси или да си купя кола. Правя си сметките и … си купувам кола на лизинг. Нещо което съм казал, че никога няма да направя.
Същото е със жилището или телефона или каквото там си изберем. Човек винаги може да се намери в ситуация в която да му се наложи да направи нещо за което е казал, че никога няма да направи. Въпросът в тези случаи е дали осъзнаваме плюсовете и минусите и дали избираме правилно. Жилището, колата и телефона може да са необходимост, но цената е въпрос на избор и възможности. Триетажна къща с двор може да е перфектното жилище, но струва ли си да се заробя към банката за цял живот? Новата и луксозна кола е нещо хубаво, но старата кола за 5% от цената, пак ще ни закара на работа. Разликата между телефон за 20 и такъв за 200 лева е голяма, но между такъв за 200 и такъв за 2000 е значително по-малка.
Честно казано, края на статията ми дойде малко неочаквано… тъкмо очаквах да науча нещо ново и интересно на следващите редове и се оказа, че статията свърши…
Откровено казано без да съм фин. експерт 97% от всичките неща, които пишете съм се сблъсквал и изживял по един или друг начин и сам съм си стигал до тези заключения по трудния начин, конкретно в горната статия – 100% от нея.
Не е зле, но очаквах повече… ще започна да си мисля, че и аз ставам за финансов експерт :)))))))))))
Мишо,
Аз наскоро гледах един човек как прави мозъчна операция. Откровено казано, вече започнах да си мисля, че ставам за неврохирург. Трябват ми само доброволци 🙂